Христо Казанджиев, енергиен експерт от Българския енергиен и минен форум, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Газохранилището в Чирен е пълно, но със скъп договорен от предишното правителство газ. Какви са вариантите за компенсация в енергийния микс, така че цените му да бъдат достъпни за потребителите?  

Насочваме се към решението на енергийните проблеми с доставките и цената на природния газ, които по всеобщо мнение на анализаторите са в основата на високата инфлация у нас, съответно и на цените. Спомняте си лятото и есента на миналата година, когато през септември цената на газа скочи с 19% в сравнение с август до шокиращите 353.21 лева за мегаватчас. Месеци по-късно уж пазарът се поуспокои, но сега се оказва според информацията на енергийния министър Росен Христов, че газохранилището в Чирен е пълно, обаче със скъп, договорен от правителството на Кирил Петков, газ. Какви са вариантите за компенсация в енергийния микс, така че цените му да бъдат достъпни за потребителите? Коментира в студиото енергийният експерт Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум.

Какви са възможностите?

Искам само да дам още една информация, г-н Казанджиев. В Министерството на енергетиката се състояха две поредни заседания по този очевидно спешен за решаване проблем: на министър Росен Христов с представители на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород, и първото заседание на експертната работна група с участието на бизнеса. Ясно е, че сега съществуващото ценообразуване трудно ще отговори на очакванията на потребителите. Какви са решенията?

Първо трябва да подчертаем, че към настоящия момент това е за пръв път в моята кариера се сблъсквам с такъв проблем – в края на зимния период газохранилището в Чирен да бъде пълно догоре. Както се казва, ползвано е известно количество, много малко. И това изправя не толкова "Булгартрансгаз“, колкото "Булгаргаз“ пред много сериозни предизвикателства, защото газохранилището в Чирен е предвидено за изглаждане на сезонната неравномерност, като количествата от него компенсират високото зимно потребление, а през нагнетателния период обират онези количества, които не се нуждаят за реализация на пазара. Това е едната страна на въпроса. Втората страна е, че всъщност в значителна степен газохранилището остана пълно поради факта, че беше запълнено със скъп природен газ, а политиката на правителството, а очевидно и  "Булгаргаз“ се съобразява с политическите очаквания, е да се поддържат ниски цени на природния газ. Това, което ми е известно, е, че в сегашната ситуация за месец април, и по-скоро за месец март е предвидено да се добиват известни количества природен газ от Чирен, но те не са големи, поне така се вижда от решението на комисията за определяне на цените на природния газ. Така че решението е много трудно поради факта, че "Булгаргаз“ ще затваря значителни средства, и възможността за компенсиране на затварянето на запасите в Чирен е да се увеличат доставките на евтин втечнен природен газ чрез терминала Ревитуса или чрез турски терминали, там, откъдето е възможно. Втората възможност е част от този евтин газ да се миксира с газа от Чирен, за да се поддържат все пак ниски цени. И третата възможност е да започне нормално развитие на пазара и природният газ от Чирен да влезе в търговската мрежа независимо от това, каква ще бъде цената. Така че вариантите са много. От чисто търговска точка едно решение може да бъде ефективно, но от политическа очевидно няма да бъде ефективно, преди всичко е свързано с високите цени на природния газ, което в условията на предстоящите избори не е добър анонс за политиците. Така че има най-различни възможности, въпрос на политическа воля и икономическа логика, здрава икономическа логика е, кое решение ще се предпочете.

А според вас кое решение би било най-доброто, и то такова, което да не застрашава бюджета?

Всъщност, бюджетът не е застрашен от това развитие на събитията.

Ами за компенсаторен механизъм, за компенсаторни програми за бизнеса, за потребителите?

По мое лично мнение потребителите на природен газ, независимо от високите цени, не би трябвало да попадат в обхвата в компенсаторни механизми поради факта, че за разлика от електроенергийния пазар, причините за високите цени не е в ситуацията в България, а произтича от международните условия, международните пазари и от нелоялното поведение на нашия основен търговски субект "Газпром“ навремето. Така че всъщност един такъв компенсаторен механизъм според мен е излишен, изкривява пазара и поставя редица икономически субекти в неравностойно положение. Какво имам в предвиди? Имам предвид факта, че към настоящия момент значителна част от индустриални потребители в България ползват природен газ не от "Булгаргаз“ , а от "Турски поток“, руски природен газ. Делът на това участие на руския природен газ варира между 30 и над 50%, което също затруднява реализацията на скъпия природен газ от Чирен. Така че нещата са много комплицирани. И както казах, "Булгаргаз“ е изправен пред много сериозни предизвикателства. По мое лично мнение правителството и политиците не би трябвало да се намесват в тези процеси, а да се търси икономически най-изгодното решение.

А кой да го търси?

Очевидно този, който трябва да реализира една бъдеща ценова политика в "Булгаргаз“ е управлението на "Булгаргаз“, мениджмънтът на "Булгаргаз“. И е крайно време мениджмънтът на "Булгаргаз“ да изготви една дългосрочна ценова стратегия, една дългосрочна стратегия за гарантиране на доставките на природен газ в дългосрочен план на едни разумни цени. Защото подходът, който сега се прилага, е твърде неопределен. В смисъл разчита се на едни стабилни дългосрочни доставки от Азербайджан, а останалият недостиг на природен газ се разчита да бъде осигурен от спот пазара, което през зимния период е на много високи цени. Така че всъщност в момента ценовата политика на "Булгаргаз“ е дебалансирана и е крайно време това нещо да се преодолее.

Добре, какви са осигурените доставки у нас в дългосрочни договори?

В момента това, което е осигурено в дългосрочен порядък, е единствено от Азербайджан. Понастоящем в обем около 42, около 4 млн. куб. м, да не говоря в мегаватчас, защото хората много не са запознати. Грубо казано около 4 млн. куб. м на ден.

Това от общото необходимо количество какъв процент е?

Необходимото количество това в рамките на България е в порядъка на около 50% от общото потребление в България, не това, което се реализира от "Булгаргаз“. Това, което се реализира от "Булгаргаз“ е в порядъка на 5-5.5 млн. куб. м природен газ. И именно в тази връзка е обявена  доставката на втечнен природен газ в обем около 1.5 млн. куб. м природен газ – на дневна база говоря, което е да балансира пазара. Така че грубо казано, това количество от Азербайджан в настоящия момент осигурява около 80% от клиентите на "Булгаргаз“, останалото количество трябва да бъде осигурено от спот пазара, дали от втечнен природен газ, всъщност ние вече имаме обявена тръжна процедура, възможно е да бъде осигурено и от Българската независима енергийна борса за природен газ, или от доставки от Турция.

С посредници може би?

С посредници. Но всъщност, доставките от спот пазара са чрез посредници, защото самият търг, характерът на търга предполага участие на търговци на природен газ, които по същество са посредници в доставките на природен газ. И тук е моментът да се вметне, че изключително важно за "Булгаргаз“ е да осигури втори източник на дългосрочни доставки на природен газ, и то от страна, утвърден производител на такава суровина, с която да се търсят взаимноизгодни икономически връзки, и характерът на доставките на тези количества да бъде  съобразен с българския пазар на природен газ, респективно с неговата неравномерност в потреблението.

Какви могат да бъдат тези страни, с които ние можем на реципрочна основа да реализираме подобни договорености?

Много страни от Персийския залив  предлагат количества природен газ, втечнен природен газ. Те имат също интерес за развитие на икономически проекти в България, свързани с животновъдство и с туризъм, в най-различни сектори на икономиката. Именно това трябва да се търси – да се търси активно, а не да се изчаква да се движи "Булгаргаз“ след събитията, както се случи със спирането на доставките на природния газ от "Газпром“. Така че в региона на Средиземноморието газ се предлага от Египет, газ се предлага от Алжир, и от Либия също се предлага газ, може да се осъществят колективни доставки, и това е една от идеите на Европейския съюз – организиране на колективни доставки за природен газ. Така че "Булгаргаз“ трябва да има много активна роля в нормализирането на своята ценова политика и политика на доставки.

А могат ли да се елиминират посредниците?

Вижте, в много голяма степен наличието на посредници е функция от политическото вмешателство в дейността на корпоративните субекти. Азбучна истина при осъществяване на икономически проекти е, че посредниците трябва да бъдат елиминирани. И разбира се, че е възможно да се елиминират посредниците, трябва да се търсят преки доставчици на природен газ, производители и търговци на природен газ, които самите те са производители. Именно затова наблягам на въпроса да се търсят възможности в Близкия Изток, в Средиземноморието, в Румъния след като въведат в експлоатация своите находища на природен газ в Черно море, големите им находища. Така че трябва да се търсят възможности. И тук трябва да наблегна на много интересен аспект, че е крайно време България да започне политика по реализация на проектите  за търсене, проучване и добив на природен газ на територията на България.

Кои са тези проекти, къде са? Говори се за тях периодично, но се говори доста разпокъсано и интересът бързо заглъхва.

Към настоящия момент в Черно море имаме две малки находища, в порядъка от под 1 млрд. куб. м, но все пак капка по капка вир става – те стоят неразработени над 10 години. Има инвестиционни намерения за разработване на едно немалко газово находище в района на Камчия. Има инвестиционно предложение за търсене, проучване на природен газ в един район с огромен потенциал, това е т.нар. Блок "Враца Запад“. То е ангажирано от американска компания, която представи преди година своите немерения за търсене и проучване в обширна програма. На тази компания й беше даден след конкурс лиценз за проучване. Но този проект за търсене и проучване отлежава в Министерството на околната среда и водите, и по неофициална информация има разпореждане да не се съгласува каквото и да е, свързано с проекти за търсене и проучване на природен газ.

Защо?

Този въпрос е много добър, но би трябвало да бъде зададен на представителите на Зелената партия, на зелените движения, които направиха всичко възможно през последните 15 години да блокират проучванията, търсене, проучване и добив на енергийни ресурси на територията на България. Така че има и други проекти, да не ги изреждам сега. Но тази възможност трябва да се реализира. Трябва да се промени много съществено законодателството в сферата на природните богатства, за да се възвърне онази добра инвестиционна среда, която съществуваше в България преди повече от 15 години. Оттогава нещата се влошават непрекъснато както поради липса на експертен капацитет, така и поради политически причини. Не е тайна, че блокирането на проучването за шистов газ в България беше блокирано от геополитическите интереси на Русия,  и за съжаление тези геополитически интереси на Русия в България бяха подпомогнати от значителен брой български политически субекти, в това число и от Зелената партия, независимо от това какво се обяснява, че добивът на шистов газ е опасен – това не е вярно. Между впрочем добивът на шистов газ не е по-различен като технология от добива на конвенционалния тип находища. Така че ето ви една възможност, която тотално е загърбена, и напротив, и даже се провокира забавянето в тази връзка.

А що се отнася до руския газ, сега колко се получава, къде се получава, от кого се получава у нас?

В момента доставките на руски природен газ се осъществяват единствено и само през "Турски поток“. Консуматори на тези количества, изключвам "Булгаргаз“, са редица стопански субекти, главният от който е "Лукойл Нефтохим“. За други не знам със сигурност кои са. Но всъщност, количествата, които се потребяват от "Турски поток“ в България, са в порядъка на около 4 млн. куб. м, т.е. напълно съпоставими с тези, които реализира "Булгаргаз“ на пазара на природен газ в България. Така че това са големи индустриални потребители на природен газ, чието потребление е свързано с тяхното производство – "Нефтохим“ споменах вече, "Неохим“.

Стъкларските заводи може би?

Стъкларските заводи, торовите заводи, химическата промишленост, като за всички тези субекти отправната точка за техните немерения са ниските цени на природния газ, за да постигнат необходимата конкурентоспособност, което е нормално за корпоративни субекти. Това не се забравя от законодателството на Европейския съюз. Така че към настоящия момент ние виждаме едно развитие на пазара на природния газ в България, в който "Булгаргаз“ вече практически в значителна степен е загубил доминиращото си положение.

А това какво означава за "Булгаргаз“? Необходима ли е при това положение тази компания?

По мое лично мнение трябва да се замислим сериозно върху това, дали трябва да съществува изобщо държавна компания, която да осъществява доставките на природен газ. Към настоящия момент това очевидно е необходимо във връзка с  регулирането на цените за топлофикациите, за бита, за някои чувствителни потребители, но е крайно време да започне да се изгражда и да се реализира дългосрочна стратегия за развитие на пазара на природен газ и участието на съответните субекти. В тази връзка аз лично не виждам в далечна перспектива ролята на "Булгаргаз“ на българския пазар. Нещата трябва да се нормализират и да започне нормалното развитие на пазара.

Говорите за дългосрочна стратегия за доставките на природен газ, но проектът на енергийна стратегия за следващите 30 години, който представи служебният министър, не предвижда такова нещо.

Това, което беше представено по същество от служебното правителство, не е енергийна стратегия. Това е програма от проекти, които държавата счита за приоритетни. Вторият момент, който е важно да се отчете, е, че при лансирането на тази "енергийна стратегия“, тя е съобразена и с тенденциите в енергийната политика на Европейския съюз, която тенденция изключва или минимизира ролята на природния газ в енергийния микс. В реално време обаче нещата не са такива. И по мое лично мнение ролята на природният газ ще бъде ограничена до известна степен, но тя ще продължи да съществува. И в тази връзка трябва да се направят необходимите стъпки към комплексна енергийна стратегия, комплексна стратегия за развитие на пазара на природен газ, която да се интегрира в общата енергийна стратегия на България, до каква степен тя ще замества определени енергийни източници. Защото всяка енергия, когато казвам всяка енергия, имам предвид всеки енергиен източник има свои качества, които някой друг не притежава. В тази връзка соларната енергия от възобновяемите енергийни източници е много добра възможност за производство за чиста енергия, но има моменти, в които е необходимо ураганна реализация на производство на електроенергия, и в този момент се намесват ТЕЦ-овете на природен газ, които незабавно в рамките на часове могат да бъдат включени в енергийната система. Така че има аспекти, които трябва да се оценят. И това е ролята на енергийната стратегия – да намери онзи баланс на ползване на енергийни източници, който отговаря най-много на зададеното направление за чиста енергия.

Можем ли да кажем, че диверсификацията на източниците на природен газ вече е налична и това не представлява проблем за страната ни?

Да, в най-общ план диверсификацията е налична. За съжаление към настоящия момент има само два източника за доставки на природен газ – Азербайджан …

И Турция?

Не, Турция все още не е включена в баланса. Говори се за доставки от Турция, но към настоящия момент няма нищо определено. Вторият източник е Ревитуса, терминалът за втечнен природен газ в Гърция, в Ревитуса. В близка перспектива, надявам се да бъде включен и терминалът за втечнен природен газ към Александруполис. И това е проект, който трябва да бъде с върховна степен за приоритетност за българското правителство и да бъде реализиран в най-скоро време. За съжаление историята при този проект, историята с междусистемната връзка Стара Загора-Комотини се повтаря. Този проект беше иницииран преди 12-13 години, и до настоящия момент все още не е започнала неговата реализация на строителен етап при положение, че редица терминали през този период бяха изградени, за година и половина-две години терминалът на остров Кърк в Хърватия, в Германия реализираха за година и половина терминали, само този терминал се бави неоправдано дълго. Разбира се, обясненията са очевидни – някой има интерес този терминал да не се реализира, независимо от това какво се приказва, независимо от това, че България участва в този терминал с дялово участие, не съм чул напоследък да има някакво развитие по проекта.

Не се говори, да.

А същевременно и не се коментира това, а това е стратегически за района на Балканския полуостров терминал, който може да обезпечи за дълъг период от време България с доставки на природен газ от най-различни източни. Ето тогава ние ще имаме действително пълна диверсификация с възможността за достъп до поредица от производители и доставчици на природен газ.

Г-н Казанджиев, как се развива сагата с "Газпром“? По едно време се чу за някакви дела, някакви претенции, арбитражи, и се замълча.

В европейски план редица страни са завели съответните искове за компенсация към "Газпром“ за спрените едностранно доставки за природен газ и едностранна промяна на договорите за доставка. За съжаление България, както винаги, както много често, отстъпва от една нормална позиция за търсене на компенсации, въпреки че е страна потърпевша, и то за втори път потърпевша, имам предвид 2009 година, и за съжаление урокът от 2009 година не беше научен. Много често се пуска в публичното пространство твърдението, че европейски съдилища са признали "Газпром“, че работи в условия на форсмажор, което не е така. Да, форсмажор съществува, форсмажор на територията на Русия, но не и в международен план форсмажор поради факта, че договорът с "Газпром“ е подписан в България, той се реализира и всякакви спорове по него са предмет на международен арбитраж. Така че България е в пълното си право да търси съответните си компенсации, още повече, че е изправна страна. И всякакви внушения от български политици за това, че България ще претърпи загуби, са инсинуация, затова да не се конфронтираме с "големия брат“ както се казва.

И затова не си търсим правата, не си търсим парите, не си търсим компенсациите?

Вижте, това не е за пръв път случай в българската практика. На времето 2005-2006 година България се отказа от перфектен договор за доставки на природен газ за своя загуба в интерес на "Газпром“. И на никой не му направи впечатление това. И България загуби стотици милиони от тази сделка, просто защото виждате ли Русия е поискала нещо, и България каза: щом Русия иска, трябва да се даде. Ама не е така. Човек трябва, и една държава още повече, трябва да отстоява своите права и своите интереси, а не да работи за сметка и в интерес на някой друг субект. Така че България и специално "Булгаргаз“ трябва да потърси своите права, колкото се може по-скоро и да се заведе съответното дело. Но както знаете, България въпроси от корпоративен характер са подвластни на политиците, и дали това ще се осъществи, е малко вероятно. Много се надявам предстоящите избори да доведат до промяна на начина на мислене на българските политици, които ще управляват. Защото има много, които няма да управляват, и тяхното мислене е от Каменната ера, или по-скоро от ерата на късния социализъм, но това вече е въпрос на време.

Цоня Събчева