Илхан Кючюк, съпрезидент на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

След като в началото на септември тази година лидерът на европейските либерали Илхан Кючюк  стана "Доктор хонорис кауза“ на Американския университет в Скопие, а само месец по-късно Украйна го удостои с почетна грамота, с която изразява благодарност за неговия принос в отстояването на принципите на международното право, преди дни той бе отличен в Букурещ с наградата "Пламъкът на свободата“. В конференция на високо равнище  за сигурност и енергетика в Букурещ Кючюк призова България и северната ни съседка Румъния да започнат да развиват съвместни енергийни проекти в черноморските води с цел диверсификация. Как стратегическата позиция на България и Румъния може да допринесе за сигурността на Черно море и да помогне за възпирането на руската агресия? Наш гост е съпрезидентът на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа“, заместник председател на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет Европейския съюз-Турция и член на комисията по външни работи на европейския парламент. Добър ден и честито поредно отличие, г-н Кючюк.

Добър ден. Благодаря ви.

Преди да преминем към темата ще ви помоля за коментар на новината от тази сутрин, вероятно сте разбрали: граничен полицай е убит в района на Елхово до границата с Турция. Това е безпрецедентен случай, при който от територията на съседна държава се стреля по български униформен. Този неприятен случай обаче за пореден път поставя необходимостта от членството на България в "Шенген“, за да се справим с тежкия мигрантски натиск по южната ни граница, която е всъщност и граница на Европейския съюз. Преди месец на дебати в Европейския парламент вие остро призовахте страната ни заедно с Румъния незабавно да бъдат приети в Шенгенското пространство. Какво още трябва да се случи, за да се осъзнае в Европейския съюз тази необходимост, г-н Кючюк?

Най-краткият отговор ми се струва най-верният – да бъде убеден Съветът. Все още има държави, които не са убедени, като визирам няколко държави, които все още трябва да получат вероятно допълнителни аргументи в посока на това, че е важно от гледна точка на сигурността на Европейския съюз и от гледна точка на интеграцията на някои страни. Защото ние многократно сме настоявали, че интеграцията освен, че трябва да върви по посока на Западните Балкани, трябва да върви и по посока на вътрешното консолидиране на самия Европейски съюз, а това минава през присъединяването на България в  "Шенген“, и разбира се, вече последващи етапи, които имат за цел допълнително да покажат посоката на необратимост в интеграционния процес както от страна на България и Румъния в конкретния случай, така и от страна на европейските ни партньори. Виждаме до голяма степен несвършена работа, защото Европейската комисия многократно е заявявала своята позиция, Европейският парламент прие една много ясна политическа позиция под формата на резолюция, която нееднозначно показват, че България и Румъния заслужава по редица причини, включително и заради изпълнените ангажименти вече 11 години те да бъдат вече част от "Шенген“. Но убеждението трябва да бъде в посока на Съвета. Политическата ситуация в България и нестабилността  определено не помагат за това. Не помагат.

Казахте, че има много несвършена работа. В това ли се състои тя? Липсата на политическа стабилност у нас и предсказуемост на държавата?

Минимум това плюс уменията да се убеждават партньорите. Виждате, не, по-скоро знаете, каква двояка позиция имаше Бойко Борисов по темата: веднъж много настояваше това да се случи, след това имаше съвсем различна позиция на срещата в Мюнхен. Тоест, освен разнопосочно говорене, трябва да има ясно послание, подплатено с конкретни действия. Аз мога да ви кажа, какво правят румънците в момента – формираха бърза делегация от 5-ма души, следващата седмица ще бъдат в Хага и ще разговаря всеки спрямо възможностите си, спрямо влиянието си с колеги народни представители от парламента на Нидерландия. Това ми се струва логичното продължение, би трябвало да бъде логичното продължение на нашите действия, нещо, което съм го казвал многократно. Що се отнася до самата Нидерландия, въпросът може да бъде решен по два начина: или чрез силно политическо лидерство, тоест, поемане на цялата отговорност от страна на министър-председателя на страната, или чрез убеждаване на парламента. Второто ми се струва много по-възможно с оглед на начина на взимане на решения в Нидерландия и безпрецедентното разпокъсване в представителство в нидерландския парламент. Има какво да бъде направено, стига да се иска и да се мисли дългосрочно, и много активно, разбира се, трябва да се действа много енергично.

И сега да ви насоча към Конференция на високо равнище за сигурност и енергетика в Букурещ, на която призовахте двете съседни държави България и Румъния да започнат да развиват съвместни енергийни проекти в черноморските води. В какво се състои всъщност ключовото стратегическо значение на Черноморския регион?

Черно море освен всичко останало, освен че е поле на противопоставяне, дава и много възможности в разработване на алтернативни източници на енергия. Видяхме го това в Балтийско, видяхме го в Северно море – все примери, които могат да бъдат изследвани, проучвани и, разбира се, реализирани. И тук България не трябва да черпи опит, който е незначителен, точно обратното, има много примери как и въздухът, и слънцето, и водата могат да бъдат използвани за създаване на алтернативни източници на енергия. И затова има заделени европейски средства. Многократно също е ставало въпрос, особено във вашето предаване, че когато става въпрос за европейско ноу-хау за търсене на алтернативни източници, не политическото решение, разбира се, че то е важно, но това какво казва технологията, технологичните решения ще предопределят едно или друго политическо решения. А има вече много технологични решения, има възможности те да бъдат разширени и приложени включително в Черно море. Това беше апелът. Общо взето се направи една ясна снимка,  къде се намираме в момента по отношение на сигурността, включително на енергийната сигурност, и как може да вървим напред по посока диверсифициране на тези източници, и от едно поле на конфликтност да се насочим към различен тип мислене – на превръщането на Черно море във възможност, в алтернатива за енергия, и за национална, и за регионална сигурност.

Как България и Румъния могат да допринесат за сигурността на Черно море?

С повече взаимно действие, което се случва вече на ниво НАТО, чрез общи действия, чрез нееднозначни послания. Нашата сигурност не може да бъде различна от тази на НАТО. Нашата сигурност може да бъде само в рамките на НАТО. Това е стратегическият съюз, който българските граждани са го избрали, те са го реализирали, и трябва да го отстояваме и разширяваме. И голямата тема, която е много важна за България, ми се струва, е как да бъдем активни в тези организации. Не само в НАТО, и в Европейския съюз, и във всички организации, в които членуваме.

Вие имате ли отговор?

Е, имам разбира се. Не е излишна тезата да я  повторя още веднъж, че когато влизахме в Европейския съюз, ние бяхме много по-активни в регионални ако искате и в общи европейски и глобални инициативи, отколкото сега. Не е може би удачно за някои слушатели сравнението, но съпоставено с една Северна Македония по отношение на активност ми се струва видимо с невъоръжено око, че изоставаме. Изоставаме като поемане на ангажименти, изоставаме като поемане на лидерство. Самият факт, че сме в Европейския съюз и в НАТО ни дава голямото предимство, но ни дава и многото възможности да бъдем много по-активни при отстояването на регионални позиции било то в Черно море, било то в Дунавската стратегия, било то в други регионални инициативи.

Как можем да бъдем активни и по кои теми?

По всички, които нас ни интересуват. Сигурността на Балканите, заедно с това и интеграцията. Това ни дава, смея да кажа сигурност. Дава ни много добри възможности за търговски  стокооборот, за междучовешки обмен. Това безспорно би трябвало да бъде от стратегически интерес на България. Разработване на допълнителни възможности за доставяне на енергия от Черно море, Дунавската стратегия, която много трудно върви, въобще е позабравена от Европейската комисия. Вижте, няма как да очакваме тези региони да бъдат лидирани от други държави. Съвсем нормално и най-естественото място на България е тя да има тежестта и аргументите, заедно с това и политическия характер при отстояване на определени позиции в тези части на Европа. Нещо, което е предопределено. За Африка си има други държави, които си имат стратегически интереси там. България, която е признала и тогавашна Македония, и Босна и Херцеговина, и други държави в региона, и това го е направила с ясното осъзнаване, че така трябва да бъде, за да може в новия етап на тези държави, при демократизирането им те да скъсат с историческото минало, което е във вреда на българския национален интерес, някак си ми се струва логически за първа стъпка да се работи много активно и за приобщаването им в съюзите, в които България членува и има достатъчно опит – от 2004 година сме част от НАТО, от 2007 година сме част от Европейския съюз.

Г-н Кючюк, когато говорим за сигурността на Черноморския регион, разбира се, няма как да не сложим на едно от първите места войната на Русия в Украйна. Какво е отражението на тази война както за региона, но така и върху  мигрантския натиск? И тук ви връщам пак към  началото на разговора, защото става дума за натиск, който към страната ни чрез мигранти се осъществява най-често от съседна Турция?

Да, този натиск, който идва от страна на Турция, не е неизбежно и не е неминуемо свързано с войната в Украйна. Тук трябва да бъде казани според мен две неща: Европа направи важната, те тук говорят като съюз, не като континент, за приемане на редица законодателни актове, свързани с решаването на една потенциална мигрантска криза. Дълги години това беше на масата на Съвета. Намери се решение, не цялостно, частично решение – досието беше придвижено по време на Френското председателство. Но проблемът остава, и той ще бъде проблем на XXI век: как действат военните конфликти. Защото ние виждаме, че те имат различен характер – една война не приключва с подписването на някакво споразумение, а тя се проточва във времето, може това да бъде от дузина, две, пет, до столетия, и се превръща в замразен конфликт. Разбира се, това след себе си поражда много негативни последствия както икономически, но и човешки. Голям е броят на хората, които вече са на територията на Европейския съюз. Те са разселени от Украйна. Едни се върнаха, други отново тръгнаха в поска на Европейския съюз. С две думи, Европа ще бъде желана дестинация заради характера на войните, които се водят и на нейна територия, но и заради това, което предлага: в най-голяма степен демократични стандарти, възможност, хора, семейства да идват, да създават среда, да търсят кариера, да изграждат нови семейства, да търсят възможности. Тоест, Европа трябва да бъде подготвена за това, а има и необходимост от квалифицирана работна ръка и от неквалифицирана работна ръка. Тоест, има какво да бъде направено още допълнително от Европейския съюз, за да бъде от една страна осигурена сигурността на границата на Съюза, от друга страна, да се даде възможност на тези хора, които искат да дойдат да работят, говоря легално, не по друг начин, да намерят достатъчно ясна перспектива за себе си и семействата си.

Предвиждате ли в Европейския парламент, а чувате ли това да става и в европейските институции, съответни адекватни мерки и разговори с Турция, за да се ограничи този мигрантски натиск? Преди години имаше такива инициативи. Сега дали все още са възможни?

То споразумението още е в сила и то до голяма степен работи. Турция пое голяма част от мигрантския натиск. Но нека да бъдем тук и една идея по-справедливи и отговорни. Нито една държава не може да поеме целия мигрантски натиск. Да, това, което се направи с Турция като споразумение двустранно, дава определено решение. Но то беше временно решение. И тогава беше създадено като временно решение. А да припомня, че когато беше направено това споразумение, беше дълбоко критикувано. Само няколко години по-късно то се възприемаше като образцов модел. Що се отнася за двустранните отношения, според мен, те не просто желателни, а задължителни, между Европейския съюз и Турция и по въпросите на миграцията, и по въпросите на визовата либерализация, и по въпросите на допълнителните гаранции, които могат да бъдат дадени по посока на ново Митническо споразумение. Всичко това трябва да заздрави отношенията, за да може на едно ново ниво на партньорство да се създават отношения, които да гарантират сигурност и оттам просперитет.

И на финала, г-н Кючюк, не мога да не ви попитам по въпрос за тема, за която стана дума и в началото в хода на разговора, как отеква в Брюксел политическата криза в България и все още невъзможността да се състави правителство?

Да ви кажа честно все по-малко хора се интересуват от това, защото някак си се видя, че всички опити на Брюксел да накара положително, да поощри България да тръгне много по-активно към процеси на реформа, а безспорно Планът за възстановяване и устойчивост дава такива възможности, защото парите са свързани с реформи, не успяха.  И несправянето на Брюксел да накара едно или друго правителство да свърши каквото и да е, Брюксел трябва да дава основната регулация, рамката, заедно с това и възможности, контрола и отговорността за изпълнението на едно или друго решение. Губещ, ако трябва да се търси от цялата ситуация, безспорно е България. Няма как да бъде решавана нито една криза, ако няма общо решение на политическата криза. Ние трябва да научим и да го разберем най-накрая, че Европа се управлява коалиционно. Всички тези държави, към които сме се устремили, дали ще бъде коалиция на две партии, дали ще бъде на първите две, на най-големите две, дали ще бъде коалиция на база на някакво друго решение по посока на лявото в политическата система или на дясното, коалициите са неизбежни. Тоест, политическото заклеймяване е добре да остане в рамките на предизборната кампания – с този може, с другия не може. Може с всеки, когато има ценностно разбиране накъде трябва да върви страната. Може и трябва, може с всеки, когато има общо разбиране за посоката и разбира се за геополитическата ориентация  на страната.

Цоня Събчева