Георги Тодоров, православен богослов и публицист, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

От този свят си отиде негово светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Патриарх Неофит почина на 78 години след дълго боледуване. Той е роден в София на 15 октомври 1945 година със светското име Симеон Николов Димитров. Подстриган е за монах с името на Неофит от българския патриарх Максим на 3 август 1975 година. В годините Неофит е ректор на Духовната академия в продължение на 12 години и Русенски митрополит. На 24 февруари 2013 година на Патриаршески избирателен църковен събор в столицата София Русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на негово светейшество Неофит като патриарх български е извършена в катедралния храм "Св. Александър Невски“.

Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден "Стара планина“ I степен за изключителния му принос към Република България. Дълбок поклон и мир на праха му. Каква следа остави патриарх Неофит след близо 11 години начело на Българската православна църква? Приветствам в нашия ефир Георги Тодоров – православен богослов и публицист, изследовател на историята, културата и изкуството, автор на множество статии и книги, посветени на православната култура. 

Г-н Тодоров, патриарх Неофит бе третият църковен глава след възстановяването на патриаршеското достойнство на църквата през 1953 година. Какъв път измина той и как думите и делата му се възприеха от хората и обществото?

Неговият път е общо взето праволинеен. Той от ранна възраст тръгва по пътя на църквата още като ученик в Семинарията в Черепишкия манастир. Между другото тази семинария е особено явление в българския духовен живот, защото тогава е било комунизъм и са ги изгонили от столицата, от хубавия Дворец на пионерите, и ги пращат вдън гори тилилейски, един вид там никой да не ходи, да няма ни град, ни село, камънаци, но се получава обратно.

Фактически в тази Семинария се оформя малко общество, което съхранява духовността, църковността и като богослови, и като учители, и като монаси, които са преподавали там, те някакви си създават нещо почти като манастир в Семинарията, на една крачка е Черепишкия манастир. Така че от най-ранна възраст той поема този дух - монашеския, църковния, духовния, и оттам нататък все по права линия кара, няма някакви отклонения вляво и вдясно, както се казва до ден-днешен, до снощи, когато почина. Та, един много праволинеен духовен път и бих казал, че неговият характер, неговото излъчване – един човек, който нямаше врагове, няма, аз не съм чул някой да каже лоша дума за него.

Именно, да. Вие преди години, гледах ваши медийни участия, когато при избора на Неофит казвате тогава, че Неофит е първия патриарх, при когото не е имало политическа доминанта реално върху избора му.

Да, точно така. Това беше време, когато вече…

2013 година, нека кажем на нашите слушатели.

… избирането на патриарх не зависеше от външни сили, които дърпаха конци или налагаха свой човек, той беше естествено избран, него поискаха да изберат мнозинството от Светия Синод. И в това отношение можем да кажем, че той се радваше на едно уважение и на добро отношение. Той самият аз не съм го чул да каже лоша дума за никого, с един такъв естествен приветлив характер, с любов към всички, с усмивка, с добронамереност – и това на пръв поглед някой ще каже: "Ама то това не са качества на лидер. Нали там трябва човек, който със здрава ръка да ръководи“. Обаче сега, като гледаме назад в годините, виждаме, че неговото присъствие, макар че той беше дълги години болен, беше в тежко състояние, в немощ, обаче ето на сега, като си отиде изведнъж усетихме, че е имал присъствие, че неговото битие е било важно.

След като обсъди въпроса за поклонението, опелото и погребението на светия патриарх Неофит Светият Синод реши на 15 март тази година от 09.00 часа тленните останки на блажено починалия български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски“. Това обявиха от Светият Синод на брифинг пред журналисти. Митрополит Йоан е временният наместник-председател на Светият Синод. Разговаряме с Георги Тодоров – православен богослов и публицист. Г-н Тодоров, споменахте, че липсата на патриарх Неофит ще бъде усетена неминуемо, изтъкнахте неговите изключителни качества и добронамереност, различни от типичните може би лидерски, които обществото е свикнало и които може би толерира, поставяйки някаква грешна рамка.

Ние сега се намираме в един такъв труден момент за Българската църква във връзка с кризата, която беше връзка с избора на Сливенски митрополит, и това хвърля сянка върху настроението около опелото, погребението на патриарх Неофит. Той е пожелал да бъде погребан в Троянския манастир, там, където е първият му манастир – да го кажем така условно, макар че той не е бил там, но там е фактически е замонашен, самият патриарх Максим беше от Троянската школа, и там ще бъде упокоен, там ще бъде погребан.

Ситуацията е малко особено след тези протести, които бяха онзи ден. Те буквално съвпаднаха с неговата кончина. И виждаме някак си в негово отсъствие, когато той както се казва береше душа, че се усети неговата липса. Ако той беше в съзнание, аз съм сигурен, че щеше да избегне тази криза мъдро и добронамерено, както обикновено. Та, сега няма да им лесно на митрополитите от Светия Синод да излязат от тази криза.

Защото знаем, че всеки един митрополит на Българската православна църква участва в предварителните избори съобразно Устава на Българската православна църква.

Точно така, но в изборите за патриарх участва и събор. Значи предстои да се направи Патриаршески избирателен събор, така че по-широка е групата, която имат право да участват.

На който да кажем, че ще бъдат излъчени колко кандидати на брой?

Ами поначало кандидатите те се знаят кои са, защото тези, които отговарят на изискванията на Устава колко години да са били вече митрополити и каква възраст да имат и т.н., и фактически броят на избираемите не е много голям. Не всички епископи могат да кандидатстват и не всички митрополити още по-малко.

Ако не се лъжа трима на брой.

Така че е малък броят. Мисля, че са седем-осем в момента от 12-тимата, които са. Така че поначало броят не е много голям и измежду тях ще потече този събор избирателен. Аз се надявам до три месеца, когато е срокът на това нещо, да се поздравим с нов достоен заместник на патриарх Неофит и достоен глава на Българката българската православна църква.

Редица политически лидери изразиха своите съболезнования по повод кончината на българския патриарх Неофит. Какви са вашите наблюдения, г-н Тодоров, какво се случи през годините и как патриарх Неофит успя така да възпре политиката да има пряко отражение върху църквата?

Прави впечатление, че всички лидери, които се изказаха, естествено, то при такива случаи се говорят само добри слова, но мен ми се струва, че някак си искрени бяха тези слова в повечето случаи, не звучаха така съвсем изкуствено, както в някои случаи. Имаха такова едно уважително отношение към патриарха. По него време се случиха някои положителни неща в Българската църква, утвърди се бих казал нейната роля, успокои се след разкола. Защото около покойния дядо Максим имаше големи бури по време на разкола, колкото и да е, колкото и да мина всичко, все пак стана едно такова разделение, бих казал донякъде може би и враждебно отношение към него. Докато патриарх Неофит беше човек на консенсуса.

Траурни камбани посрещнаха тленните останки на патриарха Неофит в митрополитския храм "Св. Марина“ в София, много миряни, сред които възрастни хора, младежи, малки деца са събраха, за да почетат паметта на патриарх Неофит. Студеното време и дъжда не разколебаха и за миг вярващите, те продължиха смирено да чакат пред храма, съобщи наш репортер. А ето и как ще запомнят патриарха: "Той беше наша опора. През всички тези години беше образец за кротост, смирение и благост, за пример на всички как трябва да служим на църквата с всички таланти, които имаме“, коментират хора пред нашата камера. "Само добри думи, много милосърден – с това ще го запомня. Добър учител, невероятен, ненадминат, несравним певец. Вечно да бъде паметта му и царството небесно,“ споделя друг. Темата коментираме в нашия ефир с богослова и публицист Георги Тодоров. Г-н Тодоров, преди малко казахте, че по пътя си патриарх Неофит е имал много положителни дела. Вие кои ще отбележите?

Тези дела са в най-различни направление, защото той преди да стане патриарх беше митрополит в Русе, преди това директор на Духовната академия и т.н., викарий на патриарха. Така че той в различните етапи на своя живот е вършил много добри дела. Може би най-така важните са, за мен може би най-важните са едно, две, три. Едно от тях беше по време на разкола. По време на разкола всеки български духовник, епископ и т.н. е бил в едно временно изкушение: Дали да тръгне с разколниците или да остане верен на църквата, накъде духа вятъра и т.н. И тогава той взе единствено правилното решение да си бъде с каноничния патриарх, независимо от всичките обвинения.

И неговата роля беше много важна по време на разкола, защото той беше една много видна фигура, добре беше приет навсякъде, имаше авторитет и малко по малко, понеже знаем, че времената бяха доста лукави, хората се изкушаваха, малко по малко се преодоля тази неприязън към патриарх Максим, че ужким бил избран незаконно и т.н., и за мен там ролята му беше много важна. Не е разбира се единствено той, и други  извършиха важна работа, но там неговият дял беше много сериозен.

Друга негова сфера на дейност е пеенето, за което стана дума, че всичките си таланти, нали, той си беше голям музикант църковен, певец и диригент и т.н., брат му също, Бог да го прости. Така че в това отношение, той издаде няколко диска, в това отношение той има отделен самостоятелен голям принос. По време на патриаршеството му, пак да кажа, първо, църквата – това е много важно, а не се обръщаше внимание, че нямаше в нея никакви разколи, никакви клатушкания в ляво и дясно. Това нещо е голямо постижение.

Отбелязахте, че и ако той беше в добро състояние по време на тези протести и контрапротести, които наблюдавахме преди няколко дена, ситуацията може би щеше да бъде туширана много бързо.

Абсолютно. Аз съм убеден, че изобщо нямаше да се стигне до тази ситуация. Аз съм го виждал – срещахме се когато бях още в Светия Синод като работих, и той беше човек, който намираше път за решение на сложни казуси со кротце и со благо, така с усмивка, с находчивост и нещата се решават. Така че аз съм убеден, че той ако беше в силата си, изобщо нямаше да се стигне до тази ситуация. И неведнъж е решавал, ние понякога не забелязваме, че а, ами то нищо не се случва. Ама то не се случва, защото някой е направил така, че да не се случват тези лошите неща, които а, как не се случиха. На нас, българите, това честно го наблюдаваме – нещо лошо ни се случва – а, национална катастрофа – ама ти сам си я допуснал преди това, като не се свършил каквото трябва.

Та, дядо Неофит имаше този талант да ги изпреварва лошите възможности и да ги тушира, и привидно: А, нищо не се случи, а всъщност зад това стои някой. Винаги го има човека, благодарението на когото нищо не се случва, нищо лошо не се случва. Та в това отношение той имаше една дарба, такава на консенсус, на добро излъчване, при което се отваряха врати. За мен през цялото му патриаршество 11-годишно ключовият, звездният момент на Българската църква беше по времето на т.нар. Събор в Крит. Съборът в Крит имаше за цел цариградския префект да стане така да се каже главен командващ на Източната църква, нещо като източен папа, да се наложи като човек, който раздава картите и прави всичко. И всички църкви малко или много бяха се подхлъзнали, бяха подписали едни документи, които после ужким ще ги оправят. И тука дядо Неофит с този му усет стратегически, той мислеше за бъдещето, за последиците, той привидно нали така, уж нищо не се случи, Българската църква не отиде там по някакви си причини, и се оказа, че този ход е променил историята на славянската църква, на цялата църква, защото България тогава даде тон, след това дойдоха и грузинците, след това Антиохийската църква…

Нека да кажем, тук ставаше въпрос за сливане в едно на всички християнски църкви.

Не, не веднага, но това е първата крачка, първата крачка в тази посоката да се направи...

Юни 2016 година, да.

Да, тогава беше така измайсторена ситуацията, че всички да се строят и цариградският патриарх да командва парада, което в никакъв случай не е добре, защото ние ако нямаме такава вътрешна, как да кажа, контролиране един друг, ако само от един зависи всичко, той става много податлив на натиск. И вече могат да го купят и външни сини, и изкушения, и какво ли не, и тогава няма кой да го върне в действителността. А сега си остава църквата както си е било винаги – да имаме консенсус, за да си взема меродавно решение, а не един да диктува какво ще правят другите. Така че той имаше голяма заслуга в това отношение дядо Максим като глава на църквата, той се беше подписал в Швейцария на предварителните документи, и всеки ще каже: "Ама той сега се е подписал, няма да си плюе на фасона“, нали – не, дядо Неофит разбра, че това е било едно подхлъзване и много елегантно, много безшумно каза: "Ами ние няма да ходим поради тези причини. Искаме малко да се отложи, да се обмисли“. И това отлагане доведе до това, че не отидохме там и оттам вече се разсипа тази система, която щеше да ни вкара в една поредица от зависимости от неща, които ние не бива да зависим. Българската църква трябва да бъде независима, и като такава има по-голяма тежест и по-голяма способност да оцелее в трудните времена, които се задават сега.

Очаквате ли този дух да продължи да витае из Българската православна църква, т.е. да бъде независима, и какви предизвикателства може би ще срещне Българската православна църква оттук нататък? И очаквате ли този мирен дух да остане там в нея, да се запази и патриарх Неофит да има достоен наследник?

Всички на това се надяваме, разбира се. Дай Боже, да стане така, защото предизвикателствата за нашето време са много големи, особено на идващите времена. В момента има едно привидно затишие като че ли в църковния живот, слава Богу, но ми се струва, че с всяка следваща година нещата ще стават все по-сложни, все по-трудни и е много важно, изключително важно кой ще излъчим ние, защото изборът на патриарх в крайна сметка зависи от всички от нас по един или друг начин. Ние ще получим този патриарх, който заслужаваме. Всеки народ си заслужава началници, така и Българската църква си заслужава началника. Ако ние сме недостойни, и патриархът няма да бъде някаква извънредна даденост от Бога, защото не сме го заслужили.

Ако ние имаме начело на Българската църква един спокоен, мъдър и най-важното, което е, далновиден, вярващ и принципен човек, тогава в тези много сложни времена, лукави, които вече са, но още повече предстоят, тогава ние ще можем да, корабът на църквата ще мине през тези бури. Ако не дай си Боже, не е така, тогава ще минем през изключително сурови изпитания. Струва ми се, че идните десетина години, ако приемем, че следващият патриарх поне 10 години ще бъде, може и много повече, но идващите 10 години със сигурност ще бъдат, ние виждаме всеки ден какви изпитания. Ние имаме в момента какви ли не трансхуманизми, настъпване отвсякъде, човешката природа, човешката същност е под обсада, вече човека е под въпрос.

Човекът и човечността.

И човечността, да. И в това отношение ние имаме нужда от наистина една изключително дълбока фигура, която да гледа във вечността, дори не бих казал в бъдещето, да гледа във вечността, защото там е ориентирът – Христос, който е вечността, това е отговорът на всички въпроси. Ние като човеци не може да решим въпросите – толкова са сложни и безкрайни. Ако го нямаме този ориентир, ако нашият ориентир е, не дай си Боже, егото, егоцентризмът, тщеславие, гордост и т.н., човек се лъже, той си мисли, че сам решава, обаче неговите грехове го дърпат ляво-дясно и той пада. Затова на нас ни трябва човек, който да гледа във вечността, да гледа в истината, да гледа в Бога, и оттам да получи отговор на въпросите, които по човешки ние не можем да намерим верния отговор, защото сме ограничени – нито знаем бъдещето какво ще донесе, нито знаем безкрайните подробности на света, човешкият ум не може да реши тези сложни задачи. И нека да го наречем интуиция, но тя е интуиция на вярващия, тя единствено може да ни прокара през тези сложни бури, които се задават и вече бушуват, макар и може би не точно в Българската църква, Слава Богу, още тука е мир, но не знам докога.

Може би тук е важно да отбележим как се възприема днес ролята на църквата.

Ролята на църквата според мен не се възприема достатъчно както трябва в българското общество. Ние сме я възприели като една историческа завареност, с много големи заслуги от IX век, всичко е прекрасно. Но един вид в момента дай да си гледаме бизнеса и да видим политиката и т.н., а църквата да бъде за украса. Това е много опасно. Църквата не е само история, не е само естетика, красиви храмове, и красиви икони, и красиво пеене - не. Църквата е най-реалният ориентир за всичко. Нищо друго не ни ориентира – нито политиката, нито икономиката, нито светската наука, не. Църквата и учението на църквата, практиката на църквата са единствения ориентир в днешното сложно, в бъдещето сложно време, и затова имаме нужда и от проповед.

Църквата трябва да излезе от храма, да влезе в телевизията, в интернет, малко по бих казал настъпателно, да излезе от кухата отбрана, която беше по време на разкола, отвсякъде се нанасяха удари, и църквата беше в глуха отбрана, пък и по време на 45-те години соц. Пази се да не изчезне и т.н. Сега вече тя трябва да излезе в настъпление, гласът й да се чува. Тя трябва да бъде самоуверена, не защото самите духовници, патриарх, митрополити са самоуверени, а защото Христос е тяхната вяра, оттам се самоуверени, чрез Христа. В това отношение аз очаквам при следващ патриарх да имаме една още по-настъпателна позиция в обществото, за да си вземе църквата своето достойно място като пътеводител на обществото.