Илия Лазаров, главен секретар на Съюза на демократичните сили и експерт по международни отношения,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Въпреки че може да се каже, че вече са история, две от събитията през седмицата трайно ще предизвикват и занапред интерес: приемането на промените в Конституцията и демонтирането на Паметника на Съветската армия. Те със сигурност бележат и края на отиващата си година. Но освен вътрешно-политическо ще имат и международно ехо. Как тези две събития ни представят в чужбина? Някой ще им обърне ли внимание и какво? Гост в студиото е Илия Лазаров, главен секретар на Съюза на демократичните сили и експерт по международни отношения. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Лазаров.

Здравейте, г-жо Събчева.

Може да се допусне, че от външно-политическа гледна точка от приетите конституционни промени най-много ще ни създаде главоболие двойното гражданство. Какви са рисковете от него?

Двойното гражданство, по принцип е институт, който много малко държави в света, независимо от широко разпространеното в България мнение, го допускат. В Европа са 15-16 държави общо, които допускат двойно гражданство. Обикновено малките държави нямат интерес да допускат двойно гражданство. Говоря малки и средни, каквито сме  ние. Ние не сме малка, ние сме среден тип държава за Европа.

Защо нямаме интерес като такава?

Защото този тип държави, които са на национална основа изградени, не са мултинационални, не са емигрантски държави като Съединените щати и т.н., имат стремеж да си запазят своето население, привилегиите за своето население. Двойно гражданство, например в цялата Латинска Америка от Мексико до Аржентина и Чили на юг никоя от латиноамериканските държави не го допуска, защото ще бъдат изпомпани и т.н. Те по този начин си задържат и населението, а освен това е въпрос и на национална сигурност. В Европа една от най-типичните държави, които автоматически прекратява своето гражданство, ако има данни за това, че има двойно гражданство, това е Австрия. Австрия е съизмерима с нас като държава и като територия, и като население. Двойното гражданство създава и един друг проблем: италианците, например, третират двойното гражданство по друг начин. Те имат много голяма диаспора в целия свят, на различни вълни са се изселвали. Една голяма част не са въобще италиански граждани и те не ги касаят, те са културно-етнически. Но има една голяма част, които и до ден-днешен са си италиански граждани, там например се смята, че те трябва да бъдат уважавани. Но тяхната тежест в националната политика и в националното представителство се свежда до 15-16 депутат от 400 и няколко депутата. Тоест, колкото и да са, а те са горе-долу почти колкото са в Италия като население, тяхната тежест е минимализирана. Счита се така, защото те не живеят в държавата, не си плащат данъците и не допринасят за развитието на държавата, а де факто работят в други държави. Така че това са няколко от темите, които допуска двойното гражданство. Двойното гражданство освен всичко друго, както беше прието в нашата Конституция сега, е всеобхватно, тоест включва всички държави в света, които допускат този момент да имаме двойно гражданство. И то се отнася само за депутати и за министри. Следователно утре може да се появи казус с някой българо-ирански гражданин, кандидатира се, избират го за народен представител. Той като народен представител има съответния допуск до класифицирана информация, би трябвало да има при определени заседания, какво правим в конкретния случай? Говорим за българо-ирански, при сегашната политическа обстановка. След 10-20-30 години ще бъде различно. Или някоя друга държава.

Българо-турски?

Да, имаме много палестинци, примерно. Някои са си съвсем сериозни и те си имат българско гражданство, и съответно тяхното израелското гражданство, в случая. Какво правим с тях като казуси? Те имат и второ, и трето поколение, които се развиват. Има и сирийци, и иракчани. Казусът не е само с Канада, не е само с някои други държави. Тоест решението, което беше взето, не казвам, че е неправилно. Въпросът е, че нямаше достатъчно време да бъде изследвано действието върху отделните случаи. Можеше да бъде прието, примерно като вариант, само от държави-съюзнически на  България. Ние участваме в два съюза към днешна дата, това е Европейският съюз, където сме член, това е вид конфедеративно образувание. И НАТО, което е отбранителен съюз. Това обаче не устройваше някои политици, които държаха да се включи и държавата Израел. И когато се прави поправка, за да се угоди на един или друг човек, ситуацията се усложнява. Ние помним 1991 г., когато приеха Конституцията, заложиха, че кандидат за президент може да бъде само роден в България български гражданин. По рождение български, защото той може да е по рождение български, но да е роден някъде другаде. И това беше направено, за да се спре мерака на Андрей Луканов от неговите колеги-социалисти към онзи момент. В един момент през 1996 г. това се обърна срещу техния кандидат Георги Пирински, без да го очакват, който е роден в Ню Йорк, и създаде целия казус, и Пирински беше принуден да се откаже от кампанията си за кандидат за президент тогава. Тоест, много често, когато се прави поправка за конкретно лице, води до грешки. Казусът за българското гражданство се породи при нас в България във връзка със служебния кабинет, който назначи президента Радев, първият служебен кабинет след края на мандата на ГЕРБ, заедно с патриотите, които бяха. И тогава се появи Кирил Петков, който се оказа, че си е подал молба, но молбата все още не му беше придвижена напред. И той беше казал, че в неговите очи това означава, че той се отказва от гражданство. Само че според юридическата страна на нещата финализирането на отказ от гражданство е, когато и двете страни преминат през цялата процедура и накрая завършва с взаимно съгласие. Да, няма нищо лошо човек да е български и канадски гражданин,  при сегашните политически обстоятелства. Но тя Конституцията не се прави само, за да действа в този момент. И аз ви казах, имаме друг казус, имаме гражданин на България и на Русия. Русия не допуска двойно гражданство.

Да, но имаме един неин почетен консул, това е Георги Гергов.

Русия по принцип не допуска двойно гражданство, но в порядъка на изключения, тъй като те са по-специфична като управление държава, понякога правят жестове. Въпросът е защо и как се прави този жест? И утре, вие казахте Георги Гергов, например, който е с голяма обществена тежест в левицата, при някакво обстоятелство се случва да реши да стане депутат, да реши да стане или да го излъчат за министър, примерно.

Външен министър Георги Гергов?

Той има чистата съвест да защитава, според неговите разбирания и руските интереси в случая. Това би ли  съвпаднало с общата тенденция в България, казвам към днешна дата, към утрешна дата може да е коренно различно. И затова по принцип в Конституцията не се правят такива промени, които да са само за сега. Защото това означава, че примерно след 5 години пак да трябва да променяме Конституцията заради някакви такива казуси. Именно допускането веднъж на такава грешка, както се допусна тогава с Кирил Петков, мина между капките, абсолютно всички си затвориха очите. Той самият даже не си посипа главата с пепел, най-нормалното беше да каже: “Да, грешка, сбъркал съм". Нищо лошо няма човек да греши, какво толкова, не е знаел. Даже казусът, след като беше приключила вече темата, се развихри тогава. Няма нищо лошо, но българските политици не обичат да си признават, че бъркат, а те бъркат като всички останали.

Г-н Лазаров, какво ще се случи, ако наши сънародници от чужбина влязат в листите на партиите?

Напълно възможно е.

От диаспората, от емигрантската ни общност?

Ние имаме към 200-300 хиляди души в Турция с двойно гражданство. Ще ви излъжа, мисля, че бяха 180-200 хиляди, най-добре  знае ЦИК. И то не е ясно точно колко, защото те подлежат на препотвърждаване, кой починал, кой не починал, какво се е случило. Те са една солидна избирателна маса и по сега действащото законодателство. Поради което една част от тях отиват до урните и упражняват своето право на глас. Винаги се спори как да ги ограничат, как да ги спрат. Не е нужно да се говори. В момента, в който си им дал право да гласуват, не ги прецаквай с технически ходове, това е глупаво, или им даваш право или не им даваш право. Или им казваш: “Вие всички заедно тежите толкоз", както в Италия. В Италия никой не казва, че не е демократично. Но тези хора, примерно утре могат да си създадат своя партия или да се влеят в листите на Движението за права и свободи, където по-голямата част от тях симпатизират. В един момент тези, които са в България, могат да се почувстват изместени от нашите сънародници, които са отвън. Същото важи и за други българи. Вчера например, аз бях шокиран, обади ми се един мой дългогодишен приятел, над 30 години сме заедно. Имаме различия политически, горе-долу се разбираме, на времето бяхме всички от СДС. И понеже се уважаваме много, казва: “А бе, тук във Варна новия кмет търси да назначава хора и ние търсим в момента икономист, който да е завършил “Харвард", за да го назначат на някаква длъжност в Общината".  Бях шокиран. Викам: “Добре де, не може ли да е от “Принстън"?" Вика: “Не бе, не бе, не се будалкай, наистина". Викам “Да ме прощаваш, това е грозно". Обяснявам му: “На времето, ако не си московски кадър, не ти даваха развитие, ако не си син на активен борец против фашизма и капитализма, както тогава, или внук, или там каквото беше. Те толкова бяха набъбнали, че бяха стигнали, мисля, че 100-200 хиляди активните борци и всички се чудеха, как се е крепял фашизмът преди това. Това са такива смешни критерии. Това, че някой е завършил “Харвард", “Принстън", “Кембридж" или което й да е друго реномирано заведение е много добре и това е полезно, особено, ако се върне в България, и той има стремеж да се развива в България, но на равна нога с другите. Конкуренцията е, не защото си завършил нещо да имаш привилегия, а защото можеш нещо в повече. И трябва да те оценяват на базата на качествата, които имаш, иначе другото се казва сегрегация. Имаше един стар виц за Южна Африка, по времето на апартейда, нали тъмнозелените на задната врата, светлозелените на предната врата, горе-долу същото. Ако не си завършил, не е редно, освен това обиждаме нашите деца, които искат да учат в България и да останат тук. И това е вид чуждопоклоничество, което го имаме от Възраждането: гърчеели са се, сърбеели са се наши българи, пък и си има крилата фраза за това нещо “Поради что се срамиш... “ и т.н. Ние трябва да престанем да имаме комплекси и да мислим, че ще дойде някой отвън да ни оправи. Тридесет години чакаме някой да ни оправи и си ходим оправени.

Необходим ли е район "Чужбина“, г-н Лазаров, вие сте доста голям експерт в изборната работа?

Това е практиката в Италия, която ви казах. Но там са приели, при нас по-трудно ще мине, като начин на мислене, може да е един район, може да са два избирателни района, и да се каже: общата ви тежест на всички българи, които сте в чужбина, е еди колко си мандата, но първо трябва да имаме активна регистрация, за да можем да направим това. Активна регистрация предполага, които искат да гласуват да се регистрират, и като видят, че има 300 хиляди души в чужбина, които искат да гласуват, тези 300 хиляди души, примерно тежат еди колко си депутата, ако са на равна нога. Ако не са на равна нога, и смятаме, че поради това, че те живеят, развиват други икономики, плащат другаде данъци – е друго. Да, пращат пари на своите близки и приятели тук, има го този ефект, не е лъжа. Но тяхната тежест да бъде по-малък или по-голям брой депутати. Това е един от вариантите, който е възможен теоретически, въпрос на политически консенсус, говоря чисто теоретически. Има и друг вариант: да бъдат прикрепени към определен слабо населен район. В момента имаме такива слабо населени райони доста,  които не отговарят на критериите за брой депутати. Понеже в изборното законодателство е фиксирано, че не могат да бъдат по-малко от 4 народни представителя на избирателен район, тези райони имат де факто по-голяма тежест. Един депутат при тях се избира с по-малко гласове, отколкото в по-населен район. Тоест, към тези райони, също е вариант да се прикрепят гласовете от тук и от там, и да се разпределят по определени квоти, въпрос на математика, въпрос на политическа воля и на разбиране. Но това се води при спокоен дух, а не с идеята да прецакаме едни или други, защото на следващите избор ние очакваме това.

Кой кого ще прецака, най-грубо казано?

Цялото ни законодателство се прави за това да се прецака някой. Не можем да го правим това нещо, това не дава устойчивост на нормативната база. Нали, сега, примерно президентът Радев е недоволен, смята, че е срещу него. Другите смятат, че са постигнали върха на парламентаризма, със служебното правителство също има недомислени неща. Но едно от най-хубавите неща, които направиха, е, че парламентът е постоянно действащ. Това е най-правилното нещо от всички промени, които се случиха в Конституцията. Никъде в света няма вариант да имаш период в държавата, в който няма парламент. Парламентът е от неговото заклеване, след като го изберат, до заклеването на следващия парламент. Няма вариант в държавното управление да има луфт, който да е безвластие в дадената сфера. Това е дефект на нашата Конституция, той беше коригиран. Сега, дали заседава или не заседава, е отделна тема. Може да заседава, може да не заседава, може да се свиква. Нали, това беше едно от хубавите неща. Излъчването по  определени критерии кой може да бъде служебен премиер беше един от вариантите, които имаха за цел да ограничат възможността на президента да управлява еднолично. Защото аз винаги съм казвал, че в служебния кабинет министрите се назначават и уволняват по-лесно от  чистачката в Президентството. Това е самата истина, тя е по Трудовия кодекс, докато всеки един от министрите, включително и премиера в служебния кабинет се назначават с указ на президента, тоест, времето, за което може да бъде освободен, е времето да се подпише и публикува указа, нищо повече няма. Така че то е опростена процедура при служебния кабинет, това може би беше едно хубаво нещо да се регламентира. Само че така го регламентираха кръга, че създадоха много недомислици, именно заради бързането.

Например?

Председател на Народното събрание може да бъде служебен премиер, неговите заместници не могат да бъдат. И колегите се смеехме, това най-вероятно са го написали, защото някой си е представял, примерно представителя на “АТАКА", който е зам.-председател на парламента да има вариант да бъде...

Или на “Възраждане"?

Извинявайте, на “Възраждане", обърках понеже са горе-долу сходни организации, на “Възраждане", това е примерно. Но каква е разликата между председателя и зам.-председателите? На латински се казва “Primus inter pares" - “Пръв между равните", еднакви са и с другите депутати. Тоест, дава се тежест на един човек, за сметка на останалите, което също е вид лека дискриминация, да речем.

Така е с подуправителите на БНБ, така е със Сметната палата?

Конституционният съд е същият казус. Значи там е още по-шокиращо, защото всички конституционни съдии са абсолютно равни по тежест. Председателят на Конституционния съд ръководи заседанията и има известна административна отговорност към апарата, който обслужва Конституционния съд, но той по никакви други качества не се различава от всички останали членове на Конституционния съд. И защо само той? Всеки друг конституционен съдия би могъл да бъде. И това е един от вариантите да се каже, може да се избира само между кръга на конституционните съдии. Тук възниква обаче другият казус, който също е недомислен. Има някакъв конституционен казус и има жалба до Конституционния съд. Когато въпросният господин, ако е от Конституционния съд, е премиер, какво се случва? Делото обикновено се завежда сега, служебният кабинет трае 2-3 месеца, а то се води делото след 4-5 месеца като цяло за разглеждане. Той се връща. Може ли да участва в решението, трябва ли да се оттегли. И ако бъде избран за премиер, трябва ли да има право да се върне в Конституционния съд или не трябва да има право. Когато се правят бързи промени, водят до тези неща, без да се изследва какви са въздействията върху другите закони, върху другите институции и т.н.  Така че това беше леко прибързано. Казвам има хубави неща. В правосъдната система не съм наясно, не мога да коментирам разделянето. Обикновено винаги правим някаква промяна в правосъдната система, след което ходим с една кофа лед на главата от това, което сме направили.

А какви законодателни промени ще се наложат, заради поправките в Конституцията, особено за тази с двойното гражданство?

Най-вероятно ще има. Освен това двойното гражданство засяга само депутати и министри, а има и следващия момент, какво правим с класифицираната информация? Законът за класифицираната информация, НАТО, Европейският съюз, достъпът? Априори всеки министър трябва да има достъп до класифицирана информация, той борави с това нещо. Защото произволен министър, дали ще е министър на икономиката с военни заводи, в здравеопазването, външно министерство с шифрограмите… За което и министерство да се сетите, винаги има допир с класифицирана информация. Когато си двоен гражданин, ако си от натовска държава или европейска държава един е казусът, ако не си, какво правим? Въобще, има доста недомислици. Така че най-вероятно ще има доста корекции, ще има в даден момент необходимост и да се даде лек заден ход. Но нека се видят първо дефектите, така че ще видим, какво ще се случи, но направихме нещо, на което ще му сърбаме попарата.

Предлагам ви да минем на другата тема: защо демонтажът на Паметника на Съветската армия или Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА), както някои го наричат, като всичко у нас бе направен половинчато? Започна, пък съдът го спря. Има решение на Столичния общински съвет, но се оказва недоизкусурено юридически. Изобщо, какво показва тази галимация? Стърчи едно скеле в центъра на София и в момента ясно ли е, какво се случва?

Аз го наричам страх на действащите политици, които взимат това решение, да афишират своята политическа воля. Значи, Паметникът на Съветската армия за едни хора е нещо, което символизира тяхното светло минало, говорим за комунистите, нашите българските, особено от по-старото поколение, които свързват с него своето житие-битие, за тях има символика. За другите, които са били репресирани, има обратната символика - те го мразят, те го ненавиждат. Чисто исторически Съветската армия нито ни е освободила, нито е свършила някаква дейност. Ние имаме правителството на Константин Муравиев към онзи момент, което е нормално, както те  го наричаха буржоазно-демократично правителство. Ние го наричаме демократично правителство към онзи момент, което даже обявява война на Германия тогава. Но съгласно Ялтенските и Техеранските  договорки Русия ни обявява война тогава. Има такъв момент при тайното разпределение между Чърчил, Рузвелт и Сталин, според който България попада в сферата на влияние на Сталин, това е за съжаление реалността към онзи момент. Така че за нас, българите, като цяло Съветската армия, която е част от армиите, които воюват срещу Хитлер, не е освободителна армия, тя е окупационна армия, с всички последствия от това нещо. Този паметник е направен вече, когато се установява комунизмът през 50-те години, завладяват цялата власт, и той е като символ, че ние сме васална държава към онзи момент на Съветския съюз. Така че съвсем естествена е реакцията. Той влиза, между другото, в една спогодба за паметниците между Елцин и Желев от 90-те години, ще ви излъжа, кога е направено това нещо. Чисто правният механизъм, от който всички бягат, защото трябва да поемат отговорност, е следният: Министерски съвет, като представител на държавата и собствеността на държавата, паметникът е държавна собственост, взима свое решение паметникът да бъде преместен, претопен, там всички варианти, които ги изреждат архитектите, или еди какво си. И възлага на областния управител, областният управител е функция на Министерския съвет, той се назначава с решение на Министерския съвет и е подчинен пряко на премиера. Няма вариант областният управител да прави нещо самоволно, без да има санкцията. В смисъл, ако го прави, след 15 минути вече не е областен управител. Няма такъв вариант. Взима се едно такова решение на базата на конкретната политическа ситуация, имаме война в Украйна, имаме всичко това, но това изисква, както се казва мъжество, за да вземеш това решение в този състав и да си поемеш своята историческа роля и отговорност.  И когато не искаш да си поемеш ролята, започваш да се криеш зад архитекти, зад цепки в паметника и т.н. и т.н.

Заради нацепените ботуши ...

Взима се решение, денонсира се тази част от договора, специално по отношение на този паметник, има си процедура във външно министерство, има си Международна правна дирекция, която ще им даде точната информация, как става това. И в следствие на това се възлага на областния управител, респективно на всички, които са отговорни към областния управител служители, които са отговорни за това нещо, да извършат преместването, премахването, или каквото действие е решил Министерския съвет. Другото е, както сега да се занимаваме с тези нелепи неща по начина, по който стана.

И областният управител да ходи с охрана.

Да. И се оказа, че тя има доста повече кураж от много други, но тя е от Тодевия род, доколкото разбрах от Банско, потомка е на войводата Радон Тодев.

Докато нашият премиер каза, че “Той няма отношение по този въпрос".

Няма как да няма отношение.

Има още един казус, който възникна изключително нелепо около този паметник, и той е свързан с тортата от коледното парти на “Демократи за силна България" с украсата, която трябва да изобразява нарязаните парчета от паметника. Но оставени така, те по-скоро изглеждат зловещо с отрязаните човешки глави. До къде може да стигне лошия вкус на политическия кич?

Мисля, че буквално го казахте вие отговора, това е политически кич и то от най-лошия вариант. В смисъл, актът на махането на паметника е политическо действие, и затова ви казвам, че да се оправдават с пукнатини в краката и бетона не е сериозно. Правенето на тази торта не е политически акт. Като искаш да заявиш отношението го заявяваш публично, а не се занимаваш с ...

С торти?

Меко казано инфантилен политически кич. За съжаление, се случва в тази група, които твърдят, че са десница. Те между другото не са десница, те са си чисти неолиберали и “Да България" и ДСБ и “Продължаваме промяната" и аз наистина им се чудя, защо не искат да се определят като такива? Половин Европа, столиците и не само столиците се управляват от неолиберали. И това си е една от тенденциите, дали на мен ми харесва или не, няма никакво значение. Обаче да кажат: “Ние сме си неолиберали, това са нашите ценности", но не рязането на торта, това е проява на лош вкус и липса на възпитание. Още повече, че две трети от тях са потомци на тези, които са се радвали на паметника.

Това също предизвиква сериозни въпроси, които май трябва да ги отнесем към психоанализата.

Смешно е, и е жалко.

Жалко е в цялата история. Г-н Лазаров, ползвам възможността, че сте наш гост, да ви помоля за обобщение на политическата отиваща си 2023 г. Какво ще запомните от нея, какво постигнахме и какво оставяме за догодина?

Аз бих искал, ако ми позволите, да разширя и в международен план контекста, защото ние не живеем изолирано. Тази година ние прекратихме серията от нефелни избори за Народно събрание, невъзможност за излъчване на правителство и респективно ние имаме редовно правителство. Това редовно правителство е плод на тези войни, които се водят на север и на юг от България. Тази година започна тежко с голямата криза в Украйна, войната между Русия и Украйна, агресията, която беше извършена и нейното затлачване. Никой не очакваше, че в XXI век ще се води война, която е характерна за началото на XX век - Първата световна война, с такива жертви и по такъв начин да се води. И тя допълнително беше усложнена съответно в Израел, с ивицата Газа. Всичкото това нещо даде стимул за това в България да има стабилно управление, респективно контролирано от парламента и да се покаже известна стабилност за България. Направиха се много големи компромиси, сили, които бяха несъвместими помежду им постигнаха това решение, направиха се жестове и то най-вече от тези, които подкрепят, защото другите консумират властта и се опитват да я консумират по сравнително некачествен начин. Така че това е едно от достиженията на България. Аз не казвам, че служебните кабинети непременно са лоши, в смисъл, бил съм в администрацията на президента Стоянов, когато назначи служебния кабинет на Стефан Софиянски, тогава беше ясно. Служебният кабинет е застраховка, обаче когато стане тенденция да имаме 5-6-7 кабинета един след друг служебни, защото политическата класа не може да си сформира правителство... И тук политическата класа е виновна, че не иска до го направи.

А не президента, защото той няма избор?

Президентът се възползва в случая от това. Как се възползва, е друга тема. И дали правилно се възползва или ...  Но в момента, в който ти му даваш правото да се възползва, няма какво да го хулиш него. Ти се замисли, къде е грешката в самия теб, имам предвид всички политически партии в парламента, които го допуснаха. И те в един момент се замислиха, къде волю, къде неволю, направиха тези компромиси, имаме това правителство. Вървим напред, до известна степен. Боксуваме на тема т.нар. приоритети “Шенген" и Еврозоната, и то боксуваме много сериозно. Представяме желаното за реалност, а то не е така, правят се доста сериозни волунтаристични грешки, аз ги казвам.

И свободни изказвания, които не отговарят на фактите.

Включително ветото с Нидерландия и т.н. Така че това е едно от достиженията. Да се надяваме, че  следващата година в международен план изтощението на двете страни в Русия и в Украйна, ще доведе до принуда и двете страни да влязат в примирие. Аз лично, винаги съм смятал, че ще се стигне до примирие от корейски тип. Кога и как ще бъде финализирано това нещо като развитие, не е ясно. Знаем, че в Корея има спиране на огъня, което трае вече 60-70 години. И няма мирен договор между двете Кореи, има само една демаркационна линия, оградена и така си съществуват. Тоест, това също може да се случи в Украйна и това е едно временно решение, поне да спрат кръвопролитията.

Украйна ще бъде разделена обаче.

Това е на този етап. Германия също беше разделена, нищо не й попречи след години да се обедини. В историята 10-20-50 години са нищо. За човешкия живот е много, иначе от историческа гледна точка това е нищо. Така че там ще се стигне до някакъв вид най-вероятно решение. Има избори в Русия, има недостиг на жива сила в Русия, трябва да правят мобилизация, ако искат ефективно да водят тяхната война.  А по време на избори ако тръгнеш да правиш мобилизация, и то не само от републиките, а и на руското население от по-големите градове - Москва, Петербург, Нижни Новгород и т.н. , това може да доведе до доста социални, не само социални, а и политически сътресения. Така че не вярвам да се случи това нещо. И най-вероятно ще се стигне до някакво първоначално замразяване, да го наречем, охлаждане на конфликта и някакво следващо развитие. В Израел също ще трябва да намерят вариант. Там няма вариант да се продължи дълго време. Нито едната, нито другата страна са готови за дълготрайни конфликти. Обикновено в Близкия изток войните са 6 дена, 10 дена, 15 дена, тук вече твърде дълго се задържа. И тук е съвпадение на два големи интереса - Иран, който има интерес, Израел беше тръгнал да си оправя отношенията с арабските страни лека-полека. А от друга страна премиерът Нетаняху в Израел има интерес да се задържи по-дълго на власт и това е едно от решенията, когато имаш външен враг. Така че има съвпадение на интересите в различни посоки. И затова не случайно натискат този конфликт да бъде решен. За пръв път Съединените щати признаха, че трябва да има две държави - Палестинска и Израелска държава и натиснаха за това нещо, за което иначе от 1949 г. се говори. Така че там също има лъч надежда тази година да се намери най-вероятно решение. Когато тези два конфликта се решат, по естествен път в България ще се стигне до следващо развитие на политическия живот.

Как, в какво ще се изрази то?

Най-вероятно ще се изрази, след като минат европейските избори, може би и лятото, политическите партии ще решат да предизвикат предсрочни избори, лично аз така предполагам, за да се види кой къде и как се намира. Пък след това ще се прецени на народа какво му е желанието - кои искат да управляват и как искат да управляват. Може би ще стигнат до тази идея, но аз не го виждам по-рано от есента, да го кажем или късното лято, нещо такова. Първо тези неща трябва да се случат, защото не можем да си позволим да влезем в поредната криза, поредното безвластие на фона на войни. То не е безвластие, но е липса на управление. А в света динамиката е много голяма, нали виждате в момента. Предстоят нови конфликти в света, дрънка се оръжие в Латинска Америка между Венецуела и Гвиана. Бразилия стои също и наблюдава процеса, независимо, че имат сходни политически възгледи между Венецуела и бразилското сегашното управление, те са и много различни. Не е ясно, кой какви решения ще вземе. Може да има и други конфликти. Има силно напрежение между Индия и Пакистан, Индия става един от големите фактори в света. Индия  в е момента с повече население от Китай. Те също имат неуреден конфликт между Индия и Китай за Тибет, знаем го този конфликт. Има неуреден конфликт между Индия и Пакистан. Много неща могат да се случат и когато великите сили, както аз казвам големите империи - Съединените щати, Русия и Китай са в някакъв вид изострени отношения, кризисни отношения, това може да подстрекава малките. А и самите те да подскрекават различни прокси конфликти или както го казваме: “В Африка тлеят конфликти". Не е ясно какво ще се случи. Но за България се надявам да имаме малко по-спокойна година. Слава Богу, икономиката не е толкова зле, стига да не прилагаме максимата на  Реймон Бар, френски политик от 70-те и 80-те години, че “Когато нещо е зле, най-лесно можем да го влошим". Дето се казва, ако политиците не влагат старание да го влошат, ще вървим в икономически план сравнително добре.

Съюзът на демократичните сили как завършва годината и какви са надеждите за новата?

Ами ние сега си направихме равносметка за местните избори, които бяха, защото за нас местните избори са едни от най-важните за СДС. Имаме трайно присъствие в последните 30 и кусур години в местната власт. От 1991 г., когато бяха първите избори нормални за кметове и за общински съветници, имаме в сравнение с тогава регрес. Но имаме леко покачване, спрямо преди 4 години, което не е повод за радост. Просто, доволни сме, че сме се стабилизирали след кризите,  които преживяхме преди това. Тоест, имаме 202-203 съветника, имаме над 10 кмета общински, чисто СДС, имаме още участия в различни конфигурации с наши кметове и т.н. избрани.  Присъстваме трайно във властта, изчислихме, че сме някъде, в зависимост от различните оценки, защото то няма как да се хване, тъй като наши хора участват, около 60-70 хиляди гласа тежест на местните избори гарантирана. Аз лично твърдя, че са повече, но не можем да ги извадим, защото в една листа участват 2-3 наши кандидати, постигат някакъв резултат, не е точно, но имаме своята реална тежест.  Тоест, стабилизирали сме се, излъчваме послания, стоим сравнително сериозно и сме търсен партньор.

Желая ви много късмет и успехи през Новата година. И до нови срещи.

И на вас също, и на радиото и на вас в личен план.

Благодаря ви. Гостува ни главният секретар на Съюза на демократичните сили Илия Лазаров, той е и експерт по международни отношения.