Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

В началото на месеца и в Деня на Съединението по инициатива на евродепутата Андрей Новаков в Европейския парламент в Брюксел бе открита изложба, посветена на Розовата долина и българските традиции в производството на розово масло. "Розовото злато на България“ – така се казваше изложбата. Събитието бе заради промените в Закона за класификация, сертифициране и опаковане на химикали и тяхното отражение върху производството на масло от Българска маслодайна роза. Засега се смята за напредък позицията на Съвета на Европейския съюз от края на юли, според която влизането в сила на регламента по отношение на розовото масло трябва да бъде забавено с близо четири години. Време, в което Европейската комисия да набави необходимите доказателства за рисковете за здравето от употреба на етерични масла. Битката за шанса за розовото масло започна кметът на Казанлък Галина Стоянова, която първа алармира в интервю за "Това е България“ за опасността заради въпросния регламент нейният регион да загуби поминъка си, а страната ни своята емблема – маслодайната роза. Защо от Европейската комисия се вторачиха в етеричните масла и култури, и по-директно казано: защо посягат на нашето розово масло? Наш гост е Гергана Андреева – изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика“. Добре дошла в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-жо Андреева.

Добре заварили! Благодаря за поканата.

С промени в два регламента Европейската комисия се е насочила към етеричните масла: в Регламента за класификация, етикетиране и опаковане на химикали и в Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикалите. Какво предизвика насочването им към тях?

Първо ще започна с Регламента CLP така нареченият, а именно за класификация, етикетиране и опаковане на химическите вещества и смеси. Като част от Стратегията за устойчивост за химикалите, което пък е под шапката на така наречената "Зелена сделка“, за която всички наши слушатели са чували, се отвори за ревизия този регламент и в него се включиха няколко нови изменения, едно от които засяга включването на така наречените "натурални ароматични продукти“, в които попадат и етеричните масла. А това от своя страна ще е свързано с ангажимент на произвеждащите етеричномаслени култури и ароматични продукти, парфюмерни продукти да ги етикетират и класифицират като потенциално опасни мутагени, токсични за репродукцията и опасни за околната среда. Това е абсолютно необосновано и неаргументирано от научна гледна точка. Т.е. когато Комисията е включила това предложение за изменение, не е взела предвид някакъв научен доклад или научни доказателства за класифицирането на етеричните масла като токсични или опасни. А цитирани са отделни компоненти, съставки на етеричните масла, като и метил евгинол, гераниол и т.н., които при определени концентрации, и то много високи, биха могли да доведа до токсичност или нежелана реакция от страна на потребителите. Но само по себе си етеричното масло е композиция и е многокомпонентно вещество, в чиито състав има биологично активни молекули, които природата така е създала, че те синхронизират и балансират помежду си, така щото етеричното масло да бъде само и единствено полезно и да има добавена стойност за човешкото здраве, което е факт и е доказано хилядолетия назад в историята ни. Има и други предложения в регламента, които обаче не засягат етеричните масла. Те са свързани с нови четири подкатегории на класификация на химикалите, съответно големината на обозначение на етикета и т.н., но с които предлагам да не занимаваме нашите слушатели. И трябва да акцентираме върху това, което е от изключително значение за нашата индустрия, за нашата страна, не само за поминъка на България, но и за имиджа на България. Българското розово масло е емблема на България, ние сме на първо място в света по производство и износ на розово масло. Розовото масло всъщност е защитено географско указание от 2014 година в Европейския регистър за защитени географски указания,  единствено и само България като страна членка на Европейския съюз произвежда индустриално розово масло. И по тази причина всъщност ние много активно, както и вие казахте, г-жа Стоянова, на национално ниво от страна на Министерство на земеделието, на Министерство на икономиката активно участвахме в лобирането за премахването на това предложение в регламента и за заличаването на това ново изменение. Факт е, че Съветът се съобрази с изложените аргументи. Много усилия костваше, много държави бяха против, но слава Богу Съветът се съобрази, и неговото решение на етап Европейски съвет е включването на мокс - на многокомпонентните вещества и смеси, сред които са етеричните масла, да отпадне, но с клаузата, изискването след четири години отново да се разгледа като законодателно изменение с научно подкрепени доказателства за потенциалната опасност. Що се отнася до Регламента REACH, Регламентът REACH съществува също от много години. Той дълго време не беше ревизиран. Честно казано още при самото му създаване той беше достатъчно сам по себе си тежък като административни разпоредби и изисквания. Благодарение на този регламент се създадоха т.нар. SDS Safety Data Sheets или Листове за безопасност, които всъщност представляват досиетата на суровините, в частност и на етеричните масла – всички етерични масла притежават такива информационни листове за безопасност и те биват предоставени на ползвателите на крайни продукти, които трябва да ги вложат и съответно да съобразят концентрацията на съответното етерично масло. Какво е предложението сега понастоящем, което ще бъде разглеждано през месец октомври и тепърва ще бъде отваряно за обществено обсъждане и за аргументи "за“/“против“. Е,  досега беше до 10 т, а сега искат от 1 до 10 т, т.е. категорията, която ще бъде длъжна да попълва всичките тези документи и да се регистрира в REACH системата, да се включва в консорциума и да плаща административни такси, което е изключително сериозна финансова тежест, тя обхваща най-, най-, най-малките земеделски стопани, които примерно произвеждат 5 кг или 10 кг розово масло, което просто е абсолютно икономически неиздържано и нецелесъобразно, и те няма да могат да изпълнят тези изисквания.

Ще можем ли и тук да повлияем в някаква посока, така че да отпадне това изискване?

При всички положения, достатъчно много аргументи сме събрали основно по отношение на т.нар. социално-икономическия импакт – тоест влияние, въздействие. Така че особено това засяга региони, които са с липса на алтернатива. Т.е. това са малки земеделски стопани, малки розови градини или други производители, които нямат алтернатива да отглеждат друго. Това са районите, както вие казахте, на Казанлък, между Стара планина и Средна гора, Розовата долина, Карлово, Старосел, Стрелча и т.н. И всъщност изключително много усилия трябват, но сме готови. Вече я поведохме тази битка. Искам да се върна малко към CLP – това, което се случи на ниво Съвет трябва да се потвърди и от ЕП. И неслучайно беше това мероприятие, което се проведе под патронажа и под организацията на евродепутата Андрей Новаков, който беше подкрепен и от другите евродепутати от България, е именно: когато се гласува докладът на рапортьора, на докладчика Мария Спираки, да бъде подкрепено това, което тя е заложила в доклада, а именно да отпадне включването на натуралните ароматични продукти изобщо, те нямат място в този регламент. Тяхното желание е и да отпадне този период, който е от четири години, т.е. след 4 години отново да влизаме в тази битка и отново да доказваме истината, а именно, че в природата няма нищо по-ценно от натуралното, органичното, екологичното използване на природни продукти, суровини и ресурси, в това число и на етеричните масла.

Слушам ви и си мисля: защо от Европейската комисия определят розовото масло, а и останали етерични масла, като химически продукти, след като те са 100% натурални? Каква е тяхната логика?

Защото в Европейската комисия има технически експерти, които се занимават с химикали и химически суровини, субстанции, вещества и други многокомпонентни вещества, които обаче нямат представа от спецификата на розовото масло. Те не са се занимавали с това, т.е. нямат информация за това как се добива, а именно, че то се отглежда на екологично чисти райони, нямат информация за това как се преработва и как се достига до розовото масло, т.е. единствено чрез процеса на воднопарна дестилация, т.е. използва се  единствено и само гореща вода, в която всъщност не се влагат абсолютно никакви нито примеси, нито други допълнителни средства, за да се получи в крайна сметка розовото масло. И това е пропуск на Комисията. Това е пропуск на Комисията, много често казват, че пътят за ада е постлан с добри намерения, та, доброто намерение на Комисията е да информира потребителите за потенциалната опасност на едни или други вещества, което само по себе си не е лошо. Хубаво е. Ние всички сме потребители на храни, на химикали, на препарати за козметика, на козметични продукти, на парфюми и други. Доре е да сме наясно, евентуално ако имаме склонност към алергизиране или кожна непоносимост към едно или друго нещо, да се информираме. Но не трябва да се вторачваме в природния продукт. Той е най-малкото безопасен, той е не само безопасен, той е абсолютно полезен, защото има редица добавени стойности, които са доказани за лечението и профилактиката на заболявания, свързани със стомаха. От над 80 години японският народ ползва целогодишно българско розово масло, над 250 кг всяка година се изкупуват от Япония и се влагат в желатинови капсулни форми, които се приемат за здравето на стомаха, за антиоксидантни свойства и т.н., и т.н. Да не говорим за ароматерапията, където благодарение на етеричните масла ароматерапията всъщност дава положителния резултат в развитието на определени заболявания, при вирусни инфекции, включително КОВИД – това беше от изключително сериозна полза за потребителите да ползват етерични масла вместо лекарствени форми – чисто химическите вещества, които фармацията произвежда. Така че определено трябва да стане ясно на експертите, които са в Европейската комисия, че би следвало да концентрират усилията и волята си да информират потребителите за действително опасните химикали, а именно белина и други такива, които се използват в детергентите и в битовата химия. И да не придава свойства на етеричните масла, каквито не съществуват.

Защо си мисля, че тук става дума и за лоби? Всъщност, какви са реакциите на химическата промишлена в Европа?

Ами да, категорично има лоби. Факт е, че някои от големите държави в Западна Европа и в Северна Европа имат гигантски мултинационални компании в областта на производството на химически субстанции, алтернатива на някои естествени такива. Така че при всички положения има намеса и на икономически интереси. Защото ако остане в този вид това предложение на ЕК, ние буквално зачеркваме, елиминираме етеричните масла, тъй като никой няма да си купи парфюм с череп на опаковката или никой няма да си купи етерично масло за ароматна свещ, на което има хиляда пиктограми, които го предупреждават, че едва ли не какви чудеса могат да му се случат със здравето.

Какво остава за капсули, в които има етерични масла.

Които се приемат, включително етеричните масла се влагат в хранителни продукти – това е изключително тенденция, която през последните години е в контекста на здравословния начин на живот, т.нар. "lifestyle“, който иска да приемаме все повече естествени продукти. Етеричните масла влизат в бонбони, в шоколади, в млечни продукти и в много хранителни други добавки. Така че определено за съжаление икономическите интереси на някои от големите държави, например Германия, Холандия и Австрия, позволявам се да ги цитирам, защото те бяха тези, които гласуваха "против“ решението на Съвета, е много сериозно по отношение на нас. Ние трябва действително да бъдем много здраво обединени в тази си позиция. Да не забравяме партньорите си, които също са засегнати, а именно това са Испания, Италия, Хърватска, Гърция, Румъния и Унгария, и да дадем отпор, адекватен отпор.

Какви ще бъдат последиците ако производството на етерично масло се приравни с това на химическите субстанции? Как ще рефлектира върху парфюмерии, върху фармацевтичната промишленост, върху козметичната промишленост?

Това е т.нар. "верига за доставки“, т.е. всичко е свързано. А етеричните масла са суровина, те влизат от една страна в парфюмерийната промишленост.  Розовата масло е в основата на рецептурите, т.нар. "формулации“ на световните парфюми, като няма да ги казвам марките, не е коректно, но това са най-луксозните, най-скъпите парфюми в света. От една страна, защото дава стабилност на формулата, от друга страна, защото се явява естествен консервант и не е необходимо да се добавят допълнителни изкуствени консерванти, само по себе се розовото масло е консервант. А от друга страна те биват използвани във  фармацевтичната индустрия в този дял на фармацията, където са хранителните добавки, където са алтернативите на тежките лекарства, които имат много странични ефекти. А хранителните добавки, които се използват за успокоение, примерно там се използва  мащерка, които се използват при главоболие, при мигрени, при високо кръвно и т.н., там примерно е маточината. Например маслото от белия трън и блатното кокиче се използват включително и в лекарства, които са за детски паралич и за множествена склероза, включително. България има патент за някои от тези екстракти. И това е изключително предизвикателство, наистина ще бъде невъзможно ние да предупреждаваме потребителите, които приемайки тези продукти,  ще искат да се излекуват; или да кажем на тези, които използват козметични продукти като крем: дневен, нощен, маска с розово масло, която всъщност ще им даде една хидратация, едно подхранване на кожата, едно справяне с антиейч ефект, и други или против пигментни петна, ние ще им кажем, ще им сложим на етикета: "Внимавайте обаче като го купувате този крем и внимавайте като си купувате тази хранителна добавка с маточина, защото, видите ли, те ще ви предизвикат репродуктивни проблеми и ще ви нарушат ендокринната система, и жлезите с вътрешна секреция могат да пострадат, и не дай си Боже да развиете някое сериозно да кажем онкологично заболяване“ – това е абсолютно нереално, няма как да се случи.

Говорим за етеричните масла, които изнасяме, и те биват влагани в козметика и парфюми с много високо качество и съответно висока цена. При такава суровина какво е състоянието на българската козметика и парфюмерия?

Действително по-голямата част от българските етерични масла са изнасят – всъщност над 95%. При розовото масло процентите са над 99%. Защото цената му е изключително висока и то влиза в продукти, които са с много висока пазарна цена. Но определено българската козметика има традиции в производството на висококачествени, на световно ниво продукти, които са свързани с грижи за кожата, с грижа за косата, с грижа за тялото, измиващи, без отмиване, с отмиване, за устната хигиена. Всички тези категории всъщност попадат в определението за козметичен продукт. И българските компании са изключително иновативни. Те са подготвени много добре за тенденциите от много години назад и включват във формулациите си именно тези натурални естествени суровини. Всички себеуважаващи се производители на козметични продукти, те изнасят за козметични компании от над 65 държави някои от тях, включват във формулациите си като активна съставка, т.нар. "активка“ се нарича на жаргон в нашия сектор, етерично масло било от лайка, било от роза, било от невен или лавандула, и съответно и ползват "клеемса“ – това са претенциите, претенцията, която тази активка съдържа върху целия продукт, т.е. активката е носител на претенцията на козметичния продукт включително като в неговата цялост. И факт е, че ние имаме изключително качествена българска козметика.

Защо я няма на българския пазар?

Тук ще отворя отново, за съжаление, вратичката на дългогодишния ни проблем с търговските вериги. Той не е проблем само на козметичните продукти. За съжаление, в България има представителство на търговски вериги, които поставят изключително много тежки условия пред българските производители, и много е трудно, плащат се жестоки такси за да бъдеш ти в една търговска верига, няма значение коя. За която и да се сетите – от рекламата за кварталния магазин до който и да е супермаркет, това не са български търговски вериги, това са чужди търговски вериги, европейски: френски, немски са основно, те поставят такива условия за обеми и толкова ниска цена за вход във веригата, че няма как качествената козметика да успее да влезе. За да може печалбата да остане в търговската верига, те изискват на вход цената на производителя да бъде изпилена на себестойност. И по тази причина българските козметични компании продават било чрез онлайн магазини или на външни пазари, особено в трети страни – изключително ценени сме в трети страни, в САЩ. Там има дори представителства на български компании, които имат офиси там и продават българска козметика да кажем с розово масло, които са да кажем ситуирани във Вашингтон и Чикаго. Изключително много голям обем се насочва към страните от Близкия Изток и Далечния Изток. Те много добре познават качествата на българската козметика. И това, което може да направи българският производител за местния си, локален национален пазар, е много малко, защото основните т.нар. "точки за продажби“, така се наричани в маркетинга, са хипермаркетите и супермаркетите. Няма ги. Аптеките обикновено предлагат също т.нар. "медицинска козметика“, защото такова животно няма – според Регламент 1223 козметичният продукт не може да лекуват, така че няма как да бъде медицински, те продават основно продукти на мултинационални компании: на френски компании,  всички ги знаем, на италиански компании, но основно да кажем на френски. Не се доверяват или много трудно се доверяват. Напоследък в някои от веригите виждам и български козметични продукти, но като цяло много е трудно действително. И това е. Има фирми, които имат собствени магазини, но това обикновено се случва в по-големите градове. Тези, които са потребителите в по-малките градове, много трудно българската козметика достига до тях.

А не е ли възможно тези фирми-производителки на българска козметика да си направят някакъв своеобразен кооператив, който да им даде възможност да наемат магазини, неголеми помещения, в които да продават, и да си направят реклама? И като знаят съотношението между качеството и цената, потребителите силно ще се насочат към тях.

Определено е възможно. Така, както и нашата организация вече е от 24 години създадена, тя е създадена не от някакви хора, които от някъде са решили едно нещо, а е създадена от самите производители. Създадена е за да решава проблемите, за да обръща внимание на важните въпроси, да обединява общите интереси, да защитава там, където е важно,  позицията на сектора и на национално ниво, и на международно. Но така или иначе всичките тези български компании, те са на 100% частни компании, имат някаква визия за развитие, някаква стратегия за развитие, и доста трудно по отношение на тази чувствителна тема с продажбите се договарят. Другото, което е, ако се получи едно такова приемаме хипотетично споразумения, то веднага би било атакуемо от Комисия защита на потребителите (КЗП) заради картел. Когато ние да кажем сме взимали отношения за достойната цена за плащане за розов цвят или за необходимостта от опаковките за козметични продукти, или други неща, много често сме били и обект на внимание от страна на КЗП за картелни споразумения, поради което ние гледаме да не се закачаме със закона, и в крайна сметка не е и редно. Така че ние бидейки на едно място, на една точка за продажби, това би било евентуално погледнато по някакъв не добронамерен начин от други институции.

Колко са фирмите, които работят в България в козметичния и парфюмерийния сектор? Ние говорим все за козметика, а парфюмите как се приемат?

Това с парфюмите ми е болна тема, защото фактът, че България за съжаление в периода на Прехода загуби своите позиции по отношение на т.нар. парфюмеристи. Ние имахме изключителни специалисти, които създаваха от суровината, хамурите и т.нар. парфюмни композиции. Тези специалисти искат много години обучение, искат някои дадености, включително и физиологични, т.нар. "нос“ или както е при сомелиерите за виното, така е и при парфюмите: трябва да имаш някои дадености по природа и оттам нататък много, много години да се обучаваш, за да станеш добър. Нямаше приемственост. Заради това, че тези специалисти, вече някои от тях дори не са сред нас, не се получи приемственост, и ние това, което правим към настоящия момент, е, че създаваме суровина, която специалистите парфюмеристи във Франция в Грас, в Ница превръщат в парфюмни композиции, което е жалко за нас.

Които се връщат на нашите пазари на невероятният цени.

Точно така. Да, защото ние всъщност наистина можем да си го направим, може и добавената стойност за крайния продукт, която е много по-висока, да остане в България.

Колко са фирмите, които работят в парфюмериите и козметичния сектор?

Фирмите, които работят, те са основно малки и средни предприятия, на 96% са малки и средни предприятия. Всъщност в сектора изобщо няма с изключение на една фирма в Шумен, тя е в категорията голямо предприятие. Те са около 140 на брой, като разбира се това са икономическите оператори, които са на светло. Сега, има и такива, които никой не знае, или пък са нотифицирани в европейския портал като отговорни лица, но без физически адрес или без производства. 52 са дестилериите в България. Това са производствените обекти, дестилерия е производствен обект, който преработва суровината на етеричномаслената култура до първичен или вторичен продукт. Това е не само масло, това са флоралните води, те също се влагат в козметиката и в други продукти. Така че всъщност благодарение на Закона за маслодайната роза, който беше приет януари месец 2020 година, слава Богу, преди да избухне светът с кризата с военния конфликт, имаме публичен регистър, който е на сайта на Министерство на земеделието, там ясно се виждат всички тези дестилерии, тези производствени обекти, и съответно компаниите, някои от тях са вече с много-много дългогодишна история, традиции и стабилни клиенти.

А възможно ли е да има на пазара розово или друго етерично масло смес или менте?

Може, разбира се, и не само може, а и съществува.

Как да го познаем?

Много трудно. За обикновения потребител е  абсолютно невъзможно. Това е например да направите разлика ако си купите една кофичка кисело мляко колко е истинско, дали има в него сухо мляко или не, освен ако не го дадете за анализ или да кажем да използвате някакви други методи, с които да разберете. Много е трудно, а при розовото масло е изключително невъзможно. При него основните фалшификации са по два начина: единият е, че българското розово масло се смесва с масло от трети страни. Производители на розово масло са Турция, Мароко, Иран и Азербайджан. Те произвеждат в доста по-малки количества, не толкова качествено е маслото, с по-ниски показатели, но съответно на много по-ниска цена. И когато се смеси едно по-евтино масло с едно много скъпо, качествено масло, се получава един хамур накрая, който съответно е с по-ниски качества, но пък с по-ниска цена и по-лесно се реализирана пазара. Това е единият начин. Вторият начин е чрез използването на т.нар. "заместител“ на естествената субстанция в розовото масло чрез цитронелол. Цитронелолът е химическият гераниол, който всъщност замества естествения, и е химикал, който се продава. Има сигнали за намесата и вноса му. Няма как да бъде хванат. В смисъл чисто използвайки сетивата си, а именно обонянието си основно, без един физикохимичен сериозен, а дори органолептичен анализ, дори и тогава е възможно да не бъде хванат цитронелолът, трябва да се извърши хирален анализ. Хиралният анализ е доста сложен анализ, много скъп, в България не се прави никъде, няма такава лаборатория, която да го предлага, и която да може съответно да идентифицира наличието на цитронелол.

Това означава, че коректни фирми могат да бъдат атакувани на пазара от некоректни, които да преопаковат фалшификати?

Категорично да, категорично. Не само че може, но го правят.

Е, как ще се реши този проблем?

Ами за това трябва да има контрол. Значи, Законът за маслодайната роза сам по себе си има текстове, които трябва да бъдат дооправени, като всеки закон той се развива, той е жив, не е стационарен. Но една от основните му глави е за контрола. В този контрол са включени Министерство на здравеопазването, което всъщност чрез регионалните си здравни инспекции трябва да извършва контрол на пазара на козметичните продукти например, съдържащи розово масло, както и да влиза в т.нар "сувенирни“ магазини, които се намират знаете много добре всички къде, в които се продават сувенири от България, един много сериозен дял от тези сувенири са т.нар. "фиолки“ или други продукти, които са с розово масло. За информация на нашите слушатели това не е розово масло, това е есенция, която е химическа есенция, не е естествена, не е истинска, само поради факта, че един грам, един грам розово масло е между 18 и 20 лева. Няма как в една фиолка, която струва 2 лева, да има истинско розово масло. За съжаление стигнахме до там, че внасяме от Китай такива продукти, които са абсолютна химия, и ги продаваме като наши.  Така че трябва да има контрол. Знаете, два са инструментите: едното е да има регулация, т.е. да са разписани правилата, да има правила, и второто е да се следи да бъдат спазвани. Това са, няма други. Във всяка ситуация, особено в условията на пазарна икономика ще има субекти, които ще се опитат да получат печалба за сметка на нелоялна конкуренция, за сметка на нискокачествените продукти, за сметка на фалшифициране на продукти. Така че това е, държавата трябва да е много сериозна.

Дали това не са имали предвид в Европейската комисия, когато са тръгнали към поправката на Регламента за етикетиране, че може би трябва да се види на пазара и страните производителки да бъдат заинтересовани да отсеят ментето от реалното?

Всъщност, това няма никакво значение дали е фалшификат или натурално за регламента. Т.е. включването на етеричното масло в този регламент не е аргументирано, защото и да се включи, това няма да даде резултат, че да се ограничи фалшифицирането. Да, може би ще стане по-трудно в смисъл такъв, че все пак като е етикетирано като опасно и т.н., може пък някои фалшификатори да се откажат да го правят, но тогава вместо да изпишем вежди ще извадим очи. Т.е. опитвайки се, ако това е хипотетично една от презумпциите на Комисията да сложи в ред пазара, не е това начинът. Трябва да има контрол на границите – това, което примерно да кажем България направи, слава на Бога,  това е един от добрите примери, в които държавата си беше на мястото – Министерство на земеделието заедно с Министерство на финансите чрез Агенция "Митници“ направи отделен митнически код в митническата ни номенклатура за розовото масло, и по този начин, включително бяха обучени митническите инспектори, изискват се редица документи, които трябва да съпътстват една пратка, за да може да докаже той, че не е фалшифицирано, не е внос от Иран, Ирак и така. И при сигнал, т.е. при наличие на такова нещо, веднага се  сигнализират контролните органи. Но това е само за трети страни. Т.е. за да може да обхванем и вътреобщностния пазар, трябва да се създадат допълнителни…

Контролни механизми?

Да, механизми вътре в самия Европейски съюз. А честно казано, поне на този етап Европейският съюз като че ли не му е толкова важно, какво точно се случва с онова там някакво си розово масло, защото каквото и да си говорим и в Европейския съюз има по-важни теми, по-неважни теми. Като цяло България не е от най-важните, обикновено ни се обръща внимание за да ни се скарат за нещо или да ни накажат, но ако примерно нещо представлява национален интерес за нас – не сме в приоритет на разглеждане.

Ами трябва да си променим външната политика.

Да, точно така.

Да намерим съответните хора, които да го отстояват. И на финала да ви попитам,  имате ли информация докъде се стигна с доклада на Мария Спираки? Какви са резултатите, какво се случва там?

Да, имам информация. На 5 октомври, което е следваща седмица в петък, в 09.00 часа г-жа Спираки ще докладва пред Парламента, който ще вземе своето решение. На 11-ти и 12-ти започва т.нар. триалог. Т.е. след като Парламентът вече излезе с решението си, се събират трите органа на Европейския съюз: Европейския съвет и Европейския парламент с Европейската комисия като модератор помежду им, защото те са вносители на изменението, а двете страни: Парламентът и Съветът трябва да си стиснат ръцете. Така че предстои развръзката. Съвсем, съвсем на финалната права сме. Много усилено работят Андрей Новаков и неговият екип, изключително отдадени са, изключително влязоха в сентенцията на проблема. Такова нещо не се е случвало никога досега в работата ни за толкова години. Работят те активно със своите колеги от парламентарната група, от другите страни, водят постоянно разговори за събиране, да бъде подкрепено това при изнасянето на доклада. Така че стискаме палци. От нашата страна това, което можахме да направим до този момент, го направихме. Сега вече топката е в Брюксел.

Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодари ви за подробната информация, която споделихте за един изключително важен за България сектор, за който малко се говори.

Аз ви благодаря за поканата и се надявам, че ви е било интересно и ще бъде интересен и на слушателите този разговор.

Ще продължим този разговор.

Цоня Събчева