Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В това издание ще се опитаме да се ориентираме в разнопосочните информации, които идват от Министерството на финансите. От догодина минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лева месечно, през 2025 година показателят ще се увеличи до 1 038 лева, а година по-късно до 1 128 лева, съобщи служебният министър на финансите Росица Велкова. Дни по-рано обаче тя предупреди, че има опасност за валутния борд, а страната е заплашена от фалит, че трябва да затегнем коланите и ако не се спазва бюджетната дисциплина ще стигнем до заем от Международния валутен фонд. Доходите според служебния министър трябва да се замразят, а увеличение с 10% на заплатите в държавния сектор ще има само там, където те не са увеличавани през 2022 година. Как се свързват двете поне на първи прочит изцяло противоположни тенденции? Възможна ли е минимална заплата от 940 лева и има ли ресурси за нейното изплащане, което е по-важното всъщност? Задаваме въпросите на Христина Христова – бивш министър на труда и социалната политика. Започваме от затягането на бюджетната дисциплина, г-жо Христова. Миналата година държавата щедро раздаде пари на бизнеса, сега търси данък, с който да си ги върне обратно. Защо държавата раздаваше пари на калпак, за да въведе данък от 33%?

Първо да кажа няколко думи за този толкова обсъждан доклад през последните 2-3 дни, също и за новината за увеличението на минималната работна заплата. Докладът е нещо обичайно. Всеки, който се е занимавал с публични финанси, знае, че преди да се направи бюджета за съответната година, за тази с голямо закъснение разбира се, излиза един доклад, който се нарича "Указание и допускания за правенето на бюджета“. Така че никой не бива да се учудва, че са направени такива допускания, че ако  еди какво си не се направи, може да има еди каква си последица, че ако друго не се направи, може да има друга такава последица. Това е за доклада. А иначе за минималната работна заплата, вие много добре казахте, финансовият министър обяви тези размери за минималната работна заплата, но не защото така е преценило Финансовото министерство да предложи на Министерския съвет, а защото в предпоследния ден от живота на 48-ото Народно събрание, предишното, това, което се разпусна, депутатите решиха и сложиха в текст в Кодекса на труда, мисля, че в чл.244, че от 1 януари 2024 година минималната работна заплата ще бъде равна на 50% от средната работна заплата. Като по този начин казаха, че въвеждат в българското право една директива на Европейския съюз  за минималните работни заплати в Съюза, което не е точно така, защото духът и философията на тази директива е, че минималната работна заплата трябва да се договоря в социалния диалог, в колективните трудови договори, и дадена е една такава величина като половината от средната работна заплата. Разбира се, тази директива, нищо, че е европейска, трябва да кажем, че има противоречие, защото минималната работна заплата е основна работна заплата, докато средната работна заплата, която измерва статистиката на България, тя е брутна работна заплата. И основната ще се равнява на половината от брутната – това е едно противоречие, което не е добре, трябва да се изчисти. И аз се надявам, че следващото Народно  събрание ще изчисти този въпрос. Да не говорим, че духът на директивата беше по-скоро за тристранно договаряне, за колективни трудови договори и т.н. Иначе от гледна точка на плащанията, както и при затягане на финансовата дисциплина ще се реализират например социалните плащания, ето това даже в такъв размер, какъвто вече е законов текст в Кодекса на труда, ще се гарантира този размер, ако не промени нещо Народното събрание. Също гарантират се пенсиите с увеличението от 1 юли, което си е стандартното по Кодекса за социално осигуряване, т.нар. швейцарско правило, и там се гарантират около 12-12 и нещо, още са предварителни данните на статистиката, няма окончателни данни. Знаете как се увеличава от 1 юли всяка година пенсията, като се покрива половината от ръста на средната работна заплата, половината от средния осигурителен доход по-точно и половината от инфлацията. Нямаме окончателните данни за 2022 година, но се получават 12%, 12% и нещо, може би към края на месеца-началото на април ще има окончателни данни. Доколкото знаем и стандартите, доколкото беше казано в допусканията, че стандартните социални плащания също са гарантирани. Това са месечните социални помощи, това са помощите за отопление, това са помощите за хората с увреждания, но тези, които са вече съществуващи. Не се говори за някакви индексации на тези помощи, за някакви повишения.

Добре, г-жо Христова, но при положение, че бизнесът може да бъде обложен с данък свръхпечалба от 33%, при положение, че състоянието на финансите на държавата не е розово, откъде ще се вземат средства, за да се вдигне минималната работна заплата? И какво ще се постигне с този ход?

Явно са направени необходимите изчисления, макар че такова изпреварващо повишаване на минималната работна заплата не е добре, то няма да се отрази добре и на безработицата. Когато работодател има един неквалифициран работник, на който дава минималната работна заплата, ще трябва толкова много да увеличи неговото възнаграждение, срещу което той няма да може да произведе адекватна продукция и тогава обикновено се прибягва до освобождаване на хората, отиват така да се каже на улицата, на пазара на труда, стават безработни. Така че не е много благоприятно. И друго, започва да се разширява сивия сектор, от който никой от нас няма нужда, защото тогава не се събират средства в държавния бюджет.

Затова е и въпросът ми, затова е и тревогата ми, че всъщност с тези ходове, които поне на първа ръка изглеждат разнопосочни, ще се стигне до увеличение на безработицата, и по-лошото, ще се стигне до увеличение на сивия сектор. Работодатели ще крият печалби, ще уволняват служители. Какъв е смисълът?

А иначе държавата, тя твърде много средства даде, мисля че около 6 милиарда за тези, както ги наричат компенсации за повишената цена на електрическата енергия на бизнеса, но беше дадено не на тези бизнеси, които имаха нужда, а на всички бизнеси, включително на тези, които наистина с тази, бих я нарекла социална помощ за бизнеса, с тези пари от държавата формираха и своите свръхпечалби. Не е обичайно времето, в което живеем, не е спокойно, не са много добри прогнозите за инфлацията, така че в такова необичайно време не може да се работи с обичайни мерки. Очевидно трябва да се вземат мерки, но държавата би постъпила добре, ако не дава, не разходва тези държавни пари така на калпак, на всяка фирма в България. И те изиграха своята роля, започнаха да се успокояват цените на енергоносителите, и мисля, че и от тези пари достатъчно много ще спести държавата.

Да, отсега нататък, но възможно ли е държавата да обложи тези бизнеси, на които всъщност по логиката "раздаване на калпак“ е раздавала средства, та да ги обложи сега със задна дата?

То става въпрос, доколкото разбирам за свръхпечалба. Аз не знам, доколко ще се отчетат свръхпечалби. Може би наистина някъде, където се възползваха от инфлацията, формираха свръхпечалби. Някои държави вече направиха това еднократно за ситуацията, в която се намираме, заради инфлацията. Предполагам, че тепърва ще се подлага на дебат във финансовия и икономическия екип на правителството и съответните комисии в новото Народно събрание по този въпрос.

Ясно е, че са необходими консолидиращи мерки в приходната и разходната част на бюджета. Какви биха могли да бъдат те?

Това, което трябва да се направи, и което не беше направено от предишното Народно събрание, аз много често следях дебатите в предишното Народно събрание, така и не регистрирах изказване, което да засяга приходната част на бюджета. Много изказвания, свързани все с разходи, и 2022 година знаете, 3 пъти бяха увеличавани пенсиите, те са около 33% увеличени за 2022 година. Наистина някой би казал, че в България не са големи пенсиите, но при социално-финансовата система  също трябва да се търси устойчивост на финансите. Ето, през 2022 година 15 милиарда бяха дадени за пенсии, сега се очертават 2023 година 19 милиарда. Така че и тук също трябва да се търси някакъв баланс и съразмерност, и другата система да се опитва да опитва поема случаите, при които е нисък доходът на пенсионера, и той да бъде подпомаган по друг начин.

Как могат да се върнат финансите на държавата до ситуация на стабилност?

Като има баланс на приходите и разходите. Мисля, че коренът на злото се крепи в Народното събрание, там се случват нещата. Там, особено когато не са формирани ясни мнозинства, започват едни наддавания, за които никой няма отговорност, които се вписват в различни закони, и които костват после огромни разходи. А когато разходите са толкова много, че не могат да се покрият, знаете, какви са начините. Те са два начините за попълване на държавната хазна: единият начин е да се повишават данъците, другият начин е да се теглят заеми, и нашите деца и внуци да плащат след нас за това, че ние сме харчили толкова много.

Е, можем ли да издържим социални плащания, като ги гарантираме със заеми, при това с неблагоприятна лихва, както вече става ясно, заради ситуацията у нас и не особено добрата ни благонадеждност не ни дават пари или дават с много висока лихва?

Да. Мисля, че финансистите вчера казаха, че са ни дали неблагоприятна тенденция на кредитния рейтинг. Това не е добре, това също е червена лампа, която трябва да ни светне. Това е, което ви казах е: да се надяваме, че изборите, които ни предстоят, ще ни дадат отговорни политици, които да седнат в Народното събрание и наистина да мислят за стабилността на държавните финанси.

Като оставим тези надежди настрана, вие чувате ли такива концепции, тези, идеи, от различните дебати в предизборната кампания? Говорят експерти, говорят финансисти, говорят икономисти, говори служебният министър, не чуваме кандидатите за парламент.

Да. А тези, които чуваме, те наистина казват, как още веднага трябва да се увеличи минималната работна заплата, веднага да се раздадат на половината население по 1000 лева на човек. Какви ли не неща чух, пак свързани само с разходната част, за съжаление.

А приходи откъде?

Ами трябва да се мисли за приходите. Ето, търси се този начин за облагане еднократно на свръхпечалбата, другото е държавата да си свърши като администрация работата, за да има добра събираемост на това, което се дължи на държавата от бизнеса и от хората, и умерени, разумни харчове по закон без да се разписват в последния момент текстове, които да костват не знам си какви огромни разходи на държавата.

Ако се обърнем пак към доклада на финансовия министър Велкова, тя предупреждава за сериозни, тежки финансови тенденции, които освен всичко друго предполагат и орязване на социалните разходи. Доколко това е възможно през следващите години? Явно, че побързаха да кажат, че сега няма да се прави, но през следващите години как ще бъде?

Въпросът е, че се мултиплицират – ето, едно увеличаване на пенсиите от предишна година, то се мултиплицира с голяма прогресия в следващата година, защото там вече върху увеличената сума слагаме увеличения процент на индексация. И то мултиплицира разходът все повече и повече. В такъв смисъл трябва да се внимава за повишаване на разходите. Аз така разбрах тези разсъждения, които бяха изложени, и разбрах, че тези, които са заложени в законодателството и нормативната уредба на България за сега, те са гарантирани, включително и индексацията на пенсиите.

Поне да ни успокоите, че няма опасност за социалните разходи, ако не за друго.

Да. Това аз така разбрах.

А иначе за самите разходи, социалната политика – как може да се провежда тя във време на криза?

Във време на криза, разбира се, че социалната политика се провежда трудно, защото подобряването на жизнения стандарт и на качеството на живота чрез социални мерки обикновено е свързано и с повишение на плащанията. Обикновено, не винаги, но обикновено е свързано с повишения на плащанията. И разбира се, че когато е рестриктивни фискалната политика, финансовата политика, това не може да се случи. А ето и инфлацията напредва. Не би било лошо да има някаква актуализация на социалните плащания поне с ръста на инфлацията.

Всички мерки, за които се говори, те ще могат ли да укротят инфлацията?

Аз си мисля, че първо трябва да се води откровен диалог с хората, да не се флиртува и да не се прилага този популизъм, който е повсеместен у нас, особено в предизборно време. Трябва на хората да се обясни, че в такава трудна и необичайна ситуация мерките, които могат да се вземат, разбира се, че не са популярни, няма да бъдат харесвани от хората. Но мерки за това доходите да могат да покриват поне инфлацията, не е лошо. И когато казват: ама то ще се напомпа много инфлация – няма точно тези мерки да напомпат инфлацията, когато се покрива процентът на инфлацията в България. Работодателите твърдят, че те са направили през последната година увеличение на годишна база – със 17% са увеличили доходите в реалния сектор. Т.е. това покрива 16.9%, което беше, този месец 16.4, покрива инфлацията. Да се надяваме, че е така. Но в публичния сектор не бяха увеличени заплатите. Така че има места, където изостават вече възнагражденията от инфлацията.

Цоня Събчева