На 27 септември отбелязваме Световния ден на туризма. Той се чества от 1980 г. насам. Датата отбелязва годишнината от приемането на Устава на Световната организация по туризъм през 1970 г. А през 2023 г. Световното организация по туризъм подчертава необходимостта от повече и по-добре насочени инвестиции за хората, за планетата и за просперитета.

Световният ден на туризма през настоящата година ще бъде призив за действие за развитие. И инвеститорите също така от частния сектор са на фокус – да се обединят около нова стратегия за зелени инвестиции в сектора. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Илин Димитров, секретар на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура, както и бивш министър на туризма.

Г-н Димитров, първо нека да си поговорим за днешния ден, за значението на туризма, за Световния ден – защо трябва да го има и на какво трябва да се обърне внимание наистина? Знаем, че туризмът е всеобхватен, той има социална, културна, политическа, икономическа стойност.

Туризмът е всеобхватен. Той е пряко свързан с много други отрасли – и с транспорт, и с логистика, в строителство, лека промишленост. Реално той се намира на върха може би на стълбичката на Маслоу, ако трябва да разсъждаваме в тази посока. Би било интересно според мен малко числа да дадем. 

Разбира се, да. 

Какво представляват туризмът за света, после можем към България. Всеки десети в света работи в сферата на туризма, всеки десети. 9,2% от световния брутен вътрешен продукт е създаден от туризма. 7,7 трилиона долара са това – огромни суми. И по данни на Световната организация по туризъм, с която започнахте, секторът ще се възстанови на предковидните нива от 2019 през тази година. Затова и надсловът на тези чествания е точно това – умно инвестиране, инвестиции в кадри, инвестиции в проекти, които са зелени, които ще имат добавена стойност.

Ще има и наскоро събирания дори, където съм поканен и аз, в Самарканд на Световната организация по туризъм. Ще бъдем там заедно с представители на още 73 държави. За България картинката е долу-горе сходна. Имаме около 200 000 заети пряко в туризма, което е пак около един на десет. 8% от брутния ни продукт е пряко от туризма, като непряко това е може би двойно като количество, пак съпътстващи сектори, ако включим. И 70% при нас приходите идват от летния туризъм, като това число се променя в полза на зимния и на балнео и СПА.

България е пълноправен член на Световната организация по туризъм и тук искам да подчертая, че по времето на служебния кабинет бяхме избрани за член на Изпълнителния съвет в оспорвана надпревара с още 11 държави тук, в София, с рекорден брой делегати – 41, и 21 министри на туризма присъстваха и заместник-министри. Така че България е добре представена, уважавана държава, която развива своя туризъм. 

Споменахте служебния кабинет. Миналия път, когато бяхте тук, при мен, нямаше още 100 дни от настоящия кабинет и управлението министър Зарица Динкова. Вие се заканихте, че ще направите една оценка на нейната дейност. Е, вече има 100 дни, г-н Димитров. Обикновено тогава чуваме какви са и оценките на бивши министри, на бизнеса като цяло. Какво можем да си кажем във връзка с управлението на министъра на туризма – г-жа Зарица Динкова? 

В първите 100 дни е добре да бъдем добронамерени, но след това трябва да бъдем обективни, рано или късно. Оценките в туризма няма как да ги дам аз. Те се дават първо от потребителите, второ – от бизнеса. Бизнесът се изказа. За съжаление, оценката, която бяха дали на министъра, беше 3 – ниска оценка. Имаше и доста призиви за нейна оставка още в началото. Аз много се надявам тя да се стегне и да продължи напред. Оценката на потребителите също е интересна. Потребителите дават своята оценка чрез паспортите си. Ако останат в България, означава, че им е харесала работата на министъра. Ако не, ако са излезли – за съжаление, и тук нямаме добра новина. Имаме 8% спад на нощувките спрямо 2019 г., което не е добър сигнал. Т.е. и там имаме неща, които да подобрим. Аз лично почивах в България и бях доволен от качеството на услугата. И като заключение, ако трябва да затворим тази тема, бих искал да кажа, че имаме много, много сериозно поле за подобряване. 

Имаме, да. А летният ни сезон сякаш беше доста проблемен. Вие ще ме опровергаете, ако това не е така, но имаше много, които отново се създадоха. 

Този сезон на хартия беше добър. На хартия, защото още в самото му начало бяхме предвидили един ръст на туристите, който да стигне до нивата на 2019 г. Той се случи. Но имаме един много сериозен дисбаланс – нощувките са намалели с 8% спрямо 2019 г., което какво означава – по-ниска рентабилност, по-кратък престой, по-високи разходи за обслужване, една недобра средна дневна цена. И това го отдавам на няколко събития, които ако имаме време, можем да ги погледнем. 

Първото, най-важно, което беляза сезона, беше Нова Каховка – събитието, което взривиха язовирната стена. Този инцидент се отрази главно на румънските и българските туристи, и то в началото на сезона. Вие Видяхте, че месец юни имахме празни паркинги. Тук искам да отправя една критика към кабинета, защото той реагира късно. На втората седмица започнаха кампания те, докато нашите съседи, Турция, започна всекидневно. И се получи един вакуум – в първите 15 дни нямаше държава. Съответно бизнесът започна да взима нещата в свои ръце. Те се стреснаха за поминака си и направиха редица кампании. Помните – газиха до колена във водата, чиста е, после ядоха голи живи миди. 

Дори в Албена бяха направили лаборатория, която държавата не я направи – всеки час да показва стойността на чистотата на водата, какви примеси има, ако има. И тук две седмици загубихме, които бяха ключови и които реално се отразиха много сериозно на сектора. Какво направиха от хотелиерите – рязко свалиха цената надолу заради уплаха. Това промени профила на туристите, промени престоя им. И накрая затова казваме, че на хартия сезонът може да е добър, но в действителност той беше много тежък. Последваха други скандали – скандалът със стековете, ако помните – пак национален скандал се получи. Там се тиражираше едва ли не, че нашето Черноморие е безумно скъпо. Това не е така, категорично. 

600 лева ли беше цената? 

Не искам да си спомня колко беше, но беше голям PR-ски фал беше. Много тежка тема имахме – измерванията през август на "Активните потребители“ и липсата, и как реагира всъщност министерството. Не знам, вие помните ли реакцията каква беше? 

Ами, нямаше май реакция.  

Не, нямаше никаква реакция, да. Там дори доц. Ангел Кунчев се зае да брани туризма, тъй като липсваше министерството там отново. Поздравявам го, благодаря му, защото това е една постъпка, но няма нужда

Министерството на здравеопазването да иззема нашите функции като Министерство на туризма. И последното, което беше може би пиронът, беше трагичният случай в Царево, наводнението, където – съболезнования за семействата, имахме и загинали, там пък се отвори отново темата с чистотата на водата. Знаете, тръби се разравяха. После пък гръмнаха други скандали – кой бил облечен, как бил облечен. И нещата не приключиха добре. Сезонът беше тежък, труден и аз поздравявам всички, защото се справиха. 

Така е, г-н Димитров, наистина беше труден и тежък сезонът. Хората се справят така, както могат. Необходими са може би обаче и законодателни промени – ключово важни. Вие ще кажете сега какви и как. Знаем, че на фокус в момента при политиците е един проект за промяна в Конституцията. Но туризмът от какво се е нуждае, от какви законодателни промени се нуждае той? 

Добре е да направим едно разграничение между служебните и редовните кабинети. Нашата задача беше да не правим законодателни промени, защото просто нямаме мнозинство в парламента. Ние трябваше да стабилизираме сектора и успяхме. Бяхме на шесто място в света според Световната организация по туризъм по възстановяване – по време на служебния кабинет. Рекордния зимен сезон.

Допълнително трябваше да направим няколко други неща – да покажем, че се отваряме към западните пазари. Евроинтеграцията ни беше засилена. В София имаше 21 министри и заместник-министри на туризма. Всичко това работеше добре. Да помогнем с промотирането на държавата, хубави щандове. Проф. Бетани Хюз беше дори в България – тя е много голяма звезда. 200 милиона зрители има аудитория и тя ще прави филми за България. Това го свършихме. Редовният кабинет обаче трябва да направи законодателни промени и да извърши реформи. И това тук е ключово. Ключово е какво точно трябва да бъде променено. И всичко може да бъде простено на един министър, свършено дотук, ако той си свърши работата с реформите. Браншът иска да види няколко неща, върху които да се акцентира. 

Като една от най-важните теми – и тя е актуална, това са данъчните закони. Колко да бъде това ДДС? От ден едно аз повтарям, че то трябва да остане 9%. Браншът го иска. 

Ама така ни убеждаваше и Кирил Петков, ако не се лъжа, по време на КОВИД пандемията. 

За съжаление, сега, в момента, се върти подобно видео, където той убеждава. 

Да. 

Аз не знам дали това е някакъв тип шизофрения, или просто е подвел избирателите, или е лъжа, но не може да обещаеш едно и после да тръгнеш съвсем друго да правиш. 

Да, защото знам какво каза Асен Василев. Министерство на финансите е готово с пакета от данъчни закони, като в него се предлага връщането на ДДС ставката за ресторантьорите на 20%. 

Не е нито честно, нито правилно. Най-малкото, че ще се вдигне цената на  ресторантьорската услуга. Ще има вълна от фалити. В момента ние договаряме следващия сезон. Ние не знаем каква ни е данъчната политика. Не можем година за година да си променяме данъчните ставки. И затова нашите предложения, още като бях депутат в 47-то Народно събрание, пък като служебен министър съм защитавал тезата това да остане за постоянно за целия сектор. Дали ще бъде въведен Патентен данък – това, което също се коментира, това е хубава тема, припозната в Европа тема, не е нещо нечувано, нито невиждано. Напротив, добре използван механизъм е, помага за изсветляването на сектора, но трябва да се обсъди в детайли. Това е само една от точките за данъчното облагане. 

А другите? Кажете няколко думи и за тях.

Другите са плащане по банка. Знаете, че в сектор "Туризъм“ имаме чуждестранни работници. Как плащаме по банка, когато банките не искат да откриват сметки? Много затруднено, недомислено. Направиха го за земеделието, нека да стане дума и за туризма. Имаше изключение. Трябва да се напишат няколко наредби: За националните курорти – критично важна наредба; За дивото къмпингуване; За туристическата маркировка – там нямаме никакво движение, очакваме. Имаме още Закон за Гаранционния фонд за туроператорите – нещо, което стартирахме. Пак не виждам аз някакво движение.

Имаме повишаване на средствата за реклама. В момента ние сме 20 пъти по-малко реклама от държавите около нас. Направи се една постъпка и е добре да й го признаем на министърката – тя се опита иновативно да промени една програма, но една птичка пролет не прави, разбиратели. 

Това е тактически хода, а ние имаме нужда от стратегия. Браншът иска да види и обособяването на отделни ваучери за туризъм. И тук може да ви е интересно, но 1 евро, което е дадено за превенция – говоря за туризъм и за медикъл и СПА, спестява 7 евро от лечение. Това е начин да имаме първо един по-подпомогнат сектор, второ – едно население, което е здраво и трудоспособно, енергично. Много, много други неща би трябвало да се направят, защото в момента ние нямаме представа колко ще струват храните догодина, колко ще струват горивата. Всичко скача страшно много.

Заплатите, които се вдигат на 933 лева минимална, отново са много тежък удар за туризма, което беше решение едва ли не вчера. Шенген – много се надявах да ни приемат до края на годината и продължавам да се надявам, но като гледам, тая тема се отдалечава и вместо да отиваме към нея, ние се връщаме назад. И еврозоната също – това е критично важно за туризма. 

Имаме нова целева дата – 1 януари 2025 г. за Шенген. 

Надявам се, надявам се да се случи това. Но това са много, много сериозни реформи, които трябва да бъдат направени, които са очаквани от сектора, които ще преместят туризма ни в посока така, че той да бъде конкурентноспособен на нашите съседи, които развиват чудесен туризъм. И тук е ключово важно министърът да го направи това, да има подкрепата. А когато браншът ти иска оставката през един месец, много ще й е трудно. Надявам се да се справи, това наистина от сърце го казвам, но борбата тук ще бъде трудна, защото реформите се правят с участието и на бизнеса. 

С оглед на летния сезон, какво очаквате за зимния туристически сезон – като за финал на нашия разговор, с няколко думи, г-н Димитров? 

По данните, които имаме, очакваме един добър зимен сезон, ако имаме сняг. Продуктът ни е на много добро съотношение цена-качество. Зимните ни курорти са добри, те са от световна величина. Рекламата беше добре направена, така че аз се надявам наистина да имаме добър туристопоток. И тук вече наистина трябва да говорим и за възможност за целогодишен туризъм в Банско и в другите места, защото това реално прави разликата. Сезонният туризъм е много тежък от гледна точка на менажиране, на заплати, на качествен продукт. Там, където имаме целогодишен, нещата се управляват по-лесно. Така че с две думи – един по-успешен зимен сезон очакваме и гледаме с надеждата натам.