Министърът на финансите Асен Василев очерта първо пред депутатите от Бюджетната комисия, а след това и пред журналисти основните параметри на проектобюджет 2023. Какво показва план-сметката на държавата - интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС

Доц. Ножаров, съобразиха ли, според вас, властимащите параметрите на бюджета с необходимите нужди на обществото и на държавата?

Те се опитват да покрият нуждите на всяка една от частите на обществото -  и на социалните партньори, т.е. синдикати, домакинства, работещи от една страна, от друга страна работодатели, инвеститори, бизнес, а от трета страна отделните елементи на публичната администрация също и да балансират тези интереси, да изпълнят в по-голяма част от техните искания. Въпреки всичко, този бюджет е по-скоро социален, отколкото нещо друго. Този бюджет, както е известно, идва в средата на годината, защото той ще се изпълнява 5 месеца и ще влезе в сила по-късно от средата на годината, предвид, което от гледна точка на целите на бизнеса той не е достатъчно ефективен. Защото бизнесът се оказва, ще е работил на база заложен риск в инвестиционните си планове 8 месеца през годината, докато бяхме без бюджет, то едва ли голяма част ще си промени плановете, рискът, който е заложен по-скоро в инвестиционните планове, въпреки че сега има бюджет за остатъка от годината. Защо това е важно? Това е важно, защото това ще се отрази на растежа на БВП през следващата година, т.е. инвестициите през тази година, частните инвестиции ще останат отново на нивото около 20% от брутния вътрешен продукт. И следващата година, въпреки, че в коригираната макроикономическа бюджетна прогноза е заложен растеж, който е малко над 3%, едва ли ще се сбъдне.

И то да кажем до 2025 година.

До 2025 г. а защо бюджетът е социален, нека да посочим известното осъвременяване от 10-12%. Освен индексирането на пенсиите с 12% и на учителските заплати със 125% от средната заплата, има заложено увеличение на минималната заплата и на медицинските сестри и лекари, има повече социални плащания, заради повишения праг на линията на бедност и промените в изчисленията за социалното подпомагане, които са базирани вече върху линията на бедност. Също така има за лична помощ, социално подпомагане, семейни помощи за деца, което, разбира се, прави този бюджет със социален характер. От друга страна този бюджет по никакъв начин не е насочен в изпълнение на основната цел на един бюджет, защото основната цел е най-важната цел на всеки един бюджет е да доведе до увеличаване на икономическия растеж, т.е. догонващ икономически растеж, която е основната цел на България.

Защото трябва да подчертаем, че международните икономически класации, икономически държавите не се сравняват по размер на минимална работна заплата или по размер на пенсията, те се сравняват по темп на икономически растеж, който се измерва с брутен вътрешен продукт на човек от населението. Затова основната цел на всеки един бюджет е да има догонващ икономически растеж, да има изпреварващ икономически растеж. Например в Англия - защото минималната работна заплата там е висока. Повечето квалифицирани хора отиват там, защото работните места са високо технологични, те са високо технологични, защото имаме динамично развитие на брутния вътрешен продукт, а не високо социално подпомагане. Тоест, основната цел на един бюджет в този бюджет не е изпълнена, да реализира през следващите години, не говорим за тази, защото всеки един бюджет служи като основа за икономически растеж през следващите години, догонващ икономически растеж, който за България трябва да е над 6%, т.е. в нито една от годините, включително и до 2026 г.

И, ако може да обобщим до този момент, макрорамката предвижда растеж на брутния вътрешен продукт от 1,8% за 2024 г. и 2025 г., както и вие казахте, растежът се увеличава до малко над 3%. Можеше ли обаче, разчетът на бюджета да бъде направен по друг начин, как изглеждат политическите решения днес - реалистична ли е представата за план-сметката на държавата. Според вас, след като вие подчертахте, че тя не отразява основен акцент за един бюджет.

Това, което на пръв поглед прави впечатление е, че балансирането на бюджета с 3% бюджетен дефицит от една страна се извършва на база на прогнозирана по-висока събираемост на приходи от данъци и от ДДС, като за това обаче, има известно съмнение дали ще се реализира, защото прогнозираната по-висока събираемост от ДДС е 1,7 млрд. лв., а миналата година събраха около 670 млн. лв. по-малко от прогнозираното. Ние сега прогнозираме още повече, при по-нисък темп на инфлацията, т.е. инфлационният бонус тази година намалява, а миналата година не се събраха заложените приходи от ДДС. Сега ги завишаваме още повече, което прави съмнително тяхното събиране, тъй като миналата година, още веднъж да повторя с 670 млн. лв. по-малко от планирането и пак не ги събрахме, а инфлацията беше много по-голям процент от сега прогнозираната инфлация, в този същия бюджет е 8,7%, т.е. изобщо не е двуцифрена.

Тоест, тук подходът трябваше да бъде друг, в случая?

Що се отнася до завишаване на контрола, това няма как изведнъж да стане в третата част на годината. Това донякъде се обяснява със завишаване на контрола, но в третата част на годината, когато ще действа този бюджет, т.е. той ще действа за около 5 месеца, няма как изведнъж да се завиши контролът и то при съвсем ново правителство, в което тепърва навлизат зам.-министри и министри и т.н., различните ръководни длъжности във функции. Трябва някакъв преходен период от 2-3 месеца и изведнъж излиза, че контролът ще стане по-добър за тези няколко месеца, които ще останат до края на годината. Това донякъде буди въпроси, всъщност доколко ще бъде изпълнена тази по-висока приходна част.

Иначе, що се отнася до намаляването на разходите това звучи донякъде реалистично, намаляването на разходите и бих казал, че обективно. Например, намалението на средства за издръжка на ведомства, да там бяха планирани средства и за тази година при цените на енергия, да кажем, каквито бяха миналата година. Ясно, че тази година на международните пазари в България цените на енергия, както и на други консумативи за издръжка на ведомства са много по-ниски, така, че оттам много правилно е намален малко повече от 1 млрд. лв. Тоест, в разходната част нещата са реалистични, но в приходната, като заключение, изпитвам известно съмнение. Но дори и да не се реализират тези приходи, има известни буфери в самия бюджет, така, че като цяло той звучи реалистичен, по-скоро като счетоводно упражнение, но не води до основната цел, т.е. до догонващ икономически растеж, който да се реализира в следващите 3 години. Тоест, този бюджет не го стимулира, дори бих казал, че донякъде е обратното.

Финансовият министър очаква, страната ни да получи, знаем, до края на годината втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като до края на септември ще бъдат гласувани всички законови промени. Този втори транш от 1,3 млрд. лв. трябваше да дойде още през миналата година. Има ли как нещо да се обърка сега отново и плановете да се провалят, според вас, доц. Ножаров?

Нека да обясним, че, ако този транш не дойде до края на годината, това ще се отрази на повишаване на бюджетния дефицит на касова основа. Но ние, за да влезем в еврозоната е важен бюджетния дефицит на начислена основа, т.е. дори и тези средства да не постъпят до края на годината, бюджетният дефицит няма да надхвърли изисквания дефицит по Маастрихтските критерии, който е на начислена основа и който ще си остане 3%. Така че няма да е фатално това, няма да е добре, разбира се, ако не ги получим тези средства, но няма да се отрази негативно на желанието на България за членство в еврозоната, както и на потенциална процедура за макроикономическите дисбаланси, тъй като дерогацията на правилата за фискална дисциплина със сигурност изтича догодина и реално неспазването на фискалната дисциплина дори и тази година би се отразило и в тази насока, не само на евентуалното членство на България в еврозоната. В заключение, няма да е добре тези средства да не бъдат получени, но това няма да е фатално и няма да промени 3% дефицит на начислена основа.

Доц. Ножаров, имаше предложение от “Демократична България" за това, че трябва всички намалени ДДС ставки да се върнат на първоначалните 20%, но Асен Василев не пожела и заяви, че “не е добре да се променят данъци в средата на годината". Смятате ли, че са налице промяна в обстоятелствата, които налагат определяне на данъците по нов начин.

Ами не, не, това е правилно решение, правилно е, че не е добре да се вдигат данъци, първо в средата на годината, защото инвестиционното планиране, и въобще планирането на фирмите е на годишна база, това е едното. Но второто е, че прогнозираната инфлация е близка до двуцифрената. Правителството е планирало в бюджета 8,7%, Европейската комисия 9,5%. А, когато ставките бяха свалени по време на пандемията, цените или по-голямата част на цените не паднаха. Но когато ставките се върнат на първоначалния им размер, т.е. се вдигнат, със сигурност това би увеличило всички цени, което означава, че инфлацията ще надхвърли двуцифрена и отново ще се създадат всички социални проблеми. А за следващата година вече, говорим за 2024 г. е доста по-ниска, в порядъка на около 4%, там вече може да се говори за промяна на данъчните ставки и това е отделен разговор.

Говорим за 2024 и 2025 г.

Да, но тази година, тъй като инфлацията е близко до двуцифрената, наистина връщането на ДДС на старите размери, говорим във всички области, би увеличило темпа на инфлацията с няколко процента, е моята прогноза, така, че е много правилно решение, което решение е извън бизнес хоризонта и на планиране на фирмите, дори. И с него биха се спестили много малко пари, под половин милиард, т.е. около 480 млн. лв. за тази година, което не си струва, рязкото увеличение на инфлацията.

Икономически погледнато, харчи ли държавата все повече и повече? Знаем, че един сериозен процент от икономиката са разходите на самото правителство. Вашият поглед на икономист. Защото идват притесненията на хората за корупция, има едно усещане в българите за липса на морал изобщо у политиците.

Бих казал, че този въпрос има няколко отговора, колкото и странно да звучи това.

Не, не звучи странно.

В номинални цифри държавата харчи все повече и повече, това е вярно, но като процент от брутния вътрешен продукт стои близко до 40% и минимално надхвърля 40% от разходите да бъдат около 41% да кажем, от брутния вътрешен продукт, стои си до този размер, както това стои в международната практика, отговаря на повечето държави в света, също са близки до този размер. Държавата, което имах предвид, може ли да харчи по-малко. Разбира се, тук има един голям спор между синдикати, работодатели, въобще икономисти колко е размерът на държавната администрация. Всъщност, според мен, вярната цифра на действително заетите бройки е 131 000 преди 143 000 щата, като през 2007 г. те са били 84 000 за сравнение, от тогава населението е намаляло с 1 млн. души, в същото време държавната администрация се е увеличила много повече. Каво се включва в тези 131 000 щата, това са държавни служители по централни ведомства, министерства и агенции, държавни служители в общините, държавни служители в агенции регионални, които са подчинени на централни ведомства. Тук не се включват със сигурност хора от обществения сектор, както синдикатите твърдят, каквито са да кажем учители, лекари и т.н.

Истинските държавни служители са 131 000 реално заети бройки и както казах, те са много повече от тези, които са били през 2007 г., около 84 000. Необходима е реформа в държавната администрация. Да добавим тук и още няколко цифри, текучеството в държавната администрация е около 8,3%, разбира се, ние можем да извадим от скоби някоя отделна агенция и да кажем, че е повече, но то е само 8%, което е много по-ниско отколкото в частния сектор. И това показва, че наистина е необходима реформа.