Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Илиян Тиганев, диригент на най-старото певческо дружество "Ангел Букорещлиев“, което покори публиката в три държави.

Пловдивският хор "Ангел Букорещлиев“ се върна от едно интересно турне. Обиколихте три държави. Разкажете ни повече за това!

Ако някой ни беше казал преди една година, че ще пеем в най-дългата пещера в Европа, на древна арена в Пула, на най-големия площад с излаз към Адриатическо море в Италия, сигурно щяхме да му кажем да не забравя да си вземе нотите и фенерче. Но ние наистина с гласовете си изпълнихме пространства, които са виждали история, тишина, слава. Пяхме под земята, под небето, в три различни държави. Навсякъде оставихме не само мелодия, звуци, а и частица от българската душа.

Къде всъщност бяхте? И какъв беше поводът? Как се озовахте там?

Ние бяхме поканени от международен европейски фестивал в град Истрия, Пореч – това е полуостров в Хърватска. Там направихме трибют заедно с 11 други състава от цял свят и показахме частица от българската култура. В такова международно участие най-ценното е не само ние какво ще оставим, но какво ще оставят и другите участници. Запознахме се с тях, беше много добър обмен на култура, на история и не само. С някои си обменихме координати, за да може да поддържаме връзката напред. Разбира се, винаги ги каним в нашата мила страна България и в нашия скъп град Пловдив, за да може да усетят и те частица от това, което най-вероятно не са виждали.

Тези другите хорове като вас ли бяха, с толкова традиция, със запазена марка?

Всеки състав има различни интересни неща, които представя. Със сигурност ни грабна и настроението, и емоцията на другите състави. Всеки състав е специален по такъв начин, че си носят традициите от всяка страна. А пък нашият хор си носи 130-годишната история.

Така е, да.

Носи български дух, дълбоко запечатан в нашите души. И това всеки един хорист, който пее в пловдивско певческо дружество го умее, защото се предава от човек на човек, от хорист на хорист чрез този дух, който ние носим.

Защо е важно участие на един български хор на такъв форум, на такъв международен фестивал?

Международната сцена дава перспектива. Тя ни напомня, че макар да сме от малка страна, можем да бъдем огромни в това, което правим, в нашето изкуство. Хоровото пеене е език, който не се нуждае от превод. Нашият хор доказва, че този език е жив, въздействащ и дълбоко пазещ.

Вие български репертоар ли изпълнявахте или и нещо класическо?

Нашият репертоар е много разнообразен. Съдържа български песнопения, църковно-славянски песнопения, съдържа български обработен фолклор, песни от цял свят. Ето, например, като изпяхме една "Санта Лучия“, какво се случи – нещо невиждано. Изведнъж цялата зала светна от включените фенерчета на телефоните на слушателите. И беше сякаш, че песента ги прегърна. Беше неописуемо! Видяхме много усмивки, хората ни аплодираха прави. Това е момент, който ще помним доста дълго време

Къде още бяхте, освен в Хърватска?

Хърватска беше само целта. А ние решихме да направим още няколко изяви. В Словения, където пяхме, искахме специално разрешение за изпълнение на две песни в пещерата Постойна. Там пяхме под земята, в една от най-големите пещери в света – 20 километра тунели, където 5 километра пътувахме само с влакче. Пяхме на антична сцена, така да го кажем – това е в град Пула арената, която е строена паралелно с арената в Рим. Пяхме в Италия също. Там, на най-големия площад с изглед към Адриатическо море, ни аплодираха хора от цял свят и също изпълнихме "Санта Лучия“. И туристите пяха с нас и ни аплодираха бурно.

Колко време всъщност прекарахте в тези страни?

Четири нощувки, пет дена бяха. Но изпълнени с много впечатления. Много пътувахме с рейса, уморително беше, но си заслужаваше всеки един километър, всеки един час, който минахме там, седейки и настройвайки се за това, за тази задача – да представим България и Пловдив.

Сега много хора, които слушат, млади хора предимно, сигурно си казват: това хорово изкуство не е ли вече отживелица? Аз лично страшно много уважавам това изкуство и дори имам афинитет към него. Но какво да кажем на тези млади хора, които си мислят, че едва ли не това не е нещо много важно за нас, българите? 

Хоровото изкуство е не просто живо, но то пулсира в града ни. Хоровото изкуство изгражда дисциплина на първо място, чувствителност, защото във всяка една песен е закодиран смисъл. Изгражда екипност, защото ние работим заедно и по партии, по гласове. И когато един човек само от дадена партия – сопрано, алт, тенор или бас, само един човек нещо се разсее, каруцата се спъва и може да пропадне в канавката. Също изгражда култура. Ето, ние пяхме за хора, които може би не знаят нищо за България, но си тръгнаха с толкова топлина в сърцето, защото усетиха духа ни. Ето, това е силата на изкуството. И младите я носят. Стига да посмеят да се доверят, да дойдат да видят, поне да дойдат да видят.

Добре, а как осъществихте това пътуване? Все пак знаем, че вие сте самодейци. Как осъществихте това пътуване?

Благодарни сме на г-н Панов, на целия отдел "Култура“ за подкрепата, на Община Пловдив, които по компонент 2 – "Мобилност“, кандидатствахме и ни одобриха, за да може да проведем това мероприятие. Другата част си платиха хористите. Разбира се, не струва колкото да отидеш на една екскурзия, по-евтино излиза, но точно благодарение на тази програма "Мобилност“ го осъществихме.

Много светли празници пожелавам на вашите слушатели, да изкарат прекрасно. На вас – също. Продължаваме напред.