Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика и бивш председател на НДСВ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

И с още една тема оставаме на предизборна вълна. Откъде ще се вземат парите, за да се покрият предизборните обещания на партиите? Наш гост е Христина Христова – бивш министър на труда и социалната политика и бивш председател на НДСВ. Г-жо Христова, през 2023 година се очертава рекорден дефицит от 11.4 млрд. лева. Причината – данъчните облекчения, повишаването на пенсиите и увеличаването на заплатите от юни. Това съобщи още в края на август служебният министър Росица Велкова. Как ще завършим годината и какво ще стане догодина при положение, че в кампанията партиите имат твърде широкопръсти обещания?

Да. Аз проследих внимателно изявленията на служебния финансов министър и чух за тези очаквани дефицити през 2023 година, защото в момента ситуацията с публичните финанси е много тревожна. Беше изтъкнато, че ние имаме излишък в момента – август, септември, но започват октомври, ноември, декември – големите харчове на държавата. Обикновено тогава приключват всички годишни плащания, разплащания и т.н., и е тревожна ситуацията. Само за преизчисляването на пенсиите от 1 октомври тази година са необходими 1.370 млрд. лева. А те ще се мултиплицират за следващата година в 3.5 млрд. лева, за по-следващата в 4.5 млрд. лева  с индексациите на пенсиите, които си вървят по нормативната уредба. Ето защо аз мислех, че е притеснително още когато течаха дебатите за двукратното така да се каже преизчисляване на пенсиите, от 1 юли всъщност това беше актуализация на пенсиите, а това от 1 октомври е преизчисляване. Още тогава в мен тези дебати, тези партийни наддавания, които слушах в зала, предизвикаха притеснение. Да не говорим, че това, което стана, включително това преизчисляване на пенсиите през октомври, то се отдалечи от нормативната уредба, от законодателството. То бих казала, че представлява удар по пенсионната система, защото не се следват принципите на пенсионната система, и особено един много важен принцип, че осигурителното право на човека, тоест, неговата пенсия, трябва да е в съответствие с осигурителния му принос. Иначе целта е добра – да се намали разликата, която не е справедлива между по-старите пенсии и по-новите след 10-15-20 години дадени пенсии при еднакви осигурителни условия когато човекът е имал еднакъв осигурителен стаж, горе-долу еднакви осигурителни вноски в пенсионната система, а разликата в стойностите на пенсиите може да стигне и 50%. Това е добре, но начинът, по който се прави т.нар. "модифицирано швейцарско правило“, което не е правилото, не е по правилата на закона, не трябва да се прави по този начин, защото пенсиите ще се преизчисляват със средния осигурителен доход от годината на придобиване на пенсия до 2022 година. Разбира се, по-новите пенсии няма как да получат увеличение, или то ще бъде минимално, защото те вече са се възползвали от по-големия среден осигурителен съвременен доход след да речем 2015-2016 година, а пък старите пенсии, тези особено, които са преди 2007-2008 година, те ще бъдат преизчисляване на основа, като базисна основа за преизчисляване с умножение по индивидуалния коефициент ще бъде средния осигурителен доход от 2007 година. И така всяка година до 2022 година. Като ще се следва швейцарското правило, както казах, модифицирано както беше казано, за годината, която е с по-висок среден осигурителен доход и по него ще се умножава коефициентът, за годината, когато е по-висока инфлацията, то се оказа една такава година – 2009 година мисля, че е годината. И в крайна сметка всички пенсии ще бъдат преизчислявани – това трябва да се знае, но 1/3 от пенсионерите ще получат увеличение. Тоест, очакванията са големи, но ще има и разочарования. 2/3 фактически няма да имат увеличение на пенсиите или то ще бъде със стотинки пренебрежимо малко. Даже на някои при преизчисляването може да им се получи по-малка пенсия от последната взета за септември месец, и тогава ще получава човекът тази, която е с по-високия размер, тоест, тази последната, от септември месец. Също бих искала да кажа, защото  много хора ми писаха във "Фейсбук“, обаждаха ми се за минималната пенсия. Това е болезнена тема. Минималните пенсии няма да имат увеличение. Последните 6-7 години те бяха отделна от цялата пенсионна система тема за увеличавани минималните пенсии. В България има едно такова понятие, което се нарича "гарантирана минимална пенсия“, гарантирана от държавата. И тя засяга много хора – около 630 000 или даже и повече. Това са пенсии, при които преизчисляването с формулата първоначалната и с индивидуалния коефициент на човека когато е дошъл моментът да получи своята пенсия за прослужено време или възраст, тогава се е оказало, че неговата пенсия даже се получава по-малка от минималната, ето защо има една гарантирана минимална пенсия. И сега тя отново е гарантирана – 467 лева, но няма да има отново преизчисляване на минималните пенсии.

Добре, г-жо Христова, но в предизборните обещания виждаме, че партиите също наддават. Задават ли си въпроса, откъде ще вземат тези пари при положение, че без това наддаване вече ни очакват 11 млрд. лева дефицит за догодина?

Даже аз чух за 900 лева минимална пенсия. Наистина това са такива несериозни изхвърляния и изказвания, че направо се учудвам хора, които имат претенции да управляват държавата, не стига, че е толкова тревожно положението, не стига, че сега малкият излишък, който имаме, ще се превърне в дефицит в края на годината и ще нараства изключително много за следващата година, а дето се казва не могат да се обезпечат и тези параметри, които са гласувани по актуализацията на бюджета за 2022 година, да не говорим за други такива изхвърляния. И това събужда у мен само притеснения, и как да ви кажа, бих апелирала да се внимава особено когато се говори за пенсионната система, и да не се флиртува по такъв начин с хората от третата възраст.

А необходимо ли е преразглеждане на социалната политика? Всички наддават за пенсии, за минимална работна заплата, но като цяло проблемът не се разглежда.

Имаме си много проблеми. Ето, някои искат да решат всички социални проблеми с пенсионната система. Това не може да стане. Пенсионната система е пенсионно-осигурителна система и тя си следва принципа, за който казах, че трябва да е в съответствие с приноса на човека към неговата пенсия. А иначе, когато пенсията е по-малка от линията на бедност, каквато беше приета 504 лева през 2023 година, тогава трябва да се отиде в темата за социално подпомагане, за съжаление. Системата за социално подпомагане в момента не може да изпълнява функциите, които би трябвало да изпълнява. Гарантираният минимален доход е 75 лева по диференцирани такива коефициенти малко по-голяма става сумата – това не покрива нищо или много минимална част от линията на бедност. И тези две системи: на социалното подпомагане и на пенсионната система трябва да са в координация и трябва да работят, защото пенсиите е ясно, че са сравнително ниски в България и не осигуряват добро качество на живот на хората и трябва допълнително да бъдат подпомагане. Всъщност, системата за целевите помощи, каквито имаме за отопление, не се дават на калпак, а на тези, които имат действително нужда – да се дават за енергийна бедност, макар че ние имаме сравнително традиционно добра система за целеви помощи за отопление. Трябва малко да се прецизират коефициентите и най-вероятно ще се увеличи обхватът на хората, които да подпомогне държавата при тази ситуация на постоянно нарастване на енергоносителите и на инфлация на доходите. Така че имаме какво да правим. Минималната заплата, тя е предмет на дебат между социалните партньори, синдикатите, работодателите и държавата. Така и не седнаха да постигнат консенсус. Има и нова европейска директива – тя апелира държавите да осигурят колективно трудово договаряне за минималните заплати. Обаче у нас това, за съжаление, не се получава. Разбира се, че и минималната заплата, тя е фактор, особено при такава инфлация – една голяма част от хората с нисък социален статус разчитат на нея. И когато се направят необходимите удръжки на данъци, социални осигуровки, тя става и по-малка от сумата, която е 610 лева.

Г-жо Христова, ние говорим твърде често за социалната политика, а министерството е на труда и социалната политика. Много малко внимание, да не кажа никакво, обръщаме на труда, а той е основният компонент, за да се стигне и до социалната политика, нали така?

Да, няма социална политика без БВП, тоест, без труд, без производство, без хора, които да работят и да създават БВП, да имат добри доходи хората, да имат добри показатели и производителност и добри резултати и печалби да има и бизнесът, защото на мен са ми известни два начина за пълнене на държавния бюджет. Единият начин това са данъците, и не ми се мисли при прогнозите, които се очертават, дали няма да се седне да се мисли за увеличаване на данъците, което би намалило икономическите предимства и като място за инвестиции в България. Другото е заеми. Видяхме, и вчера имаме изтеглен заем, който вече е с все по-висока цена.

Лихвите са над 4%.

Да, ние ги очаквахме, те са заложени в бюджета, но трябваше по-рано да се вземат при по-благоприятно икономическа обстановка. Сега вече очевидно в тази ситуация на инфлация, където ние имаме двойна инфлация от средната за Европейския съюз, която е около 8%, при нас вече е 18-20%, очевидно, че е въпрос на борсовите пазари, на финансовите пазари и на доверие към правителство, което емитира дълг. Така че и този източник, и той е станал много проблематичен от гледна точка, дали ще може да се намерят заеми и от гледна точка на каква цена.

Като теглим чертата, каква картина се очертава?



Според мен, напрегната и тревожна картина се очертава, която съвпада и със зимния период, когато нарастват разходите на семействата. И инфлацията, ако не се предприемат мерки за подкрепа на бизнеса за енергоносителите, както за електрическата енергия се прави, може би също трябва да се направи и за газа, много е тревожно да не започнат да затварят бизнеси и хората да се освобождават, да стават безработни и да отиват на пазара на труда, което още повече ще влоши ситуацията.

Проблемът с безработицата дали тепърва ще се разширява? Очаква ли ни стагфлация? Защото вече инфлацията я видяхме, че е 20%, и ако до нея нагоре тръгне безработица?

Аз слушам внимателно икономистите, особено финансистите сега започнаха да говорят тук от 2 седмици за рецесия на икономиката на България. Започнаха да говорят за рецесия. Не ми се мисли да стигнем и до стагфлация. Дано наистина да успеем, ние сме сравнително малка икономика, може да се обхване с добри управленски решения, държавнически решения, да се постигне консенсус между социалните партньори и държавата и да се предприемат необходимите неща за облекчаване на ситуацията.

Г-жо Христова, какво трябва да предприеме най-наложително едно следващо правителство след изборите? Нали, първо трябва да го направим това правителство, но след като се направи, какво трябва да предприеме?

Аз мисля, че първото е да се помисли за две неща: подкрепа за бизнеса и подкрепа за хората, и как да се постигне баланс в това. Защото ако се отива само в едната посока, може да се подхрани инфлацията. Така че баланс да се постигне на двете неща. На първо време това: подкрепа на бизнеса, подкрепа на домакинствата с целеви мерки за зимния период. Това е, което трябва да направят.

Вие сте политик – как ви звучи предизборната кампания? Чувате ли това, което бихте очаквали от участниците в нея?

Кампанията ми изглежда вяла: първо, което не ми харесва и не бих искала да се случи у нас, а се случва, е, че политиците очевидно не ползват експертизата, добра експертиза, и нямат компетентни изказвания. Това влошава качеството на посланията, влошава въобще качеството на предизборната кампания в България. Нека политиците да бъдат така добри да се базират на добра експертиза. Добрите управленски решения могат да бъдат само върху добра експертиза положени, иначе има опасност да се занимаваме само с идеологеми. Ето това е, което ми прави впечатление. И липса конкретика. Давам си сметка, че е много трудно, давам си сметка, но ето, заявиха някои партии, че са направили конкретни пакети от мерки. Нека точно да кажат: "Ние ще направим това и това, и ще се получи това, защото така и така“. Да има също аргументи, да има логика. Да има аргументи – ето това е важно.

Да се тревожим ли от това, което ни казват политиците в тази кампания?

В известна степен да, защото много от нещата не са реалистични. Много от нещата не са реалистични. И трябва мъдрост, трезвост и опиране на добра експертиза.

А, г-жо Христова, след като Европа навлиза в рецесия, вече много икономисти в държави употребяват тази дума, казахте, че България може някак си да си измъкне, да мине по допирателната с нея. Какво трябва да направи, какви разумни решения трябва да включи?

Аз мисля, че трябва да се предприемат веднага законодателни промени в Народното събрание като се свика. Този фонд, който го имаме, за енергийна сигурност, да може той да дава компенсации и за нарастване цената на газа. Засега той е само за електрическата енергия. И други такива конкретни, конкретни неща, както ви казах, за подкрепа на бизнеса – колко, в какъв мащаб, къде, и за подкрепа на домакинствата, да се види дали всичко това ще помогне за оцеляване на икономиката и за оцеляване на хората.

Трябва ли да се прави актуализация на актуализацията на бюджета? Финансовият министър каза, че няма условия за такова нещо.

Аз мисля, че не е реалистично. Мисля, че вече се появяват разходи, които са в съответствие с актуализирания бюджет. Тук ще се появят дефицити и т.н. Мисля, че не е реалистично, октомври вече е на вратата ни. То трябва да се внася новият бюджет за 2023 година. Там трябва да се вложи компетентност, да се вложи разум и управленски знания и умения, и да се направи един бюджет, с който да прекараме трудната 2023 година.

Как да съберем даденостите? От една страна имаме заложен бюджет с дълг от 10.3 млрд. лева, от другата страна обаче, според финансовия министър, се очертава рекорден дефицит за догодина от 11.4 млрд. лева. Какво ще се случи всъщност?

Ще се случи напрегнатост в приходите на бюджета, напрегнатост в управлението на бюджета, напрегнатост в управлението на държавата. Виждам, че по-скоро прокарват разделителни линии помежду си политическите партии, вместо да показват, че си дават сметка, че трябва малко, както се казва, дори да потъпчат своите партийни политически интереси заради особената, наистина особена, наистина тежка, наистина много специална ситуация в България, в Европа и света.

Смятате ли, че ще стигнем до формиране на правителство в 48-ия парламент или може би още през зимата отидем на избори? И ако това се случи, какво да чакаме?

Аз мисля, че трудно ще се стигне до формиране. Имам някаква надежда, че наистина ще претъпят малко партийните си страсти и ще се опитат да направят едно управление на държавата. Но вече друг е въпросът доколко това управление ще бъде успешно.

Цоня Събчева