Илхан Кючюк, лидер на европейските либерали, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

В навечерието на Европейския съвет в Брюксел, който ще се състои на 14-15 декември, лидерът на европейските либерали Илхан Кючюк заедно с колегата си Влад Ботош, член на Европейската партия от Румъния и Хелмут Брандщетер от австрийската либерална партия НЕОС излизат на демонстрация в понеделник пред Министерството на вътрешните работи във Виена срещу ветото наложено от австрийското правителство на България и Румъния за членство в “Шенген". На какво разчитат с този ход при положение, че в дневния ред на заседанието на върха в Брюксел темата “Шенген" не фигурира. Наш гост е лидерът на европейските либерали, евродепутат от ДПС Илхан Кючюк. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Кючюк.

Благодаря за поканата, г-жо Събчева, винаги е удоволствие.

Защо ще протестирате пред Министерството на вътрешните работи във Виена?

Това е друг начин да изразим нашето несъгласие. Винаги съм казвал, че трябва да се използват всички възможности. Една от тях безспорно е такъв тип изява и тези наши действия са много последователни. Вероятно си спомняте, когато аз и Влад Ботош започнахме инициатива в Русе и в Гюргево, имахме общо послание на моста на приятелството между България и Румъния. Редица много действия, които подсказваха на всички, че действията между България и Румъния трябва да бъдат последователни и да си говорим като съседи, които имат общо минало в преговорния процес, най-малкото, и искат да имат общо бъдеще в “Шенген". Така да се каже всички институции да имат една и съща позиция - между президенти, между народни представители, евродепутати, изпълнителна власт, безспорно. За да можем най-накрая да се отървем от тези мисли, че България и Румъния могат да бъдат разделени. Те не трябва да бъда разделени, защото това е много негативно. Това би означавало оставането на Българя и Румъния в сивата зона на Европейския съюз и отдалечаването ни още повече от важните решения пред общия ни Съюз. Безспорно тази инициатива е подкрепена много сериозно и от нашите австрийски колеги.  И ако ме питате за конкретното място, да, защото Министерството на вътрешните работи е изразявало винаги несъгласие с позицията на България и Румъния. Ние искаме да им покажем, включително и с данни да илюстрираме как България охранява добре външната граница на Европейския съюз. Призоваваме всички да се включат, под всички разбирам не само български и румънски граждани, а и австрийци, а и други, които се чувстват привързани към тази кауза или ако мислят, че това, което се случва, е несправедливо, да дойдат да изразят своята справедливост.

Наскоро вашият колега, евродепутат от Европейската народна партия Андрей Ковачев прогнозира, че няма да ни приемат в “Шенген" преди парламентарните избори в Австрия догодина. Това в някаква степен не обрича ли вашата демонстрация в понеделник? Всъщност, вие какво послание отправяте с нея?

Аз смятам, че две неща са много грешни. Ако България говори за поетапно влизане в “Шенген", това би било грешен сигнал. Не е ролята на евродепутатите или на народните представители в националния парламент да изразяват такава позиция. Това е много сложно, деликатно решение, което трябва да бъде взето след задълбочен анализ от представителите на изпълнителната власт. Винаги съм формулирал, че целта на България да бъде в “Шенген" е държавна цел. И моите действия до тук са имали единствено и само за задача да подпомогнат държавната цел на страната ни. Другото, което е много погрешно, е да се говори, че няма да се случи. Големите неща в европейските институции и като цяло в международните се случват в последната минута. Имам опит, а и мнозина български дипломати и политици имат не по-малък от моя опит. Бих призовал за единодействие, за единомислие, бих призовал за конкретни действия, които да окажат достатъчен натиск. И този натиск може да бъде по много пътища направен: през дипломацията, през политическите семейства, през изпълнителната власт, през бизнеса. Защото нека да не забравяме, че австрийският бизнес е един от най-големите в България, ако не ме лъже паметта, те са на първо място в страната ни като чуждестранни инвестиции, на трето в Румъния. Всичко това ни подсказва, че не всичко е загубено и не трябва да приемаме примиренческата роля.

Ще успеете ли обаче, да се преборите с вътрешно-политическите боричкания в Австрия и Нидерландия, защото на тях сме жертва? А и с нашите?

Аз правя, каквото е възможно. Наясно съм не по-малко от останалите колеги. Наясно съм с всички особености на вътрешната политика на Нидерландия и на  Австрия. Но смятам, че като български политици ние имаме този дълг към Родината ни, без да използвам клишета като национален интерес. Но когато пък трябва, нека да се използват тези превърнали се клишета изрази – също не е лошо. Сега националният интерес на България диктува да забравим политическите различия. Боричканията в страната са едно, националната политика трябва да се решава в София. Но когато говорим за нещо, което сме го чакали толкова години,  трябва да се обединим и като усилие, и като единодействие, за да постигнем този резултат. Това го правим с колегата Влад Ботош в Австрия и няколко дни по-късно отиваме в Нидерландия, където пък двубоят ще бъде друг. Там ще разговарям с колегите-либерали от двете либерални партии, за да им обясня колко важно е България и Румъния да бъдат част от “Шенген".  И това не е въпрос на политическо говорене, а е въпрос на това:  какъв Европейски съюз искаме да имаме. Защото Европейският съюз не би бил достатъчно отговорен пред собствените си граждани, ако не може да направи тази, да кажа не най-голяма крачка, а именно присъединяването на България и Румъния към пространството “Шенген".

Имате ли информация, какви са настроенията на вашите колеги либерали в Нидерландия?

Добри са, по-добри са, ние работим за това, въпреки тежките избори, които минаха там. Популизмът, според мен даде много важен урок, а той е следният: ако се говори само за обща миграционна политика, за политика по миграция и убежища и това се обвързва с влизането на България и Румъния в “Шенген", виждате, какъв е резултатът. Какъв беше смисълът толкова време България да бъде заложник на вътрешната политика на Нидерландия. Отговорът е ясен - никакъв. Герт Вилдерс спечели изборите, без България и Румъния да са част от “Шенген". Панацеята не е популизмът, даването на лесни решения на много трудни въпроси не е нещото, от което Европейският съюз днес и сега има нужда.

Паралелно с вашата демонстрация, какви ходове трябва да предприеме българското правителство?  Защото вие сам казахте, имате информация достатъчно, че много се говори напоследък за поетапно приемане на България в “Шенген", най-напред въздушното пространство, пък след това другите, когато дойдат.

Това България трябва да го прецени и най-вече изпълнителната власт. Визирам изпълнителната власт, защото решението не е лесно. Много е важно, ако се отиде към такава стъпка да не се съгласяваме на промяна на критериалната база. Ние от много години поддържаме много ясната теза, че ние сме изпълнили всички условия като държава и не искаме да обвързват влизането на България и Румъния в “Шенген" с  механизма за сътрудничество и проверка, или с върховенството на правото. Това са други разговори и винаги са били други разговори. И ми се струва много важно тази теза да продължава да бъде поддържана. Второто, ако се отива към стъпката разделяне, също е много важно да имаме конкретна, обозрима дата за пълноправното влизане на страната в “Шенген". Защото само идеята да се разделим, а да нямаме достатъчно гаранции, а още повече, че достъпът до въздушното пространство на “Шенген" беше ни даден още през 2011 година. Такава оферта имаше и ние я отказахме точно с аргумента, че искаме пълноправно приемане на страната в шенгенското пространство. И толкова години по-късно, 13 години по-късно, да се върнем отново на изходната позиция, без да имаме достатъчно сериозни гаранции за пълноправното ни членуване, ми се струва, че е много слаба позиция, която аз не бих подкрепил, дори и като страничен наблюдател или като човек, който работи по тези теми.

В програмата на заседанието на Европейския съвет не фигурира темата “Шенген", но пък е предвидена друга, близка до нея - разширяване. Тя за новия преговорен процес за Украйна и Западните Балкани ли се отнася? Понеже знам, че вие и към двата процеса имате също много пряка роля.

Сега, аз бих коригирал леко фокуса, защото на 4 и 5 декември ще бъде Съвета по правосъдие и вътрешни работи, и там трябва да се обсъди. Темата влезе в обща дискусия на ниво КОРЕПЕР, там, където участват посланиците на държавите-членки. И за първи път, забележете, Нидерландия не възрази срещу вкарването на точката. Тя си е в дневния ред за 4-ти и 5-ти и този съвет, този формат, всъщност е по-важният. И ми се струва, че стъпките въобще не изглеждат предрешени и резултата като такъв не е предрешен. Да, безспорно политиката по разширяване фигурира, има очаквания, най-вече от към Украйна, да бъде дадена по-бърза писта. А това означава Украйна същински да започне преговорен процес. Тя има статут на кандидат-член, но иска да започне същинската процедура по преговаряне, което означава отваряне на поглавието, старата методология, а сега клъстър, нещо, което България го познава достатъчно добре като страна, която преговаряше не преди много време.

А дали е възможно към тази тема, като под тема да бъде вкаран въпросът за шенгенското членство на България и Румъния? Очаквате ли пробив?

Казах вече, каквото имах да казвам като информация.  Не се отказвам от конкретна работа, не се отказвам от партньорства и ще работя до последния момент, това да стои като тема високо в дневния ред на всички политици.  Но аз съм само един от тях и правя всичко възможно, надявам се, все повече да се включват в името на реализирането на тази национална цел.

Разпитвам ви не напразно. На парламентарен контрол днес министър-председателят каза, че очаква добри новини в посока “Шенген" до края на декември. Те няма откъде да дойдат, освен до 14-15 от Европейския съвет?

Може да има и друг варианат, може да се приеме на друга дата, не е казано, че последният възможен момент е 14-15. Аз бих казал, включително до Коледните празници, това е възможен вариант. Извънреден съвет винаги може да се свика, има процедури за това, не е първият път, в който Извънреден съвет ще се свиква. Така че има други възможности, не 14-15 е крайната дата.

Дискусията за бъдещето на Европа продължава вече три годни, темата се обсъжда в различни формати, дори преди седмица премиерът Денков държа реч по нея в Европейския парламент. Но такава дискусия у нас, в България не се води, защо?

С изключение на един-два опита, които по нескромно мнение бяха инициирани от евродепутатите на ДПС. Да, вие сте права, такива дискусии не се водят. Защото ние имаме един огромен проблем, вече 17 години откакто сме член на Съюза, и той е,  че възприемаме политиката на Европейския съюз като външна за България. Тя не може да бъде външна, тя е част от вътрешния дневен ред, тя е вътрешна сама по себе си. И докато не се разделим с тази илюзия за външността й, трудно ще се възползваме в максимално голяма степен от всички европейски възможности. А те не са само кадрови и финансови. Ние влязохме в Европейския съюз, за да се откъснем от миналото и да потърсим ново бъдеще, нова перспектива, което минава през европеизация на страната ни. Нещо, което вероятно не се случва, най-малкото толкова бързо, колкото на моето поколение му се искаше, и на следващото още повече му се иска.

Може би затова премиерът не бе много убедителен в речта си. Аз я прочетох внимателно, но не успях да разбера,  каква е позицията на България за бъдещето на Европейския съюз? Ние каква Европа искаме? Вие знаете ли?

Премиерът не говори по тази тема, той говори повече общо, повече за историческата роля на Европейския съюз. И тук трябва да се съглася с вашата констатация, че ние не чухме идеи за развитието на  Европейския съюз. Дебатът беше върху националната политика, а същината на един такъв дебат в Европейския парламент винаги е да се говори за бъдещето на Европейския съюз и по-конкретно за приноса на дадената държава към интеграцията на Европейския съюз. Не мога, за съжаление, да отрека това, което беше казано от вас.

Именно поводът за такава реч е и мястото да се отправят послания, силни послания от България, каква роля иска да заеме в бъдещета европейска конструкция.

Така е. България трябва да иска повече солидарност, повече кохезия, да дава идеи, да се интегрира с тези идеи, да участва активно в геополитическата архитектура на самия Европейски съюз. Защото включително европейската политика по сигурност и отбрана вече има други измерения: много по-индустриални, много по-актуални, много по-фокусирани върху бъдещето на икономиката. Да не говорим, че в общ план политиката по отбрана и сигурност ще трябва да се организира по начин, независещ от Руската федерация, след като толкова години тази архитектура зависеше от нея. Това са много важни дебати, в които България трябва да има своето място, но с идеи, не с подвиквания, не с подхвърляне на профанни фрази.

Ако ми позволите, един-два въпроса около вътрешно-политическия ни живот у нас, вие го следите. Какви сигнали отправят скандалите от последните дни между министър-председателя Николай Денков и председателя на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, както и поведението на мандатоносителя “Продължаваме промяната"?

Г-н Пеевски вече е в правото си да изисква повече от изпълнителната власт. Ние две години нямахме редовно правителство, очакванията бяха, че изпълнителната власт ще се ангажира с решаването на проблемите. Това означава лидерство.

Защо някой става министър-председател или министър, ако няма да поеме лидерска роля в решаването на проблемите на страната. В този смисъл аз не виждам драма, още повече, че г-н Пеевски даде своя глас за това правителство, за да продължава да съществува българския парламент, в името на тежките реформи, които предстоят пред страната.

Смятате ли, г-н Кючюк, че вашата лична енергия, а и на ваши колеги, български евродепутати е достатъчна, за да запуши нашите пробойни, вътрешни пробойни пред европейските институции и партньор?

Категорично не. Ничия енергия индивидуална не е способна да даде нова перспектива на страната. Това може да бъде само и единствено колективно усилие, защото политиката не е състезание от типа на 50 м спринт, а то е колективно усилие, дълъг маратон, винаги така съм го възприемал този разговор.

Да се върнем пак към вашата демонстрация в понеделник. Призовахте всички граждани, които усещат това вето като несправедливо третиране и пречка към пълното европейско обединение, да се присъединят към нея, към демонстрацията. Имате ли информация,  дали от България могат да дойдат хора, които да участват в нея?

По-скоро ще разчитам на българската общност, която живее там. Нека да бъдем реалисти и нека да поставим и другия въпрос, който за мен винаги е бил много същностен - как България работи със своите общности. Защото там има огромен потенциал не само за физическо присъствие, а огромен потенциал интелектуален за развитието на държавата. И да проучим добрия пример, как много други държави използват този потенциал, превръщат го в ресурс. Всъщност, това е въпросът, който вие ми задавате.

Да, и вие сте новатор в тази област.

Как можем да направим така, че целият  ресурс на страната, който е в нейните предели и извън нейните предели, старата и новата диаспора могат да направят качествено нова промяна в мисленето за политическото, а от там и за конкретните действия, за да стигнем до реализация на една или друга тема.

Ще внесете ли някаква петиция до австрийските власти, а после като отидете и на разговори в нидерландския парламент, до тамошните?

Петиция – не. Аз съм предприел тези действия, от петиция не мисля, че има нужда, защото нямаме и много време. Действията ни трябва да бъдат много интензивни и координирани. Аз съм дал много позиции и ще продължавам да го правя. Уличното говорене е много важно в тези случаи и ми се струва, че само то може да бъде в помощ.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви и аз.

Гостува ни лидерът на европейските либерали Илхан Кючюк.

 

Цоня Събчева