Писателят Илия Михайлов завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски“, специалност "История“, през 2000 г., образователна степен "магистър“. Вече 22 г. работи като учител по История и цивилизации в СУ "Георги Брегов“ гр. Пазарджик, където учи 11 г. и завършва своето средно образование през 1995 г. Носител е на различни регионални и национални награди. През 2018 г. е избран за "Учител на година“ на Община Пазарджик, а през 2020 г. получава Националната награда "Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката. Самият Илия Михайлов, освен учител, е и писател блогър със собствен блог във Facebook с над 50 хиляди последователи, в който изразява активната си гражданска позиция по различни социални, културни и други проблеми. През месец май 2020 г. създава и училищния Клуб по творческо писане "Литературности“, който организира няколко литературни конкурса. Пред 2018г. той официално бе легитимиран като автор в световния уебсайт за социално каталогизиране на информация, свързана с книги, автори, издателства – Goodreads. Автор е на 7 книги - "Побързай“ (2018), "Когато вали“ (2019), "Автобус за някъде“ (2020), "Ежедневности“ (2021), "Доизмислено щастие“ (2022), сборникът с разкази "Приближаване“. През март 2023 г. от печат излезе седмата книга на Михайлов, която е със заглавие "Добър ден, добри хора!“ – сборник с 50 разказа. Приходите от тях дарява, всеки път за различна благотворителна казуса.

Илия Михайлов гостува в "България, Европа и светът на Фокус" по Радио “Фокус" навръх 24 май.

Честит празник, българи! Това е "България, Европа и светът на фокус“. Аз съм Петя Кузева и не се сдържах на, може би, най-българския празник да поканя при нас един Даскал. С него искам да поговорим по-натам във времето и по-дълго, да разговаряме за това как той е толкова разпознаваем и като учителя, и като историка, и като писателя. Също и като блогъра, познат на тийнейджърите. Но на днешния празник за мен е изключително удоволствие да ви представя даскал Илия Михайлов. И не случайно употребявам точно обръщението Даскал. Добър ден, Даскале!

Добър ден, Петя! Ще си позволя да си говорим на ти. Благодаря за поканата. Честит празник на теб, на вашите слушатели. За мен е чест да бъда част  от вашето предаване точно днес.

И за мен е чест, Илия, затова държах да говорим точно днес. Казвам “даскал", да, по възрожденски, защото всички твои ученици от СУ "Георги Брегов“ – Пазарджик, където и аз съм била първокласник, те знаят като Даскала. Те обожават да ходят на училище заради теб и заради твои колеги. Правиш всичко по силите си за училището, учиш ги да са горди българи. Какво означава днешният празник за теб? Ти като човек и на словото, майстор на късия и на по-дългия разказ, ще го опишеш най-добре.

Петя, знаеш ли, специално за днес ще говоря, и за днешния ден, и за днешния празник. Аз се почувствах много щастлив и горд с две неща. Когато се събудих, разбрах, че Георги Господинов е спечелил "Букър“ и неговото  "Времеубежище“, книгата му е наградена, което според мен е повод за гордост и радост за всички нас – българите. Какво по-голямо признание за българските букви на днешния ден, всъщност то е било вчера, но аз днес сутринта разбрах, и за нас българите от това наистина великолепно отличие за което го поздравявам. И другото, което си мислих точно днес, даже преди малко. Моята колежка Ани Цурева, която е начален учител ми изпрати няколко снимки от награждаването на едно нейно дете, което е незрящо, в първи клас е, казва се Радмила. Радмила ме впечатли още преди няколко месеца, когато правихме съвместна изява между първокласниците и моите абитуриенти, посветена на Апостола на българската свобода. Радмила беше направила едно тефтерче, майка й беше помогнала, подобно на тефтерчето на Левски и беше изписала на Браил мисли, цитати от Апостола. Много силно ме впечатли, а днес разбрах, че Радмила е била наградена от конкурса на Регионално управление по образованието – Пазарджик по краснопис. Тези две неща днес споделям за днешния празник, празника на буквите. Знаеш ли, мисля, че това е най-ценното, което ние имаме като народ, като българи. Най-ценното, което ни е завещано и трябва да го пазим и да го предаваме нататък – нашата азбука, нашите букви.

Незрящата Радмила спечели награда по краснопис, аз се просълзих. Благодаря ти, Илия, благодаря ти, че разказа историята на нашите слушатели.

Да, спечелила е награда на Регионално управление – Пазаржик, те са я наградили. То пише на Браил детето, просто тя е много мила. Ето ви още един пример, как тя живее в тъмнина, тя е незряща, но буквите й дават просветление, буквите й дават посока, буквите й дават път, и сила, и вяра. Тези неща, за тях си мислех даже преди да ми се обадите.

Вие давате на децата сила и вяра, Даскал Михайлов. Учите ги и на история. Какво ги учите за светите равноапостоли Кирил и Методий – че са българи или, че са славянските братя? Знам, че трябва да е политкоректно и в училище, но има сведения, че в краткото житие "Успение Кирилово“  пише Кирил, родом българин. Колко трябва да бъдем горди с българския си ген, че и ний сме дали писмеността на други народи?

Мислех си, това, което се опитвам да науча да науча децата е, пъвото нещо, което искам от тях, е да бъдат добри хора. Затова така се и поздравяваме всеки божи ден, когато се срещаме сутрин. Не със "Здравейте ученици“, тия познати стари неща. Обръщам се към тях и им казвам – Добър ден, добри хора. Те трябва да ми отговорят и ми отговарят – Добър ден, добри господине. Е, някои ми казват и “добър ден госпожо", аз съм свикнал, бил съм и госпожа, бил съм и господин, накрая се оказа, че съм “госпожин". Обединих ги в едно. Но, идеята на поздрава ни е да ги накарам да повярват колко важно е да бъдат добри хора. Не всички го осъзнават на момента, след години обаче, дава резултати. И другото нещо, което се опитвам да ги уча в час по история е, че зад тези събития, тези битки, тези дати, всъщност стоят човешки съдби, човешки животи, човешки мечти, човешки надежди, човешко страдание. Опитвам се да им показвам човешката страна на историята, човешката страна на миналото.

Продължаваме разговора с даскал Илия Михайлов. Честит празник, честито чудо на буквите! Така Георги Господинов в навечерието на 24 май, минути преди светлия празник, поздрави всички свои сънародници на български език, веднага след като спечели "Букър“, наричан още “литературният Оскар". Трябва ли това да е знак за нас, че пътят ни е и по-отворен, че трябва да осъзнаваме, че сме много по-рано от други народи тук в Европа? Че трябва да имаме най-вече самочувствието от българския си ген с това, което Кирил и Методий са дали на света? Да бъдем българи с достойнство?

Разбира се, това, което Жоро Господинов получи като признание, трябва да ни показва на всички нас, че имаме своето място в литературата, в културата в Европа, в световната култура, литература и изкуство. Просто трябва да повярваме малко повече в себе си, трябва да имаме малко повече самочувствие, може би малко повече увереност. И да бъдем малко по-емпатични, малко по-подкрепящи се един друг. Да се радваме на чуждото щастие, на чуждия успех. Няма нищо по-свещено от това, ти да се зарадваш от сърце на нечий успех, защото по този начин ти показваш своето уважение към труда на човека, който го е постигнал това, съответно ще се върне и към теб, сигурен съм в това. Трябва да бъдем уверени в себе си, да имаме повече самочувствие, повече вяра в собствените си сили. Ние можем, показали сме го.

Казахте, че първо учите Вашите ученици да бъдат добри хора. И понеже няма да го кажете, аз ще дам примера  - познат сте и като учителя, който пише, за да дарява. Вие имате кауза във всичко, което правите, всяка ваша книга, приходите от нея отиват, за да направите нещо за училището. Разкажете повече, когато се видим тук, през юни месец, вече за по-дълъг, ще чуем и още.

Аз имам издадени досега седем книги. Първите ми три книги бяха издадени с помощта на Община Пазарджик, за което й благодаря, и изказвам своята благодарност лично на господин кмета -г-н Тодор Попов, както и на неговия екип от Община Пазарджик. Те имат невероятна културна политика, насърчават местни, непознати творци. По тази тяхна програма издадохме три от книгите ми. Следващите две издадохме изцяло с частни дарения и финансиране, а последните ми две книги шестата и седмата вече са с професионално издателство "Планини“, за което на тях им благодаря за доверието. С различните книжки сме правили различни кампании, с дневния център сме взаимодействали,  и с детското онкологично отделение на УМБАЛ "Свети Георги“. Опитвали сме се по всякакъв начин да предаваме нататък добрината, която сме получили и доверието, което сме получавали. Вчера, така с гордост заявявам и уважение това, че бях удостоен с литературната награда, пазарджишката.

Поздравления!

Благодаря, парите, които съпътстват това отличие, още утре ще преведа на мой колега от езикова гимназия – Пазарджик, на педагогическия съветник Тодор Тодоров, който се бори в момента за здравето си, и има нужда от трансплантация бъбречна в чужбина. Просто, опитвам се да  показвам как литературата, писането, изкуството, може да бъде послание на доброто, с него могат да се правят добрини. Освен, че то, писането и литературата са от най-великите изкуства, правят хората щастливи, карат ги да мечтаят, а могат и да помагат. Вярвам в това, сигурен съм.

Вярвате в това и давате пример. Вие, освен Даскал, сте и модерният учител, който освен, че дарява от своите своите лични средства и продажба на произведенията си, правите камании за събиране на средства и в социалните мрежи. Давате и отчет за всяка една стотинка, аз държа да го кажа... Честно казано, на мен не ми е приятно да слушам как в 90 процента от репортажите се изтъква колко неграмотни са българчетата. Освен, че вашите ученици са добри хора, какви са вашите истински впечатления, вашата социология – колко грамотни са децата днес, не само тези, които вие учите?

Аз ще ви отговоря така – вярвам в младите хора на България, обичам ги, подкрепям ги. Искам те да стигнат по-далече от мен, да изкачат повече върхове, да стигнат до повече успехи. Те са деца на своето време и не можем да очакваме да бъдат такива каквито сме били ние по нашето време. Те са деца на своето време с всичките предизвикателства, всичките трудности, с всичките проблеми, които имат у себе си. Знаете ли, мисля че на тях в момента, на днешните деца им е много по-трудно да бъдат деца. Изправени са пред много повече трудности и предизвикателства. Да, имат и повече възможности. Относно образованието, относно грамотността, тя е въпрос и на самоосъзнаване, и на потребност. И сигурен съм, и наблюдавам, че в много случаи идва тази потребност идва това самоосъзнаване, когато много от тях искат са поправят грешките, пропуските, които са имали през годините. Стремят се да се развиват, стремят се да се усъвършенстват, и това ме прави щастлив. Вярвам в младите хора на България, подкрепям ги и винаги ще бъда до тях, винаги ще съм тяхно рамо и тяхна опора. Искам те да успяват.

Благодаря, Даскал Михайлов. Ще завърша с усмивка. Знам, че те никога няма да вървят сами, точно като любимият рефрен на любимия Ви ФК Ливърпул - “You’ll never walk alone".

Петя, ще издам, че и ти си привърженик, фен, разбира се на най-великите червени. За съжаление, този сезон изпращаме с неособено добри чувства, но да се надяваме, че следващия ще бъде по-успешен за нас. Иначе, за мен английският футбол е великият, повтарям английският футбол специално. От друг футбол не се интересувам. Видял съм, бил съм на мачове във Великобритания по техните стадиони, видял съм как футболът там е нещо като семейна ценност, нещо като начин, по който ти да покажеш съпричастност, с което да покажеш уважение. Искам тези неща да ги виждаме и тук в България. Не знам дали някога ще се случи, но все пак, нека бъдем оптимисти. И да, наистина, те никога няма да останат сами, ние винаги ще ги подкрепяме.

Благодаря! Благодаря на Илия Михайлов, благодаря на него - Даскала, който всяка сутрин - и в делник, и в празник понякога - пътува от Пловдив до Пазарджик, за да учи своите ученици, и да ни разказва малките, но толкова големи истории от живота.