Георги Стефанов –  експерт "Климат и енергетика“, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Пожарът в граничната планина Славянка достигна до България. Смут настана и около Община Струмяни заради пожар отново. Там се задейства системата BG-ALERT, предупреждение за евакуация. Френските самолети, които бяха до граничната планина, отидоха в Община Струмяни, пренасочиха ги. Гасенето на огъня по въздух вече започна. Целта е да не се допуска ескалиране, нещата са сякаш под контрол. Такава е информацията, с която разполагаме. Сега да ви питам първо, какви са особеностите на българската територия, която бе обхваната от граничната планина Славянка, там пожара, който се разгърна в Гърция, и достигна до нашата държава?

Планината Славянка е масово непозната на българина. Най-лесно мога да я оприлича като Малкия Пирин. Той е последната територия на Рило-Пиринския масив с такива алпийски територии и преди всичко е много ценен за биоразнообразието и природата територия от двете страни на границата. Разбира се поради факта, че е било гранична зона, ние всички видяхме, че това е една зона, която освен, че е уникална, тя е трудна и за преход, за преминаване, и също така е минирана, което предизвиква едни специфични особености на това, че не може по нормален начин пожарникарите и горските да преодолеят предизвикателството. И затова всъщност те се опитват пожара да го принизят, да слезе в низините части на планината, където всъщност могат по-активно да се намесят с други средства.

Вече имаше взривове на мини, извинявайте, че ви прекъсвам, но имаше взривове на мини, които прекратиха потушаването на пожара в планината Славянка.

Да, неясно е поне за мен кога и как тези мини са попаднали в тази погранична зона, защо не са картирани, защо не са отстранени. И въобще в 2024 година, след като вече 16 години сме в Европейския съюз, как това въобще е оставено. Но както много други проблеми в България, така и този е един от неглижираните най-вероятно. Не мога да тълкувам, това са военни въпроси. Но в контекста на пожарите бих искал да подигна един много сензитивен, чувствителен въпрос, и това е летателната техника и капацитета, с която България разполага. Ние всички знаем, че имаме два хеликоптера, един "Кугар“ и един руски, с които всъщност гасим пожари. И тук идва един въпрос сега: защо само два, при условие, че имаме близо 20 хеликоптери на въоръжение, защо само два използваме? Ще припомня на слушателите на Радио "Фокус“, че при две седмици през ефира на Радио "Фокус“ аз отправих апел България да се възползва за първи път и да поискаме помощ от Механизма на гражданска защита, и слава Богу, това се случи, на която база наистина вече имаме помощ от повече от 10 дена от самолети, хеликоптери.

Но основният въпрос остава неотговорен, и той е: докога българските власти в контекста на Министерството на вътрешните работи, в контекста и на Министерството на отбраната, не могат да намерят необходимите средства, за да преодоляваме пожарите възможно по-бързо. Така, както и с медицинската помощ, така и с пожарите – колкото по-бързо когато един пожар възникне, той се неутрализира, толкова по-малкото са неговите въздействия и толкова по-малък е рискът за неговото бързо разпространение. Спецификата на България в този регион е, че ние се намираме от северната страна на тези планински масиви, включително и от северозападната страна на Македония, защото в Северната Македония също горят големи пожари, които преминават през нашата граница, споменахме вече за Струмяни. И нашата територия е по-лесиста, т.е. има по-голяма растителност. И сега, когато виждаме едни такива сръхгорещи периоди, третата топлина вълна до средата на лятото, почти никакви валежи за последните месеци, горещо лято…

Но пък вятър, наличие на вятър, който допринася за разпространяването на пламъците.

Да, ставаме свидетели на една катастрофа, с която с необходимите сили и ресурси българските власти не могат да се справят. И това отново за пореден път показва необходимостта от скоропостижна адаптация на цялата българска икономика и държава в контекста на управление на риска от тези природни катастрофи. Без значение дали говорим за валежите и наводненията, които бяха миналата година, или говорим за сушите и пожарите, явно от тук нататък ще сме свидетели на все по-чести проявления на тези природни катаклизми, и това само ще доказва, че когато сме неподготвени, ще плащаме много висока цена. И така, понеже споменахте политиките – да, ние се възползвахме от Механизма за гражданска защита, сега на второ място е да оборудваме всичките ние хеликоптери с тези кофи, които гасят, а не само два от тях. Само да кажа, една кофа струва 20 хиляди долара – по-евтино от една кола. И да припомня колко милиони се дават непрекъснато за какво ли не е в тези структури, милиони и милиарди. Така че 20 хиляди долара за една кофа за един хеликоптер, за да може да имаме повече от два, за да реагираме по-бързо.

Въобще не би трябвало да ги коментираме в бюджета, това са жълти стотинки в бюджета на тези две ведомства, които спомняхме – МВР и Министерството на отбраната. И на трето място обаче да кажем, че само това не е достатъчно. Изключително необходимо е цялото българско общество, всички ние като граждани, да поставим отново въпроса за катастрофичния пул, т.е. да започнем да генерираме средства, които са на принципа на застраховката "Гражданска отговорност“ или на Сребърния фонд в здравеопазването, всъщност ние да имаме достатъчно средства за възстановяване при едни такива природни бедствия, без значение пожари или наводнения, защото миналата година бяха наводненията по това време, а сега са пожарите. Не е невероятно да дойдат отново наводненията, защото всички знаем, че на база на високите температури водите в Черно море и въобще в Адриатика са по-високи, съответно има големи изпарения, което е предпоставка за големи наводнения в последващите седмици и месеци.

Важно е да отбележим, че наистина механизма за гражданска защита беше задействан, за да може българските пожарникари и горските служители, доброволците да се справят с огнените стихии. Г-н Стефанов казахте, че важни решения и политики трябва да бъдат приложени в България. Знаем, днес започнаха разговорите между "Има такъв народ“, които получиха третият мандат, и останалите партии. Първи с тях се срещна представител на независимите депутати, които застанаха за Ивелин Михайлов от бившата вече партия "Величие“. Г-жа Красимира Катинчарова отиде на среща с "Има такъв народ“. Казвам ви всичко това, защото тя започна разговор, свързан с енергийната политика в България, по-конкретно у проекта АЕЦ "Белене“ и възможността за размразяването на този проект. От своя страна обаче, Тошко Йорданов от "Има такъв народ“ и каза, че едва ли не не разбира какво се случва в държавата. Смятате ли, че енергийните теми, въобще справянето с природните бедствия трябва да бъдат поставени на първо място в България като политики и поведение от страна на политиците?

Да, разбира се, трябва да бъдат поставени, тъй като сектор "Енергетика“, така, както е по света, така и в България, е основният причинител на покачването на глобалните температури в следствие на огромните количества въглероден диоксид, отделени при изгарянето на въглища, петрол и газ. За България този процент е близо 90% от въглеродния диоксид е отделен от въглищата и близо 50% от всички парникови емисии. В този смисъл ние за да изпълним своите задължения, трябва да разглеждаме и да, ядрената енергия е едно междинно решение, но тя със сигурност не е бързо и е твърде скъпо решение. И проектът АЕЦ "Белене“ вече няколко милиарда, мисля че 3-4 милиарда заминаха без никакъв резултат. В този смисъл не бива да гледаме, че това е панацея за българската енергия – не е. Ядрената енергия е например 4-5 пъти по-скъпа енергия от възобновяемите енергийни източници и 3 пъти по-скъпа от геотермалната енергия, която също е базова енергийна мощност и по същия начин може да произвежда електрическа енергия като АЕЦ, само че е 3 пъти по-евтина и се изгражда за 3-4 пъти по-кратко време, отколкото един АЕЦ. И тук идва икономическата парадигма: защо трябва да строим един АЕЦ, след като има 3-4 пъти по-евтини технологии? Това е един въпрос, който всички ние в България трябва да поставим адекватно. И да, това важи включително и за АЕЦ "Козлодуй“, и включително и за старите въглищни мощности. И не на последно място е, нали, ние трябва да разберем, че енергийният пазар и енергийният свят се променя, и че хората стават от просто консуматори вече стават и производители. Една друга сфера и една друга област, която трябва да развиваме. И всичко това стои на дневен ред. Но със сигурност рестартирането на АЕЦ "Белене“ не стои на дневен ред въобще. Това, което същност г-жа Катинчарова трябва да проумее е, че вятърната енергия е крайно необходима да се случи във България, защото тя е един много познат, поне в експертните среди, в които и аз работя, като противник на възобновяемите енергийни източници. Така че общо взето този въпрос бих го приключил тук, тъй като не стои на дневен ред въобще наистина.

Българската държава казахте, че има нужда от нови средства за по-адекватно едва ли не мониториране и гасене на пожарите, връщам ви отново към тази тема, откъде обаче, г-н Стефанов, да бъдат подсигурени според вас тези средства и въобще този капацитет? Вие казахте, че имаме 20 самолета, нужни са обаче да бъдат оборудвани, но не са оборудвани. 

Такива средства могат да бъдат намерени от много места. Извън средствата по оперативните програми, по Плана за възстановяване, по които има стотици милиони и милиарди средства за решения, конкретно включително и за сектора за преодоляване на пожарите, има такива средства от Програмата по околна среда отпуснати, близо 170 милиона, също по Плана за възстановяване винаги могат да се поискат. Отделно има и европейски извънредни фондове, които дават на годишна база по 600 милиона в момента за съвместно закупуване. Т.е. например България, Гърция и Македония може да направят съвместен проект извън всякакви текущи бюджети, за да се осигури целево покриване. Защото както виждаме пожарите вече са трансгранични – горят от двете страни на границите и пожарът не признава териториална и географска граница, той гори там, където има нужда, и съответно гасенето му трябва да бъде координирано между две държави. Значи пари има.

Отделно са и националните бюджети, които дълги години не дават достатъчно средства. Но тук идва и големият въпрос: ние имаме ли достатъчно средства, за да покриваме нуждите? Защото, когато направим простата сметка колко пари са поискали например общините за погасяване на предизвиканите от природните катастрофи последици върху инфраструктура, става ясно, че България няма. И една проста сметка, отново на ниво в Европа – всяко едно евро, инвестирано в превенция, спестява 13 евро. Т.е. ние трябва да мислим превантивно и да разпланираме разходване на бюджета превантивно, за да не се случва след това тези 13 евро на всяко евро, което не сме намерили. Така че пари има, въпросът е на рационално пресмятане и мислене в тази посока.