Ивайло Гълъбов, председател на Съюз на птицевъдите в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус".

С моя гост днес ще си говорим за пилешкото месо и цената на птичето месо на пазара. Казвам добър ден на Ивайло Гълъбов – председател на Съюза на птицевъдите. Много ни е драго, че сте с нас днес. Първо искам да обясним на нашите слушатели какво е дефрострирано месо и защо в България ядем предимно такова?  

Не бих казал, че в България ядем предимно такова, но количеството и относителният дял от пазара на пилешките полуфабрикати, замразени пилешки полуфабрикати, не е малко. Основно те се произвеждат от дефрострирано пилешко месо. Какво значи това? Замразено месо, шоково замразено в кланица, се размразява, обработва и замразява повторно. Това нещо не е забранено, счита се за безопасно, но според нас трябва да бъде ясно обозначено на етикетите, защото вкусовите качества на такова месо не са същите като на охладеното месо например.   

Защото има два пъти замразяване може би?  

Да, при шоковото замразяване, а още по-лошо – и при нешоковото замразяване, каквото ние имаме достатъчно аргументи да смятаме, че в цеховете за полуфабрикати се прилага нешоково, качеството се влошава, безспорно.   

Да, да. Искам да ви попитам какво е положението в момента на птицевъдството в България?  



Първо трябва да конкретизираме, защото птицевъдството има четири стълба. Това са яйцата за консумация, пилешкото…  

За яйцата ще говорим малко по-късно.  

Пилешкото месо и в сектор "Водоплаващи“ има два подсектора – това са пекинските патици, където месото се използва основно, те са месодайни, и при мюларите, където имаме и месо, имаме и основно, втлъстен дроб – всъщност това е основният бизнес на мюларите. Така че ако конкретно кажете коя точно…  

Конкретно искам да си говорим за пилешкото месо, тъй като е може би най-често консумирано от българите.   

Да, и е най-развито.   

Да.  

И основните ни приходи през годините са именно от производството на пилешко месо и на еднодневни пилета, бройлери и разплодни яйца най-вече. България е традиционно износител заради географското си местоположение, тъй като Близкият изток, където развъдната дейност не е широко популярна, а пък знаете, те са мюсюлмански страни повечето и консумират много пилешко месо, за своето производство основно купуват разплодни яйца от европейски произход. Ние сме най-близо от всички страни членки на Европейския съюз до Близкия изток. Именно затова сме един признат, добър и традиционен доставчик на разплодни яйца. А пилешкото месо в България от години има най-голям дял в белите меса. Ние сме произвеждали количества, които респектират към днеска през годините, но за съжаление, през последните 20 години местното производство губи позиции на българския пазар от експорт, най-вече от Полша и от Унгария, основно от Полша.  

А защо? Защо ние не консумираме наше месо? Защо внасяме?  

Именно причините са в различните условия за производство и в различните стандарти за качество. Примерно производителите в България използват най-съвременни технологии за въздушно-душово охлаждане. Това предполага малко по-ниски рандемани и по-високо качество на месото.   

Съответно е и по-скъпо за пазара.  

Съответно е по-скъпо за пазара. И не бих казал толкова за крайния потребител, колкото за преработвателната индустрия. И точно заради това българското месо се предлага основно като охладено месо и за индустрията, преработвателната – силно казано преработвателна, защото за нас овкусяването, замразяването и преопаковането на месо са силно казано индустрия, но така или иначе е широко разпространена, основно използва вносно месо, защото го купува на по-ниска цена. Имайте предвид, че играе голяма роля и данъците, тъй като българските производители слагат и 20% ДДС, за разлика от това, в Полша е 3%. Тази разлика от ДДС най-вероятно за нелоялните търговци е доста мотивираща, ако укрият търговски обороти. Не е тайна, че в сивия сектор работят именно такива по-малки транжорни, които не пласират продукцията си в търговски вериги, прибягват до друга търговска мрежа. Статистиката поне казва, че около 20% е сивият сектор. Този сив сектор най-вероятно отнякъде се снабдява.   

Г-н Гълъбов, основните притеснения на потребителите, освен това какво месо ядем, тъй като идва от Полша, предполагам, че има и някакъв проблем с етикирането, защото си говорихме преди време с друг мой събеседник, че с малки букви някъде по етикетите пише нещо, което не е полезно за нас, но ние няма как да го видим. Вие наблюдавате ли такива проблеми в етикирането?  

В етикирането има проблеми. Те са основно в това, защото освен начинът на обработка – примерно, ето, никога не може една опаковка със замразен пилешки полуфабрикат, да разбереш дали е произведен от замразено месо и от какъв произход е било месото, защото в момента, в който то се дообработва в българска фабрика, вече произходът става неясен. А според мен потребителят е важно да знае с какъв произход консумира продуктите.   

Определено.   

Най-малкото затова, защото е ясно, че когато консумираме български продукти, водим до принадена стойност на българската икономика, а когато консумираме полски – на полската икономика. Така че за нас, потребителите, също е важен и произходът на стоката. Още повече, че ако обърнем внимание, България, освен за местен пазар, работи и за външен пазар. Въобще, на свободен пазар знаете, че движението на стоки е абсолютно либерално, така че може да срещнете българско месо вероятно в цяла Европа. Още повече че в България работи една от най-големите групи, която е най-големият инвеститор в Европа в сектора.  

На пазара, да.  

Така че трябва да отчетем факта – няма нито една нотификация за салмонела от българско месо и 90% от нотификациите в Европейския съюз са от полско месо. Това не е случайно. Очевидно ние трябва да си даваме сметка, че риск има и че нашият контрол по линия на Българска агенция за безопасност на храните при влизането на такова месо в България и съответно при преработвателите трябва да е засилен така, че да не допуснем в търговската мрежа месо с компрометирано качество.   

Слава богу, засега не сме чували да има такова месо на пазара.  

Такова месо през годините на пазара се е появявало, Агенцията е реагирала бързо, спирала е и е изземвала количествата. Радостно действително е, че Системата за бързо оповестяване в Европейския съюз работи добре и независимо къде се засече салмонела в Европейския съюз, съответната партида моментално се изземва и бих казал, че Системата за бързо оповестяване работи добре. Имало е нотификации и от българска страна. Радващото е, че не са много.  

Да.  

Надяваме се при засилен контрол да не допуснем компрометирано месо на пазара, защото когато това се случи, загуби претърпяват абсолютно всички, не само онези, които са допуснали проблем по веригата, а въобще целият сектор, тъй като пада потреблението.   

Точно така. Искам да ви попитам и нещо друго, което вълнува всички наши слушатели. На база инфлация, цена на ток и т.н. очакваме ли намаляне на цената, тъй като в последно време има такава полемика, или напротив, очакваме повишаване?  

Да. Искам първо да внеса малко яснота по икономическите анализи. Истината е, че почти всички заинтересовани за развитието на отделните сектори институции, хора, асоциации, ние ползваме икономически анализи. Трябва да ви кажа, че те са изключително скъпи и че не са леснодостъпни на широката публика. Икономическите анализи, които се правят по студията – ще ми позволите да бъда изключително резервиран, тъй като ставаме свидетели на такива безумни тези, които по-скоро заблуждават общественото мнение и не заслужават вниманието на вашите слушатели. Цените се определят основно от търсенето и предлагането. Това е закон, който няма по студията да го изменим. Това е. Има по-голямо търсене – цената винаги ще расте. Това е свободната пазарна икономика. Ние сме избрали този път през 1991 г. Преди това имаше Комитет по планиране – по-старото поколение знае. Тогава нещата се определяха по различен начин. Но след като сме избрали да правим пазарна икономика, трябва да знаем, че търсенето и предлагането са в основата на формиране на пазарната цена. Друг е въпросът вече инфлация, защото инфлацията също се артикулира абсолютно произволно в България. Ние сме минали един период сериозен на инфлация, но тогава – подчертава – инфлацията вървеше заедно с девалвацията на националната валута. Днеска ние имаме стабилна валута, слава богу, вързана към още по-стабилна валута от нашата, абсолютно. В допълнение имаме и солидна банкова система, така че инфлационният процес е много по-различен от това, което ние сме изживявали, и това, което се случва в някои съседни страни, например в Турция. И трябва да си даваме сметка какви са инфлационните фактори. Инфлация има и тя е предизвикана основно от Зелената сделка, защото Европейският съюз абсолютно съзнателно взе решение да затвори големи енергийни мощности, да спре развитието на атомната енергия поне в някои държави и да прибегне към възобновяеми енергийни източници, което е съвсем нормално да намали предлагането и от там – да повиши и цената на тока. Малко по-късно, с началото на войната в Украйна, разбира се, положението се влоши допълнително. Най-вероятно Зелената сделка изобщо не е залагала тази война в плановете на Европейския съюз. Не вярвам, че някой е прогнозирал толкова бързо развитие и започването на войната в началото на миналата година.   

Така е. Много напредваме във времето, така че ви задавам един бърз въпрос. Наближава Великден, след има-няма два месеца. Ще може ли българинът да си позволи повече яйца и какви са вашите прогнози за цената на този продукт?   

В момента цената стигна високо ниво. Високото ценово ниво съответно мотивира производителите да произвеждат повече яйца, защото преди това ниската цена и дългото време работене под себестойност ги мотивира да намалят производството, което доведе до повишаване на цената. Сега вече високата цена на яйцата мотивира производителите да произвеждат повече. Забелязва се на пазара задържане на цената. От друга страна потребителят също най-вероятно леко намалява потреблението предвид високите ценови нива, така че очаква на първо време задържане на цената и не бих смял да прогнозирам дали в дългосрочен план ще има намаляване, но аз се надявам да нараснат доходите на населението и те да нараснат с увеличаване на производителността на труда, особено предвид възможностите, които дават новите проекти, Планове за възстановяване и развитие, да се потърсят решения за автоматизация, за цифровизация на икономиката и да се стигне в края на краищата до настигане на останалите страни членки, които са се откъснали на огромно разстояние от нас и ние оставаме най-бедната страна. Така че очаквам цените да се задържат, очаквам да започнат доходите на българите да се увеличават, ако ние правилно си подредим приоритетите.   

Много ви благодаря за този разговор.