Христина Христова, бивш социален министър, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

С публикувано за обществено обсъждане Постановление правителството предлага България да въведе еврото от 1 януари 2025 г. Предишната дата беше 1 януари 2024 г., но тя вече е невъзможна, след като служебният кабинет не подаде доклад през февруари с критериите за членство в Еврозоната. А не подаде доклада, защото финансовите ни параметри бяха далеч от изискваните за членството критерии. Въпреки че еврото е икономическата перспектива на страната ни, подготовката да постигнем необходимото за приемането му изглежда повече декларативна и фасадна. Ще удържи ли правителството поредната индикативна дата за въвеждането на еврото да остане 1 януари 2025 г.? Какво ще е отражението върху доходите до периода на въвеждане, а и след това? Наш гост е бившият социален министър Христина Христова. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България" г-жо Христова.

Здравейте, здравейте, добре заварила.

Как изглежда към този момент готовността на страната ни за членството в Еврозоната?

Аз мисля, че това си остава стратегическа цел, ако мога така да се изразя, и стратегически проблем на България. Приемането на еврото означава, че е България в Еврозоната. Очевидно, че отново се отлага този срок за 1 януари 2025 г., сериозни са критериите, на които трябва да отговорим. И въпреки, че с Бюджет 2023 г., въпреки безпрецедентният начин на приемане на Бюджета, през юли месец, в средата на годината и т.н., се положиха много усилия да се влезе в тази рамка на 3% бюджетен дефицит, има си и други неща, които трябва да се изпълняват все още. Инфлацията е сериозна, не знам как ще завърши средно за 2023 г., навярно няма да слезе много. Тя намаля, но не толкова, колкото бихме искали.  Има си и други критерии, които трябва да изпълним, свързани с развитието на икономиката и условията за правене на бизнес. И аз мисля, че наистина си остава проблем, който създава напрежение.

Как ще се променят доходите ни при преминаването към еврото?

Аз не съм финансист, но внимателно чета, какво казват финансистите във връзка с това. И ако приложим обичайната човешка логика, би трябвало да нямаме съществен проблем, освен проблемът със спекулациите на пазара, каквито ние имахме. И сега при високата инфлация, и даже при помощ на държавата за енергоносители на бизнеса, държавата помогна с финанси на фирмите и те увеличиха цените на стоките, което е спекулативно, това очевидно не е нормално. Така че ако има някакви такива неща, очевидно държавата трябва да си направи своите механизми за защита на потребителите, бих казала в тази връзка срещу спекулативното вдигане на цени, срещу договарянето на цени в дадени сектори, браншове и т.н. Иначе мисля, че обективни причини би трябвало да няма, просто има едно преизчисляване на курса на лева и еврото. И обективни причини не виждам да има за това.

На колко ще възлязат загубите от превалутирането?

При всички случаи има загуби, най-малко има загуби, особено в по-късен период, ако хората сменят някакви финансови средства, даже не само български и други, които имат, и които не са евро, да речем. При всички случаи има загуба и струва смяната на някакви средства. Доколкото чета и в програмата за приемането на еврото, ще има специална мярка, свързана с първоначалното превалутиране – в определен период хората да нямат загуби.

Вече като членове на Еврозоната как ще се чувстваме с пенсии от по няколко стотин евро и със заплати около 1000?

Това е много голям проблем за стандарта на доходите у нас. И въобще със стандарта, което води до недостатъчно благоприятен и приемлив стандарт на живот. Разбира се, тук отварям една скоба и добавям и големите неравенства, които стават все по-осезаеми и все по-значителни, както и категория работещи бедни, понеже вие споменавате и за заплатите. Това ми е най-неприятната статистика, която чета, че все още имаме 10% от хората, които работят всеки ден и пак са в категорията под линията на бедност на член от тяхното семейство. Това си остава голям проблем. Разбира се, не бива да забравяме, от какви нива започнахме през 1990-1991 г., после 1996 г., какво се случи с една изключително инфлационна вълна, която ни заля и която превърна доходите ни от заплати и пенсии в едно буквално нищо, в незначителни суми на фона на стандарта на доходите на хората в развитите страни. Аз даже си спомням, че когато бях в социалното министерство, много работихме да се повишава минималната работна заплата, защото тя тогава наистина беше едни величини, не беше удобно да се казва, че има такива доходи на работещ човек. Спомням си, че през 2000 г. беше 65 лв. И тогава бяха много малко пари 65 лв. Това, което казват икономистите и финансистите за догонващи доходи, ние наистина сме в тази категория и се опитваме да догонваме, но като че ли това не е толкова лесна работа. Разбира се, веднага трябва да добавим качеството на икономиката в страната, на икономическото развитие, на нивото на производителността на труда, защото тук пък има и други проблеми, когато да речем прекомерно, само по административен начин се повишава единствено минималната пенсия, несъобразена с цялата система или само минималната заплата, несъобразена с други икономически показатели. Въобще си имаме проблемна ситуация с нивото на доходите и производителността  у нас.

И какво може да се направи именно за конвергенцията на доходите, т.е. нашите доходи да се доближават все повече до тези на старите страни-членки? Защото и по последната статистика на ЕВРОСТАТ ние сме на последно място с драстична разлика изостанали от останалите страни-членки. Преди нас е дори Румъния с много по-висок процент.

Да. Трябва да кажем, че истинските доходи се правят в икономиката, там където ни е необходимо качествени работни места с добро възнаграждение. Ето, това са доходите, важните доходи в едно общество. Разбира се, държавата отговаря включително и за тези доходи, които се правят в икономиката, в бизнеса, бих казала, защото тя е длъжна да създава добри условия за правене на бизнес. И тя има още много да прави в областта на борбата с корупцията, в областта на дигитализацията в управлението и обслужването на гражданите и на бизнеса, в областта на инфраструктурата и т.н. Така че тя, не бих казала, че си е свършила тук всички задачи държавата, напротив, не си ги е свършила и има какво да прави с реформата на съдебната система. Разбира се, държавата отговаря и пряко за доходи като заплатите на хората в публичната сфера, които не са малко. Всъщност държавата има възможност все повече да се намесва и в доходите от пенсии. Въпреки че пенсионната система е осигурителна и би трябвало парите от пенсионните вноски на хората да достигат за пенсии на пенсионерите, обаче те не стигат наполовина, нека да го кажем така най-общо. На 50% не стигат и това всичко се субсидира от държавния бюджет. И стигаме вече до едно състояние на, бих казала, също наше си явление на противоречие и конфликт направо между поколенията. Защото ето за 2023 г. 19 млрд. лв. са за пенсии, от тях 10 млрд. лв. – няма даже 10 млрд. – се събират от вноските, другото го дава Бюджета – 9,5 млрд., което никак не е малко. Тези пари биха могли да послужат за тези проблеми да ги решава държавата, за които ви казах: и за инфраструктура, и за дигитализация, а защо не и за по-добро образование и квалификация на работната сила, на човешките ресурси в България. Но няма как, те трябва да се дадат на пенсионерите, които нямат своята вина за демографското състояние и за икономическото развитие на България. Те десетки години - 35-40 и повече години са работили, в обществения труд са участвали и са давали своя принос, включително своите вноски. Ето защо те трябва да получат своите пенсии. И разбира се, тук има много несъответствия, например:  минималната пенсия почти на 600 000 души се дотира, те не биха получили и тази пенсия, която сега стана 523 лв., защото доходите, които са имали и вноските, които са внасяли, не са били достатъчни дори за тази пенсия, но има една гаранция, така да се каже от държавата, че под тази пенсия няма да се получи по-ниска пенсия. Но това не е вече пенсионно-осигурително плащане, това си е допълнителна помощ от държавата. И отделно се говори, че трябва да се изчисти системата, да си остане осигурителния принцип. Същото е, в стремежа си държавата да повишава минималната пенсия, тя няколко пъти повишаваше само минималната пенсия, без средната и въобще нататък по стълбицата. И тя доближи много средната с това. Това е също неравенство и несправедливо, хора, които са имали много ниско образование и не са изпълнявали отговорен труд, имали са много малък финансов принос в пенсионната система, получават толкова, колкото един човек с образование, който е изпълнявал сложен труд, който е имал по-висок принос в системата, той взима почти същия доход. И това всичко е заради проблема, за който казвате: някакви опити да се повдигне каквото може като доходи, само че това не винаги се прави по подходящия начин, бих казала. Ето, сега и за минималната заплата, да, тя трябва да се увеличава, има и директива европейска. Аз не знам, дали съм споменавала пред вас, то в самата директива има противоречие, грешка, защото минималната заплата е основна заплата, пък там е записано да се стреми към референтна стойност 50%  от средната заплата. Но средната заплата, която мери статистиката на всяка страна-членка, е брутна заплата. Така че основна заплата е 50% от брутна заплата, тук вече има противоречие и грешка направо и това трябва да се поправи. Но тук ние си имаме също голяма специфика, във връзка с това неравномерно икономическо развитие. Сега, с това повишение минималната заплата в някои райони става не 50%, тя става 75%-78% от средната заплата. И представете си в един завод, в някой от районите в Северозападна, Североизточна България един млад инженер, млад специалист, ще взима може би 1000 лв. заплата, пък човекът, който няма никакво образование и квалификация ще взима 933 лв. Така се пада при изчислението по директивата и по Закона, който беше променен по текст от Кодекса на труда. И в областта на доходите, равнището на доходите, съотношението си имаме големи проблеми.

Какво решение вие бихте предложили? Трябва ли да се вдигнат пенсионните вноски от страна на работодателя или от страна на работника или трябва повишението да се раздели?

Това е също много голям въпрос за повишаване на осигурителната тежест. Защото първо от една страна натоварва работодателите, но аз даже повече си мисля и за хората, от друга страна и на хората ще намали разполагаемия доход, който те биха имали за живот. Много е сложен въпросът, най-добре е той да се реши чрез икономиката, чрез добра икономика с качествени работни места и по-добро възнаграждение, за да са по-високи вноските, които да влизат в пенсионната система. Но няма как да минем, и вие правилно питате за мерки, няма как да минем без някакви допълнителни мерки, заради демографската ситуация. Тя не е само в България, притеснителна е в цяла Европа, в целия Европейски съюз, където раждаемостта спада, увеличава се продължителността на живота на хората. У нас ние имаме сега 2 020 000 пенсионери, това е много сериозно число на фона на населението в България и на броя на работещите, на тези, които произвеждат продукт, за да се внася в пенсионната система. Ние имаме един, т.нар. Сребърен фонд, фонд за подпомагане на държавната пенсионна система и там не можахме някак си да се справим, да намерим онези механизми, които да пълнят, бих казала, с финансови средства в достатъчна степен фонда и той в трудни моменти да ги дава тези пари на пенсионната система. Също имаме очевидно неблагополучие и с втория стълб на пенсионната система.

С частните пенсионни фондове картината също не изглежда оптимистично?

И там трябва да се прегледа много, първо имаме само 20 г. наблюдение и събиране на средства. При пенсията от първия стълб 40 години човекът внася, т.е. два пъти повече, така че не се събраха достатъчно средства. Но и друго трябва да се погледне, по-добре да се анализират разходите за управление и таксите, които фактически се взимат от парите на хората. И там също да се помисли за законови промени от гледна точка на възможности за инвестиции на тези пари. Да могат малко  повече, бих казала да се умножават, да се увеличават. Ето и тук, и в първия стълб имаме проблеми с влизането, със запълването, с финансовата устойчивост на първия стълб на пенсионната система. Вторият стълб трябваше така да допълни пенсията, че тя да стане сериозен процент от възнагражденията, които е взимал човекът. И това не се получава, като посочвам тези няколко проблема. Очевидно има много-много какво да правим.

От социална гледна точка, какво трябва държавата да предприеме отсега, и то особено за социално слабите и за тези със социални потребности, за да не се изненадва в последния момент?

Аз мисля, че държавата не може да остави хората, които не могат да се справят сами без подкрепа, без помощ. Това не бива да се случва. Има такива хора у нас.

В какво трябва да се изрази тази подкрепа?

Една част от тях са сред пенсионерите, които са с ниски пенсии, даже тези със социалните пенсии, и там също трябва анализ и реформа, какво значи социална пенсия, т.е. човек без да е имал стаж, пак получава нещо, което се нарича пенсия, която се придобива обикновено срещу осигуровки и осигурителен принос, но дори и да се направи реформа, то пак ще бъде социална подкрепа. Не могат да бъдат оставени тези хора без доходи, без поминък. Очевидно, че тук трябва да се помага също, има една крачка в правилната посока, това е, че социалните помощи вече от 1 юли т.г. се смятат на основата на линията на бедност, а не на основата, както беше досега и 15 години беше едно и също, 75 лв. гарантиран минимален доход, което беше наистина никаква подкрепа и фактически хората не получаваха почти нищо. Сега ще бъде по-осезателна,  даже тези хора, които преживяха тежките наводнения, бедствия, които ни се случиха за съжаление, те веднага усетиха тази подкрепа, новият начин на изчисление на социалната помощ при такива случаи. Еднократната помощ беше 375 лв., сега е 1512 лв. Също си остава голям проблемът за енергийната бедност. Виждам, че в Закона за енергетиката вече е включено понятието, но още е откъснато от практиката, откъснато от действителността, не знам, каква полза ще има. Тепърва трябва да се работи, да се дефинира, да се опише какво точно значи това. И по какъв начин държавата подкрепя тези хора, които не могат да се отопляват, защото географската ширина на България е такава, че през зимата има ниски температури, и даже вече да не мислим само за отопление, а през летния сезон не могат да климатизират, да охладят помещенията. За възрастни, за деца температурите също стигат много високи стойности. Ето и това е другата помощ, която трябва да се оказва. Имаме сравнително добри традиции в тази област, бих казала. И аз мисля, че за този сезон около 300-350 хиляди семейства ще бъдат подпомогнати, което не е малко число, но там също трябва нещо допълнително да се прави. И не на последно място, някак си, ето от 2007 г. получаваме еврофондове, и ако попитат някой, с какво допринесоха за подобряване качеството на живота, за стандарта на живота, трудно можем конкретно да отговорим. Очевидно не си използваме по най-добрия начин еврофондовете, помощта от ЕС.

Ето, днес в парламента са обсъждали, че ще внесат от ГЕРБ-СДС предложение за създаване на Комисия за контрол на еврофондовете, тъй като очевидно няма коректно вложение на тези пари.

Точно така. И да не стане така, че като анализираме след няколко години приложението на еврофондове в един сериозен период, в който сме ги усвоявали, да не установим, че те не са кой знае какво допринесли нито за равнището на доходите на хората, нито за заетостта, нито за стандарта на живот, а може да са довели и  до по-големи различия. Също трябва да се прецизира и финансирането на бизнеса, на фирмите.

От ГЕРБ на извънредна пресконференция алармираха, че се раздават милиарди на странни фирми, т.е. 1,760 млрд. евро са дадени на фирми по Плана за възстановяване и устойчивост, които никой не знае откъде са, как са дошли, как са участвали на търга, защо са били избрани?

Да сядат експертите и дето се казва и финансовите специалисти и ред по ред да анализират и оценяват всеки възможен разход на еврофондове за дадени фирми.

И критерия по който се работи с тях.

И да бъдат много точни, ясни критериите, да бъдат разбираеми, да няма съмнение и двусмислие в тях.

На какъв етап е готовността на държавата за това членство, г-жо Христова, питам ви като социален министър?

За членството ни в Еврозоната ли?

Да, защото вече е известно, че Бюджета за тази година закъсва с приходите от ДДС, сериозно изостава с данъчните постъпления заради намалял внос и по-ниски борсови цени на суровините. Нараснали са разходите. Какво ще повлече бюджетът от тази година към следващата 2024-та?

Аз мисля, че в едно интервю точно при вас, преди месеци, преди да се приеме бюджета с голямо закъснение за 2023 г. казах, че този бюджет ще има големи проблеми. Защото аз бях анализирала минимум 9 социални плащания, заради променени закони и подзаконови нормативни актове, които бяха увеличени. И те трябваше да бъдат обезпечени обаче, сега вече с това увеличение, разходът през следващия бюджет за който питате, ще бъде фактически още по-голям, да не говорим за пенсиите, където си имаме една задължителна по кодекса за социално осигуряване индексация в средата на годината от 1 юли, тя ще бъде върху увеличените стойности. Така че напрежението върху Бюджет 2024 ще бъде още по-голямо и очевидно, че има притеснение и напрежение с приходите. То има и обективни причини за това, аз мисля, че има сектори от икономиката, които още не са се възстановили от пандемичния период. Има такива сектори на икономиката, които не са се възстановили.

Кои са те?

Все още в туризма, например, все още в индустрията. В много от секторите на промишлеността затварянето на хората, прекъсването на работния процес, отсъствието, мисля, че са много неща. И като прибавим и сътресенията, които получи бизнесът във връзка с увеличаване цените на енергоносителите, както виждам и сега някакви прогнози вървят за горивата, което също е много тревожно, че може да има увеличение.

Над 3 лева, да, към 4-4,50 лв.

Да, така че си мисля, че Бюджет 2024  ще бъде много напрегнат, а 2023 г. с приходите очевидно ще си има проблеми и въобще баланса с тези увеличени разходи, за които говорих. И да се съберат, има много сериозни, големи очаквания за приходите. Дано да се изпълнят, защото гоним и Еврозоната и еврото, за където да можем да ни бъде дефицитът в рамката. Но мисля, че има голямо напрежение.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гостува ни бившият социален министър Христина Христова.

 

Цоня Събчева