"Днес чакаме някой да предложи в пленарна зала Делян Пеевски за председател на парламента“, предположи Виктор Димчев

Тв продуцентът Виктор Димчев и  ген. Димитър Шивиков, в предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“

Ако ние днес поставяме начало на разговора ни в студиото на Фокус, то скоро няма да има край на първото тържествено заседание на Народното събрание, което започна вчера, продължи днес, и продължава и в този момент. Сега какво следва оттук нататък и какво още да очакваме в петъчния ден? Поканили сме за анализ на тази изключително динамична и бих казала странна ситуация ген. Димитър Шивиков – кандидат за депутат за 48-ото Народно събрание и Виктор Димчев – продуцент, режисьор и анализатор. Здравейте и добре дошли.  

Димитър Шивиков: Здравейте.  

Веднага питам ген. Шивиков съжалявате ли сега, че не успяхте да влезете в 48-ото Народно събрание? Виждате какво пропускате.  

Димитър Шивиков: След така създалата се ситуация, да, съм щастлив…  

В кръга на шегата, разбира се.  

Димитър Шивиков: Не, то доколко шега, то си е истина и факт. Аз съм щастлив, че не съм част от тази гротеска, в която се намираме в последните 30 часа и виждаме пропадането на парламентаризма в България. Устоите на държавността са ударени като след удар от артилерийска система HIMARS.  

Така го определихте с военна терминология. Г-н Димчев, вие ако трябва да използвате  похватите на киното?  

Виктор Димчев: На мен цялата ситуация ми е много странна и много особена. Още повече след днешния завой, в който ДПС отново се оказват не просто водещи, но онзи лидер, без който ние не можем. Изглежда просто трябва някой да предложи в пленарна зала Делян Пеевски за председател на Народното събрание и току виж останалите 20-на депутата ще стигнат, тъй като г-н Цонев събра 120 гласа, трябват 121 или малко по-малко. Няма да се учудя, ако ние до края на седмицата се окажем след 3 дена яли, пили и се веселили с нов председател на Народното събрание, който ще е представител на партия ДПС, която уж всички искаха да изчегъртат през последните 15-на години от политическия пейзаж, но в крайна сметка се оказа, че тя е станала толкова незаобиколим фактор, че без нея просто не можем.  

Какво ще кажете, господа за думите на Вежди Рашидов? Емоциите при него са големи, фактите обаче са следните: нямаме председател на Народното събрание, нямаме все още конституирани парламентарни комисии и не се знае какво ще ни предложи утрешния ден.  

Димитър Шивиков: Ами най-напред да изкоментирам думите на г-н Вежди Рашидов – съвсем нормални, човешки. Човек, който го боли за случващото се, защото той е парламентарист с опит натрупан. Беше министър на културата, председател на Комисията по култура в предните Народни събрание. И по човешки той сподели тази своя болка. И съвсем естествено намирам неговия самоотвод поради факта, вие го чухте, той каза, че е човек на възраст и предпочита да се наслаждава на своя живот и да помага с каквото може, но не би желал да се нагърбва с тази изключително отговорна позиция, защото съгласно Конституцията, това е най-високата длъжност в България председателят на Народното събрание. Най-високата, най-отговорната. Тя е пръв сред равните, но в държавната йерархия по-висок от председател на Народното събрание няма.  

Така е, да. А откъде всъщност дойде тази идея да се издигне кандидатурата на Вежди Рашидов. Вие изненадахте ли се?  

Виктор Димчев: Донякъде е изненадващо, донякъде не, защото през последните 48 часа, даже почвайки от неделя вечерта започна да се натрупва напрежение и да се вижда, че депутатите не могат да се разберат за това кой да ги председателства. Това, за съжаление, е много лош сигнал към онези избиратели, които са подкрепили своите лидери и са гласували. И може да се окаже така, че те също ще бъдат разочаровани и няма да отидат да гласуват на следващите очертаващи се предсрочни парламентарни избори. Това може да взриви изборния процес. Ние и в момента имаме една ниска избирателна активност, представям си как се чувства човек, който е гласувал доверие на своята партия и на своите лидери и наблюдава последните 2 дни как те не могат да се разберат, карат се като деца. Чак преди няколко часа започнаха леко да стоплят тона и започнаха да си говорят като едни нормални българи без да хвърлят обвинения едни срещу други в опит да се разберат. Не знам и не се представям какво би станало, дали въобще е добре тези хора да им бъде оставяно в ръцете да определят бюджет, политика, да харчат милиарди, да разпределят пари по Планове за възстановяване, по нов програмен период от Европейския съюз. За съжаление, тези хора не изглеждат в състояние, депутатите от настоящото Народно събрание, не изглеждат в състояние да решат елементарни проблеми, какво остава за сложните проблеми, за онези лелеяни реформи и модернизация, която ние очакваме, за да стигнем до онова светло бъдеще, което всеки един политик и неговата партия обещава преди избори. И ето, минаха няколко дни след изборите, и те започнаха отново да се карат сякаш са на финала на нова предизборна кампания, а не в едно положение на формиране на ново мнозинство и ново управление, което да даде някаква надежда на този изстрадал народ в тази доста неприятна, многополюсна криза.  

Колкото до кандидатурата на Йордан Цонев, ние започнахме преди да чуем Вежди Рашидов, как си обяснявате толкова много гласове за Йордан Цонев? Той е получил 102 гласа "За“ за разлика от Кристиан Вигенин, който има 73.  

 

Димитър Шивиков: Ами то чисто математически като ги съберем гласовете на ГЕРБ-СДС и ДПС са 103 гласа. Допускам, че някой е отсъствал в момента или пък е получил, тъй като не виждаме разпечатката на гласувалите. Може да има подкрепа някой друг глас от другите парламентарни групи. Ми, съвсем естествено е тази подкрепа да получи г-н Цонев, от Цонев и Вигенин, поради факта, че БСП, парламентарно представената й група, от години по думите на г-жа Нинова, са единствените борци срещу модела ГЕРБ и модела "Борисов“. Дори днес тя няколко пъти го заяви от най-високата трибуна. Те декларативно отказаха среща с т.нар. "контактна група“. Бяха първата парламентарна група, която отказа тази среща с Плевнелиев и Паси. И другите досегашните им коалиционните партньори в лицето на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ виждаме какви искри прехвърчат между тях, включително и в днешния пленарен ден. А пък преди да се съберат в предходния парламент станахме неволни свидетели, доколкото си спомням във вашето радио, ако не греша, когато на вътрешно заседание на групата на "Демократична България“ лъснаха как, какво е мнението им, едни други как си говорят. Тоест, причината, фундаменталният проблем за да бъде това неразберателство така драматично, така гротескно, е личната непоносимост между лидерите. Те преминаха всякакви, то е клише, червени линии. Още в предизборната кампания с какви ли не епитети се обиждаха, квалифицираха. И какво да очакваме от тези хора? А доколкото се съгласявам с г-н Димчев за мнение, то за пореден път потърпевши ще бъдем ние, нормалните български избиратели. Защото за съжаление, голяма част от тях се отвращават все повече и повече, и този негативизъм се трупа. Докато не осъзнаем, че съдбата е в собствените ни ръце на нас, хората, и да бъдем активни в диня на избора, да посочим свои представители, проблемите няма да се решат. Ще дълбаем все по-надолу и по-надолу като свредел, само че надолу, вместо нагоре да излизаме от тотална криза.  

Факт е, изключително ниска избирателна активност на последните избори, а  в момента плодовете ги берем в Народното събрание. Виждаме пълен паритет, никакво разбирателство. Какво да кажем за останалите лидери Стефан Янев и "Български възход“, които преди това декларираха, че ще подкрепят всъщност номинацията на ГЕРБ-СДС? Но какво се случи? Как си го обяснявате?  

Виктор Димчев: Никой не е сигурен какъв е генезисът на тези партии, или поне в публичното пространство не е достатъчно ясно зад всяка от тях  какво точно стои зад нея. Може би наблюдаваме част от сложни ходове, които ще видим на пролет или при следващи избори като някаква нова конфигурация. Аз лично очаквам това да е начало на една по-голяма лява после, защо не и дясна коалиция, които да укрупнят тези разпилели се партии и коалициики, които очевидно не могат да се разберат, и техните лидери са толкова слаби и немощни, че не могат да ги убедят дори в нещо рационално. Дотам стигнахме, че председателят на една от партиите Асен Василев днес в парламента предложи партиите да предлагат кандидати от други партии за председател на парламента. Разбирате ли колко е абсурдно. Те не могат да избират собствените си кандидати, а представете си ако от БСП трябва да предлага кой от ГЕРБ да стане председател на Народното събрание. Това наистина прилича на една разпиляна детска градина, в която учителите са отишли да пият кафе и да пушат цигари някъде отзад, зад градината.  

И всичко е оставено в ръцете на децата?

Виктор Димчев: Точно така. Те децата не са особено компетентни, както виждаме.  

Димитър Шивиков: Те днес предлагаха какви ли не фрапантни критерии, на които да отговоря съответния кандидат или кандидата за председател на Народното събрание, което за пореден път показа, че е повече от трагично. А доколкото до г-н Стефан Янев да вметна едно-две изречение, ако ми е позволено. Виждаме една скоротечна метаморфоза в негово лице и в групата, но реално олицетворява парламентарната им група. В кампанията той заемаше една пропатриотична позиция, колебливо почти избягваше тактично темата НАТО, евроатлантизъм, въпреки че с бравурно България-НАТО и НАТО и България. Впоследствие се спихна тази тенденция, този изказ. Говореше център, център политиката, с всеки би се коалирал, с всеки би разговарял в името на България, в името на българския народ. И веднага след като беше вкаран в парламента, защото за мен няма грам съмнение… 

Вие имате съмнение, че това са реалните гласове за партията?  

Димитър Шивиков: Те софтуерно спечелиха партията "Български възход“, коалицията по-точно, ги вкараха вместо "Има такъв народ“. То ще си проличи. Те и другите парламентарно представени групи го заявяват техните лидери. Както и да е. Та, изведнъж той зае другата позиция – започна много да се обръща с лице към евроатлантизма, тези евроатлантически ценности. Дори при гостуването в едно публицистично предаване по една от телевизиите на въпроса: как разглежда събитията в Украйна, той каза: "Ами ако НАТО и Европейската комисия, и оттам Европейският съюз вземат решение, на нас не ни остава нищо друго, освен всички да влизаме в окопите“. Ако той това беше говорил и беше твърдял по време на предизборната кампания, парламентарната група на коалиция "Български възход“ щяха да гледат Народното събрание откъм жълтите павета. Това е моята кратка оценка за случващото се.  

Сега, как гледате на тази теория на конспирацията, има ли  такива кръгове, които стоят и определят съдбините на България – кой ще бъде председател на парламента, как ще се споразумеят парламентарните групи, какво правителство ще има? Защото това тупане на топката вече втори ден, а може би и трети ден, има ли има такова нещо като редене в чужди посолства на кабинети? 

Виктор Димчев: Струва ми се, че тази теория на конспирацията е частично вярна, тъй като през последните няколко месеца ние наблюдаваме тя да бъде изразявана от почти всички политици в почти целия спектър. Всеки от тях композира своите врагове в някаква невидима коалиция, която някъде в някой офис е била направена или сглобена, но това очевидно не е неистина, защото ако беше неистина, нямаше всички да говорят за него. Още по-странно е, че в доказателство на това ние виждаме едни и същи лица да се появяват в различни партии. Например има един ноторен човек, който се казва Румен Йончев, който съм виждал в поне 10 различни партии да говори, включително партията на Бареков, партия ЛИДЕР и там РЗС, БСП и какво ли още не назад във времето – един такъв умел конструктор, който доказва тази теория на конспирацията, че някъде някой нещо реди. Дали фактически се случва така или просто е въпрос на договорка как да бъдат изхарчени парите на хората, ние само вероятно можем да гадаем.  

Димитър Шивиков: То ако всичко, за което ние тук заедно твърдим в това студио, излезе наяве, то тогава няма да използваме думата "конспирация“. Именно затова се говори, че е конспирация, конспиративно се случват нещата. Те, самите факти, говорят за това. 

Изглежда като театрална пиеса, гледайки го отвън, дава се почивка, дълга при това, влиза се в някоя от стаите на парламентарните групи, след това се взима друго решение.  

Виктор Димчев: Ами ние днеска видяхме в парламента как различните личности си говорят изключително добре отвън парламентарната зала, групички се правеха от всички парламентарни страни и доста добре им се получаваше. Защо не успяват да го направят пред публиката – може би ги е срам, може би се страхуват или се срамуват от собствените си действия дотук и се притесняват какво ще видим оттук нататък, за да не би да се окаже, че при следващите избори, а пък идват и местни избори другата година, ще получат много голям жълт или червен картон някои от тях.  

Димитър Шивиков: Всички те са много обиграни, особено петте партии, тъй като "Възраждане“ за втори парламент са вътре, пък "Български възход“ – съвсем нови-нови.  

Там като че ли, при "Възраждане“ яснотата е най-голяма. Имаме си свой председател – ще гласуваме за него. Искаме сами да управляваме. Там нещата са ясни като че ли. 

Димитър Шивиков: Ами то, в крайна сметка, така трябва да се случват нещата. Не че съм привърженик и искам да защитя тяхната позиция, но в крайна сметка по някой път и моите виждания съвпадат с даден политически субект. 

При БСП също не виждаме отклонения  

Димитър Шивиков: Не, не, БСП – какви отклонения няма?! Напротив, там са толкова хлъзгави и само и само да бъдат до властта, че… да не си отваряме устата, няма да имаме достатъчно време. Но аз даже бих направил една препоръка тук, може и сега да изпратите вашите оператори около Народното събрание, да минат покрай заведенията, луксозните ресторанти и ще видите как потвърждението на г-н Димчев – представителите на различните парламентарни групи сега са седнали на масата и се черпят. 

Там ли редят пъзела? 

Димитър Шивиков: Ами там редят, да. Не, тези, които ще вземат решенията – те чакат обаждания сега по телефона.  Ето, снощи имахме същия факт. Изведнъж в 22.00 часа – прекъсване на основните телевизии и подредени в една редица основните лидери, така да се каже, водачите, пастирите на "Продължаваме промяната“ дадоха една кратка, но изключително съдържателна, с разтревожен патос пресконференция, че оттеглят техния кандидат Никола Минчев и всичко прехвърлят, топката, горещия картоф в ръцете на ГЕРБ-СДС. 

Това, между другото, умен ход ли беше на "Продължаваме промяната“, печеливш ли? 

Виктор Димчев: Тези рядко правят умни ходове, особено напоследък. Не беше умен ход, както и не беше умен ход да предлагат да избират те другарчета от другите партии за кандидати за председател на Народното събрание. "Продължаваме промяната“, за съжаление, вероятно не зависят от собствените си решения. Тези дни си направих труда да прегледам списъка на всички депутати и в него гарантирам ви, че има няколко човека, които се мултимилионери и са депутати и представители в Народното събрание. Има някои, които са просто обикновени милионери, и някои, които държат толкова сериозна позиция в държавата, че не биха могли да бъдат прескочени. "Продължаваме промяната“ са… ние все още дори не знаем какво са, защото те толкова бързо бяха сглобени и направени, че ние още не може да се огледаме в тяхната същност. Плюс това, те още не са формирани като партия. При тях влиянието от страна на едно чуждо посолство е също толкова голямо, колкото в БСП от едно друго посолство. Та, това разкъсване на България по време на войната става много очевидно и може би ние просто виждаме хастара на тези взаимоотношения, които от години тлеят, още от разпадането на предишната империя, ча чак досега, 30 години по-късно.  

Димитър Шивиков: Те са една компилация от – може и да прозвучи малко грубо, аз бих ги нарекъл "безродници“, хора, които са се откъснали от българската родна земя, все едно оскубано цвете, корените на което са във въздуха. Ще ви дам пример, тя е депутатка – една млада девойка от избирателен район Пловдив-град от "Продължаваме промяната“, която дори и българския език го говори с акцент. И тъй като баща й е влиятелен местен човек – да не използвам някаква друга дума, вкарана е в листата. Живяла е дълги години в европейска страна, там е родила своите деца, там се е устроила и изведнъж идва да определя съдбините. И участвайки в едно предаване, в един предизборен диспут, я питат: "Какво ви свързва с Пловдив и знаете ли какви са проблемите?“ – все пак втори по големина град. И тя казва: "Ами не, не знам. Но според мен основният въпрос е глобалното затопляне“. Значи пловдивчани страдат от глобалното затопляне и тя ще го реши.  

Говорихме си с вас в предварителния ни разговор това, което чухме и от главния прокурор на Република България Иван Гешев вчера – че в Народното събрание почти няма юристи. 

Виктор Димчев: Така е, юристите не са това, което бяха, поне в Народното събрание. То не просто няма юристи, няма читави юристи. 

Ако тръгнем по парламентарни групи, вие сещате ли се за юристи? 

Виктор Димчев: С юридическо образование има немалко хора, но те не са онези юристи, които в началото на 90-те години се опитваха да коват законите и които имаха общонародно уважение, били те от БСП, или от СДС – тогавашните доминиращи партии. Такива ярки личности в момента в този парламент липсват и това виждаме в самите кандидатури за председател на Народното събрание. Оказа се, че ние буквално нямаме човек или пък няма добър заместител в нито една партия на основните им кандидатури, които също не блестят с някаква невероятна оригиналност или пък биха могли да обединят българите и да кажат "Ето това е нещо, което трябва да се уважава“. Впрочем, това донякъде е така, защото и депутатите, и председателите на Народното събрание бяха охулвани в последните години от опозициите, каквито и да бяха те, до такава степен, че ние вече презираме тези народни избраници и председателите и съответно аз избирам и юристите, които имат име в България, които са отказали да участват като депутати в схемата на сегашните политически партии.  

Димитър Шивиков: Ами те са си виновни сами, защото ако погледнем, някои депутати натрупаха ценен трудов стаж в Народното събрание, те ще се пенсионират като парламентаристи. Друго нищо не са работили в своя съзнателен живот. Явно са толкова влиятелни и такова лидерство излъчват, че са несменяеми. Категорично подкрепям думите на Виктор, че аз даже на прима виста не се сещам. А, сещам се сега в момента – Костадин Костадинов е юрист по образование.  

Така ли? Не е ли историк? 

Димитър Шивиков: Той е завършил право, доколкото се сещам, във Великотърновския университет, но май няма нито един трудов ден като юрист. 

Виктор Димчев: Той и Христо Иванов е така, така че…. 

Димитър Шивиков: А, Христо Иванов – как може? Юрист от класа, беше министър. 

Ами една друга дама, която излъчва един авторитет, руса – Надежда Йорданова. Тя също е юрист.  

Благодаря ви за този разговор, ще следим събития в петък.

Евелина БРАНИМИРОВА