Левон Хампарцумян в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" за шансовете и препъникамъните пред бюджет 2023 и в отговор на въпросите ще бъде ли задържана макрорамката с дефицит 3% и какво да очакваме от новото повишение на лихвения процент от Фед.

Горещата тема на седмицата несъмнено е гласуването на Бюджет 2023. В комисията в парламента, имаше сериозни обструкции, спрямо мерките за събираемост на финансовия министър Асен Василев и това изглеждаше като доста сериозен препъни камък. Сякаш обаче, след лидерска среща двете страни се разбраха и в момента в пленарна зала текат гласувания като първата мярка, която вече беше приета - фирмите с над 100 души персонал ще изплащат заплати само по банков път. За коментар по всички теми, свързани с бюджета, а и със световната финансова политика, включително решението на ФЕД отново да повиши лихвения процент. Сега разговаряме с финансиста Левон Хампарцумяна, здравейте г-н Хампарцумян.

Здравейте, добър ден на всички.

Нека да започнем с това, защо в този бюджет и неговата рамка и неговата стратегия за изсветляване на икономиката на Асен Василев, бяха и са толкова важни мерките за събираемост, какво смятате вие по този въпрос?

Аз мисля, че за един къс бюджет, в който трудно можем да очакваме някакви драматични структурни промени, се опитва да увеличи възможността за събираемостта на приходите. Сега, дали тези мерки ще бъдат резултатни, може да спорим, но няма смисъл да спорим, просто ще чакаме да видим как ще се развият нещата. Опасността в случая е разходите по събиране да надминат събраните суми.

Това би било доста парадоксално, да не кажа комично.

Не, не е парадоксално, често се случва, като тръгнете такива съвсем малки бизнеси да ги фискализирате и да ги карате да правят някакви неща, те са достатъчно гъвкави,отново могат да плащат една част по банков път, една част не по банков път. Така че нека да видим как ще се развие. По принцип е добро намерение, дано да съвпадне с практиката на компаниите.

Доста голямо напрежение възникна от различните политически сили в искане за повишаване на заплати на различни административни служители, разбира се, силовите министерства, както се очакваше, те получиха сякаш и най-високото увеличение 10% на заплащането и по 100 лева на определени хора в МВР. От друга страна, обаче, едва 8% ще отидат в областта на културата, като има и натиск от ГЕРБ, БСП, ИТН и “Възраждане" за допълнителни 11 млн. ла., а други държавни структури НАП, НОИ и НСИ, които протестираха през изминалите месеци ще получат 10% върху възнаграждението си. Смятате ли, че синдикалните искания, които са и съвсем справедливи, в интерес на истината, ще взривят по някакъв начин обаче,онази макрорамка, която трябва да ни държи в 3% дефицит?

Мисля, че дефицита ще успеят да го задържат в 3%, защото има други инструменти, с които могат да регулират дефицита. Друг е въпросът, искането на синдикати, на силови структури и т.н., те никога няма да свършат. Но това е голям структурен проблем, неравенството в доходите, всички тези неща, които са важни, те не можем да очакваме да бъдат решени с един 4-5 месечен бюджет, т.е. бюджет за половин година. Ние в момента, в който приемаме този бюджет ще трябва да отидем да починем малко и ще започнем да правим следващия.

Има ли принцип на който се одобряват сумите за конкретни проекти, защото започна едно лобиране за университети, храмове, вероизповедания, болници, но преди това, може би е нужен някакъв анализ, когато има толкова много необходимости, дупки или липси на кого да дадем първо и защо? Забелязвате ли някакъв вид лобиране в полза на подкрепа след това на политики?

По принцип, ако анализираме действията на политиците, от гледна точка на това, че те имат една цел за която не говорят много, да не кажа почти никак, това е достъпът до публичните пари, а тя е много важна цел. А те иначе говорят за народа, за национални идеали, за цели, за стратегически национални интереси и т.н., но в крайна сметка, това, което искат е да имат достъп и да имат дискреция върху разпределянето на публичните пари, т.е. нашите общи пари, с които сме ги натоварили. И така, от тая гледна точка, разбира се, че чисто лобистки интереси надделяват, още повече, представете си депутати, които имат малка вероятност да бъдат в някой друг парламент. За тях това е въпрос на живот и смърт.

Точно така.

Техния проект да мине, и разбира се, тези въздействия не можем да ги изключим, и ги виждаме по един или друг начин. Така че това са разбираеми неща, въпросът е колко от упавляващото мнозинство ще има сили да се противопостави. Сега, големият въпрос, разбира се, който няма как да бъде решен на ниво бюджет, и на този бюджет е ефективността на използването, изразходването на публичните средства. Но това е от тези въпроси, т.нар. за по 1 милион долара въпроси, както казват американците. И там има много-много какво да се желае.

Защото, ако бъдат изразходвани по начина, по който се изразходват, примерно печално известните жълти павета и т.н., няма бюджет, който да насмогне на това.

Асен Василев имаше една много любима фраза още по времето на първото служебно правителство в което той беше за контролните системи. Когато контролните системи работят и те са светли, и на светло, тогава нещата се получават. Дали, обаче контролните системи ще работят и сега, това е друг въпрос, все пак конфигурацията е различна, конгломератът от партии е различен.

Не само това, вие си представете милионни бюджети, понякога става дума за десетки, стотици милиони, контролирани от хора с относително скромни заплати. Ако системата не е направена така, че да има взаимен контрол, тези хора много лесно могат да бъдат, хайде да не казвам лошата дума корумпирани, но да бъдат мотивирани по някакъв начин леко да примижат и да получим това, което получаваме като продукт на различните видове изразходване на публични средства.

Нека да коментирате още нещо, което днес народните представители одобриха: ратификацията на гаранционно споразумение между Европейската инвестиционна банка и Българска банка за развитие (ББР) за заем, отпуснат към Банката за развитие за малките и средни предприятия, които възлизат на стойност 175 млн. евро. Тези разпределени средства в миналото също бяха отишли към един определен малък брой на фирми, които имаха така един определен вид връзка с Делян Пеевски. Между другото това беше споменато днес от "Възраждане“. Имате ли съмнение относно това разпределение, също реално ли ще бъдат насочени към малки и средни предприятия, ще бъде ли направа някакъв вид обективна преценка към кои точно, срещу какви бизнес проекти да речем?

Сега, аз не знам всички детайли по това нещо. По принцип е добра новина. Банката за развитие вече по устав не може да раздава кредити, мисля че сложиха някаква граница 5 милиона, която между другото е доста ниска, така че няма как те да отидат при "Х“, "Y“, и това в някакви големи кредити. Само искам да кажа ББР не взима депозити от гражданите и има един изключително силен акционер в лицето на българската държава. Така че тя като банка изглежда добре в очите на някои, като Европейската инвестиционна банка, нали, стилна, стабилна, с много силен акционер, който е готов да покрива. Как си харчи парите, вече това е нейна работа. Мисля че тези пари ще бъдат похарчени, защото ББР няма развита клонова мрежа и отношение с малки клиенти, те ще бъдат похарчени през някоя система от споразумения с търговските банки, както е правено с други продукти на ББР, и те работят добре, и наистина помагат на малки и средни фирми.

Това е добра новина. Тогава да отидем към другата, огласена от Джеръм Пауъл – председателят на Фед, а той като каже нещо, общо взето ехото отвръща: "Най-лошият сценарий е да не успеем да се справим с инфлацията сега. Това би имало големи щети.

Каквато и да е цената да бъде свалена инфлацията в краткосрочен план, в дългосрочен тя ще е много по-висока ако се провалим“. Очевидно борбата с инфлацията, която засега може би по-скоро е успешна в САЩ, е доста по-важно от това да бъде намалено потреблението, да се стигне до някакви други неща в Америка. Как преценявате това, че от 2001 година не е имало такъв лихвен процент в САЩ 5,25-5,50?

Как да кажа, след като имаше достатъчно дълъг период, в който така фигуративно казано се печатаха пари без от другата страна да има стоки и услуги, можеше да се очаква инфлационен натиск върху пазара. Сега, Америка някак си по-рязко и по-бързо се справя с тия неща, защото тя и по-обединена структура икономически. Европейският съюз в това отношение е по-фрагментиран и по-сложно се взимат решения, и примерно рязкото покачване на лихви в Европейския съюз до голяма степен се базира и на фактори, като задлъжнялостта на южните държави в Европа, които не биха си позволили много високи лихви. И там се търси един деликатен баланс. Разбира се, в Европа всичките тия зелени политики и т.н. също допринасят за по-висока инфлация. Затова много не се говори открито, но е нещо, което влияе, след като цената на енергията тука е с значително по-висока отколкото в Китай, САЩ, това не допринася за конкурентоспособността на Европа. И по принцип има само един абсолютно сигурен начин за борба с инфлацията, това е производство на повече стоки и услуги, които някой ще купи. Не просто да ги произведем, но и да ги продадем – това е. И трябва да вървим в тази посока. Няма да е лесно и може да очакваме относително дълъг период на такива едноцифрени лихви. Няма да ни учудят лихви 5-6-7%

Какъв е вашият дългосрочен поглед за това, което ще се случи на световните финансови пазари до края на годината? Сега всички говорят за плато, за спокойствие, за овладяване на инфлацията.

Знаете ли, толкова много фактори влияят върху това, че ние може да си харесваме един сценарий и да го подкрепяме, но всъщност основното е, че ако няма някакви драматични шокове, природни бедствия, пандемии, големи войни и т.н., наистина бихме могли да очакваме един период на, пак казвам, относително високи лихви, но едноцифрени, и процесът на реструктуриране на световната икономика, скъсяване на веригите за производство и доставката. Това са процеси, които вървяха и преди пандемията и войната в Украйна, и продължават, и те са всъщност ние живеем в новото нормално, което е непрекъснато променяща се среда и ние трябва да бъдем достатъчно умни, гъвкави и съобразителни, и производителни, за да може да се справим с това, както на ниво държава, на ниво Европейски съюз, и така и на индивидуално ниво.

Новото нормално е да живеем в непрекъсната променящ се свят и да се адаптираме към него. Левон Хампарцумян – финансист в ефира на Радио "Фокус“. Много благодаря за това включване.

Прекрасно лято на всички!

Ива ДОЙЧИНОВА