Илхан Кючюк, съпрезидент на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа“ и член на Европейския парламент от групата на "Обнови Европа“ , в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Какво видя и постигна в Украйна лидерът на европейските либерали? Наш гост е съпрезидентът на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа“, по-известна със съкращението си АЛДЕ, и член на Европейския парламент от групата на "Обнови Европа“ Илхан Кючюк. Какво видяхте в Украйна? Какво постигна вашата делегация, защото вие водехте делегация?

Да, така е. Това беше една много сериозна делегация, която включваше и представители на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, лично председателя на нашата група в ПАСЕ, представители на националните парламенти на Словения, на Северна Македония, на Босна и Херцеговина, на Румъния. Нашата цел е не просто да отидем и да направим една снимка с видни представители на политическия елит на Украйна, а да има добавена стойност и това, което виждаме, да се пренесе върху европейските институции. Аз бях и преди четири месеца там. Видно е, че животът продължава по различен начин, възстановява се не само Киев, където бях, възстановяват се Ирпин и Буча. Но човешкият живот трудно ще бъде възстановен. Всички знаем, че той няма как да бъде възстановен, защото този, който не живее на Земята, няма как да му бъде даден друг живот. Но всичко останало ще бъде направено и се полагат огромни усилия от страна на Европейски съюз, от страна на партньорите за възстановяването на Украйна. И политическият смисъл на нашата визита беше да покажем солидарност, да покажем, че Европа е научила урока си от 2014 г. Тогава също много усилено се говореше за това как никой няма да бъде забравен, как анексирането на Крим няма да бъде заметено под масата, а се видя, че след няколко месеца, когато дойде поредицата от кризи, това се случи. И нашето голямо притеснение е, че ще има повторение на този сценарий. Кризите ще дойдат в Европа, ние вече ги виждаме и ще ги усетим на гърба си и като граждани, и като политици. Някои се подготвят по-добре за тях, други – не до там, и Украйна ще бъде изместена от фокуса, а това не бива да се случва, защото в ХХІ век граници не могат да бъдат прекроявани, в ХХІ век не може да има доминация на по-голямата сила над по-малката държава, това е неприемливо в международните отношения. Това ни бяха основните послания.

А каква беше целта на вашата мисия? Вие ръководите делегация, която обединява на парламентарно ниво няколко европейски институции плюс национални парламенти.



Да имаме общо послание, координирано послание, да видим как се е развила войната и кои са необходимостите от конкретни ангажименти от страна на Европейския съюз, и да можем всичко това да го координираме, защото не е лесна работа. Институциите са различни – Европейска комисия, Съвет, Съвет на Европа, освен Съвет на Европейския съюз, национални парламенти. Ние сме длъжни в тази много сложна ситуация да говорим с един глас, да няма пропукване на позицията ни. Това е като минимум. Оттам нататък идва следващото, какво може да бъде направено, освен всичко, което беше безспорно направено – и във финансово, и във военно, и в хуманитарно отношение. Как трябва да продължи оттук нататък нашата помощ, нашата солидарност към украинския народ? Това беше важно да бъде констатирано на място, да бъде чуто от управляващи политици и от политици в опозиция, от граждански организации и от омбудсман, за да се предприемат конкретните стъпки преди началото на активния политически сезон.

По време на посещението от вашия офис информираха, че вие изразявате надежда след 2 октомври България да има ясно евроатлантическо правителство с категорична позиция в подкрепа на Украйна. Бихте ли ни казали повече по това ваше очакване, защото ние водим буквално разговора пред старта на кампанията за тези предсрочни избори?

Очакването ми е свързано с това България да има ясна позиция по много външнополитически въпроси, които преди всичко обаче трябва да бъдат формулирани в управляващата коалиция. Огромният пропуск или огромната външнополитическа немощ на това правителство, което си отмина, за седем месеца беше, че не успя да формулира и да защити важни приоритети, и европейски, и натовски приоритети в рамките на управляващата коалиция. Някак си, когато няма обща позиция в рамките на четирите партии, какъвто беше техният случай, да се очаква опозицията да формулира външнополитическия дневен ред е леко несериозно и непрофесионално. Затова очакването ми е този път, ако има коалиция, тя да бъде съставена на хомогенна основа, да споделят общи ценности, за да може и политиките, които искат да прокарват, да са защитими, да са част от програмите на тези партии, те да са отишли на кампания с тези програми, да са поискали доверието на гражданите, респективно да са го получили и целият този процес на вътрешнопартийна демокрация, преминал през изборите, да се отрази и върху националната позиция, за да може България да има съвсем различен облик и пред международните ни партньори. Слаба България, неконсолидирана, незнаеща накъде върви, общо следваща определени политики без да ги формулира, без да ги разбира, без да влиза в дълбочината им или от другата страна да дава разнопосочни политически послания не допринася за образа, точно обратното, ощетява ни го, отслабва ни го. Това ми е сериозното очакване – политиците трябва да изтрият много от червените линии в тази кампания, за да потърсят обединение в името на нещо по-голямо. Може би трябва да бъдат сложени най-накрая на масата няколко приоритета и външнополитически, и вътрешнополитически, които обединяват партиите, и около тях да се търси формирането на широко съгласие, първо вътрешно, в управляващата коалиция, когато се съставя. И после, разбира се, видно е, че има необходимост да бъдат потърсени усилията на опозицията, независимо кой ще бъде управляващ или опозиция. Защото теми като енергийната диверсификация, като големите тенденции, които вървят в световната политика, и не само във външната, ами изобщо в иновациите, поляризацията на обществата, това не може да бъде усилие само на една или друга партия.

От ДПС от години предлагате създаване на правителство, което да се обедини около ясни цели или програма, и някак не ви чуват или не ви разбират. Смятате ли, че вече е дошъл моментът за проумяване на тази идея?

ДПС само предлага позиция от много години и тя някак си не се възприема. Не ви ли звучи абсурдно това? Предлага се работещо решение, което не се възприема, и всички знаем, какъв е резултатът. Тръгваме към италиански сценарий, ние влязохме вече в него. За 16 месеца провеждаме четвърти избор и отново се съмняваме във възможността за съставяне на коалиция. Това означава да поискаме гласа на избирателя още веднъж, той да си го даде, да даде оценка на сегашните политически партии и да даде такава оценка, която да поиска ясно съставянето на коалиция от повече от две партии вероятно. И ние като политици толкова безотговорно отново да я върнем тази оферта на гражданите. Този път ми се ще да бъде нещо по-различно, да не бъде като преди, защото ако правим същото, както го правехме преди много пъти, ясно е, че резултатът ще бъде абсолютно същият, не може да очакваме по-различен резултат. А той не е добър, не е добър за гражданите, не е добър за бизнеса, не е добър за никой. В дългосрочен план пък въобще не е добър. Ако в краткосрочен той удовлетворява някакви интереси, в дългосрочен въобще не е добър вариант, казвам го за втори път.

Дано да не се получи така, г-н Кючюк, че да искаме да стане по-добре, а да се получи както винаги.

Това зависи от мъдростта на политиците, колко са готови да надмогнат своето его и тяснопартийния си интерес. Защото декларацията "Ние сме за България, ние сме за това да защитим българския национален интерес“ трябва да води след себе си някакви конкретни действия, а не просто да бъде фразеология, която да потъва в пясъка.

Цоня Събчева