Илхан Кючюк, президента на партия Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България".

 

(Бел. ред. Интервюто е дадено на 07.07 от 15 часа.)

Здравейте, вие сте с аудиокаста на Фокус “Това е България", аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли, в неговия пореден 92 епизод. Защо членството на  Украйна в НАТО е единствената действаща гаранция за сигурност. Наш гост е президентът на партия Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Илхан Кючюк. Добре дошли, в аудиокаста на Фокус, г-н Кючюк.

Благодаря ви за поканата, и още веднъж ви поздравявам за иновативния подход по тази много важна тема.

По повод предстоящата среща на върха на НАТО в Брюксел излязохте с позиция, чрез която призовахте за приемане на Украйна в Алианса. Вашето обръщение съвпадна и с посещението на президента Володимир Зеленски у нас. Какво е значението на тази визита?

Смея да кажа огромно, защото се случва за първи път, това е най-малкото, и съм съгласен с позицията на онези, които я определят като историческа. Още повече, по дефиниция всяко нещо, което се случва за първи път, влиза в историята и може да се определи като историческо. Но погледнато в по-близък план, смея да кажа, че тази визита окончателно поставя България към страните, които са за подкрепа на Украйна, т.е. възприема се концепцията, че агресорът в международните отношения е ясен и жертвата е ясна. Аз много пъти съм казвал, че България трябва с всички сили да помага на  Украйна, това е наш политически и морален ангажимент, поради простата причина, че в ХХI век граници не могат да бъдат прекроявани, идентичност не може да бъде поставяна под въпрос и не могат да бъдат поставяни исторически въпроси с много измерения, с тяхното модерно измерение. И вярвам, че така трябва да бъде.

Движението за права и свободи бе първата политическа партия, която осъди военната агресия на Русия в Украйна, и която още в първите часове на 24 февруари м.г. инициира приемането на специална декларация на българския парламент в подкрепа на Украйна. Вашата сегашна позиция за членство на Украйна в  НАТО, продължение ли е на тази линия?

Да, и това е наша позиция от повече от 33 години, поради пак простата причина, че стратегическите интереси на България са свързани с НАТО и с Европейския съюз. И в интерес на България е в един свят, в който все повече се говори за сепаратизация, т.е. за сигурност и за разпределение на сили в регионален план, България да погледне много сериозно към страните от Балканите и също толкова много сериозно към страните от Черноморието, за да може въпросът за сигурността да се превърне в първостепенен въпрос за същината на глобалните отношения. С това не казвам нищо ново, разбира се, НАТО и Европейския съюз гарантираха на България стабилност, сигурност и просперитет. И ние имаме моралния и политическия ангажимент да направим така, че да живеем в среда, която е сигурна, просперираща и променяща се спрямо условията на ХХI век, т.е. без ревизионизъм.

Една от темите на разговорите на Володимир Зеленски у нас бе за подкрепа за членството на Украйна в НАТО. От името на либералите във вашата позиция вие призовавате за същото. Защо приемането на Украйна в НАТО не означава война с Русия?

Русия дълги години използваше това като политически диктат: наближаването до нашите територии, беше реториката на Кремъл, застрашава нашата сигурност. Както се видя, с влизането на Полша, на Прибалтийските държави голяма част от тези държави, които бяха в орбитата на бившата СССР, не застрашават по никакъв начин суверенитета и националните интереси на Руската федерация. Да, Руската федерация може да има своето собствено разбиране за международните въпроси, но това по никакъв начин не означава, че държави, които са суверенни и определят своята външна политика в рамките на собствените си столици, трябва да се съобразяват с тези очаквания, намерения или идеи на една или друга държава. Още повече, на Руската федерация, която през последните години се доказа, че не може да бъде архитект на международната сигурност, това всъщност е голямата подмяна. С нападението от страна на Руската федерация на Украйна, с поставянето под въпрос на живота и териториалното съществуване на украинските граждани и на украинската държава,  Руската федерация показа, че не може да бъде част от новата архитектура на сигурност, която до съвсем скоро справедливо се осланяше и на идеите, а и на достатъчните гаранции от страна на Русия. Смятам, че навлизането на темата с  НАТО в европейския дебат е изключително важна, още повече че ние имаме обещание, обещание от Будапеща от 1994 г., обещание от 2008 г. от Букурещ. Всички тези обещания е време да бъдат превърнати в реални действия, т.е. да не са просто едни полтически документи от важни форуми, а да се превърнат в реални постъпки. Нищо не е над истината, аз съм казал в тази статия, която беше публикувана както в международната преса, така и в българската, чл. 5 е приложим само за пълноправни членове. Постигането на такъв статут изисква сложна и продължителна процедура и за това най-вече приетите през последните години могат да говорят. Тоест, идеята, че с приемането на  Украйна в  НАТО ние ще потърсим директна конфронтация между НАТО и Руската федерация не е съществуваща, не е реална просто. Има много други примери,  които могат да бъдат дадени. Примерно, един от най-ясните ми се струва, е, когато имаше разделена Германия, едната Германия беше част от НАТО, другата Германия не беше част от НАТО, поради факта, че имаха различна геополитическа ориентация. И след обединението на двете Германии днес имаме един съюз, една Германия, която е цялостна част от НАТО.

Защо е опасно Украйна да бъде оставяна като сива зона между демократичния свят и Русия? Защо е цинично тя да се държи постоянно във война с финансова и политическа иначе подкрепа от западните съюзници?

Всъщност изборите са два, или я приобщаваме Украйна към евроатлантическото пространство и по този начин тя намира сигурност и навлиза много по-дълбоко в приобщаването на собствените си граждани, икономика, социален строй, в европейския и евроатлантическия респективно. Или я оставяме като сива зона и продължаваме да я финансираме с всевъзможни средства, ако искаме, разбира се, Украйна да оцелее. Ако не искаме Украйна да оцелее, тогава решението е много просто, не даваме нищо, не правим нищо, вдигаме си ръцете като морална и политическа съвест, и от там нататък за  всички е ясно, какъв е резултатът. Ако колективният Запад не беше на достатъчно високо ниво, като обединени усилия, като конкретни действия, помощ, днес Украйна нямаше да бъде въобще тази държава, за която в момента говорим. Друг е въпросът, че украинците показаха изключителна храброст и желание да защитят това, което е тяхно - и територията си, и идентичността си, и правото си на живот. Нека да  бъдем една идея по-открити, той мисля и президентът  Зеленски го каза вчера, никой не поставя под въпрос идеята за мира, мирът трябва да бъде потърсен с различни политически формули. Но ми се струва, че някой не просто иска да има мир, а преди всичко иска  една държава да бъде унищожена, това е неприемливо. Колко стъпки бяха предприети, не беше ли това ясен сигнал за европейското гражданство и за цивилизования свят? Първо това, което се случи в Грузия, после анексацията на Крим, и както виждаме, от 2022 г. нападението върху една суверенна държава. Затова не може да се мълчи, защото когато в исторически план за големи трагедии човечеството е мълчало, те винаги са се повтаряли. Трябва да има научени уроци, включително и от Сребреница, включително и от други части на света, където човешкия живот е бил поставен под дилемата - дали да го има или да бъде заличен от картата.

Казвате във вашата позиция, че всяка алтернатива на членството в НАТО ще се разглежда като поредната отстъпка на Запада пред Кремъл. Защо в някои европейски столици се насаждат разсъждения в такава посока?

Нормално е, в една такава голяма тема и европейското гражданско общество да бъде разделено. Нека да припомня факта, каква беше зависимостта на германската икономика от руския газ. Никой не очакваше за един такъв кратък период от време, че Германия може да бъде абсолютно независима.  И днес имаме една страна с най-мощната икономика на Европа, която е абсолютно независима от доставките на руски природни ресурси. За всичко това се изисква време, се изисква обяснение, се изисква най-вече и политическа воля, и тя беше поставена под въпрос, мнението на европейските елити да вземат решение беше тествано, но те отговориха много по достойнство на този тест и  днес имаме Европейски съюз, който е по-обединен. Изобщо всички критици на Европейския съюз, които очакваха той да бъде слаб след пандемията, абсолютно уязвим, безпомощен без политически и икономически гръбнак, след нападението на Русия в Украйна се оказаха абсолютно неверни. Европейският съюз доказа точно обратното, че може да се консолидира и да излезе много по-силен. И тук, разбира се, идва голямата тема, която се обсъжда от известно време: какъв Европейски съюз искаме да имаме, дали по-консолидиран под формата на федерация, който може да взема решения, бързи, адекватно, с друг начин на външно-политически действия, който неминуемо поставя въпроса и за това, как се вземат решенията и в Европейския съвет. Към настоящия момент, това е чрез обединените усилия на всички, т.е. правилото е, че 27-те държави трябва да се съгласят, но виждаме, че такъв тип подход има своите недостатъци. Може би трябва да се премине към някакъв друг вариант, който да бъде 27 минус 1, или квалифицирано мнозинство, начин, по който да реши забавянето и недостатъчните действия на Европейския съюз. В тази посока, между другото,  се чуват много силни гласове, основно водени от Германия и Франция, подкрепени с някои държави от нашия регион, включително и Словения, която силно декларира, че трябва да се помисли или поне да се дебатира интелектуално, политически тази нова концепция. Всички тези въпроси стоят и пред България. Европейският съюз се променя и ние трябва да бъдем част от тази промяна, с идеи, с предложения, които могат да бъдат защитени, да се потърсят съответните алианси и всичко това да бъде направено в изключително много обозрим период. И ролята на българския еврокомисар в тази дискусия е изключително голяма. Надявам се, че час по-скоро, в обозрим период, тук било до няколко седмици, месеци, да имаме еврокомисар, който да започне да работи много активно по тези въпроси.

Г-н Кючюк, от вашите срещи с представители на европейските елити, какво е впечатлението ви, те съзнават ли, че историческата несправедливост спрямо Украйна трябва да се поправи?

Разбира се, Европейският съюз прави всичко възможно да бъде на страната на  Украйна, защото заставайки на страната на една суверенна държава, която е атакувана от агресор, означава, че застава на страната на справедливостта.  Няма разумен политически лидер, който да мисли обратното. Аз в моите срещи, единствено и само това съм констатирал. И в някакъв смисъл е забележителен успехът не само по отношение на обединените усилия на Европейския съюз, а и по още един критерий: как за толкова дълго време, защото това беше другият скептицизъм, който се изразяваше, видите ли Европейския съюз няма да успее да удържи на такъв продължителен период от време икономически, социален и всякакъв друг натиск. Видя се, че това също не е вярно, и се случи, че вече толкова време Европейският съюз удържа на този натиск.

Каква би била принадената стойност на Украйна като член на НАТО?

Още една държава, която има обучена армия, която е голяма държава, с огромен потенциал политически, геополитически, това ще обогати само НАТО като фактор за сигурност и просперитет.

На 29 юни, преди редовното заседание на Европейския съвет с либералните лидери се срещнахте в Брюксел. Във фокуса на разговорите са били финансовата и военна помощ за Украйна, и покрай тях, дали стана дума и за политическото бъдеще на страната плюс членството й в НАТО?

Да, Украйна беше част от нашите разговори, безспорно фронтален въпрос е нейното включване в НАТО. Европейските лидери изразяват огромната си подкрепа, поне в тази част, която се определя като либерална. Приоритет за нас е включването на Украйна в новата архитектура на европейската и евроатлантическата сигурност.

Много ви благодаря за този разговор и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви много.

Цоня Събчева