Председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България Христо Николов  в интервю за дневния информационен блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

 

Вече сме в компанията на моя гост – председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България Христо Николов. Да започнем от тук – започна ли пазарът на розово масло да се възстановява?  

Тенденцията е към възстановяване. Към днешна дата това, което имаме като информация, е, че по-голямата част от произведеното през миналата кампания масло намира своите пазари. Залежите по складовете, по-скоро трезорите, ако трябва да бъдем точни, от предходни кампании започнаха да се изчерпват, така че има едно възстановяване на пазара и това дава спокойствие на преработватели и производители.   

Това е чудесна новина. Каква е реалната ситуация в момента в сектора? Казахте, че тръгвате с надежда.  

Би трябвало да разглеждаме сектора от две гледни точки. Едната е чисто земеделското производство и розопроизводството.   

Да.  

Другата е последващата преработка и реализацията на розовото масло. Така че от гледна точка на земеделието, като всички хора в сектора изпитваме известни затруднения, които са свързани и с метеорологичните условия, и с високите цени на горива и препарати за растителна защита, торове. Най-големите притеснения на розопроизводителите са решаването на проблема с работната ръка, и по-скоро липсата на такава за основни мероприятия и най-вече за кампанията по розобер.  

А защо липсва такава работна ръка?  

Вероятно тази работа е тежка и неатрактивна за хората. Ние изпитваме затруднения от години с намирането на работна ръка. Аз лично смятам, че в най-голяма степен спадовете в средните добиви от единица площ се дължат на липсата на работна ръка и несъумяването на фермерите да приберат на 100% реколтата си.   

Може би чисто финансова е пречката, ниско заплащане или?  

Те, аспектите, са много. От една страна, традиционните работници от ромския етнос – нискоквалифицирана работна ръка за полето, явно не изпитват тази остра нужда от пари, която са имали в предходни години, и в известна степен нуждите им сигурно са задоволени. От друга гледна точка, заплащането в сектор "Земеделие“ изостава значително от всички останали сектори на икономиката и това превръща работата в неатрактивна.    

Разбирам.   

Проблемите са дълбоки, много са. Натискът върху цената на розовия цвят принуждава фермера да заплаща по-малко, отколкото му се иска и на него, за да може да е конкурентен на пазара на труда.   

А как ще коментирате изкупните цени на маслото? Продължават да са ниски или нараснаха?  

Цените на маслото не мога да коментирам. Аз първо нямам задълбочена информация за тях. Всеки един преработвател работи на различни пазари, с различни клиенти, там цената варира много. По-скоро това, което аз бих си позволил да коментирам, е изкупната цена на суровината, на розовия цвят.  

Да. Има ли нарастване?  

Нарастването в Кампания 2022 процентно изглеждаше голямо, но на практика то е илюзорно, защото ние имахме огромно покачване на производствените разходи. Горивата скочиха с близо 70% спрямо Кампания 2021, торовете стигнаха до 400% увеличение на цените. Разходите за работна ръка се покачиха и всъщност увеличението на изкупната цена на розовия цвят не успя да компенсира увеличените производствени разходи на фермерите. Надяваме се в настоящата кампания отново да има увеличение на цената и да се доближим до това, което фермерът трябва да получи, за да е мотивиран да продължи да работи.   

Добре, през 2019 г. започна процес по изработване на Стратегията за розата и тази Стратегия трябваше да бъде включена в големия Стратегически план за земеделие на България. Какво се случи с тази Стратегия, докъде стигна?  

Тази Стратегия още обикаля рафтовете по дирекциите на Министерството на земеделието. За жалост, за да се превърне тя в стратегия, е необходимо още много работа да се свърши. Първо, да мине през законодателни промени, т.е. трябва да има известни допълнения и изменения в Закона за розата, за да може вътре да бъде спомената тази Стратегия и да се ангажира Министерството на земеделието с нея. Но когато говорим за стратегия, това е много сериозна и тежка работа и ние от бранша настояваме това да не бъде просто един пожелателен документ, а да бъде истинска стратегия, която да се изпълнява, да се следи и всички, от които зависи, да бъдат ангажирани с изпълнението й. А в момента имаме един мълчалив отказ и на Министерството на икономиката, и на Министерството на труда и социалната политика, и на Министерството на вътрешните работи да се включат и да участват в разработването и изпълнението на тази Стратегия.  

А защо?  

Ами не мога да ви отговоря защо. Казвам мълчалив отказ. Ние сме убедени, че стратегия без ангажиране на всички, от които пряко зависи изпълнението й, не може да бъде наречена "стратегия“ и отказваме да бъде приет просто един пожелателен документ с цел PR за браншови организации и Министерство на земеделието.  За да бъдат решени проблемите на сектора и наистина да изпълняваме някаква стратегия, трябва всички по веригата да дадат своя принос, а нашият бранш, както казах, е пряко засегнат от липсата на работна ръка. Това нещо е в ресора на Министерството на труда и социалната политика, да се намерят подходящи механизми, с които да се стимулира, да се насърчава работата на полето от нискоквалифицирани, необразовани хора, трайно безработни. Имаме много забележки по отношение на контрола по изпълнението на Закона за розата в част, в която чисто административно трябва се налага контрол. Но и Министерството на вътрешните работи трябва да вземе отношение по контролиране на незаконни пунктове, нелегалното транспортиране и превозване, продажба на работници, защото това е нещо, което за никой не е тайна, че го има в сектор "Земеделие“ – хора, наричащи себе си "бригадири“, с едни товарни бусове прекарват по 20-30 човека от определени села към полето и едва ли не изнудват фермера да им плаща за това, че им осигуряват работна ръка.  

Да.  

От друга страна, Министерството на икономиката би могло да се ангажира и да разработва някакви насърчителни механизми, с които да стимулира и преработватели, и после като цяло фармацевтична промишленост, козметика, парфюмерия, да се насърчи използването на продукти от етеричномаслени култури като цяло, не само маслодайната роза. Това би довело до повишен интерес и покачване на цената на розовото масло, респективно ще даде възможност на преработвателите да плащат по-достойна цена на фермера. Така че когато говорим за Стратегия, това трябва да бъде национален приоритет, съответно всички по веригата – ведомства, служби, министерства, би трябвало да бъдат ангажирани. А към днешна дата ние имаме само един израз на добра воля и желание от страна на Министерството на земеделието и от всички останали, както казах, получаваме мълчалив отказ.    

Разбирам ви. Искам да ви попитам в края на нашия разговор за едно писмо от Франция, което предупреждава за предстоящ риск. Има ли реална заплаха за розовото масло след тази информация, че Европейската комисия иска да го класифицира като химически, а не натурален продукт? Запознат ли сте с тази информация?   

Запознат съм. Този въпрос бих искал, ако можем да го разгледаме в два аспекта.   

Първият е конкретно въпросното писмо. В медиите излезе една информация, че кметът на побратимения на Казанлък град Грас е изпратил едно писмо до кметицата на Казанлък г-жа Стоянова, която в интерес на истината е ангажирана със сектора и винаги е показвала внимание и отношение, винаги е била на разположение на колегите розопроизводители. Но в случая по-скоро смятам, че се всява малко излишен смут и паника. Първо, никой не е видял това писмо и никой не знае какво точно се съдържа в него и какво пише. На второ място, не смятам, че точно в момент, в който секторът започва да си стъпва на краката и да се изправя след една 4-, 5-годишна дълбока криза, е нужно да се вкарва такова напрежение. Това допълнително демотивира земеделците да работят и да полагат изискващите се от тях грижи на полето. Така че по-скоро такъв тип изявления и публикации би трябвало да бъдат добре проверени и да се дадат по тях необходимите пояснения, разяснения, за да може земеделците все пак спокойно да си гледат работата и да се грижат за насажденията. Относно намеренията на Европейския съюз в тази посока – от няколко години тече един такъв процес за преразглеждане на законодателството във връзка със Стратегията за химикали и устойчивост. Това попада в обхвата на стълб 1 от европейската Зелена сделка и на ниво Европа от месец октомври 2020 г. се преразглежда тази стратегия и това създава предпоставки и риск наистина да бъдат вкарани всички масла, произведени от етеричномаслени култури, в един такъв списък с химически продукти. Това ще бъде огромно сътресение за всички земеделци и преработватели. Но тук не говорим само за България, говорим за цяла Европа. Защото преразглеждането на тази стратегия и вкарването на тези продукти в списъка с химикали, то не се отнася само за маслодайната роза. Тук се включват абсолютно всички етеричномаслени култури: лавандулата, равнец, мащерка и всичко, за което може да се сетите. Така че този проблем засяга много страни от Европейския съюз, не само България, и по тази тема работят и еврокомисарите, и евродепутати, не само на България, а и на Франция, и на Румъния, и на Гърция, страни, които имат сериозно производство по отношение на етерични масла. Когато говорим само за розово масло – да, то засяга само нас на територията на Европейския съюз, но в случая преразглеждането на тази стратегия разглежда всички етеричномаслени култури, това не се отнася конкретно за маслодайната роза. И в тази посока колегите от Националната асоциация на преработватели, както условно ги наричаме, Българска национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика“, на 23 февруари организира кръгла маса в Старосел, като там се очаква всички ангажирани в сектора производители, преработватели да участват, да вземат отношение, да се излезе с някакво становище и по-скоро призив към нашите евродепутати и комисарите ни в Комисията по земеделие, които да лобират за изключването на етеричномаслените култури от този списък. Но пак казвам, ние сме запознати с това, че има координирана работа на европейско ниво между много представители, не само на България, а и на други европейски страни, които имат грижата и ангажимента да защитят производствата си.   

Г-н Николов, много ви благодаря за този разговор. Обещавам, че скоро отново ще поговорим по тази тема.