Гюнер Тахир, председател на Националното движение за права и свободи и един от основателите на ДПС, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

С наближаването на изборите все повече въпроси възникват около гласовете на изселниците – българските  турци и на сънародниците ни мюсюлмани. Какъв ще бъде техният вот при положение, че изборите ще бъдат 2 в 1, тоест европейски и национални, а Турция не е страна-член на Европейския съюз? Гост в студиото е председателят на Националното движение за права и свободи и един от основателите на ДПС Гюнер Тахир. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Тахир.

 

Благодаря, добре заварил.

Да започнем от тук: ще има ли влияние върху нашите избори резултатът на местните избори в Турция?

Естествено, че ще има влияние, защото видяхме, че в Турция след последните местни избори, които се проведоха на 31 март, има разместване на пластовете, защото управляващата партия на президента Ердоган за първи път след 23 години, бих казал почти, за пръв път загуби изборите от основната опозиционна партия – Народнорепубликанската партия, които са социалдемократи. Те пък за първи път от 1977 г. насам са първа партия, тоест от преди 47 години, когато техен председател беше покойният Бюлент Еджевит, бивш министър-председател на Турция. Тогава след изборите през 1977 г., те бяха местни избори също, той до 1980 г. беше министър-председател и след това, както знаете, на 12 септември се направи военният преврат и после тази партия не можа да стане първа. Показателно е, че между първите 30 най-големи градове в Турция тази партия спечели 14, 12 – партията на Ердоган, 3 големи града бяха спечелени от Партията на кюрдите и 1 от партията на покойният проф. Неджметин Ербакан, която сега се ръководи от неговия син Фатих. Те спечелиха един град, обаче между първите пък 10 градове, сред които най-големите, имам предвид Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Анталия, Адана.

Одрин?

Одрин е малък град за тях, той е около 150-хиляден. Аз ви броя тези, които са над 1 милион, милион и нещо и които са спечелени от Народнорепубликанската партия. Сега, ако гледаме в абсолютни числа, значи с 1 милион повече гласове имат те, това са около 2%. Но разликата между техните и нашите избори обаче е огромна. Какво имам предвид? Че миналата година на техните парламентарни избори участваха 84,5% от имащите право на глас, а сега са малко по-надолу, но малко по-надолу какво означава – 78,5%, което за нас изглежда недостижима избирателна активност. И там е разликата. Как ще се отразят те на нашите избори? Според мен илюзия е онова, което съпредседателят на ДПС Джевдет Чакъров е казвал на срещите си, които организира сега по време на Рамазана в  Турция, давайки ифтар или вечери на изселниците, те са големи ифтари, по 800-1000 човека. По принцип знаете, в Турция храната е култ, тоест, когато поканиш там на вечеря, на късна закуска или на обяд когото и да било, той ще се отзове, няма проблеми, но това не означава, че ще гласува за теб. Та по време на тези срещи г-н Чакъров е обявил, че тяхната цел на тези предстоящи избори е от Турция да вземат 150 000 гласа, което те никога не са успявали. Максимумът е 93 000 гласа. И аз смятам, че самият Ердоган, който евентуално би ги подкрепил, не получи тази подкрепа от нашите изселници, която очакваше. И не случайно на последната Национална конференция на 24 февруари на ДПС той излезе с видео обръщение към тях. Но за пореден път видяхме, че нашите изселници гласуват предимно за Народнорепубликанската партия. И знакова в това отношение беше загубата на Ердоган в град като Бурса. Не случайно този град е наричан “столицата на изселниците".

Ердоган обаче на предишни избори е помагал логистично и с инфраструктурата на държавата си. Докато сега , след 11-та Национална конференция на ДПС и неговия призив във видео обръщението, което обаче остана без ефект, той не получи реванш Ердоган, както разбрахме от вашето обобщение. Той сега дали с нещо ще подпомогне, дали с нещо ще подкрепи или ДПС ще трябва да разчита сама на себе си?

Преди точно 3 години аз бях на два пъти, организирах парламентарни избори в Турция и видях със собствените си очи, каква е разликата между това правителството на Турция пряко да се ангажира или да не се ангажира с наши парламентарни избори. Какво имам предвид? Ако погледнем изборите на 2 април 2021 г., на 11 юли същата година и на 14 ноември 2021 г. има огромна разлика. Аз съм бил на 11 юли и на 14 ноември. На първите избори, когато правителството нямаше пряк ангажимент и това се почувства, ДПС имаха около 40 000 гласа. Когато обаче на 14 ноември, поради факта, че ДПС вече имаха и кандидат за президент в лицето на Мустафа Карадайъ, в Турция се направи кампания: видите ли, дайте сега да гласуваме за Карадайъ и дори някои се бяха вживели до такава степен и мислеха, че този човек има шанс да спечели президентските избори в България. И на едно моя среща в квартал “Авджълар" с едно женско дружество дори една госпожа, която бе видимо интелигентна, учителка и т.н., ми зададе следния въпрос: “Г-н Тахир, ама вие защо не се обединихте в България, ето сега имаме шанс такъв човек да стане президент?" И аз й казах: “Госпожо, вие математика учила ли сте в началния курс? ДПС имат 9-10%, плюс нашите 2-3-4% какво ще постигнем? Останалите 85% няма да гласуват за този кандидат, за който вие искате и мен да ме агитирате. Та поради този факт и поради фактът, че правителството пряко се ангажира, аз съм свидетел, в един квартал на Истанбул в едно училище, където имаше 2 секции, се засякохме със съветника на вътрешния министър. И аз попитах: какво прави той там, нали се провеждат български парламентарни избори. Отговорът беше, че е “дошъл да контролира ситуацията". Ами след като вътрешното министерство контролира ситуацията, тогава за какво говорим, нали? Тоест, имаше пряк ангажимент, хората бяха подредени, дето се казва в колони и в редици като войници и съответно имаше мисля, че действително над 89 000 гласове за ДПС. Това сега няма как да се получи, защото не очаквам правителството да има пряк ангажимент.

Изборите са 2 в 1. Ще се опита ли Ердоган чрез листата на ДПС да вкара свои депутати в Европейския парламент?

Сега, може би трябва да направим една аналогия. Спомняте ли си на времето, когато Лютви Местан беше изключен от ДПС и създаде партия ДОСТ, сега за всички е ясно, откъде беше създадена тази партия. И тогава, след като той беше изключен, от парламентарната група на ДПС излязоха трима души. Нали знаете им имената.

Бихте ли ги припомнили?

Да, ще се опитам. Единият беше Айдоан Али, който тогава беше избран от Шуменската листа, ако не се лъжа, другият беше Хюсеин Хафъзов от Айтос, Бургаско и третият Шабанали Ахмед, бивш председател на Висшия духовен съвет от Кърджали. Тези тримата бяха от квотата на Ердоган, ако трябва да се изразя с име. И то явно се видя, защото по команда от Анкара те веднага подкрепиха Лютви Местан, и пак по команда се отделиха от него и Лютви Местан престана да съществува като политик в България, поне на този етап.

Само ще отворя скоба в нашия разговор: защо Анкара първоначално подкрепи Местан, след това се оттегли от него?

Аз как си го обяснявам. Първо, те се опитаха няколко години преди него да направят това чрез Касим Дал. Обаче така го надцениха явно, защото Касим Дал няма качества нито да бъде лидер, нито да бъде председател на партия. Бих могъл да ви кажа една моя среща преди години с турски дипломати, когато бях поканен на чаша турски чай, и аз както съм известен, че съм много прям и откровен, им казах: “Господа, хайде криво да седим и право да говорим, знам защо съм поканен, искате да ме питате, какво е бъдещето на вашия човек в ДПС Касим Дал." И казах: “Веднага ви отговарям, ще изтече в канализацията, грубо казано". И те ахнаха: “Как, защо?"  Ами викам, много ясно защо: “Ако например, на мен сега ми зададете въпросът, като човек, който толкова години води битка с Ахмед Доган, защото за разлика от другите аз не съм изключен от ДПС, аз сам съм напуснал, сам съм подал оставката, защото се разминавахме с Доган заради принципи, заради начина на водене на политика. И ако например, сега ми зададете въпроса, от твоя глас зависи дали Ахмед Доган или Касим Дал да останат начело на ДПС, аз веднага ви отговарям, предпочитам, ако няма трети вариант, да остане Ахмед Доган." И те казаха, как така? Нали ти си му основният политически опонент? И аз казах: “Много просто, предпочитам един умен човек да остане начело, отколкото един глупав." Тоест, аз казах, аз ви разбирам, вие каквато и заповед да дадете на Касим Дал, той ще я изпълни, но той няма да се замисли за съдбата на  турците в България, а ще изпълнява нечии разпоредби отвън. Тоест, предпочитам един мислещ човек. Затова, когато изпробваха варианта чрез Касим Дал и те сами усетиха, че той не може да бъде председател на тази партия, сложиха друго послушно лице тогава – Корман Исмаилов. След като не успяха първия път, пробваха втори път, след като си мислеха, че Лютви Местан има някакво влияние в България, след като е бил председател на ДПС. Само че втория път не ме питаха, за да им кажа, че този човек първо, той не е основател на ДПС. Той дойде при нас 7 години по-късно. Второ, той никога не е създавал структури, той не е минал през цялата партийна стълбица, за да знае как се прави партия, как се изгражда и как се поддържа след това. А той просто е назначен председател. Отива в Боянските сараи, дават му разпорежданията и той ги изпълнява. Има структури, за които някой друг се грижи за тях, а не той. И съответно, пробваха втория път с Лютви Местан и видяха, че не се получи. Знаете, гласовете им бяха 2,95% и тогава вече спряха всичко: и финансиране, и подкрепа, и дръпнаха тези тримата, за които преди малко споменахме. И Лютви Местан престана да съществува, те дори не можаха да се регистрират на последните местни избори.

Да се върна пак на въпроса за представители на Ердоган в листите на ДПС за европейските избори, за Европейски парламент. Виждаме, че и в Германия Ердоган залага на турска партия?

Нормално е. Значи аз много пъти съм дискутирал за това, че по принцип нашите виждания се разминават с тези, които са в Анкара, защо? За Анкара, за официална Турция, ние сме т.нар. външни турци, тоест, ние сме част от тяхната външна политика.

А вие приемате ли се за такива?

Ние не приемаме този поглед. Защото имаме вътрешни проблеми. Ние имаме проблеми чисто икономически, образователни, културни и т.н., които ни засягат. А те това няма как да го видят, защото в една огромна държава с 85-86 милиона души население те не могат да стигнат дори до източния край Турция, камо ли да обърнат внимание и да решат проблемите на т.нар. според тях “външни турци". И  затова понякога ни се сблъскват позициите и се разминаваме. Но както ви казах, че след като преди години, тоест, тогава мисля, че парламентарните избори бяха 2014 г., когато влязоха тези тримата господа, за които споменах. Сигурен съм, че и сега ще има опит за вкарване на техни хора, както на парламентарните, така и за евроизборите. Друг е въпросът, до колко Ахмед Доган ще се поддаде.

Впечатленията са, че той като че ли не се поддава особено и от там май идва конфликта му с Ердоган?

Вижте, сега за пръв път може би ще спомена в ефир, лично Доган ми се е оплаквал в тази посока, че вече се опитват, значи говоря ви за разговор преди почти 12 години, когато той ми е казвал: “Гюнере, вече се опитват да ми се месят не само кои да са депутатите, а и кои да са кметове на общини. И това, вика, сякаш не е достатъчно, вече ми задават въпроси, защо моите депутати не ходят на петъчна молитва?" Значи аз може да съм политически опонент на Доган, но за това му вярвам, че има такъв натиск.

А сега можем да допуснем, че натискът е още по-голям?

Със сигурност, но смятам, че ще са единици тези хора, дори да ги има и няма да могат да влияят реално на политиката на ДПС.

А как ще гласуват на тези избори българските турци, нашите сънародници в Турция?

Значи по принцип голяма част от нашите изселници в Турция, въпреки че имат българско гражданство, въпреки че идват често по родните си места и т.н., поради факта, че не живеят тук, те не са наясно с вътрешната политика на България. Това съм го установил лично, никой не ми го е преразказвал, както ви дадох примера с тази госпожа, която ми зададе въпроса, защо не подкрепяме техния тогавашен лидер Мустафа Карадайъ. Затова според мен, основно в Турция за гласуването на нашите изселници зависи политиката на правителството.

На кое правителство?

На турското правителство. Ако те не окажат натиск на съответните изселнически дружества, защото не знам дали се знае в България, но всички дружества по принцип, не само изселнически, се водят на отчет във външно министерство на Република Турция и от там ви е ясно: кой и как им дърпа конците. И когато им  се даде разпореждане, че трябва да се гласува в една или друга посока, това се случва. Веднъж се получи разминаване, това беше през 2017 г., когато правителството натисна за коалиция ДОСТ и тогава те вземаха малко над 17 000 гласа, срещу 14 000 на ДПС, но това е един-единствен случай. Смятам, че сега това няма да е така. Но през годините ДПС изгради свои структури, изпрати свои координатори в различните региони на Турция, имам предвид Тракийската част, Истанбул, Бурса и Измир основно, около тези градове и тези географски региони. Така че те могат да направят тази мобилизация, за която ви говорих нали да вземат между 35-40 до 42 хиляди гласа. Ако няма влияние на правителството, това ще бъде резултатът.

А за европейските избори нашите изселници как ще гласуват? Те могат ли да гласуват, всъщност?

Те не могат да гласуват, защото има принцип на уседналост, на който принцип те не отговарят. Има обаче единични случаи, които обаче няма да окажат кой знае какво влияние, на хора, които имат в България и настоящ и постоянен адрес. Те обаче, ако дойдат в България, ще могат да гласуват.

А от там, няма да могат в секциите. Тоест,  в секциите в Турция ще гласуват за парламентарните избори. А как ще гласуват нашите сънародници-мюсюлмани тук в България?

Тук обаче само да уточня, с едно изключение, може би в секциите, които са в Генералното консулство в Одрин, в Едирне, в Истанбул, в Бурса, там имаме представителство на Консулството в Истанбул, и в посолството в Анкара, където ще има и дипломати, ще има хора-българи, които по време на изборите са на екскурзия и са ангажирани от Турция. Там в тези секции ще има възможност да се гласува и за евроизборите.

А сега да погледнем към нашите мюсюлмани.

За България ще се получи онова, което видяхме на изборите на 2 април и на 11 юли през 2021 г., когато ДПС на всеки избор последователно получаваше с 40 000 гласа по-малко, отколкото бяха получили на последните парламентарни избори. Тоест, за двата парламентарни избора техният вот вътре в България падна с 82 000 гласа. Аз очаквам да се случи подобно нещо сега на тези избори, който спад те няма да могат да компенсират с гласове от Турция, защото там също няма да има голям брой гласове.

Което означава, че в следващия парламент ДПС няма да може да има претенции за второ място, както някои анализатори допускат?

Те хубаво допускат, както и  Доган може би разчита на т. нар. “феномен", който има задача да се ангажира в нови региони за ДПС.

Имате предвид Делян Пеевски?

Имам предвид Пеевски, и поради факта, за който преди малко ви казах, очаквам да има спад на гласове в България, който няма да може да се компенсира с гласове от Турция, и така броят надепутатите на ДПС да спадне: сега са 36, максимум 31-32 могат да бъдат. И няма да се получи онова, което и може би Бойко Борисов очаква: че той вдигайки си примерно с неговите гласове да кажем депутатските места от 69 на около 75, може той да се надява и на 80, но няма как да се получи. Така че на тях при всички положения ще им е необходим минимум още един партньор, за да направят мнозинство в следващия парламент.

Има ли място в този пъзел за Националното движение за парва и свободи, тоест, за вашата партия?

Има място и със сигурност ще има от следващите избори. Не случайно го казвам това, защото ние имахме опция както да се явим самостоятелно, така и в коалиция на тези избори. Имали сме различни срещи с различни формати, но решихме да не участваме.

Защо?

Именно поради факта, че очакваме да има голям отлив от гласове за ДПС на тези парламентарни избори. Съответно, за да можем да се явим на следващите самостоятелно, това ни е целта.

Ако сега обаче има отлив от ДПС на гласове, не е ли по-разумно да участвате, за да поемете този отлив?

Това е така, но ние очакваме голяма част от техните структури това да го заявят публично. Защото ние със сигурност знаем, че ще има отлив на гласове на хора, които не го казват от страх, за да не им се случи нещо в съответните общини, които са управлявани от ДПС. Аз съм сигурен, че те сега ще тръгнат да подменят една значителна част и от кандидатите си, съответно и от областните си структури и т.н. Ние искаме те явно да се откажат от ДПС и заедно с нас да участват на следващите избори.

Вие къде се позиционирате, в кои региони?

По принцип ние имаме структури в 24 региона на България с изключение на Северозападна България, Перник и Кюстендил, като региони. Така че навсякъде другаде имаме участие. През годините ние сме стигали, ако говорим за общини, примерно от 265 общини в 121 от тях сме участвали на избори.

Г-н Тахир, защо не помислите за коалиция. Вие бяхте в коалиция със СДС, бяхте народен представител, сега има “Синя България"?

Много правилно отбелязахте, аз съм политик-прагматик. Какво имам предвид? За да участвам някъде, тоест, нашата партия да участва някъде, аз трябва да видя поне 50% шанс да се успее. Заради олимпийското участие ние не участваме, казвам го в прав текст. Тоест, не е важно на всеки избор да участваш, важното е, когато участваш, да постигнеш целта, която си си поставил. А когато ще участваш във формат, който няма да мине 4-те процента, дори ако щете във формат, който ще мине 1% да кажем като възможност за държавна субсидия, от чисто прагматична гледна точка. Но нали знаете, че коалицията не получава такава субсидия. Ние това сме го изживели през 2005 г. като “Коалиция на розата", когато минахме този процент, но понеже сме коалиция – така се тълкува законът за политическите партии, нищо не получихме. Така че когато хабиш някакъв ресурс, като казвам ресурс нямам предвид само средства.

Енергия?

Енергия, работа, участие на хората, емоция, ако щете нали. Няма нужда да ги хабим винаги.

Получава ли ли сте покана от ГЕРБ?

Специално за тези избори ли?

И на предишни, и на тези?

Да, да, на предишни съм получавал и не само съм получавал. Значи на изборите през 2021 г., и на 2 април, и на 11 юли, и на 14 ноември ние сме подкрепяли ГЕРБ, поради това, че имахме споразумение за съвместно явяване на изборите. И това, което преди малко ви споменах, за моето лично участие в Турция, тогава беше в полза на коалиция ГЕРБ-СДС, тоест, тази организация аз съм я направил лично. И само за 2 избора аз успях да утроя техния резултат, да го направя три пъти по-голям.

А сега, за тези избори?

За тези избори, както казва народът, да се спасяват. Защото в крайна сметка ГЕРБ по време на мандата на 49-ото Народно събрание явно си партнира с ДПС и Пеевски. И ние няма как да сме част от такъв формат. И затова, примерно, не сме си и помислили, че можем да говорим с тях за съвместно участие.

Г-н Тахир, ако ми позволите няколко въпроса за вътрешно-политическата обстановка в страната. Как я оценявате? Как оценявате всички тези вълни от скандали – от ротацията насам те бяха най-силно изразени?

Първо, за първи път виждаме, значи аз съм от 34 години в политиката, за първи път виждаме това, че външно министерство се оказва изведнъж много апетитно.

То се оказва най-важното, едва ли не?

Не си спомням някога да е имало толкова много претенции. Сега, това дали стана поради присъствието на Мария Габриел в правителството, не знам със сигурност. Но претенции от страна на ГЕРБ, претенции от страна на ПП-ДБ. Сега виждаме продължение в служебния кабинет. То не беше един бивш консул в Австрия, пенсиониран, ако не се лъжа. То не беше неговата смяна в последния момент. След една седмица пък, нали тръгваме да сменяме външния министър, дори ако щете, тук ще вметна ...

Премиерът става външен министър.

Сега премиерът става външен министър. Не познавам г-н Главчев отблизо, имам така страничен поглед върху неговите възможности. Но за него, според мен е непосилно, тук президентът е прав, да се справи с ангажиментите си като премиер и като външен министър. И тази сутрин, така чувам и чета следната новина, че и съветникът на г-н Главчев по външната политика

Меглена Плугчиева.

В лицето на Меглена Плугчиева, си е подала оставката, обаче не се казва защо.

Според мен има една непоследователност в политиката и съответно една група хора, които независимо дали говорим за редовен или служебен кабинет, те са вечните кандидати. Ако им кажете да станат президенти, те са готови. Нали, проблемът на българинът е, че не си дава сметка - аз подходящ ли съм за тази позиция или не съм подходящ? Иначе изпадаме в смешни ситуации, като по времето на Царя, когато т.нар. Лучано със средно образование беше сложен за министър на младежта и спорта и заради него промениха закона. Това не трябва да го допускаме, трябва да има принципи. Не може в Англия законите да действат в продължение на 200-300-400 години, а в България да ги променяме според кандидата.

Външно министерство защо е апетитната хапка?

Според мен, когато нашите политици, особено т.нар. Сглобка, не можаха да покажат реални резултати във вътрешната политика и българският народ да е доволен от тях, те решиха, че им е по-лесно пред външния свят, особено пред Европейския съюз да се представят като успели, като напреднали много по отношение да кажем влизането на България в Шенген, кандидатстването ни за Еврозоната и т.н.  Според мен затова стана толкова апетитно външно министерство, защото те мислят, че само лустрото пред Европа и света е достатъчно, за да замажеш гафовете си във вътрешната политика. Това според мен е причината, няма друга.

А вътрешната политика?

Вътрешната политика е по-мътна отколкото някога е била. Защото всички тези неща, всички тези скандали, които станаха през последните 2-3 седмици, вече народът се ошашави, в крайна сметка кой с кого е, кой кого дебне, кой кого записва, кой кого снима, кой кого преследва. И знаете ли, между другото, от кога е това нещо в българската политика? Откакто Бойко Борисов влезе в нея. Казвам ви съвсем откровено. Значи, вкараш ли ченгета в политиката, ами става ченгеджийница, няма как да стане друго. Аз не си спомням през 90-те години, да не споменавам сега имена на известни български политици, голяма част от тях вече не са сред живите, аз не си спомням как тези хора биха могли да се занимават с такива милиционерски истории. Кой кого записал, кой срещу кого има флашки и т.н. Ами това не е сериозно. Аз не знам, къде в друга нормална европейска държава хората и народът се занимават с подобни случаи. Къде е бил пуделът, къде са били пачките, кой е спал, къде е бил револверът и  т.н. Не е сериозно това, не е сериозно, защото така даваме теми за клюки сред хората, без да има наистина реални доказателства. И може би по този начин избягваме от злободневните теми, от това, което реално го интересува българинът какво има в джоба му, успява ли де се прехрани той самият или неговото семейство. Сега например ПП-ДБ изкарват едни цифри: виждате ли, ние с колко процента увеличихме пенсиите, средната заплата и т.н. А никой не отчита инфлацията, нали? Защото тя е реална, като отидем да купуваме по магазините, какво виждаме: че една и съща стока, която сме купували преди 3-4 години за 5 лева, сега е 10 лева или 12 лв. В крайна сметка, каква е ползата, че си увеличил с някакъв процент заплатите и пенсиите. Това са реалните проблеми на българина. И според мен, всички тези други истории целят отклоняване на вниманието.

Отклоняване на вниманието от какво, от тези злободневни проблеми?

От реалните проблеми.

От реалните проблеми?

От реалните проблеми. И освен това, ти да оставиш народа, имаш за цел да влизаш в Еврозоната. Много добре знаеш обаче, какво е положението с инфлацията, много добре знаеш, какво е положението с бюджета, имаш дефицит. Реално виждаш, че няма как да стане през следващите 2 години поне. Слушах тази сутрин Симеон Дянков, който казва  реално, че можем да влезем от 1 януари 2027 г., но когото и да питате в момента, независимо дали ГЕРБ или ПП-ДБ, всеки ще ви обещае, че догодина от 1 януари 2025 г. ние сме в Еврозоната. Да, ама не, както казваше един ваш и бивш колега журналист, Бог да го прости. Затова, според мен време е теренът малко да се разчисти. Говоря за терена на българската политика.

Как?

Може би гласоподавателят смята, че не зависи от него, но зависи. Ето преди малко започнахме разговора за съседната ни Република Турция. Защо хората там 85% се явяват на избори? Някой ги кара насила ли? Не, напротив, те живо се интересуват. Отиват, гласуват за различни партии и т.н. И тук, според мен, трябва да се каже баста, до тук, тези, които не сте показали възможности през годините, не сте ни докарали примерно до Шенген напълно, до Еврозоната, или ние кога ще бъдем поне предпоследни в икономически план в Европейския съюз. Не говоря за първи, пети или десети. Но не можем да мръднем. Или тези държави, с които доскоро се конкурирахме, като да кажем Румъния, като Хърватия, те са далеч пред нас. Или ако щете едни страни, които до преди десетина години, двайсет ги давахме, нали знаете примерът с албанския реотан. Ами идете в Тирана, да видите колко е напреднала Албания. Какви неща са направили в Тирана, в столицата, край морето и т.н. Ами ние изоставаме. Не че стоим на едно място – да, имаме напредък, това в крайна сметка не можем да го отречем. Но темповете са бавни. И това трябва да накара хората да участват по-масово. И  съответно когато си пробвал някого 2 пъти, 3 пъти и той не е показал някакви резултати, ами дай да видим следващия. Защото следващият, и това също е проблем, между другото, трябва да подкрепим хората, които ги познаваме, които реално са показали възможности, защото при нас го има и другият проблем. Дошъл някой от някъде и веднага се хващаме като удавник за сламка и гласуваме за него. Два  примера ще ви дам: първият беше с Царя през 2001 г. с НДСВ. Тогава какво направи Царят? “Оправи" ни за 800 дни, взе си цялото имущество и отиде някъде, пък и да се върне, каква е ползата за българина. Сега, последният случай е с ПП: дошли някои, добре изглеждат, симпатични са, завършили са някъде, не се знае кога, къде и как и веднага се доверяваме. Според мен, трябва да има приемственост в политиката, тоест, да видим хората. Както преди малко ви споменах, защо не успя Лютви Местан. Ами защото не е тръгнал от  най-малката организационна структура. А направо е дошъл и Доган го е направил председател. Но когато ти тръгнеш от местен председател, общински председател, областен председател, тоест, през годините да покажеш, че можеш. Тогава вече, заемайки поста , примерно председател или заместник-председател, показваш резултати, защото през годините си се изградил и знаеш как да го направиш.

Вие ще подкрепите ли някой от партиите и коалициите за тези избори?

По принцип смятаме до края на тази седмица да съберем Националния съвет и да решим: дали ще подкрепим някого конкретно или примерно съобразно кандидатите в отделните региони ще оставим структурите сами да преценят. Това са двата варианта.

И на финала да ви попитам, как изглежда България днес?

България днес е много по-различна от България през 1989 г., ако трябва да сравняваме по време на този преход. Само че, да, много напред сме и като икономика, и като демокрация и т.н. Но ме тревожи, че демографски сме много зле. Обезлюдихме селата, малките градове, ако щете дори областните центрове. Там няма живец, няма я вече оная атмосфера, която я имаше преди. Това, че сме се съсредоточили в няколко големи градове, включително столицата София, не ни прави по-добри. Крайно време е да обърнем внимание на т.нар. периферия, защото там също живеят наши хора, там също живеят хора, които са част от този народ. И не трябва да ги търсим само по време на избори, а трябва всекидневно да сме ангажирани с техните проблеми. Особено централното управление.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.

Гост в студиото бе председателят на Националното движение за права и свободи и един от  основателите на ДПС Гюнер Тахир.