Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   



Продължаваме с темата, която в късния следобед на вторник разтърси страната,  а именно ключовата промяна, засягаща близо 500 000 българи на минимална работна заплата. Депутатите от Социалната комисия гласуваха т.нар. "брутна минимална заплата“, в която обаче ще почнат да влизат както плащанията по клас прослужено време, така и за транспорт, нощен труд, дежурство по празници и т.н. И ще се получи на практика, че колкото повече си работил, колкото повече трудов стаж имаш, толкова по-малко пари ще вземеш. Що е то брутна минимална заплата, има ли тя почва у нас? Питаме за нея бившия министър на труда и социалната политика Христина Христова. Какво печели държавата от т.нар. "брутна минимална заплата“?

За съжаление трябва да кажа, че никой не печели от т.нар. "брутна минимална заплата“, и щеше да го има това някъде по света, ако е възможно, и ако е полезно и добро. Очевидно, че не може да стане, защото всеки човек има различен трудов стаж – това, което го наричаме прослужено време. И един получава 12% за 12 години, ако 1% му дават, или по 0.6, зависи по колко дава неговото ведомство, неговото предприятие, няма значение. Но примерно да вземем един човек с 30 години трудов стаж, 30 прослужени години. Примерно сега 710 лева имаме минимална работна заплата – автоматично се начисляват тези 30%, нека по 1% да ги броим за улеснение, автоматично става плюс 30% тези 710 лева. Ако се движими по величината, за която препоръчва европейската директива – половината от средната работна заплата за страната, тя да речем е около 850 лева, автоматично тук става минус 30%, вътре в тази сума 850 лева минус 30%, и като извадим и осигурителните вноски, здравните осигуровки, пенсионните вноски, вноските за безработица, за общо заболяване и майчинство, това е около 19-20% приноса на работещия човек, другото го внася работодателят, и тя сметката не излиза. Горе-долу аз се опитах да направя една сметка. Фактически сега 639 лева може да се вземе при 710, ако има добри класове човекът, ако има над 25 години трудов стаж. А при 850 лева заплата, която е половината от средната брутна заплата за страната, той ще вземе 590 някъде – моите сметки това показват. Да не говорим, че фактически ако 3 милиона са работещите, от тях ако 500 000 взимат минималната работна заплата, ще има 500 000 минимални работни заплати.

А какъв ще бъде ефектът върху останалите плащания? Защото има плащания, които сега са обвързани с минималната работна заплата – здравни осигуровки…

Някои плащания направо няма да могат да бъдат възможни, ще се получи правен парадокс, и няма да може да се прецени, какво да се прави и ще трябва да се търсят дето се вика в движение някакви правни промени. Ето вие споменахте току-що здравната осигуровка.

Да, здравната осигуровка и за децата.

Държавата внася за децата до 18-годишна възраст здравните осигуровки, привнася 8% върху минималната работна заплата. Само че сега върху коя минимална работна заплата ще внася на децата в България здравните осигуровки? Няма да има такава величина. Обикновено винаги се определя основната заплата и върху нея стават всички допълнителни плюсове и минуси, всички изчисления стават върху основна работна заплата. Сега, има и такива, бих казала, порочни начини на договаряне на заплата, когато работодателя казва на работника: "Чисто ще взимаш еди колко си“, без да се интересува колко му е основната заплата и т.н. Но не са тези случаи, които трябва да следваме. Очевидно даже имаше, факт е, че имаше противоречие между директивата, която говори за средна брутна заплата за страната, а и по начало всяка статистика във всяка от страните-членки отчита брутните заплати, средните брутни заплати за държавите. И минималната работна заплата обаче е като основна заплата. И очевидно има противоречие – две не съвсем сравними величини. Но дори и по този начин пак е възможно да съществува, защото казваме: ето минималната работната заплата, основната заплата ще бъде 50% от брутната заплата, и тя има такава брутна заплата, която статистиката е определила средна брутна за годината, и става възможно това. А сега просто е пълен тупик, невъзможно е да се работи по този начин. Няма да могат, както казахте, да се направят социално осигурителните и здравно осигурителните плащания. Просто не е възможно.

Много странно, какво предизвика народните представители да се забият в тоя тупик?

Аз си мисля, че в желанието си да избегнат това противоречия между изискванията на директивата, която казва минималната заплата да бъде към 50% от средната брутна заплата за страната, и добавиха и към минималната брутна. Само че така няма такова определяне на заплати. Може така да се отчитат от статистиката брутните заплати, какво се е случило накрая вече със заплатите на хората, какво са получавали – това е друго. Но да се определя в трудов договор, в брутна заплата – това не е възможно, защото всички плащания си имат точни проценти, точни величини. Толкова е вноската за безработица, толкова е здравната осигуровка, толкова е пенсионната осигуровка и т.н., и т.н., и вече върху основната заплата се работи с тези проценти – толкова е данъкът, 10% у нас, плоският данък. Иначе не е възможно, просто няма да може нищо да се случи. Ще се наложи по спешност да се правят промени.

В какъв капан влиза държавата с това решение?

В невъзможност да се реализират правните отношения и обществените отношения по повод минималната работна заплата в страната. А и без това много години вече, последните повече от 10-15 години има големи сложности с договарянето на минималната работна заплата, със социалния диалог: с тристранния и с двустранния между синдикати и работодатели. Сложна е темата. Синдикатите наблягат повече на социалните функции на минималната заплата, работодателите – повече на икономическата функция на минималната заплата, тя да отразява определено количество и качество труд, което изпълнява човекът, и въпреки всичко, досега бяхме предпазени чак от такъв проблем, който се получи.

Аз наблюдавам няколко анализатори, които бях поканила по различни теми – говорейки по темата, те не пропуснаха да обърнат внимание и на това решение от късния следобед на социалната комисия в Народното събрание, което означава, че то е развълнувало и е притеснило доста хора.

И засяга огромен кръг хора и е важно. Както вие споменахте, тя влияе и върху другите възнаграждения. Обикновено тя е такъв един бустер, който повдига нагоре другите възнаграждения и има голямо значение минималната работна заплата, пък и твърде голям брой хора разчитат на това за своето качество на живот.

И ето, ако включим в брутната работна заплата основната работна заплата плюс допълнителните трудови възнаграждения, какво се получава?

Да, има извънреден труд, нощен труд, официални празници и т.н., да.

Не са ли ощетени по този начин хората, и то много? Това ще доведе до сериозен проблем.

Работникът ще получи в крайна сметка една малка заплата, като махнем тези допълнителни  възнаграждения, които хората са си ги заслужили и си ги имат по закон. Те си ги имат тези права по закон. Но с тях ще стане твърде малка, която реално ще получи. Разбира се, че ще бъдат ощетени, защото трябва да извадим тези проценти. Те ще бъдат вътре в едно число, да речем 850 лева.

Вие виждате ли изход от ситуацията? 

Аз мисля, че политическите сили ще си съберат своите експертни екипи и най-вероятно няма да може да бъде гласувано такова нещо в зала на второ четене. Така си мисля.

Дано, за да избегнем поне по Коледа допълнително социално напрежение, което пък съвсем не ни беше необходимо.

Да, съвсем. Имаме достатъчно, както казваме, кризи.

Цоня Събчева