Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Илиян Тиганев, главен художествен ръководител на Пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев“, за мечтата им да възстановят и създадат истински хоров храм и за вълненията около новия творчески сезон. 

Нека първо да кажеш как върви ремонтът на вашата сграда за репетиции?

Здравейте! Благодаря за поканата и възможността да говорим за Пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев“. Радвам се, че ще имаме възможност да споделим с вас какво се случва около ремонта на нашата сграда и вълнуващите планове, разбира се за новия творчески сезон, защото това е важният момент за нас и сме благодарни за интереса и обществената подкрепа, разбира се, към нас.

Точно така, да. И докъде стигна ремонтът?

Всичко започна като една мечта – мечта за създаването на истински хоров храм – място, където музиката и изкуството да се преплитат и да вдъхновяват. Тази сграда винаги е била символ на традицията на хоровото изкуство в Пловдив. Хор "Ангел Букорещлиев“ е, знаете, емблемата на града. А сега, след месеци неуморен труд и усилия сме на път да осъществим тази мечта. Сградата не е просто материален обект, тя е дом за хоровото изкуство и за всички нас, които вярваме в силата на музиката да свърза хората. Защото още преди близо 100 години нашите предци тухла по тухла се съградили от нулата, а от нас се изисква, като отговорни ступани, да я пазим.

За мен е важно да ви кажа откъде тръгна всичко - от един специален момент – благотворителен коледен концерт, който организирахме с огромно вдъхновение и подкрепа от изключителни музиканти и артисти. На сцената на дом "Борис Христов“ се събраха някои от най-талантливите изпълнители: хор "Детска китка“ с музикален ръководител Златина Делирадева, Ралица Ботева, Дерменджиев, Калоян Куманов, концерт-майсторът Мичо Димитров, Миро Торийски, Мирослава Кацарова, Конелиев. Всеки един от тях вложи сърцето и душата си, като участваха безвъзмездно, и тяхната безкористна подкрепа и талант създадоха една магия, която вдъхнови толкова много хора и постави основата за всичко, което правим днес. И в самия момент на концерта, цялата зала беше много развълнувана. Енергията, ние бяхме направили едно матине сутринта рано, и в тази цялата ситуация се роди някак си искрата. След това, разбира се, особено много искам да изразя благодарността си към кмета на Община Пловдив г-н Димитров и към зам.-кмета по културата, археология и туризъм, г-н Пламен Панов, заедно с отдел "Култура“ и главните експерти и г-жа Катрин Гутман. Тяхната отдаденост към културата и изкуството в града е наистина вдъхновяваща. Г-н Димитров не само, че обеща финансова подкрепа за проекта, но и се ангажира лично да съдейства за неговото успешно реализиране. Вижда се не само от нас, но и от пловдивчаните, че за нашия градоначалник и неговия екип културното наследство на Пловдив е приоритет и те работят с истинска страст за неговото развитие. Не само за нашия проект, ние го виждаме и в града. Благодарни сме на Община Пловдив и на всички тези личности за тяхната отдаденост и ангажираност към проекта, който има за цел не просто да възстанови сградата, но и да я превърне в истинско културно средище за града.

И може би се вижда краят вече?

Между другото, трябва да се отбележи и това, че Общинският съвет на Община Пловдив имаха сесия, на която единодушно гласуваха средствата, които са жизнено важни за реализирането на този проект, защото знаем, че без финанси нищо не може да направим.

Да, и кметът не може еднолично, да, да.

И подкрепата на Съвета даде точен, ясен знак за културното развитие на града. Даде ясен знак на всички нас, че тази сграда има огромна стойност за пловдивчани, и те единодушно гласуваха, и всички това го видяха и беше аплодирано и онлайн беше отделено внимание от медиите. Всички те много добре приеха тази точка да я гласуват със пълно единодушие.

А средствата единствено от общината ли са осигурени, или някой друг помага? И колко събрахте на благотворителния концерт?

От самия концерт успяхме да съберем една сума, която разбира се не беше достатъчна да осъществим, но беше значителна и много символична, за да подпомогнем целя този процес. Истински сърдечни благодарности отправяме и към, за текущия ремонт говоря, за тези хора, които вложиха както своите средства, така и усилия, това са Христо Рогачев, Стайко Тодоров, Здравко Линкин, Кирил Стоев, Николай Хасковлиев, Виолетка Раева, Марина Тумова. Още много мога да изброявам, но без направените дарения и личния си ангажимент към каузата, ремонтът нямаше да може да напредне толкова бързо и ефективно. Това е един пример в обществото как ние трябва да процедираме. Тези хора показват наистина, че от една искра може да пламне цял огън. Много сърдечни благодарности също отправяме и към зам.-кмета по екология и здравеопазване г-н Иван Стоянов. Той изигра ключова роля, която не се забелязва много, но тази ключова роля, като организиране и съдействане за извозването, разбира се внимателното разделение на тонове строителен отпадък, благодарение на неговата подкрепа и професионализъм, този важен етап от ремонта беше извършен по най-добрия начин. Защото това звено е изключително важно за един ремонт, както знаете. Не само за такъв голям ремонт, но навсякъде е важно. Затова много благодаря. Също и на хористите искам да изкажа благодарност, защото те помагаха парче по парче да събираме, да извозваме и така нататък.

С личен труд, да. 

За да може да изчистим този боклук.

Страхотно! С една дума наистина, с общите усилия на всички и скоро ще видим резултата. Нали така? Аз нямам търпения да разбера.

Нашите хористи с огромна страст и нетърпение чакат деня, в който ще прекрачим отново прага на изцяло реновираната зала. За всички нас този момент е като първия учебен ден. Чувстваме се като истински първолаци, пълни с вълнения и очакваме деня, в който ще можем отново да пеем заедно в новия ни хоров храм. Този ден наближава. Това е една емоция, която трудно може да се отпише с думи.

Дали си имате пусков срок? Аз горя също от нетърпение да разбера кога.

Това ще се случи много скоро, защото ние сме на почти финалната права, дето се казва. Разбира се, трябва да боядисаме, трябва да сложим хубава настилка и да се довърши електричеството, за да може да си довършим и тези малки козметични неща, за да може вече да влезнем живи здрави.

Т.е. основното е свършено и това са вече наистина довършителните работи?

Да.

Добре, и сега там навярно започвате новият творчески сезон?

Новият творчески сезон Пловдивско певческо дружество открива с нетипично едно ново нещо. Това е образователно начинание. На 22 септември от 11.00 часа на Празника на българската независимост ще се съберем изявени класически музиканти, които ще представят красотата и възможностите на своите инструменти на Дановия хълм, или Сахат тепе, часовниковата кула, до паметника на бащата на българското книгоиздаване. Ще се занимаем със сесия от малки работилнички, където Мичо Димитров и Стилян Дерменджиев ще представят тънкостите на цигулката, преподавателката в Пловдивското музикално училище Маргарита Демирджиян ще запознае посетителите с многообразието на ударните инструменти, Здравка Андреева, също изявен музикален педагог, ще представи приложимия в много жанрове акордеон, Лилия Ковачева - Топорчева ще разкаже за тромпета със своя най-малък ученик, а най-универсалният инструмент – пианото, ще го представя аз. И с хор "Ангел Букорещлиев“ също ще изпеем няколко песни, свързани с този празник - 22 септември, за да открием събитието с тези патриотични песни. И така ще продължи вече установената традиция да правим големи хорови постановки на такива празници, които са близки до българите.

Турнета някакви ще имате ли този сезон? Нещо замисляте ли, подготвяте ли, или е рано да се каже?

През 2025 година обмисляме нов хоров конкурс, където мислим да отвеем шапките на публиката. Искаме да взаимодействаме все повече с младежки институции, с пловдивски хорове. И много скоро това ще го видят пловдивчани, за да запалим културата в града, защото не случайно Пловдив е културна столица на Европа.

Добре, чудесно! Ами пожелавам ви и турнета навън! Колко хористи наброява в момента хорът? Колко са активните членове?

Членовете на хора се делят на две. Имаме спомоществователи, които плащат членски внос, за да подкрепят нашата инициатива, и членове хористи, които са активни и неактивни хористи. По списък сме 40, концертният състав е над 25 човека.

И все повече се подновява, предполагам?

Да. Все повече хора изявяват желание да идват да пеят. Все повече хора са заинтересувани от нашите изяви. И ние също сме отворени за такива изяви, концерти, колаборации и т.н.

Много ми е любопитно да разбера, а и да чуят нашите слушатели, колко е най-младият член и колко най-възрастният член в хора? Защото, преди години, доста солидни на възраст хора имаше като хористи и участници. Сега как стоят нещата?

Сега не са толкова различни нещата, но да кажем най-младият ни хорист е на 8 години и буквално расте с нас в момента. А най-възрастният ни хорист, който успява да изкачва с голяма страст, без да се уморява по стълбите, защото той се разтоварва по този начин, когато пее, е над 75-годишна възраст. И мъж, и жена на толкова имаме.

Браво! Успех! Ами, много е заразен ентусиазмът на хора, които участват в такива формации, още повече, че те са на самодейци, в смисъл, че никой не им плаща за това, което правят, нали? 

Никой не плаща на нашите хористи. Много сърце влагат в това да идват, да пеят, да се разтоварят от тежкия ден, примерно, работен, или да се срещнем, да си поговорим и да си правим тематични вечери. Ходим  по покана и си правим празненства. И по този начин сплотяваме екипа, колектива, и по този начин върви една енергия, която не може да я спрем. Тя е хубава енергия.

Много добре! Благодаря ти, Илияне, наистина много хубави неща каза.

А за нашия дом и за ремонта му, да кажа пак - аз съм 24 часа на ден всеки ден от  седмицата, както се казва, на място, на терен – боядисвам, изнасям, ремонтирам с майсторите, научих се да лепя гипсокартон, аванта да слагам, окачен таван. Много неща се научих да правя. И съм благодарен наистина, че мога да се докосна до тези неща, не само да следя за прякото изпълнение на ремонта, но и да участвам наедно с майсторите. Каква доброволческа вълна се заформи като един вихър, толкова доброволци, толкова спомоществователи. И това цялото е просто за града, за нашия град, за град Пловдив.

Сега направихме осветлението. В момента цялата сграда блести от до, като брилянт е в момента.

Толкова светла сградата не сме я виждали никога. И ще бъдат много доволни всички.

Браво, ще дойдем да го видим като стане, и на мен ми е много любопитно.