Илхан Кючюк, съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.  

 

Непосредствено от 2007 г., когато заяви желанието си за членство в Шенгенското пространство, България работи усилено, за да го постигне. Страната ни изпълни техническите критерии още през 2011 г., а от последните няколко непрекъснато чува от лидери на най-високо равнище, че е готова за прием. Последната добра новина дойде от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в годишната си реч за състоянието на Съюза призова  България да влезе в Шенген без повече отлагане. На 15 септември Европейската комисия прекрати Механизма за сътрудничество и проверка, който беше въведен на страната ни с влизането й в ЕС през 2007 г. Беше наречен преходна мярка, но остана в сила 16 години. България е готова за Шенген и членството й отдавна би било факт, ако не беше блокирано след възражения от Австрия и Нидерландия с мотиви за нелегалната миграция. В цялата тази хронология на събитията България върви редом с Румъния, и това, че акцентирам върху страната ни, не омаловажава сродната ни съдба. Въпросът е, как можем да изградим мост към Австрия и Нидерландия, за да разрушим издигнатите от тях страни пред нашето шенгенско членство. Наш гост е един от политиците, превърнал приема на страната ни в своя мисия – е Илхан Кючюк, съпредседател на Алианса на либералите и демократите в Европа. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Кючюк.

Здравейте, благодаря за поканата.

Не бива да сме наивни, трудно ще преодолеем съпротивата на Нидерландия и Австрия. И все пак, трябва да го направим. Как?

С обединени усилия на национално ниво, с дипломатически и политически действия, които да бъдат ясно разположени във времето. И нека да бъдем една идея по-конкретни: 2023 г. е възможността това да се случи. 2024 г. ще бъде твърде късно и трудно, защото през 2024 г. имаме европейски избори, а от европейските избори зависят и съдбите на европейските институции. Затова ми се струва, че концентрацията на всички усилия трябва да бъде през тази година декември месец България и Румъния да бъдат част от Шенгенското пространство. Имаме нашите аргументи, но освен това ние трябва да направим всичко възможно тези аргументи да бъдат изказани, изговорени, и най-вече това, което беше пропуснато през годините, да се говори с гражданското общество на тези държави, трябва да бъде направено.

Жертви ли са България и Румъния на политическото европейско неразбирателство или Нидерландия и Австрия играят лошото ченге в една европейска не готовност за разширяване на Шенгенското пространство?

Определено сме жертви на вътрешната политика на тези две държави. Проблемът не е на европейските институции, ние имаме тяхната подкрепа. Проблемът е в тези две държави, които поради различни причини използваха правото на политическо вето върху България и Румъния, там е проблемът. И трябва да се говори в Австрия и в Нидерландия, не на друго място.

С какви аргументи ще се противопоставим обаче на тезата, че първо трябва да се решат проблемите по Шенгенските граници, да се извършат реформи и едва тогава да се приемат България и Румъния?

Този дебат е много дълъг, той включва много популистки мотиви, един от които е, че България не охранява добре външната граница на Европейския съюз. Ако се погледнат данните от 2023 г. в частта януари-август месец, се вижда, че българската държава със своите гранични органи е направила всичко възможно да предотврати влизането на нейна територия нелегално на 131 000 случая, на 131 000 опита за пресичане на българската граница. А идеята за това, че трябва да се подобри функционирането на Шенгенското пространство, не е нова, тя съществува, но това трябва да се вземе като решение на европейско ниво, а не да бъде като условие за една държава, като България, която изпълнява своите ангажименти по “Шенген".

Според  Австрия , граничният контрол е проблемът, докато според Нидерландия освен него прибавят и съдебната ни система. Какви законодателни стъпки още са необходими за приема ни?

Според мен, има една доза на по-голямо разбирателство между Австрия и България, бяха предприети много важни законодателни инициативи, които са в ход в българското Народно събрание. Аргументите на Австрия са по-различни и те са, както вие справедливо казахте, свързани с голямата тема за функциониране на Шенгенското пространство. По-скоро трябва да насочим всички усилия в много правилна, комуникационна стратегия и да разположим във времето конкретните действия на дипломация и на политици. Нека да бъда ясен, това е държавна цел, а когато говорим за държавна цел, всички трябва да подпомогнем усилията на българската държава. Президентът и изпълнителната власт трябва да говорят на един и същи глас. Българските политици, независимо национални или европейски, трябва да работят за реализирането на тази цел.

Предприехте поредица от инициативи, в подкрепа на приемането на България и Румъния в “Шенген": конференцията “Все по-близък съюз в приноса на България за пълна европейска интеграция", съвместно с вашия румънски колега Влад Ботош направихте в Русе и Гюргево конференция “Мост на очакванията. Значението на Шенген за България и Румъния", с Влад Ботош правите срещи във Виена и Хага за влизането ни. Какви са впечатленията ви?

Показваме, че трябва да се говори и да се действа на едно и също ниво като убеденост, и да имаме общи позиции. Не бива да допускаме България и Румъния да бъдат разединени. Много е важно президентите, външните министри, министър-председателите да обединят усилия, и не само България или Румъния поотделно да отидат и да  изброят своите аргументи, а да направят така, че да привлекат скептичните държави. Конкретно Австрия, в този случай, за да бъдат убедени австрийските колеги в правотата на нашите аргументи. За това обаче е необходима политическа консолидация, точно с тази цел сме предприели всички тези инициативи. Как да направим така, че позициите ни да бъдат консолидирани вътрешно национално, заедно с Румъния да бъдат консолидирани пред европейските ни партньори и пред скептичните държави.

Това интервю го правим във времето, в което в резиденция “Бояна" се провежда годишната конференция на министъра на външните работи с ръководителите на задграничните представителства на страната ни. На нея в своето слово, президентът подчертава, че основният  приоритет на България остава “задълбочаването на нашата европейска интеграция". И за това задълбочаване вие неколкократно начертахте мерки, които трябва да се предприемат. Но каква би била ролята на българската дипломация? Какви задачи трябва да й се възложат?

Огромна. При подготовката на политическите цели дипломацията играе ключова роля. Българските дипломати са едни от най-добрите, с които съм работил. Изключително много  би трябвало да разчита на тях българската държава в реализирането на тези цели. Те са защитниците на българския национален интерес извън пределите на страната. В същото време, те са и тези, които казват значението на европейската интеграция през погледа на България. През техните послания целият свят разбира, каква е политиката на страната ни. Така че аз бих заложил много  на българските дипломати.

Според изявление от правителството, новата цел за влизане в “Шенген" ще бъде месец декември, както и вие подчертахте, че това всъщност е и ключовият период. Обаче, реалистично ли е да го постигнем?

Трябва да опитаме. Няма резултат, който да е бил постигнат, ако не сме опитвали. Трябва да опитаме, защото това е от изключително важно значение за България. Не може българските и румънските граждани да продължават да бъдат сигматизирани, те не са второ качество европейски граждани. Ние заслужаваме, както и гражданите на Нидерландия и Австрия, по същия начин да се възползваме от това, което ни предоставя Европейския съюз, а именно отговорности, но и възможности. Ние показахме, че сме на висотата на тези отговорности. Въпросът е сега и ЕС да покаже, че е на висотата на очакванията на българските граждани.

И ако ми позволите, няколко въпроса вън от темата “Шенген". Друга тема предизвика слаб интерес у нас, но е предвестник за разместване в европейския пейзаж, а това е Френско-германският план за цялостна реформа на ЕС. Той предлага 4 категории различни степени на членство, включително вътрешен кръг на държави със задълбочена интеграция в области като Еврозоната и Шенгенското пространство. Планът дава идеи за намаляване на броя на евродепутати сред националните делегации, отказ на 1/3 от държавите на право на еврокомисар, отпадане на правото на вето в Съвета на ЕС. Как ще се отразят такива кардинални и координирани, засега поне между две държави, проекти за реформи? Как те ще се отразят върху мястото на България в Европейския съюз?

Това са неща, които не се говорят от вчера. И за съжаление, българската страна отсъстваше много дълго от този политически дебат в европейските институции. Имахме нашите си проблеми - липса на правителство, други вътрешни проблеми, засягащи международния облик на страната ни. Но те са в час, както виждаме, тези предложения вече са на масата и се обсъждат. Много детайлно и експертно трябва да бъдат обсъдени всички те, защото имат отношение към бъдещето на Съюза, имат отношение безспорно и върху България като страна: по отношение на нашите интереси в Западните Балкани, по отношение на нашите интереси в самия ЕС като задълбочаване на интеграцията. Едно е ясно, че разширяването на ЕС трябва да върви ръка за ръка със задълбочаването на реформите вътре в самия Европейски съюз. И това трябва да започне с влизането на България и Румъния в “Шенген". Не може да бъдем държани извън Шенгенското пространство и в същото време да очакваме българските граждани да разбират политиката по разширяване по начина, по който трябва да я разбират. Много елементи има, много професионално, пак казвам, трябва да бъдат разгледани тези елементи. Как ще се отразят върху българската външна политика? Отказът от дискусии, отказът от даване на идеи ще ни постави пак на същото място, където винаги сме се намирали, за съжаление. Освен в политическата география на ЕС ние останахме назад и в една друга география, а именно отдалечаването на страната ни от важните процеси.

Утре, събота, изтича срокът, в който България трябва да представи териториалните планове за справедлив преход, защото тя е единствена от ЕС, която още не го е направила. Ако се забавим, губим стотици милиони евро.  В плановете се предвижда затварянето на въглищните централи, което тук в България сега изведе на безсрочен протест миньори и енергетици. Те блокираха основните пътни артерии в страната, затвориха Прохода на Републиката и настояват енергийният преход да се случи плавно, а правителството да отложи приемането на териториалните планове в сегашния им вид. Експерти вече коментират у нас, че или ще бъдем наказани от ЕК, т.е. няма да получим тези стотици милиони евро, или от работниците, които ще вдигнат още по-голям протест в страната. Вие сте опитен преговарящ, какво бихте предложили?

Да се върви по рамката на ЕС, нещо, което не е ново за нас. То беше предложено, ние се забавихме, не направихме конкретни предложения. Много пъти сме казвали, че този дебат не е лесен, но той трябва да се води също професионално и отговорно. Предстоят два големи прехода, които впрочем вече и се случват: единият е дигиталният преход, другият  е преходът по отношение на това, какъв тип икономика трябва да имаме. Определено Европа и в голямата си част цивилизования свят вървят натам: новите работни места да бъдат свързани с това икономиката да дава висока добавена стойност. Но в същото време  произвежданите продукти да бъдат чисти. Няма как да си представим, че енергийните ресурси, с които България е разполагала дълги години ще бъдат абсолютно на същото ниво като капацитет и добавена стойност за българската национална икономика. Всичко това трябва да минава през преходен период, разбира се, но и тук не бива да има изненади. ЕС даде достатъчно време, достатъчно механизми и политически, и финансови, за да бъде направен този преход по един плавен начин. И в същото време, отговорността на политиците е да убеждават обществото в правотата на своите действия, и за това също беше предвидено необходимото време, за да се случи. Никой не ни казва, че трябва да изберем един подход в икономиката си, никой не ни казва точно от какви енергийни източници България има необходимост. Но в Съюз, в който сме заедно с още 26 държави, си поставяме всички общи цели, които трябва да бъдат следвани. Да, едни икономики се затормозяват и действат по-бавно, едни общества взимат по-бързи решения, в сравнение с други. Но за това има, както вече казах, и необходимите инструменти.

У нас вече започна кампанията за местните избори. И те, макар и доста различни по спецификата си, са своеобразно прелюдие към европейските догодина. Какви знаци, според вас, ще дадат?

Местната власт се оказа най-устойчивата от всички власти, защото показа своята ефективност. Българските кметове, българските общини показаха в ситуация на Ковид пандемия, че са готови да застанат рамо до рамо със своите граждани, което е много похвално. Идеята за децентрализация според мен набира още по-голяма сила. И виждам много логика в това, общините да разполагат с по-голям ресурс, по-голяма свобода на действие, за да могат да решават належащи проблеми на своите граждани. Местните избори определено ще поставят темите, по които ще надградим и на предстоящите европейски избори: сигурността в нейните различни измерения, сигурността в регионите, в населените места. Тук не говоря само за битовата сигурност, говоря и за продоволствената, и за енергийната, и за сигурността по отношение на бъдещето на следващите поколения. Те са теми, които безспорно ще влязат в дневния ред на настоящите местни избори и ще останат в дневния ред на европейските такива.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Гостува ни Илхан Кючюк, съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа.

Цоня Събчева