Илия Лазаров, главен секретар на Съюза на демократичните сили, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

"Защо СДС предлага Велико народно събрание и промени в Конституцията? Ясно е, че има системи, които не работят и буксуват, че обществено-политическите отношения трябва да бъдат преразгледани и за проблемите да се търсят най-добрите и гъвкави решения. Това може да стане, само ако се даде възможност и на представители на активните и почтените граждани, които не са обвързани с партии, да имат и те шанса да бъдат избрани в 200-те мажоритарни мандата във Великото Народно събрание и така реално да участват в изготвянето на новия основен закон на държавата.“ Това е част от текст, публикуван на 23 юли 2020 година и е позиция на Съюза на демократичните сили (СДС) за свикване на Велико Народно събрание и приемане на промени в Конституцията. Както можете да се уверите, идеите в написания преди 3 години и 3 месеца текст звучат все едно, че си изречени днес. На фона на тресящите държавното управление скандали, прелели и в несигурността на някои общински съвети, сред които най-големият, Столичният, все по-трудно става намирането на решение за изход от ситуацията.  Продължава ли СДС да настоява Велико Народно събрание да промени Конституцията и така да предоговори обществено-политическите отношения? Гост в студиото е главният секретар на СДС Илия Лазаров. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Лазаров.

Здравейте, г-жо Събчева.

Тъжно е, че за 3 години положението на страната вместо да се промени към по-добро, то се влошава. Дали Велико народно събрание би внесло успокоение в разделеното ни общество и би дало вдъхновяващ стимул за ново начало?

Абсолютно сте права. Аз първо ще цитирам един голям френски политик Реймон Бар – беше министър-председател, премиер министър, там нямат министър-председател, премиер министър на Франция по време на Жискар д'Естен. Той казваше така: "Когато нещо е зле, винаги може да го влошим.“ Така че ние това правим много успешно в България. Казахте за нашето предложение от 2020 година, но то не е от 2020 година, то е от много по-отдавна, още от самото зараждане на сегашната Конституция. Тя беше относително силово наложена във Великото народно събрание оттогава от бившата Комунистическа партия, респективно в последствие Българска социалистическа партия, която имаше мнозинство във Великото Народно събрание, заедно с някои от нейните сателити и с част от хората, които тогава от СДС в последствие преминаха към БСП. Но това бяха естествени процеси в онези години. Към онзи момент Великото Народно събрание генерира тази Конституция. Тя в общи линии не е добра Конституция, но даде относително спокоен дълъг период на управление на държавата. И  тя има сериозни нужди от ремонт. През 1998-1999 година Евгений Бакърджиев говореше много упорито за второ ниво на местното самоуправление и ако не го беше махнал Иван Костов, най-вероятно щяхме да реализираме тази децентрализация. Тя винаги се спъва децентрализацията на местното самоуправление от финансовия министър, който и да е той, без значение: ляв, десен, зелен, пембен и т.н. по простата причина, че това намалява неговата власт. Това намалява и централната власт на правителството, през която то контролира общините. В момента данъците се събират от общините, но всичко отива в централната власт, след което се преразпределя и правителството дава с постановление на дадена община или на друга не дава. И затова в момента даже имаме такива казуси, защото всичко зависи от финансовия министър и от правителството за коя община ще има, за коя няма да има. Респективно различните общини са от различни политически сили и кметовете ако не се харесват на централната власт, не получават нищо. Докато ако се отиде на европейския модел – винаги съм бил привърженик на френския модел на управление в много отношения, франкофон съм и френски възпитаник, там имаме именно тази децентрализация, т.нар. "региони“. В България бяха обособени 6 икономически региона – те са малко повече, отколкото трябва. Реално България може да бъде шест, може да бъде и четири икономически региона, зависи как го гледаме. София си е отделен самостоятелен регион сам по себе си, тъй като има голяма концентрация и на икономика, и на население в столицата, която между другото е аномалия в Европа като столица. Никоя столица не се състои от такава голяма периферия, включително вътре в самата Столична община имаме три-четири града: Банкя, Нови Искър и т.н., имаме 20-30-40 села, язовир Искър влиза в Столичната община, което е несериозно. Една Атина, която е огромен мегаполис, самата Атина, административната Атина е 700 000 души, и тя се ограничава в един център. Другото са отделни общини, много по-лесни за управление. Париж е по същия начин: Париж административният е около 1.5 милиона, почти 2 милиона, малкият, ограничен от Периферика – околовръстният път, всичко, големият регион обаче се нарича Ил дьо Франс, който е регионът. И този регион, големият регион Ил дьо Франс си има своя регионален парламент, assemblée régionale както му казват на френски, със своя председател и своето правителство. Данъците се събират отдолу нагоре и при всеки остава съответния данък, а държавата единствено допреразпределя там, където по-малко е икономическото развитие, за да подпомогне по-слабо развитите региони. Това именно пречи на обезлюдяването. И това второ ниво на местно самоуправление е много важно да го има и да влезе в Конституцията. Една от нашите препоръки в тези промени, които не са конюнктурни, не са свързани сега дали ще махаме или не главен прокурор или нещо друго, те са свързани с дългосрочна визия за България, една от нашите препоръки е именно парламентът да се раздели на две камери. Това не е самоцел, не е за да имаме Сенат примерно или Съвет на старейшините или както искате го наречете, това е с цел първото четене да се гледа в едната камара, второто четене да се гледа в другата камара от други хора. Създава едно спокойствие, един баланс на властите. Едната камара, Долната, да се избира през 4 години е нашето предложение, а другата камара да се избира за пет години, но никога не съвпадат двете дати на избиране на двете камари. Така че те представляват различна снимка на обществената нагласа в различни периоди от време и взаимно се контролират. Това е първото. Второто, което е, Горната камара да се избира мажоритарно на принципа на избирателните райони. В момента в България са 31 избирателни района, което означава по двама да кажем народни представители, сенатори или старейшини, или както искате ги наречете на регион, мажоритарно избрани по определена система, те представляват съответния регион. Примерно казваме Регион Кюстендил се представлява целия от двама души, Регион Ямбол, който е по-слабо населен, или Видин, също се представляват от двама души. Тоест изборът не е на базата на пропорцията на населението. И тогава вече при второто четене тези мажоритарно избрани народни представители, независимо дали са от партии или от индивидуални хора, личности от региона, уважавани по една или друга линия, те първото, което ще гледат, е регионалния  интерес, ако искат да бъдат преизбрани. И ще има баланс между интересите на централната власт, на политическите партии и на съответните региони. Това до голяма степен във Франция е помогнало да се предотврати обезлюдяването на регионите и много хора живеят извън големите градове, като  качеството на живот във Франция извън големите градове е доста по-добро в много отношения. Има си своите дефекти Франция, познаваме ги много добре, не е идеалният пример, но при тях не е въпрос на Конституция. Тя е Голистката конституция от 1959 година, когато се въвежда, тя не е абсолютно приложима за България.  Другото, което СДС категорично предлага в годините, това е президентът на Републиката да се избира именно на общо заседание на тези две камари: Долната и Горната. Ако приемам, че Горната е от 62-ма души, Долната нормално би било да бъде между 120 и 160 човека – въпрос на преценка: ако е 160 човека, ще се запази сегашната пропорция от 240, ако е 140-120, ще се намалят бройките. Въпросът е да се прецени, колко депутати са необходими, за да могат да работят ефективно комисиите. И съответно като се избират народни представители, да имат необходимата квалификация тези хора. Да има съответно доста юристи, да има икономисти, да има лекари, да има учители. В момента примерно в Столичния общински съвет един от парадоксите е, че има един-единствен лекар – кой ще сложите за шеф на Здравната комисия? Шлосер? Нали, и то от опозицията. Смешно е като казус, само като си го мислим. Именно тези неща е хубаво да бъдат регулирани. Затова казвам двете камари заедно да избират президент на Републиката с 2/3 – това е нашето предложение, за да може този човек да е консенсусен, именно той да изпълнява ролята и на медиатор. В момента ние имаме едно състезание, аз самият съм бил част от президентския екип на Петър Стоянов и познавам много добре…

Вие бяхте началник на неговия кабинет.

Да. Познавам много добре и плюсовете, и минусите на тази институция. И смея да твърдя, че Петър Стоянов беше един от най-добрите български президенти, който най-умело използваше именно и тънкостите, и слабостите, и плюсовете на тази Конституция. Но въпреки това ние предлагаме именно това нещо. Не се отнася за сегашния президент по никакъв начин това, което говорим, а следващият президент при една такава промяна да бъде избран с 2/3 от двете камари взети заедно народни представители, които ще предположат по-консенсусна фигура. Нямаме нужда от вицепрезидентска институция, реално погледнато, защото единствената конституционна функция реална на вицепрезидента е да седи и да чака, ако му се случи нещо на президента, да го замести. Тази функция в повечето европейски държави не съществувала, а освен всичко друго тя се изпълнява от председателя на Горната камара, в случая Сенат или Съвет на старейшините и т.н. Във Франция шефа на Сената изпълнява функцията до провеждане на избори, същото е в САЩ, където вицепрезидентът на САЩ е и председател на Горната камара на парламента, на Сената. Това малко хора го знаят и го свързват, той си има реална функция вицепрезидентът на САЩ.

И си мислят, че той както у нас е с представителна функция.

Докато при нас в общи линии реалното, за което може да бъде ползван един вицепрезидент, дават му се там едни правомощия: помилване, опрощаване и т.н., но те са несъществени.

Българите зад граница?

Те не са, това е такова пожелателно действие българите зад граница. Това, за което реално може да ползваме един вицепрезидент, ако той има съответните квалификации, той е най-добрият посланик за специални поръчения на държавата. Но ако имате разминаване между правителство и президент, този вицепрезидент не се ползва по тази линия. Ако този вицепрезидент не знае езици, няма известен опит международен и дипломатически, също не става. Някой ден мога да ви разкажа за серия от гафове, които са се случили по наше време –човекът беше перфектен като личност, но не беше за тази длъжност. Това е проблемът: ние взимаме някой, който е популярен в една сфера, избираме го, защото той носи определени гласове, и после се чудим какво да го правим. Така че ние затова предлагаме тази институция на вицепрезидента да отпадне, респективно да се изпълнява функцията при необходимост от председателя на Горната камара до избиране на нов президент. Това не е нещо сложно. И респективно правомощията на този президент, избран от парламента, ще бъдат съвсем различни. Не казвам да се ограничат, не е нашата идея да ограничаваме – той си има своите правомощия. Ние в момента имаме един натоварен с много очаквания  президент с изключително малко правомощия и с едно свръхправомощие, наречено "служебен кабинет“. Служебният кабинет много хора искат да го махнат, други се чудят дали да не го махнат. Той в сегашната Конституция изпълнява функция на застраховка. И ако се загледаме във времето исторически, първият служебен кабинет, назначен беше от д-р Желев – кабинетът на Ренета Инджова. Този кабинет за пръв път показва, че може да има оперативно бързо управление, освен всичко друго беше и първата жена премиер, което също си беше показателно за нашето европейско вече развитие на държавата, и беше хубаво. Този кабинет за няколко месеца свърши изключително много работа. След него дойде Жан Виденов и всички забравиха за този кабинет на практика, но обществените нагласи бяха такива към онзи момент. Впоследствие, в следващия служебен кабинет, назначено от президента Петър Стоянов, февруари месец 12 или 13 февруари беше, не помня, но след 4 февруари споразумението и връщането на мандата…

На Стефан Софиянски кабинетът.

Да, на Стефан Софиянски, той изпълни ключова роля: ако тогава нямаше този институт – служебен кабинет, реално Жан Виденов трябваше да продължи да управлява с неговия кабинет, да проведе изборите. Но ние забравяме един ключов момент: тогава освен финансова криза имахме зърнена криза, бяха изнесли житото, нямахме хляб в буквалния смисъл на думата, наложи се много спешно да се действа, а в държавната хазна към онзи момент имаше 20-30 милиона лева, нямаше нищо повече. И се наложи да се направи цялостна дипломатическа совалка за около една седмица, да се разблокира сделката "Шишеджам“ в онзи момент и да ни имат доверие партньорите, които да разблокират сделката, защото тя беше направена лошо от комисията Антитръст, едни 120-130 милиона влязоха и с това купи правителството на Софиянски, Румен Христов, нашия сегашен председател беше земеделски министър, със съдействието на президента Стоянов от Полша купиха полското жито, което реши зърнената криза в един оперативен порядък от 20 дена след назначаването на този кабинет. Жан Виденовото правителство не можеше да свърши тази работа, не можеше да реши финансовата криза, не можеше да реши проблемите с валутния борд, а стъпките за въвеждането на валутния борд бяха подготвени от Красимир Ангарски, служебен министър на икономиката тогава. Кабинетът "Виденов“ беше изхабен. И щеше да има период от два месеца кампания, нямайки служебен кабинет, различен от предишния, който щеше да буксува и да се чуди как да замаже белите, които е направил. Така че в онзи момент служебният кабинет изигра позитивна роля. В последствие имахме две служебни правителства, назначавани от президента Плевнелиев и т.н. Президентът Първанов беше единственият президент, който дали беше щастлив или нещастен не мога да кажа, зависи от гледната точка, но който за 10 години, два мандата, нямаше необходимост да назначава нито един служебен кабинет. Това беше между другото един от най-стабилните периоди от гледна точка на правителство и на парламент, и на управление, имахме три последователни пълни мандата: на правителството на Иван Костов, на правителството на Симеон Сакскобургготски и на правителството на Сергей Станишев. Три последователни петгодишни мандата, 15 години управление, което даде доверие в българската икономика, нищо че бяха много различни, нищо че много ги хулиха – Тройна коалиция, Иван Костов от 10-те процента и т.н., с всичките кусури тяхната последователност даде стабилност, уважение към България. Впоследствие периодите на нестабилност, на сваляне на една власт, на недоизкарване на мандатите, доведоха до тези сривове. И служебните кабинети бяха задължителни. В последните две години-три наблюдаваме серия от служебни правителства, едно върху друго се назначават. В смисъл последните две правителства бяха едно правителство служебно приема от предишното служебно правителство. И някои почват да казват: "Президентът преяде с власт“. Който и да е президентът, в случая Румен Радев – не, не е преял с власт. Проблемът е в политическата класа, която разгеле най-после разбра, че трябва да има някакъв кабинет, който да управлява. И най-лошият кабинет е по-добър от липсата на управление. Защото на служебното правителство не му е задачата да има дългосрочно управление, а то и да иска, не може да прави дългосрочни планове, защото неговият период е ограничен – дали са 3, 6, 8 месеца – това е мандатът. Т.е. служебното правителство е застраховка срещу глупостта на политическата класа. При такава Конституция с две камари вече може да се говори за друго. Президентът, както е в Италия – за Италия никой не знае в България, че има служебен кабинет. Обикновено президентът назначава действащото правителство с някоя и друга рокада на някой непопулярен министър да изпълнява функциите на служебен кабинет от разпускането на парламента до изборите, но изборите там са в рамките на един месец, а ние имаме два месеца. Това са корекции, които биха могли да бъдат сложени в една нова Конституция, така че да върви по-бързо политическият живот. Няма страшно в това, че правим избори, въпросът е в този механизъм. И когато имаме второ ниво на местно самоуправление, и данъците се събират и се разпределят в регионите, и не се разпределят от финансовия министър и от правителството, ще има много по-справедливо управление. Когато тези региони са самоуправляват, дали са 4 или 6 няма никакво значение като цяло, централната власт ще има ограничени функции по отношение на тях и няма да има такова значение всичко, което сега се случва като политически кризи. А и самите политици вече за да се налагат в съответните места един път като мажоритарни за Горната камара, а другия път пропорционално, ще се стараят да дават по-голямо качество на продукцията. И когато гласуват закони, повече ще мислят и ще бъдат внимателни. В момента какво се прави – на първо четене се внася един закон, между първо и второ четене законът става точно обратния и излиза едно недоносче.

След това започва поправка на поправката. 

Поправката на поправката и всичките тези щуротии. Трябва да имаме стабилност на нормативната база. Не може данъчните закони да се сменят 7-8 пъти годишно, не може държавният бюджет в последните години по два-три пъти да се актуализира и коригира, и то хайде, когато има някаква криза като КОВИД – добре, ама когато няма криза, пак се актуализира, защото не са преценили. Най-вероятно и този бюджет, сегашният, ще го  актуализират поне един път, а може и два пъти следващата година. Така че трябва да има стабилност, и това трябва да бъде именно конституционна. Този обществен договор, за който вие говорите…

И който е необходим да се преразгледа.

Той е абсолютно необходим, защото в момента обществените отношения в България не са това, което бяха през 90-те години. Дори да приемем, че тази Конституция е много добра към онзи момент, тя трябва да бъде коригирана заради историческите промени. Вече имаме млади хора, имаме дигитален свят, имаме съвсем други разбирания. Аз самият се чувствам до голяма степен архаичен, а бях на 26 години, когато се приемаше тази Конституция през 1991 година. Светът е променен. Тези обществени отношения в България са различни, вече имаме преобладаваща частна собственост, излязохме от комунизма. Основната смяна беше именно тази смяна на системата, беше смяната на собствеността. И като зададат въпроса, дали Преходът е свършил или не – да, свършил е Преходът, защото вече частната собственост е преобладаваща, а другото е глупостта на политическата класа, която е отделна тема.

А смяната на системата сега може би трябва да върви в идеите, които СДС предлага и които вие описахте?

Да, именно това е смисълът - частната собственост, стимулирането на бизнеса, генерирането на работни места, привличането включително и на ново население с опростена процедура. И адаптиране към привличането на население. В момента бизнесът в България реве за работна ръка, но ако вие се опитате да внесете работна ръка от бившите съветски републики, няма значение откъде хора, които са склонни да работят, процедурата е между 9 и 12 месеца, без гаранция за успех, може и да не успеете да ги вкарате. А тези хора, ако случайно си харесат работата тук, и се установят, и повече или по-малко се интегрират, те посмъртно не могат да получат българско гражданство и да се развиват в България. И това пречи. Ние сме не малка държава, териториално сме една от големите европейски държави, в първата половина на държавите сме, мисля, че бяха 50 и няколко държавите в Европа, зависи как ги изчисляваме с Кавказ или без Кавказ, ние сме на 17-то или 18-то място по територия. По население сме малко по-различно, но се обезлюдяваме на базата на това, че възрастното население се увеличава, а младите хора повече или по-малко отиват да си търсят бъдещето извън България. Именно това трябва да стане атрактивно в България, тези хора да се върнат, респективно да има и други млади хора, които да се заселват в България. Няма да забравя Шимон Перес, един разговор имахме случаен през 2000-та година с него, не формален, на чашка коняк в Давос. Той казваше така: “Вие си нямате представа в каква богата страна живеете, в какъв рай живеете. Вашето бъдеще е земеделието. Но вие не го използвате, ние от пустинята правим Рай, а вие се опитвате да го обезлюдите".

Правим от Рая - пустиня?

Не, ние не правим пустиня, но го обезлюдяваме, реално погледнато. Това е голямата трагедия на България. И той обясняваше как трябва да стимулираме производството на стоки в земеделието с принадена стойност, а не екстензивното. Това също е въпрос на развитие на тези региони. Затова нашата основна цел е второто ниво на местно самоуправление и представителството на тези отделни региони в централното управление. Ние в момента сме държава с Конституция, в която министър-председтелят  повече или по-малко е диктатор за определения период, докато има мнозинство в парламента. Каквото реши министър-председателят, това се изпълнява. Напротив, трябва да има баланс на властите. Нашата Конституция в тази сфера е дебалансирана в много отношения. При служебен кабинет също е дебалансирана. Тези именно формули, трябва да се изчистят. Същото важи за съдебната власт. Ние имахме предложение тримата големи на съдебната власт - Върховния административен, Върховния касационен и главния прокурор да се избират от Висшия съдебен съвет, но да се утвърждават на заседание на двете камари на парламента, пак с две трети. Тоест, тези фигури да бъдат обществено приемливи, да не са плод на някакви сделки, пазарлъци между 8, 12, 16, 25 човека. Нали разбирате? И чак след това да излиза указ на президента, тоест, да има тройна защита, че дадените личности са обществено значими и приемливи.

И ще вършат работа. А тези идеи, които вие имате, как се приемат от вашите колеги в останалите партии?

Игнорират ги.

Не им вършат работа?

Или не им вършат работа или по-скоро изпитват известна ревност, че някой друг го е измислил. Тук не трябва да има подобни спорове, ние нямаме претенции за авторство, за бащинство, това са идеи, които сме ги анализирали от цял свят. Защо предлагаме Велико народно събрание, а не обикновено? Сегашното обикновено Народно събрание, ако му погледнете състава от тези 240 души, зорлем ще намерим 10 души, които могат да разберат за какво става въпрос в Конституцията. Какво значи Конституция? И за какво служи Конституцията и как може да се коригира? Останалите 230 или 225, мога да бъркам с 5-6 човека, хал хабер си нямат от това нещо. И вие искате тези хора да гласуват автоматически като машинки за избиране.

Те така и гласуват.

Това са едни луксозни натискачи на копчета, нищо повече. Докато когато имате избор за Велико народно събрание, самите партии ще предложат хора, които да са адекватни за това нещо. А и мажоритарно избраните депутати също ще трябва да отговарят на изисквания. Тоест, те базово трябва да отговарят на разбирането, че те ще променят Конституцията, тоест, трябва да имат понятие от това, какво е Конституция, яде ли се, пие ли се, както се казва на жаргон. И затова ще бъдат избрани, и тогава ще има едно по-голямо качество. Не е нужно да се бърза, може да се реши Великото народно събрание паралелно с обикновеното Народно събрание да съществува. То да има функция само да се занимава с Конституцията, политическите страсти да си се вихрят в обикновеното Народно събрание. Това е един от възможните варианти. Може да се приеме идеята, че Великото народно събрание изпълнява функциите на обикновено Народно събрание за срока на своето действие. Един разумен срок за излъчване на една Конституция е от порядъка между година-година и половина, да кажем две години, за да има спокойствие нейното огласяване. Също така да се премахне института на Великото народно събрание като такъв, но същевременно да се създадат предпоставки за по-трудно променяне на Конституцията. Тоест, когато една Конституция тръгне да се променя,  трябва да се знае, че това Народно събрание ще я променя, тоест, качеството на хората вътре да не бъде конюнктурно, а да бъде с идеята, че те ще променят Конституцията. И примерно, може да се заложат различни механизми, като едни промени се приемат в едно Народно събрание и в следващото се гласуват, и чак тогава се възприемат. Или пък след като се приемат, минават на референдум на “да" или “не". Има различни механизми в света измислени, не е нужно да казваме какво да бъде непременно. Именно затова едно такова Велико народно събрание сега би могло да даде тази широта на погледа и на мисълта.

То би могло и да успокои страстите в парламента и да се потърсят някакви по-работещи решения, тъй като ние в момента виждаме, че властта всекидневно се крепи на скандали?

Да, в общи линии, когато не могат да се генерират идеи, които да са за бъдещето и за правилните решения, обикновено се стараят нашите колеги да се оплюват помежду си, за да замаскират своята некомпетентност.

Вие сте главен секретар на Съюза на демократичните сили, завършиха изборите. Каква е оценката ви за България?

Аз лично смятам, че изборите минаха относително добре в България. Независимо от това, което се говори много, достатъчно хора гласуваха на изборите. Едно от нещата, които пак предлагаме да залегне в Конституцията, това е активната регистрация на избирателите. В момента се твърди, че 6 100 000 трябва да са избирателите в България. Ние нямаме 6 100 000 реално пребиваващо население на територията на България в момента. То е смешно, ако махнем децата и тези, които не могат да станат от креватите и т.н., не излиза сметката. Така че изборите бяха с една прилична активност. Нормално е в Европа да гласуват около половината избиратели, това е съвсем приемливо нещо. И при нас гласуваха половината от реално пребиваващите избиратели в България, това е констатацията. Другата половина не намери за нужно да отиде, първо, защото се чувстваше или не представена, или защото се дезинтересира по различни мотиви, смята, че едните, и другите, и третите не стават. Всяка една от партиите си казва за себе си, че е постигнала добри резултати. По-добри или еди какво си, всеки се обявява за повече или за по-малко победител. Ние като Съюз на демократичните сили си направихме прост анализ, на предишните избори преди 4 години имахме 182-183 общински съветници. Защо говорим за общински съветници? Защото това е единственият валиден критерий за тежестта на една партия, другото е въпрос на личности, на конюнктури, кметовете са мажоритарно избрани, това е съвсем друга тежест. В момента имаме 202 съветника, незначителен ръст. Като брой гласове, които ние ги преизчисляваме през различните варианти, сме спаднали с около 10-12 хиляди гласа реално надолу, което на базата на общия спад на гласовете и на хората, които гласуват, е съвсем естествено и нормално. Няма с какво да се похвалим, няма и с какво да се оплачем. Имаме двама областни кмета, чисто СДС като партийна принадлежност и избрани със СДС като първа политическа сила в коалициите, които ги излъчваха – на Видин и на Монтана, което ни слага в една графа с традиционните партии, каквато е и  БСП, както е и респективно ГЕРБ. Сега вече ПП, коалицията ПП-ДБ и т.н. успяха да постигнат и те няколко областни кмета. Ще видим след 4 години, какво ще бъде тяхното положение, тогава ще можем да говорим за тенденция при тях, те досега нямаха. Така че ако трябва някой да се обяви, че е постигнал някакъв резултат, това е ПП, тръгвайки от нулата - имат нещо. Но те са нов политически субект. Ние сме доволни от това, което се случи, имаме си ги грешките, вчера правихме анализ, ще продължим да работим там, където сме слаби. Имаме загуби, фрапираща е загубата, която ви казах в Белово, нашият кандидат, чисто СДС загуби с 18 гласа в община Белово. И сега в момента искаме да се проверят бюлетините, да се преброят, защото не е толкова сложно, не е огромно нещо. Има известни съмнения, както се казва, за да няма съмнения, да се тръгне на чисто, да се преброят наново бюлетините, да се види какво е положението. Това е по отношение на местните избори.

А иначе, относно предстоящите политически действия в правителството и парламента? Разбрах, че вчера на Национален изпълнителен съвет сте взели решение да не подкрепите увеличаване на данъците в бюджета за догодина?

Ние сме категорично против увеличаване на данъците, както за юридически, така и за физически лица.

За граждани или за фирми, да.

Без значение за какво се отнася. Ние смятаме, че не трябва по никакъв начин да се увеличават данъците, защото първо ще се намали събираемостта. Опитът, който наблюдаваме в една Франция и в една Италия, където са далеч по-сериозни държави, благодарение на техните левичарски възгледи да вдигнат данъците, видяхме, какво се случи. Знаете, по времето на Франсоа Оланд вдигнаха данъка на тези, които печелят над 1 милион - тоест юридически и физически лица имат печалба над 1 милион евро годишно, 70% от над 1 милион разликата им се взима.  И респективно имаше отичане на капитали и от Франция, в Италия не бяха 70%, Монти въведе 60%. Пълна глупост, в двете държави стана национален спорт укриването на данъци. В смисъл данъците трябва да са такива, че да бъдат плащаеми. Сега много спорят дали трябва да има прогресивен данък, дали не трябва да има прогресивен данък. Този дебат могат да го водят при стабилно управление с 4-годишен хоризонт и то в началото на мандата. При едно нестабилно управление, което е както се казва, подарено в момента, не може да се решават такива неща. Това правителство  трябва да се съобрази с реалността такава,  каквато е в момента, да създаде предпоставки и стимул за субектите, които генерират брутен национален продукт, тоест, печалба за държавата. Да създаде предпоставки те да генерират същия или по-голям продукт и респективно да имат интерес да си плащат данъците. Когато данъкът ти е 10% или корпоративният, колко беше там 5-7%,  ще ви излъжа, не съм икономист, той е плащаем.  Като го надуете на 20-30%, става изкушението много голямо да не се плаща, да се играе през офшорки, през най-различни схеми. Не можеш с полицейщина, с данъчни репресии да контролираш държава. Няма режим в света, който да се е задържал по този начин.

Ще се задържи ли това правителство? Каква ще му е съдбата? Сглобка, не коалиция, все едно как ще го наречем.

В чисто политологическия смисъл на думата  това е правителство на малцинството. Това е чисто политологически точния термин, дали ще го наречем сглобка, комшулук, ако искате, всякакви варианти може да се нарекат. Въпросът е този кабинет до колко дълго ще изпълнява обществените функции.

Той изпълнява ли ги?

На този етап прави груби грешки, включително и в сферата на външната политика има груби грешки.

Например?

Аз лично смятам, че една от големите глупости е, че не се купува френско оръжие. Доктрината Де Гол, която е формулирана от генерал Де Гол през 1959 г., звучи така: “Който е приятел на Франция, има френско оръжие." Респективно, ние досега за тези 35 години не сме купили една пушка френска. И после се чудим, защо не влизаме в “Шенген". Ама не Франция ни налага вето, а Нидерландия ни налага вето. В Европа взаимоотношенията са такива, европейският механизъм е такъв, че ти на мен, аз на тебе, и на трети държави. Всеки си прави услуги на всеки. Австрийците имат други икономически интереси, които нашите управляващи ги знаят. Ако удовлетворят, винаги така е било, аз на времето участвах, с Бог да го прости Сашо Божков, се борехме за равния старт на преговорите, цялото правителство и президентската администрация в онези години, за равния старт на преговорите с ЕС. Тогава беше ключово България да започне преговори заедно с Полша, Чехия, Унгария, Кипър и т.н., Малта. Ако бяхме изпаднали заедно с Румъния или само ние в по-късен етап. Да кажат “Да, вие ще почнете, но преговорите няма да ги започнем заедно". Смисълът беше да ги започнем заедно, а кой кога ще ги завърши, е отделна тема. За да може да си в пакета на тези, които са решени, че ще бъдат приети. Ако не ги бяхме почнали тогава преговорите, щяхме и до момента да сме извън ЕС. Това беше ключово. И тогава блокажът беше от страна на Франция, основния. От правителството никой тогава не искаше  да поеме да се разправя и Сашо Божков, аз понеже съм франкофон, ме натисна с президента Стоянов и бях за около 2-3 седмици във Франция. Посланикът ни се казваше Симеон Ангелов, много добър франкофон. Не беше професионален дипломат, но имаше добри контакти човекът. За тези 2-3 седмици, със съдействието, включително и на френското посолство тук, на посланика, на неговия търговски съветник, на неговия втори човек ми подготвиха серия от срещи. На които аз, единствената ми функция беше да изслушам това, което Франция иска. Те поискаха 20-30 неща. Едно от нещата, което беше ключово, което нямаше как да не изпълним, бе сградата на Алианса, на известния площад “Славейков". По времето на комунизма беше одържавена и я бяха дали на Гьоте-институт, поради някаква безумна история. А тя е строена с пари на френските данъкоплатци преди войната, в началото на ХХ век. Беше просто обидно за Франция. Това беше императивно казано, да върнем сградата на Алианс Франсез от Гьоте-институт, а Гьоте-институт да го настаним съответно някъде другаде, уважително. Това нещо се изпълни. И други подобни искания имаха, някои икономически, включително. Едното беше “Солвей Соди" Девня, “Марвекс" нали нашите ги бяха прецакали.

Сделката спомням си я, при приватизацията.

“Солвей Соди", спомняте си скандала. Възстанови се справедливостта тогава. Няколко такива неща. Сашо Божков, Бог да го прости, ги изпълни. Моята работа беше да му подготвя 20 неща, изпълнихме 3-4 от тях, Франция се почувства удовлетворена и ние започнахме преговорите. Благодарение на тези действия тогава, общо на правителство, на президент, на външен министър, всички заедно постигнахме този резултат. В момента няма синхрон за “Шенген", не се интересуваме.

Имам чувството, че бием в празното пространство. Влага се някаква енергия, но е без резултат.

Хора, които не разбират от това и не знаят, какво да правят. Моите уважения към премиера акад. Денков, аз не разбирам от химия и никога няма да взема да правя молекулярни анализи. Но той има нужда от сериозни съветници, които да му обяснят как функционират европейските отношения. А той е човекът, който е фасадата на това. Той отиде в Австрия с надеждата, че ще обясни нашата позиция. Едно посещение на премиер и на президент е финализиращата фаза, преди това има такива черноработници от външно министерство, от администрациите, съответно на Министерския съвет, които подготвят всичко. Премиерът или президентът  отива като на парад, минава по червения килим, влиза в залата, подписва това, което е договорено. Той не обяснява, той не е експерт и не е нужно да бъде експерт. Това е въпрос на екипност и на действие. За съжаление, в последните години наблюдаваме именно тази, точният термин е дилетанщина в нашето управление. Не се използват експертите, те си седят кротко, пазят си местенцата, не смеят да се обадят, защото, ако се обадят, могат да ги махнат.  И де факто имаме някаква администрация, която не се употребява за нищо. Така че в сферата на външната политика, това е една от големите грешки за “Шенген". За Еврооната не съм специалист, не мога да кажа точно, но гледайки нещата така с поглед на човек, който има известен опит, там е въпрос на политическо решение. За да се постигне това политическо решение трябва да има политическо лобиране, за да има политическо лобиране, трябва да има политическа стабилност и политически консенсус. На времето Петър Стоянов постигна консенсус за въвеждане на валутния борд. Той не беше въведен от служебното правителство, но бяха разписани правилата, които ще бъдат въведени, независимо кой управлява, след като се избере новото Народно събрание, курсът на долара спрямо лева тогава от 3000 падна на 2000 само за един ден, заради политическия консенсус. Същото е и по отношение на еврото. Докато имаме тази палячовщина “за", “против" еврото, трябва да се знае, да, има минуси от въвеждането на еврото от типа на една инфлация от порядъка на 2-3-5%, която е естествена. Има риск от спекулативна инфлация, както видяхме в Хърватска и беше овладяна. Има и много ползи за бизнеса, за обикновените граждани, за всичките тези неща, таксите за превози и пр. и пр.и  пр. Тези неща трябва да се обяснят, да се постигне един нормален консенсус в обществото и правителството да изпълнява тези работи. Нищо повече не се иска. Но имаме огромна нужда от стабилно управление с хоризонт минимум 4 години. Истински хоризонт. В момента имаме едно управление, за което казваме: до март еди си какво.

Ротацията ще я има ли?

От март никой не знае, каква точно ще бъде ротацията. Нито едните, нито другите. Едните я виждат по един начин, другите я виждат по друг начин.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гост в студиото бе главния секретар на Съюза на демократичните сили Илия Лазаров.

 

Цоня Събчева