Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Христо Димитров, хореограф и режисьор, създател и продуцент на фолклорен ансамбъл "Българе“. Ансамбълът ще представи в Пловдив емблематичния театрално-музикален спектакъл "Паисий".

Какво представлява спектакълът "Паисий“, който ще бъде игран в Пловдив, след така дълго отсъствие на ансамбъл "Българи" на пловдивска сцена?

Да, не можем да се вредим в този град да си уредим сцена. Голяма културна програма има в Пловдив. Ама то си е културна столица, така че е нормално.

Дойде му ред на спектакъла "Паисий“ най-после да го изиграем в Пловдив. Това е един спектакъл от тези, както ние ги наричаме събитийни спектакли, защото го направихме преди няколко години, когато се навършваха 300 години от рождението на Паисий и 260 години от написването на неговата "История славянобългарска“.

Това е много голяма годишнина. И когато се установи, че на практика ние в България нямаме някакъв спектакъл, филм, документален филм дори за Паисий, тогава ние решихме да направим едно произведение, в което да прославим, да възпеем, да се спомним за този велик българин, чийто принос ние дори не можем въобще да си представим, не можем да го осмислим колко е голям. Със сигурност ако не беше Паисий, ние двамата нямаше да си говорим сега. Защото нямаше да сме родени.

Спектакълът на практика е една симбиоза между театър, музика, песен и танц, която ни привежда през историята на България, но през погледа на хилендарския монах. Първата част е доста драматична. Съветваме и препоръчваме да не се водят малки деца на този спектакъл, защото първо, те нямат да разберат за какво става въпрос, а това не е някакво забавление – спектакълът в началото е доста тежък и могат дори да се уплашат децата, да се стреснат, защото има и батални сцени и т.н., тъй като историята на България е била такава – кървава, тежка.

След това минаваме към по-веселата част. Но общо взето в този спектакъл ще има всичко. Ще има сълзи от мъка, ще има сълзи от радост и възторг, ще има зареждане с български дух, с патриотизъм, ще има осъзнаване, ще има осмисляне на живота и т.н. Много е философски самият спектакъл.

Много ми е интересно как е пресъздадено това силно послание в "История славянобългарска“, която Паисий отправя към българския народ, чрез танца. Как го правите това, ще бъде любопитно да се види.

Ами ние не го правим само чрез танца, ние го правим и чрез актьорската игра на Димитър Селенски, който е един виден пловдивски актьор, макар че е роден в Русе, и който като го погледнеш на живо, си казваш  "ако е съществувал някога Паисий, няма как да не е изглеждал точно като Димитър Селенски". Той просто е като един прероден Паисий - с подобна духовност, подобна визия и подобно излъчване. Всъщност през неговия разказ, през неговото слово, ние успяваме да пресъздадем живота на Паисий, мислите на Паисий и най-вече да отправим това послание, което се оказва, че е още по-актуално в нашите дни.

Точно така е, да. И този ваш спектакъл ще бъде вечно актуален по този начин и е оригинална идеята за него.

Ами и аз така мисля, защото това нещо, което той го е написал преди 260 години, все едно го е писал вчера. Надявам се, че някои хора ще го осмислят това, други може и въобще да не го разберат. Спектакълът е интересен да се гледа от подрастващи, стига да не са малки. Над 10 годинки, над 10, 12, 13, 14 години вече няма проблем да се гледа този спектакъл.

Юношите дори го изучават Паисий в училище, така че дано да успеете по някакъв по-атрактивен начин да ги накарате да го осмислят и прочетат.

Ами когато го играхме в Русе, като го изтанцувахме, седнахме с приятели да вечеряме в ресторанта. И там беше едно 12-годишно момиченце, 6-ти клас. И ние си говорим, а то си гледа, рови си нещо в телефона, а баща му по едно време само каза: "Христо, забележи сега“ и с един пръст натисна леко телефона на детето си, за да мога аз да видя какво то прави в телефона, а то четеше за Паисий. Беше отворило в интернет и чете. И ми каза тогава: "Това нещо, което правите, има много голям смисъл. Ето виждаш“.

Много е хубаво това. Похвално е! А иначе как се развива сега ансамбъл "Българе“? Какво се случва с вас? Как вървят работите ви, имате ли работа?

Ансамбъл "Българе“ не може да се вдигне главата от работа. Освен многото ангажименти, концерти, постоянно всяка седмица по два поне големи и няколко по-малки спектакъла и концерта имаме, правим и нова постановка "Непознатите българе“, чиято примера трябва да стане наесен в зала 1 на НДК. Този спектакъл показва етнографски общности, които ние, българите, не сме чували. Много малко хора, освен от тези общности или съседните там населени места, никой ни ги е чувал тук, в България. Искаме да провокираме интерес към тях, към техния език, култура, традиции, фолклор и така нататък. Отделно работим по мегапроекта, шоу спектакъла "Черноморски пирати“, който години наред вече го влачим и работим по него, но там трябва много по-сериозно финансиране, много по-голям ресурс. Отделно подготвяме фестивала в Жеравна. И се каним да направим още един подобен фестивал, но за сега го пазим в тайна като дата и място. И просто няма спирка, няма спиране.

Между другото, добре сте се насочили към българщината, към опознаване на националните корени изобщо. Интересна ви е програмата и привличате все повече и повече почитатели. Много добре е през изкуството да се възпитава по този начин, както вие го правите.

И това по естествен път се случва при нас. Ама с такава лекота го правим това, без да полагаме някакво усилие да стоим и да си мислим "абе сега какво да седнем да направим, че да възродим българския фолклор". Нищо подобно. Просто нещата си стават съвсем естествено, без много-много да се напъваме.

Сигурно коства освен усилия, и много средства? Как се оправяте с това?

Усилия коства. Нашата заслуга е тази, че ние работим страшно много, къртовски. Средства никога не ни достигат, защото ние сме частен ансамбъл и за съжаление българското законодателство все още не е реформирано в тази посока, да няма дискриминация между хората, които гледат частна – виж как звучи "частно изкуство и държавно изкуство". То просто е нелепо, дори само като словосъчетание е нелепо.

Да не говорим като смисъл и съдържание. Аз мисля, че ще се променят тези неща, за да можем да имаме финансов ресурс, да правим големи мащабни продукции.

Да оцелявате спокойно и да се развивате.

Точно така. Не само да оцеляваме. Ние сме оцелели 22 години. Ние оцеляхме дори през COVID. Ама нашето съществуване не е с цел оцеляване. Нашето съществуване е с цел оцеляване на българското изкуство, фолклор, култура, традиция и въобще всичко. И най-важното не е само оцеляване, а световна инвазия на това нещо. Световна инвазия – всички да го видят, всички да го чуят.

Пътувате ли често по чужбина?

Пътуваме, да. След COVID имаше малко затишие, но сега, тази година, ни предстоят турнета в Холандия, в Германия, в Хърватска. Гледаме да не се натоваряме много с външни пътувания, защото пак казвам, че не можем да смогнем със спектаклите, които трябва да създадем. Защото творчеството е много, много, много по-трудно от изпълнението на един спектакъл.

А колко общо са спектаклите, които реално изпълнявате? В смисъл, които играете на сцена в момента?

Ами ние в момента въртим около 7 спектакъла, от които разбира се най-активно въртим "Осмото чудо“, "Паисий“ и "Това е България“. Това са трите спектакъла, които най-често ги играем.

Те привличат и най-много публика най-вероятно?

Ами да, но ние го правим заради публиката. Ние го правим, съобразяваме се с публиката от тази гледна точка, къде вече сме играли този спектакъл, преди колко време сме го играли. Защото спектакълът, примерно "Това е България“, той е на 22 години. Обаче, даже точно на днешната дата се навършва 22 години откакто за първи път е излязъл на сцена. Обаче, той не само, че не е остарял, ами напротив, ние сме го модернизирали, той изглежда по съвсем различен начин. Те, хората, които са танцували преди 22 години, въобще вече не могат да танцуват. А тези, които сега в момента го танцуват, не са били родени тогава.

Колко общо човека е ансамбълът и съставът ви подновява ли се? Идват ли нови?

Да, подновява се. Сега е изцяло нов съставът, ново поколение дойде. Седемдесет души са щатните служители, но това не са само танцьори, това са и певци, и артисти, и технически екип, и транспортен отдел, и мениджмънт и така нататък. Така че ансамбъл "Българе“ продължава да е най-големият частен професионален фолклорен ансамбъл в Европа, по всяка вероятност и в света.

И все пак някой трябва да ви помага, защото не може така просто. За изкуството трябва да има спонсори.

Помагат ни спонсорите, нашите спонсори. Няма да ги изброявам сега, да не правим реклама, но общо взето на всеки един концерт ние ги казваме. Ако не са тези спонсори, Ансамбъл "Българе“ няма да просъществува и една седмица.

И слава Богу, да ги има повече. А държавата, тя помага ли?

Ами при положение, че всички останали ги дотират от държавата или от общината, нас също някой трябва да ни дотира, за да бъдем равнопоставени на пазара. И когато ние изпратим една наша оферта в един град, в който има държавен ансамбъл, те изпращат четири пъти по-ниска оферта като стойност. Вие представяте ли си два продукта, единият на който стойността му е четири пъти по-ниска от на другия, защото е дотиран, с 600% върху оборота си примерно. Ами не е коректно това. То това нещо е даже наказуемо от закона, но ние не се занимаваме с такива работи. Ние си гледаме работата.

И все пак трябва да действате и откъм законодателни промени, да внасяте предложения.

Да, трябва да променяме, но виждате, че в страната има голяма политическа криза. И няма стабилно правителство. Те не могат да си вдигнат главата от проблеми хората, да тръгнат да се занимават с нас сега. Малко е трудно, но ние няма да се откажем и ще продължаваме да работим в тази посока.

Аз пак казвам, че няма частно изкуство поради една причина, че всички зрители са частни. Ние нямаме държавни зрители.

И когато ти отидеш да гледаш примерно ансамбъл "Филип Кутев“, и твоят билет го дотират с 600% върху оборота, и той струва само 20 лева, когато отидеш да гледаш "Българе“, трябва да платиш 120 лева. Е да де, но ти нали си същият човек, същият дотиран човек, платил си си данъците, всичко. Значи, дотира се зрителят, не се дотира ансамбълът, както се дотира болният, дотира се ученика, не се дотира училището или болницата. Дотира се човекът, защото е български гражданин и има право на тази дотация. Обаче в културата това нещо не е направено, и продължаваме да му сърбаме попарата на това нещо.

Въпреки това, вие 21 години достойно и ярко присъствате на българската сцена, нали така.

А пък как щяхме да присъстваме, ако ни подкрепяха и нас по подобен начин.

Така е. Да кажем пак сега, вече продадени ли са билетите за спектакъла "Паисий" през май в Пловдив?

На 26 май в Пловдив на Античния театър. Не са продадени, има билети, има всякакви билети. Има много евтини билети, въпреки че нямаме дотация, от 20 лева. Най-скъпите са 50 лева, така че хората спокойно могат да дойдат и да гледат този спектакъл. Могат и онлайн да си вземат билети.

Да си вземат носни кърпички, съвсем сериозно го казвам това, защото ще има сълзи, и след това ще има разбира се и голямо зареждане с музиката, песните и танците на ансамбъл "Българе“. Посланието ще е много силно. Това е един от най-въздействащите спектакли на ансамбъл "Българе“. Без да искаме го направихме заради тази годишна, обаче много го харесват навсякъде.

Добре, много благодаря и ще го гледаме. Трябва да сме там.

Аз ще бъда там, надявам се и вие.