Христо Казанджиев, член на УС на Българския енергиен и минен форум, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

14 години, откакто на газовата карта на Балканите бе сложен проектът за нова връзка между системите на България и Сърбия, в сряда най-после започна строежът на 62-километровото българско трасе на газопровода от Нови Искър през Перник и Калотина до Ниш, и за чиито параметри се посочва, че дължината е 170 км, а годишният капацитет в реверсивен режим е 1,8 милиарда кубически метра. В Сърбия участъкът се строи от февруари миналата година, очакванията са до октомври тази година да е готов целият интерконектор и да влезе в експлоатация през отоплителния сезон. Какво е значението на започналото строителство на тази българо-сръбска газова връзка? Поканих за коментар експерта Христо Казанджиев – член на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум. Г-н Казанджиев, най-напред много важен въпрос е да ни уточните – тази газова връзка дали е част от големия проект "Турски поток“?

Много, много, много добър въпрос. Действително голямата полза от реализацията на проекта не е толкова за България, колкото за Сърбия и най-вече за Русия, като възможност за разширение на пазара на руски природен газ на Балканите. Малко хора знаят, че историята на тази връзка датира от 1998 г., когато беше планирано нейното изграждане и в тази връзка беше подписано споразумение между "Газпром“ и "Булгаргаз“, но две години по-късно този ангажимент беше канселиран и от тогава седи тази възможност. Ето сега тя се реализира. И ако хората са запознати с развитието на газоснабдяването и мрежите за пренос на газ в Западна България и Сърбия, ще видят, че всъщност това, което се планира, е газификация през България, газификация на южната част на Сърбия. А както знаем, основен доставчик на природен газ за Сърбия е Русия.

При това положение каква е стойността на този интерконектор за нас, какво значение има, освен че подпомагаме газа на "Газпром“?

Откровено казано, единствената полза за България от реализацията на този проект е получаването на хипотетични транзитни такси след време, защото понастоящем междусистемната връзка не може да бъде натоварена, и газификация на някои общини по трасето в България и в Сърбия. Това е ограничената полза на България и на фона на огромните инвестиции, които се правят, не мисля, че за нас означава нещо кой знае какво, но има и някои геополитически ползи, които се надявам да бъдат реализирани.

Г-н Казанджиев, говорите за някакви геостратегически ползи – какви са те?

Огромна полза за България би била възможността да бъдат газифицирани Западните покрайнини, т.е. източната част на Сърбия – т.нар. населени с българи Западни покрайнини, които навремето са били присъединени към сръбската държава след Балканските войни.

Да, с Ньойския договор.

Така че възможността тези сръбски общини, населени с българи, да бъдат газифицирани би представлявало действително голяма полза за България и съпричастност към българското население на територията на Сърбия.

Понеже сте наш гост, да ви попитам освен за интерконектора, а и за газовите доставки. Каква е ситуацията с тях за тази зима? Ще ни стигнат ли, ще имаме ли проблеми? Сега навлизаме в много тежък зимен сезон.

Да, действително навлизаме в същинската зима, с ниски температури, но не толкова ниски, колкото бяха планирани в началото на зимата. Към настоящия момент България все още е добре запасена с природен газ в Чирен. Както знаете, газът от "Чирен“ не се използва твърде активно, даже бих каза, че добивът от "Чирен“ е замразен. По отношение на останалите доставки всичко върви нормално, така че България мисля, че е осигурена с доставки на природен газ за целия зимен сезон.

Т.е. не се очаква газова криза, но да очакваме ли повишение на цените на газа?

Онова, което се очаква, е февруари месец цените на природния газ да бъдат по-ниски от тези, които бяха за месец януари. Тенденцията е общо взето към понижаване на цените на природния газ, но с падането  на температурите тази тенденция може да се обърне в обратна посока, но в рамките на допустимото. Така че общо взето ситуацията с доставките и цените на природния газ за българските потребители е доста добра.

Защо се подобри тази ситуация, след като през  миналата година имахме изключително големи проблеми с доставките на природен газ? Какво помогна за успокояването на този пазар у нас?

Това, което помогна за успокояването, са три фактора, по-скоро два фактора основни. Първият фактор е възможността за доставки, физически доставки на втечнен природен газ от Гърция за България. Вторият фактор е въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка Стара Загора – Комотини. И третия фактор са усилията на "Булгаргаз“ да осъществи доставки на природен газ от Турция, които са технически възможни, но се изисква все пак време за урегулиране на процеса. Така че България успя да превъзмогне зависимостта си от Русия и "Газпром“, въпреки че към настоящия момент България потребява около 30-35% природен газ от "Турски поток“, доставян от частни фирми, не от "Булгаргаз“. Така че общо взето ситуацията в България в тази енергийна посока е спокойна. Ангажиментите на "Булгаргаз“ за осигуряване на природния газ бяха намалени с около 30-35%, така че компанията успя да се справи.

След като вие казвате, че този интерконектор, който ще свързва България и Сърбия, ще даде възможност за преминаване на руски газ, защо твърдят за него, че той ще помогне за нашата диверсификация?

Ами знаете ли, за да се оправдаят определени действия, много често се изговарят очевидни лъжи. Всякакво такива твърдения за диверсификация на източниците на природен газ за България са несъстоятелни поради факта, че от страна на Сърбия газопреносната система няма необходимия капацитет. Това е едно. Второто, което е – Сърбия осъществява доставки на природен газ единствено и само от Русия. И третия факт – няма как газопроводът да бъде реверсивен за доставки на природен газ от Сърбия към България поради чисто технически причини. Така че всъщност всичко онова, което се приказва за диверсификацията на доставките за България, е чиста проба лъжа.

Цоня Събчева