Политологът Христо Панчугов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

На фокус ще бъде политиката в действие. Дали единственият начин да има правителство е контактна група, както твърди лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов? Мой гост в студиото е политологът Христо Панчугов, който е и асистент в Нов български университет. Г-н Панчугов, много се изговори преди изборите, по време на тях, след тях, но има един безспорен факт – все още нямаме наистина работещ 48-и парламент. Ще се снишат ли депутатите в името на народа? 

Зависи как дефинираме снишаването. Всъщност  част от причините ние да не може да видим работещ парламент е това, че всички политици в момента са се заели с технология. Включително и изказването на г-н Борисов е свързано с техниката на правенето на едно правителство, а не с разговор за това какви са политическите цели около едно потенциално бъдещо управление. А също така много се говори за тези много законодателни актове, които трябва да ни помогнат да усвоим парите от Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. Много се говори за необходимостта бюджетът да бъде актуализиран, как не може да се управлява без да имаме работещ бюджет. И всичко това е технология. А по същество тези всички актове не са технически, те са политически актове, те са актове, свързани с необходимостта да се вземат политически решения на проблеми, пред които са изправени българските граждани. Това носи със себе си не просто споделена оценка за тези проблеми, т.е. опит все пак да се обединят политиците около това какви са корените на проблемите и какви са последиците от тях, но носи и предложения за различни типове решения. Това трябва да е политическият разговор. Всъщност единственият начин да видим работещо управление оттук нататък е всъщност да видим постигане на съгласие около такъв разказ.   

Вчера сякаш беше доста диалогично настроен и открит. Той протегна ръка към другите партии в парламента и заяви, че единственият начин да има правителство е контактна група. Вие на какво мнение сте?  

Единственият начин да има правителство е да видим ясен политически дневен ред. Тази контактна група какво ще прави точно, ако тя няма политически мандат? В този смисъл, идеята оттук нататък е всъщност да имаме наистина политик, който да е готов да поеме отговорността за управлението, т.е. да дефинира как изглеждат политическите цели на това управление, както и хоризонтът на такъв тип управление, заедно с цялата цена, от която това идва. Ясно е, че предстоят непопулярни политически решения, ясно е, че цената на тези решения е поради обективни факти. 

Какви например непопулярни политически решения, защо и какви? 

Всъщност едната от причините е огромната дупка в бюджета, която беше отворена от предишното управление, която поставя под съмнение всъщност политическата цел, която е влизане в еврозоната, въпреки че напоследък много се говори също и за това. Тук говорим и за други подобни решения. Видях, че има атака от служебното правителство към предишните управления, свързани с това как се е купувал газа в България. Очевидно ще трябва да се вземе политическо решение за това как изглеждат договорите, свързани с купуването на газ оттук нататък – тема, която не би следвало да бъде толкова видима в българското общество, но която вероятно ще възбуди множество проблеми, имайки предвид как всъщност руското влияние в България се прокарва през тази тема и през насаждането на страхове в българското общество. Подозирам, че решения, свързани все пак със спирането на някакви вече обещани социални плащания ще се наложи, ако разбира се, тенденцията на ръст на българската икономика се забави, ако видим съответно необходимостта от адресиране на друг тип проблеми. Вероятно някакви непопулярни решения, свързани с раздаването на пари, което се превърна в бюджетна политика в последните години, ще трябва да бъдат взети. И тъй като тези сложни решения ще трябва да се вземат, някой ще трябва да плати цената всъщност. Това, което ние виждаме в момента, е до голяма степен нежеланието на политиците да разочароват гражданите, казвайки какво трябва да се направи. Това е безотговорно, първо. Второ, ще вкара отново политиците в капана на това да вземат решения, свързани със съставянето на правителство, по-скоро кой да не носи отговорността за това, че се е провалил от това съставяне, а не толкова смислен разговор за това какво е необходимо да се вземе като политически решения оттук нататък. И всъщност това, което наблюдаваме в момента, до голяма степен е част от тази стратегия – стратегия, в която никой не иска да носи вина за това, че ще отидем на следващи предсрочни избори. Но това, опасявам се, е политическият капан, в който се вкараха самите политици. Те в момента имат много малко полезни ходове, ходове, които пак казвам, са свързани с много силно лидерство и с много силна политическа заявка, а към този момент не се наблюдават такива тенденции.  

Росен Плевнелиев вчера се изказа доста интересно. Той заяви, че "в хаоса се раждали чудовища“. Родиха ли се вече или отдавна са родени? Какво мислите вие? 

Мисля, че хаосът е продукт на нежеланието да се борим с чудовищата в българската политика. Мисля, че начинът, по който политиците в последните години се пускат по течението на обществените нагласи и обществените настроения, вместо да се опитват да ги променят, вместо да се опитват да ги управляват, вместо да се опитват да издигнат българските граждани над нивото на популисткия интерес най-общо казано, произведе това, което ние наблюдаваме в момента. Голяма част от ситуацията, в която се намираме, е продукт на това странно упражнение, което беше свързано със съставянето на предишното управление, т.е. в опит всъщност да се замажат всички проблеми, да се оставят настрана, всички различия да бъдат оставени настрана в името на това да се поддържа едно числово мнозинство от 121 човека. Политиката не може да се прави по този начин. Политиката е преди всичко свързана освен с ясни политически цели и идеи, е свързана с необходимостта лидерите да променят обществените нагласи, да се опитват да се борят със съвременните тенденции и да ги преодоляват. Този всъщност до голяма степен продукт на всичко това, което ние наблюдаваме в момента, е липсата на лидерство. И да, ако тази тенденция продължи, т.е. ако ние продължаваме да виждаме отказ от политическо лидерство, продължаваме да виждаме политици, които се опитват да се скрият зад някакви популярни или популистки завеси, свързани с това кой носи отговорността за провала, а не кой иска да решава реално някакви проблеми, шансът да видим радикализация на начина, по който българските граждани гласуват, дали в посока нови популистки проекти, дали в посока вече съществуващи странни, на ръба на ксенофобията политически формации, е най-важният въпрос, на който трябва да си дадем отговор. И всъщност тук стои отговорността на тези политици в момента. Те трябва да си дават сметка, че нещата, които правят, не са свързани единствено и само с тяхното политическо оцеляване, въпреки че за част от тях това ще е резултатът – политическото им оцеляване на карта. Но те носят отговорност и пред начина, по който това общество продължава напред. Те носят отговорност за начина, по който ние като граждани сме способни да водим разговор помежду си. Тази радикализация, която се наблюдава в името на това да се спечелят няколко гласа повече, да се закарат гражданите до урните, която започна по време на предизборната кампания и сега виждаме нейните плодове около избора на председател, начина, по който политиците са заети да си крещят един на друг, а не да водят разговор, всъщност е продукт на този тип радикализация. 

Да, след това и с комисиите беше подобна процедурата, да. 

Абсолютно, това ще подкопае устоите на политическия процес изцяло в България. Необходимо е да видим опит всъщност да се върне възможността за водене на смислен разговор за политически цели. 

Освен към другите в 48-то Народно събрание, вчера Борисов смекчи тона сякаш и към друг свой доскорошен опонент, а именно – президента Румен Радев. Той каза, че се чудят как Радев да го вкарат едва ли не в играта от страната на лошите. Сега как да разбираме тези думи на Борисов? Защо говори така според вас? 

Трябва да питате самия Борисов. Аз лично не виждам никакъв повод за съмнение. Радев е от страната на лошите. Неговата роля в последните месеци в българската политика, която подкопа възможността за това България да стане смислена част от разговора за преодоляване последиците от военната криза в Украйна и от инвазията на Руската федерация в Украйна, неговата роля и като началник на Военновъздушните сили всъщност доведе до ситуация, в която ние в момента нямаме ефективни Военновъздушни сили. Също така неговото управление като президентство блокира очевидно, въпреки съществуването на Българска национална стратегия за сигурност, тя блокира възможността Българските въоръжени сили да започнат по смислен начин да си отглеждат капацитет, т.е. да се повиши капацитета и боеспособността на Българските въоръжени сили – констатация, която направи и неговият служебен министър само преди няколко седмици. В този смисъл, ролята му на главнокомандващ на Българската армия е доста вредна към този момент. БСП и той лично блокираха възможността също така за натовски батальон в България, който за пореден път също да работи в посока преодоляване заплахите пред българската национална сигурност. В този смисъл, аз нямам никакво съмнение той на чия страна е. Големият въпрос е наистина защо г-н Борисов привижда в него изведнъж някакъв съюзник. 

Да. 

И отговорът обикновено е елементарен – българската политика е ситуационна. Тук няма вечни врагове, няма вечни приятели. Също така няма вечни цели, няма вечни ценности. Имаме, на база на конкретната ситуация, хора, които се позиционират от двете й страни, търсейки противопоставяне, търсейки сблъсък. Докато Бойко Борисов беше премиер, сблъсъците с Румен Радев се движеха на този принцип: някаква конкретна ситуация, в която двамата да се разграничат един от друг през скандал, публичен обикновено. Сега очевидно Бойко Борисов е решил, че има по-големи врагове – това са враговете в лицето на "Продължаваме промяната“, всъщност и на "Демократична България“, които някак си са си поставили за цел да демонстрират ежедневно как ГЕРБ всъщност са спечелили изборите, но не са ги спечелили и нищо не могат да направят. Дали в това той е привидял възможността Румен Радев да е негов съюзник и в каква посока ми е трудно да предвидя, най-вече защото не виждам политическа цел за едно такова сътрудничество. Не е в ръцете на Румен Радев да състави правителство, въпреки че и той в момента се е заел с това да изглежда като че ли е истински мотивиран да състави правителство, да изглежда като че ли е истински мотивиран да състави правителство, да изглежда като че ли няма да е негова вината за това, че отиваме на следващи предсрочни избори. И това забавяне, което на всяка цена ще е случи, всъщност е свързано с това да се запази лицето на Румен Радев пред неизбежните вече според мен предсрочни избори. Но в този смисъл, от президента не зависи съставянето на правителство истински. Защо Бойко Борисов привижда в него съюзник в тази посока – аз не мога да преценя. Но и други нелогични неща сме виждали през годините в българската политика, та ще ги наблюдавам с интерес да видим къде ще се развие това. 

Г-н Панчугов, оптимист ли сте за първия мандат? Ще се случи ли играта на ГЕРБ? 

Каква е играта на ГЕРБ е всъщност въпросът. Аз вече казах: според мен всички в момента се позиционират за следващи избори, т.е. играта на всички политически формации е да изглеждат по-малко виновни накрая. В този смисъл, дори и да се случи играта на ГЕРБ, те да изглеждат най-малко виновни в тази ситуация, ще загуби българската политика и българските граждани. Единственият възможен начин, пак да кажа, за това да видим изход от тази ситуация, която не е предсрочни избори, е ясна политическа заявка. Т.е. ясно обособен кабинет с ясен политически дневен ред, с яснотата, че това ще е кабинет на малцинството и с постоянни преговори, свързани с едни или други политически решения.  

Кой според вас има потенциала да го направи това? 

Никой. 

Това не звучи добре.  

Това е сложна политическа игра, такава, която българските политици не са свикнали да играят, за съжаление, освен това – която те в момента са убедени, че нямат интерес да я играят, по различни причини. За едните сблъсъкът с ГЕРБ и с българската мафия е тяхната идентичност, т.е. губейки това, всъщност те към този момент не са успели да дефинират ясна политическа посока, в която биха искали да работят оттук нататък, също така някак си да стъпят на някакви политически идеи за реформиране на българската политика, и това е част от причината за провала. Въпреки огромните обществени очаквания за политическа промяна, тази промяна така и не създаде свое лице, т.е. не създаде алтернативен политически модел в България. От другата страна – ГЕРБ, които вероятно си мислят, че изглеждайки по-малко виновни и на фона на разпада на политическото пространство, те ще се доближат до мнозинство на следващи предсрочни избори, също вероятно това е двигател на тяхната стратегия. Но в нито един от тези политически субекти нямаме истинско желание за политическо управление в момента. Това е част от проблема.  

Е как? Една партия "Възраждане“, "Български възход“ – те нямат ли желание според вас? 



Въпреки че шегувайки се, аз мога да кажа, че моята мечта е "Възраждане“ да получат мандат за съставяне на правителство, защото това ще е техният край в общи линии, необходимостта на популизма постоянно да се възпроизвежда усещането за своите радикални движения, започва да се губи в момента, в който ви се наложи да вземате реални политически решения. Ако сега Костадин Костадинов изглежда много отдаден на конкретни каузи, изведнъж ще се окаже, че той не само не е толкова отдаден, ами е абсолютно неспособен да осъществи нещата, които е обещал, което е смъртта на "Възраждане“. Извън тази шега, разбира се, има няколко неща. Първо, аз не смятам, че ние като общество сме толкова незрели, че да допуснем "Възраждане“ изобщо някъде близо до управлението. Мисля, че това, което ние видяхме като техни гласове, е потенциалът, максимумът на потенциала, който те могат да вземат в този момент, ако разбира се, нищо радикално не се промени оттук нататък. И все пак президентът, колкото и да не изглежда в последно време така, държи на своя имидж, той е суетен човек. Връчването на мандата на "Възраждане“ би било неговата политическа смърт, също така трябва да го кажем много ясно. 

А на кого? 

Третият мандат ли? 

Да. 

Силно е вероятно третият мандат да отиде в БСП отново, тъй като това е сигнал за гласоподавателите на Румен Радев и също така оценка за споделените с БСП политически тези, свързани с войната в Украйна, тезите, свързани с управлението на газовите доставки – неща, по които те си приличат. Разбира се, БСП няма никакъв шанс да състави правителство, както нямаше и предните два пъти – това по-скоро блокираше възможността за правителство, отколкото го е решавало. Но би било твърде странно. Всъщност единствените, които имат потенциала да съставят правителство и които нямат какво да губят вече, защото според мен са загубили достатъчно, това са "Демократична България“. Те са хората, които могат да съставят кабинет от личности, които са по-малко противоречиви и за двата лагера – и за "Продължаваме промяната“, и за ГЕРБ. Дали те са способни да поддържат тази игра достатъчно дълго, този баланс между двете страни достатъчно дълго, за да бъдат взети важни политически решения – аз не съм сигурен. Но те са според мен, единствените, които могат да направят някакъв опит за кабинет. Румен Радев не би връчил мандата на "Демократична България“ – почти сигурно, или поне за мен би било истинска изненада. Това означава да легитимира техните антируски позиции в рамките на българския контекст, което няма да се хареса от избирателите на Румен Радев. 

А какво ще им се хареса – на "Български възход“? 

Не, не мисля, че това е възможно. Те там имат дълбок конфликт между "Български възход“ и Радев, който е под повърхността. Така че остава само БСП за трети мандат. Пак казвам, това ще блокира обаче всякаква възможност за съставяне на правителство, за пореден път. 

И отново не знаем, много неизвестни има тук. 

Има няколко известни със сигурност и големият въпрос е дали политиците ще работя с тях, или ще се фиксират за пореден път върху неизвестното и очакванията си за следващите избори. 

Благодаря ви, че бяхте наш гост.