Илин Димитров, секретар на президента Румен Радев по туризъм, образование, култура, както и бивш министър на туризма, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Димитров, от 1 юни официално стартира летният сезон по родните плажове. Всяка една ивица, която е отдавана за стопанисване, вече трябва да е почистена и на нея да има необходимият брой водни спасители, медицински пунктове също така. Как стартира летният сезон и каква е заетостта? Какви са условията изобщо?

В момента имаме няколко теории дали има начало на летния сезон или няма официално, малко прелюдия ще направя. Тази година го открихме с помощта на президента, под негова егида, в Несебър на 17 май. Това за пръв път се прави, като поканихме целия дипломатически корпус. Имаше над 40 представители на дипломатическия корпус от различни държави. Очакваме все повече и повече да стават. Искахме да покажем, че туризмът на България всъщност е неговото лице, както го говорим от години, и държавният глава е също лицето на страната ни. Много добре се прие. Кметът на Несебър се беше подготвил прекрасно с ритуал "Велика България“. А сезонът като сезон ще бъде много интересен, защото се натрупват няколко събития, които не можем да ги калкулираме точно какъв ефект ще имате в края на лятото. Двете от тях са двата големи спортни форума, които са в Европа: Това е Европейското по футбол, което е в Германия, и Олимпиадата в Париж. Тези държави традиционно изпращат туристите в България, те са емитивен пазар и може би за периода на Олимпиадата и на Световното няма да имаме толкова туристи от там, защото светът е обърнат към тези две събития. Допълнително имаме едно събитие с фалирал немски туроператор, третият по големина, FTI фалира, като това засегна малко над 20 000 туриста за България, които са германци.

Имаме също криза в кадри, която е много тежка това лято. И по този начин в сезонът ще бъде много предизвикателен. Гледах последните данни на НСИ, заключението, което може да се изкара от извадените данни, е, че всъщност нощувките намаляват, броят на туристи се увеличава.

Т.е. туристи не остават в България или в конкретната дестинация да пренощуват?

Не, това означава, че престоят на туриста се скъсява. А когато се скъси престоят, средствата, които се харчат по неговия престой са по-големи, т.е. става по-нерентабилно. И наскоро една браншова организация беше направила чудесна конференция в Пловдив, където с допитване до над 1000 души бяха извели, че цените всъщност са се повишили между 7 и 9% – толкова са успели да ги повишат самите хотелиери, което спрямо инфлацията, която имаме, означава, че и цените не са успели да скочат с достатъчни темпове. Т.е. ние ще имаме по-кратък престой на туристите, повече средства ще се харчат за тях, като зареждане на чаршафи, на продукти, нали, затова престоя е важен колко е дълъг, и цените не са актуализирани с темповете на нарастващата инфлация.

Което не е добре за България.

Не е добре. Не е добре и може би в продължение на сезона ще има някаква актуализация или наваксване по някакъв начин в силните месеци. Затова казвам, че първоначалните данни не са толкова по-добри и всички очакваме финалните, които  отчитаме в края на лятото.

Значи да не спираме да заделяме за море парички все още?

Да, да. За това българите, които ни слушат: Уважаеми сънародници, подкрепете Българското Черноморие, то е хубаво. Тази година имаме рекорден брой плажове със син флаг, над 22-а и едно пристанище.

22-а, да, което е много добър показател.

Да, и водата по думите на главния инспектор Ангел Кунчев, е с най-добро качество от години.

Страхотно. Ако знаем обаче вече туристите от кои водещи пазари по дестинация са избрали България за зимния сезон, който отмина, това може ли да го отнесем към летния и да направим някаква прогноза, или двата сезона са различават коренно?

Зимният сезон с летния нямат нищо общо. Трендовете могат да имат нещо общо, тъй като нали ние сме в една система, която работи заедно, и всъщност загубата на израелски туристи през зимата ще се отрази и лятото, това е факт безспорен, защото това е тренд, и заради геополитическите събития, както виждате има война долу. Но като цяло туристи № 1 като брой за България са от Румъния – имаме над 1,2 милиона до 1,4 милиона.

Като тази тенденция се запазва във времето.

Тази тенденция се запазва. Като тук е ключово да можем да предложим нови продукти на румънските ни гости, защото с едно и също, което предлагаме всяка година омръзваме и те започват да ни ползват като транзитна държава и стигат до Гърция.

Г-н Димитров, от какво естество са проблемите, с които се сблъсква Туристическият бранш?

Туристическият ни бранш като изключим рекламата, понеже сме в…

Ще стигнем и до нея.

Да, изключвам я, защото тя е национален въпрос. Всъщност основното предизвикателство пред нашия туризъм е ние да имаме качествен продукт, който да продаваме на добра цена.

Преди малко казахте трябва да имаме разнообразни продукти, защото омръзваме на туристите, които ни посещават. Румънците посочихте.

Не само румънците. Какво представлява качеството? Качеството е сбор от различни количества. Така че, за да имаме качествен продукт, ние първо трябва да имаме добро обслужване, а добро обслужване се прави с мотивиране, добре заплатени служители, които да имат визия и да следват някакви стандарти.

Това е много важно за заплатите в сектора също така, ще го обсъдим и него.

Те не са ниски, а просто секторът ни някак си остава неправилно разчетен, защото готвачи под 2 000 лева вече почти няма, това нещо е ясно. Но тук ние имаме една голяма задача като държава: Да ребрандираме сектора си, така че той да бъде привлекателен за младите хора, които искат да работят в него. Тук донякъде риалитата с форматите си, които имат за готвачи, помогнаха много. Всъщност като числа, ако гледаме числата, ние обучаваме повече готвачи, отколкото IT специалисти.

Не е ли добре това?

Много е добре, но някъде, аз го казвам като бивш министър на туризма, разбира се,  но някъде по пътя между края на средното и образование и кариерния път, който е след това, се къса връзката. И за да имаме качествен продукт, трябва да имаме добре мотивирани служители.

Как да ги мотивираме?

Една част от тази служители са от България, друга част от чужбина. Тук имаме един много сериозен проблем тази година, че служителите от чужбина няма да дойдат в обема и в размера, в който го очакват работодателите.

Защо?

Причина за това е приемането ни в Шенген и недобрата готовност на държавата да обработи всички кандидати, повишеният наплив, защото се промениха правилата на издаване на визи. Ако допреди това с пълномощно можеха да си вземат визи за краткосрочен престой, виза "С“ говоря, в момента трябва да се остави биометричен отпечатък. И това натовари системата.

По новите лични документи, точно така. Т.е. със старите си лични документи те не могат да дойдат…

Те могат, но за да получат виза преди им трябваше едно пълномощно да се попълни и консулството, или консулските служби и посолствата обработваха документите. А сега в момента е нужно да се остави биометричен отпечатък. Т.е. човек трябва на място да отиде, да се нареди на опашка, технологично време има. Говорехме с Външно министерство - те са напълно наясно с цялата тази ситуация. И тук е моментът да похваля всички по веригата, защото и "Миграция“, и Агенция по заетостта, и Външното министерство, всички дават каквото могат. Явно този процес ще отнеме малко повече време, но те са с ясното разбиране, че трябва да се увеличи и щата, и работите места, и напливът ще е по-голям. За съжаление обаче не е добра готовността в началото, защото ни изненада събитието, доведе до невъзможността да бъдат обработени всички желаещи и съответните да дойдат по-късно в България, което натовари български служители, те започнаха да напускат и отвори една много сериозна дупка.

Доколкото мога да следя ситуацията в момента, по думи на хотелиерите се нормализират нещата, започват да пристигат чужденци да помагат, но този въпрос е дългосрочен и той е тема на едно дълго обсъждане, защото в край на сметка пак казвам, освен българските служители имаме и стълб, който са чуждестранни, които са около 30% от работещите в сектора, немалко.

Да, да се върнем още малко към заплатите на работещите в сектора, споменахте готвач под 2 000 лева няма. Диапазонът на заплатите със сигурност е голям и различен в зависимост от длъжността, която заемаш, в зависимост от позицията. Обаче какви са тенденциите там? Запазват ли се заплатите на конкретните позиции или не можем да говорим за повишаване?

Има повишаване безспорно, тъй като има недостиг. Принципът на икономиката и когато нещо не достига, цената му се повишава, когато нещо е в повече, стойността му пада. Това може да го съотнесем, макар и да звучи грубо, към пазара на труда и недостига на български готвачи, добри готвачи, всъщност повишават цената на тези, които могат да работят и се справят добре. Проблемът на туризма и сезонността: колкото и средства да взимаш за три месеца, ти трудно може да живееш една година. А постоянно да се релокираш от София по морето, от морето пък в зимните курорти, пък после в града откъдето идваш, или Пловдив, или град на местоживеене, то в един момент това много натоварва един човек и той почва да си търси някоя по постоянна работа. Но безспорен факт е, че има увеличение на заплатите, има завръщане на хотели, които не се занимават и не предлагат услугата "All Inclusive“, което е хубаво, защото тогава моите наблюдения са и че качеството се повишава.

Когато не предлагат тази услуга?

Да, защото там има малко по-индивидуално отношение към всеки един гост.  

Г-н Димитров, пред какви предизвикателства е изправен днес туристическият бранш и сектор като цяло, ако можем да ги подредим?

Предизвикателство № 1 за мен е геополитическата нестабилност и ситуация. Виждате, че ние сме буквално в един сандвич от конфликти - над нас Украйна, под нас Израел и това неимоверно оказва влияние върху нашия сектор. България, и тук държа да го кажа съвсем ясно и категорично, е безопасна държава, което многократно сме доказали. И тя е една държава, която може много да предложи, защото при нас има много различни неща, не само море. Туризъм като кажете, хората си мислят море, не, всъщност балнео и СПА, исторически туризъм. И София, и Пловдив са топ дестинации заради  историческия и културен туризъм. Хубаво е, когато говорим за туризъм и рамката му, да говорим за полети и свързаност. Защото пътищата, по които идват туристите също са проблем. Лесно ли идват? На КПП-та могат ли да ги обслужат бързо, имаме ли въобще КПП-та. Ето, в Шенген, когато ни приемат, дай Боже да е скоро, тотално ще премахнем КПП-та с Румъния, към Гърция, държавите около нас.

Тоест, контролът тук е малко под въпрос, така ли да ви разбирам?

Не контролът, туризмът обича облекчаване на процесите, това означава, че колкото по-малко забавяне имаш по веригата на доставката на един продукт, толкова по-лесно ще го доставиш. А безспорно, ако чакаш 2 часа на границата да ти проверят документите, изнервяш се. Много по-лесно ще е, ако директно минаваш. И влизайки в Шенген пълноправно, надявам се да стане скоро, това ще бъде изключително полезно за нашия туризъм, най-малкото за гостите от Румъния или други държави, които с автобус или с кола, които пристигат до България. Това ще бъде и силен сигнал за полетите. Когато се шумеше за т.нар. полушенген, в който сме в момента, аз бях скептичен и съм го казвал при вас, относно увеличаване на полетните програми. Това няма как да се случи следващата година, говоря за тази, защото те се правят от тази година за следващата. Тоест, ако имаме увеличение на полетите ще ги видим догодина. Аз очаквам също и повишен интерес в това направление. Облекчава се самият път на туриста, но тук е важно, когато той кацне и мине без да го проверяват, без опашки, без нищо, багажът му да пристигне бързо при него, за да може той да го вземе, а не да чака 3 часа за пристигане на куфари.

Много са нещата.

Следващ проблем, нека да не говорим за проблеми, за предизвикателство да говорим. Следващото предизвикателство, което можем да споменем, това е кадровата криза. И на държава като България, с демографски проблем и то много остър, всички класации ги оглавяваме по намаляване на населението, съвсем нормално е когато намалява населението и се увеличава броят на хотелите, задълбочава кризата със сезонността, кадрите ни също да нямат желание да работят.

Имаше информация за различни работници, които ще идват от различни държави.

Това безспорно се случва. По данни на Агенцията по заетост, където реално обработват голяма част от разрешителните, тъй като могат да подадат и в Миграция, и в агенцията, в зависимост от престоя, а те се издават от Агенцията по заетостта, лавинообразно нарастват желаещите да работят в България, което е хубаво, тъй като всеки един бизнес в момента е опрян до стената - той няма служители. Това засяга заводи, предприятия, информационни агенции. Общо взето хората търсят място, където да работят, което да е сигурно, а кадри няма. На една обява, ако преди идваха 100 човека, вече идват двама-трима-петима. Реално това би помогнало на туризма ни. Тук въпросът обаче е какви кадри идват? Знаят ли те език? Подготвени ли са за нашия туристически сектор? Колко време ще стоят? Как идват, по какъв начин - дали остават, защото голяма част от работниците, които кацнат на летището, след 1-2 месеца работа в България, започват да гледат към Западна Европа. Там са по-високи заплатите, тази така мечтана шенгенска виза, която са получили им помага в чужбина.

Това е добре да се помисли дали може да бъде ограничено, тъй като в един момент работодателят очаква този работник и той би искал да си изпълни целият договор тук, в България.

Но не може да разчита на него, ако това продължава така. Друго предизвикателство?

Предизвикателство са бързо нарастващите цени на хранителните продукти, на енергията и невъзможността ни пряко да увеличим стойността на нашата услуга. Тъй като в годините, някак си ние не успяваме да наваксаме инфлацията и брандирането на дестинацията ни все още е като достъпна дестинация. Ние нямаме толкова високо реноме като Швейцария или Испания, дестинации, които са скъпи. Ние се борим с тази стигма много години. Хубаво е, че се намираме между две по-скъпи от нас дестинации, говоря за Гърция и за Турция. Така че някак си трябва да намерим нашето място.

Някак си трябва да намерим и ще го намерим вярвам, нашето място. Има ли обаче резон за рекалмата да се разшири за България и да бъде тя по-привлекателна за всички? Министърът на туризма Евтим Милошев, г-н Димитров, заяви, че “Младите хора ще играят ключова роля в определянето на комуникационната и маркетингова стратегия на туризма в България". Той направи това изказване по време на Националната конференция “Модерните маркетинг, реклама и комуникация - изборът на поколенията Y и Z". Вие на какво мнение сте?

Щом го е казал, г-н Милошев има опит в промотирането на продукти, така че той най-вероятно го и мисли. Всъщност, въпросите пред рекламата на България, те са няколко. Единият е какво точно искаме, каква е нашата визия? Вторият е свързан със стратегията ни. Ние какво искаме да развием, за да го рекламираме? Третият е свързан с какво притежаваме като дадености и посоката,  в която се движи туризмът. И четвъртото нещо е как и къде да го рекламираме? Безспорен факт е, че се променя изцяло средата, вече всичко минава по дигитални канали, докато преди имаше някъде каталози, които германци носеха, разглеждаха, избираха . В момента кратки видеоклипове, ползване на социалните мрежи имаме толкова много. Виждате как един инфлуенсър, дори и в политиката, един инфлуенсър може да победи президент, когато направи кампанията си на база социални медии. Така че трябва да използваме всички инструменти. Но за да сме успешни в това използване, трябва да има ясен фокус - какво точно ние искаме да направим.

Като казахте преди малко дигитализация, някъде бях чела, че туризмът ни е аналогов и трудно се дигитализира.

Безспорно. Самата ни концепция за развитието на туризма е писана преди COVID, а тогава беше съвсем различно всичко. Знаете, че COVID толкова забърза дигитализацията, че катализира процеси, които се развиха във времето. Но ето, когато имаме една стратегия знаем какво да рекламираме. Въпросът със средствата и финансите, аз многократно и при вас съм го казвал. Ние сме невидими, защото просто нямаме пари. Ние не можем да намерим нужните средства, които да изхарчим по прозрачен и ефективен начин, защото така трябва да се харчат всички средства, за да бъдем еквивалентни и равни на държавите около нас. Направи се опит от предишния редовен министър, тя създаде една програма, за което е хубаво да я похвалим дамата, където с помощта на бизнеса, на база 50 на 50, дава 50% примерно бизнеса, или по-малка част - 40 примерно, държавата доплаща 60% се правят съвместно рекламни продукти. Това беше хубава идея, нека да видим как ще проработи на база дошлите туристи тази година. Но истината е, че ние имаме малко средства за реклама, около 18 милиона от които една голяма част отива за изложения и борси, които ние посещаваме. А другата отива, около 7-8 милиона остава за медии, което е малко. Турците разполагат с 300 милиона, гърците и те имат подобен бюджет, ако не са го увеличили още.

Всичко е в ръцете на политиците?

Всичко е в ръцете на политиците и да приоритизират сектора, защото съвсем елементарна сметка, аз съм икономист, в икономиката нещата са ясни, те са числа. Ако ние увеличим с 20 млн. лева парите за реклама, но ги харчим правилно, ефективно.

Тоест, да станат 38 милиона?

Няма значение колко  ще станат, говорим примерно 10-20 милиона, колкото и да е, но те да бъдат разчетени, да се изхарчат прозрачно и целесъобразно, ефективно, ние ще вкараме изключително много средства в националния ни бюджет. Просто несиметрично ще ги вкараме, тоест с малко средства и инвестиции ще успеем да вкараме много средства в БВП - и от ДДС, и от осигуровки, и от данъци, и от всичко. Затова е добре, политиците като си правят платформи да седнат и да го помислят. Защото никъде по света срещу 10-20 милиона за реклама в един сектор ти не можеш да изкараш 1 милиард, примерно. Това тук го има.

Споменахме политиците, знаем в каква политическа обстановка са намираме в момента, преди няколко месеца хотелиери, ресторантьори и всички сдружения, обединени в сектор “Туризъм" излязоха с отворено писмо до служебния министър-председател Димитър Главчев. В него те излагат приоритетите, изложиха приоритетите пред сектора и имаха молба, повече да не се правят политически назначения в туризма, а само експерти. Това ли е един от основните проблеми, според вас, политическите назначения?

Първо, в бранша ни има криза на идентичността. Какво значи всички сдружения, в бранша има 214 НПО-та, като голяма част от хотелиерите, или ресторантьори, или туроператори, те не са представени никъде, защото не членуват никъде. Много е трудно да се каже браншът кой е и как говори, с какъв глас. Една от идеите, които имах аз, когато бях председател на Комисията по туризъм в парламента, беше да направим  една единна браншова структура, за да знаем с кого говорим. Защото сега в момента всеки един, който набере още 3-4 души създава браншова организация, НПО, но той може да го кръсти както иска и казва “Ние говорим от името на..." на кого? И това е големият въпрос, точно представителството на бизнеса в браншовите организации и доколко нещата, които те казват и доколкото ги казват касае целия сектор или малка част от него. Винаги е добре да има експерти като назначения, но политиките се правят от политици, в крайна сметка. Затова най-добрият вариант е да има някакви комбинирани варианти, в които имаме политик с експертен профил или експерт с политически профил. Защото в крайна сметка, когато ти влизаш и искаш да защитиш пред народните представители своя план за развитие на туризма, ти трябва да говориш на техния език. Той може да е перфектно написан, но ако не можеш да го обясниш на политиците, те не могат да го подкрепят и няма да получиш съответно резултат. Ако пък обаче си само политик и не можеш да вникнеш в дълбочина на проблема, ами в крайна сметка експертизата е важна. Затова аз съм много против тези масови чистки на служители, когато се сменят партиите, защото в крайна сметка, експертният потенциал е в министерството, той трябва да стои там и да служи на държавата, а не на някакъв политик, който е дошъл и е казал “Сега ще слагаме от нашата партия хора". Докато се обучат и станат експерти - кои станат, кои не. Затова експертите трябва да намират все по-добро заплащане и да бъдат позиционирани по министерства, защото те реално са гръбнака на този процес.