Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Георги Стаменов, кмет на район "Централен".

Г-н Стаменов, във вашия район се намират почти всички знакови археологически обекти. Кажете какво е отношението Ви към управлението на тези обекти? Като районна администрация, какви са вашите виждания за това?

Почти 90% от културно-историческото наследство на нашия град е ситуирано на територията на Район Централен.

В годините назад, смея да кажа, че успяха да се реставрират и социализират множество такива паметници, като последният, който открихме е Източна порта, Античният форум. Работи се активно върху форум Юг-Север, където през миналия мандат, заедно с г-н Панов, успяхме да реализираме проект, да има строително разрешение, в момента той се бори съответно за финансиране и за стартиране на дейности по реставрация на тази изключително важна част.

Но има все още много обекти, които се нуждаят от една грижа, за да се даде възможност както на пловдивчани, така и на туристи да им се насладят, а и да съхраним историческото наследство в нашия град. Един от тези обекти е баня Орта-мезар, която може да се каже, че е една от язвите в нашия район.

За съжаление, в годините назад, може би провокирани от нещо, или от липса на далновидност, тя е била продадена на частни лица и към днешна дата сме свидетели на едни останки от четири стени и нищо повече. Ланята горя и какво ли още не беше.

Доста грозно петно в района е това, да.

За съжаление виждаме, че от страна на частните собственици липсва грижа за този обект. Със сигурност имат своите доводи, било то чисто икономически като стойност на реставрация на този обект и последващата й експлоатация, било то други, но се вижда, че нищо не се случва. И неприятното усещане в мен е, че в годините ще продължи нищо да не се случва.

Поради тази причина надлежно пуснах докладна към Община Пловдив, към кмета на нашия град, да се помисли и съответно да се предприемат действия този знаков обект да бъде придобит от страна на Община Пловдив. Това би дало възможности наистина да кандидатстваме и за външно финансиране, било то европейско, било то национално през бюджета на държавата, да бъде реставрирана тази сграда и съответно да придобие своята функция и да заживее своят нов живот.

Смятам, че това наистина е едно правилно решение, което би дало устойчивост на този паметник на културата. Надявам се това мое предложение да бъде подкрепено във времето и в един момент то да се реализира. Защо Община Пловдив да няма една картинна галерия нейна, в която да изложи всички хубави картинни експонати, които са от фондохранилището на общината, за да могат да бъдат достъпни за пловдивчани, а и по този начин да реставрира една прекрасна сграда и съответно да защити историята на нашия хилядолетен град?

Би било добре наистина, защото сега в момента картинката е много грозна с банята Орта-мезар. Вие работите ли добре с Министерство на културата и по-точно с Института за недвижимо културно наследство? Имате ли и други постъпления за други къщи, които по същия начин се рушат, и колко са те всъщност. Колко къщи - паметници на културата стоят така, без да се упражнява достатъчно контрол от собствениците?

От страна на Министерство на културата, от страна на НИНКН винаги сме получавали помощ, разбиране, и винаги с експертите сме били в едни прекрасни работни отношения. Истината е, че и при тях човешкият потенциал не достига, защото както в Пловдив, така и в много български градове ги имат тези проблеми. А съответно те трябва да се отзоват на място, да вземат решение, да направят протоколите, предписанията към собствениците, за да може да се грижат за това ни наследство. Ежеседмично са междуведомствените комисии, които са с участието на Район Централен, с участието на Инспекторат към Министерство на културата, които съответно издават множество предписания към собствениците на такъв тип сгради какво трябва да направят, за да може съответно те да бъдат първо, в безопасен за околните вид, и след това в един естетически издържан вид, който да съхрани самия паметник. Добрите резултати са видими за всички, но за съжаление и недобрите резултати, когато става въпрос за сгради, които са наследствени, с множество собственици, които не са във страната, и не могат да бъдат надлежно уведомени, процедурата респективно спира. Но с общи усилия малките ползотворни стъпки са направени и вървим напред в една правилна посока, бих казал.

Има ли в момента опасни къщи - паметници на културата, които са частни, на територията на вашия район?

Има сгради, които наистина се нуждаят от скорошна намеса, за да не се допусне инцидент. Като казвам допусне инцидент, основно визирам отлюпени мазилки, отлюпени корнизи и т.н., които могат да паднат и да ударят човек, да увредят имущество. Навсякъде предписанията към собствениците са отправени, защото е техен ангажиментът тези сгради да бъдат поддържани в добър експлоатационен вид. Респективно, ако тези предписания не бъдат изпълнени, основно в правомощията на Инспектората към Министерство на културата е да наложат санкции към недобросъвестните собственици на тези сгради, за да могат да бъдат мотивирани те да предприемат действия.

Но повече нищо не може да се направи?

Такъв е законът, спазваме го стриктно. Неслучайно дебатът за частични промени в Закона за културно-историческо наследство е на дневен ред и смятам, че експертите, които разбират от материята и хората, които ежедневно се занимават с проблематиката, ще бъдат питани. Промените наистина ще дадат възможност в едни по-кратки срокове собствениците да се мотивират и в кратки срокове да се одобряват надлежните им строителни книжа, за да могат да предприемат действия по реставрация и възстановяване на тези сгради.

Миналата година Вие споделихте, че имате планове и може би частични разговори за къщата, в която в момента са настанени синдикалисти, която е близо до вашето кметство. Какви са Вашите планове за тази къща?

Говорим за сградата, която е на "Христо Г. Данов“ 41, сградата точно до кметството на район "Централен"?

Да, точно така.

Там успяхме да направим едно прекрасно обследване, благодарение на курсистите в Курса "Шайо", които ни съдействаха - специализирания курс по опазване на недвижимото културно наследство, организиран от НИНКН и френския център за висши науки "Шайо“.  Съответно, бе издадено строително разрешение на идейна фаза, за да може във времето, при наличие на финансови средства, да се направи както техническият проект, тъй като има нужда и от частично укрепване, така и реставрация по цялата сграда. Надявам се, че в рамките на този мандат ще се намерят средства, за да може и тази сграда да бъде надлежно реставрирана. Както знаете, ежегодно в Министерство на културата има програма, от която се отделят средства, кандидатства се по нея, за да могат да бъдат финансирани точно такъв тип обекти. Надяваме се тази година също да бъде открита програмата, и това ще е един от обектите, които ще подадем за финансиране към Министерството.

Тази сграда, тя е ваша собственост, общинска?

Да. Тази сграда е 100% общинска собственост, в момента временно се обитава от един от синдикатите, съответно състоянието е далеч от това, което трябва да бъде, разбира се. Тази сграда след Освобождението е била част от администрацията на съвременната българска държава, все пак тя има много история в себе си и за това нашето желание е тя да бъде реставрирана.

Има ли още такива къщи по ул "Христо Г. Данов“? Знаем, че тази улица е специална за вашия район. 

Има разбира се. Другата прекрасна къща, която е на улица "Христо Г. Данов“ 21, която също е общинска собственост, но има и 10% съсобственост с частни лица, като тези 10% по-скоро са една втора постройка в същия двор. Там по същия начин съм искал за поредна година от Община Пловдив да бъдат решени тези взаимоотношения между нас и частните лица, за да може тази сграда да бъде реставрирана. Тази година, при приключване на Курса Шайо, имаше една дипломна работа, която ни дариха на Район "Централен", което е цялостното пълно обследване, както физическо, така и историческо на тази сграда. Това ще ни даде възможност в рамките на годината да предприемем действия по възлагане на проектиране, с цел реставрация на тази сграда. Тя е прекрасна, с все още останали елементи по нея, както архитектурни външни, така и вътрешни, с едно прекрасно разпределение на стълбищата и на помещенията, с един уникален двор пред нея. И мисля, че там трябва да бъде фокусът, където общинската собственост може да бъде комасирана и реално реставрираният актив, ако мога така да го нарека, да получи своя нов живот.

Вие искахте специални намеси и по хълмовете, трябваше ви финансиране. За тази година какво смятате да поискате да ви бъде отпуснато от общински бюджет и за какво?

За поредна година ще предложа на Общински съвет целево да бъдат отделени средства, както за Трихълмието, където се налага възстановяване на подпорни стени, калдъръми, осветление, на места изграждане на ново такова, на места корекции във ВиК съоръженията, така и средства за Младежкия хълм, където има паркова зона, пешеходна алея, която е с асфалт полаган в края на 70-те, началото на 80-те години. Тя е безкрайно амортизирана и там едно дете не може да кара нормално нито скейтборд, нито ролери, нито човек спокойно да се разхожда. Ще искам и средства за Бунарджика, където трябва да се възстановят напоителните системи, да се направят корекции в източната част на хълма от гледна точка осветление. Там също има проблеми с няколко подпорни стени, които трябва да бъдат възстановени и съответно да не се допусне тяхното самосрутване. За това и в проектобюджета на Район "Централен", който ще предложим, за поредна година ще помолим за средства за това. Защото емблемите в нашия град, реката и хълмовете, ако ги загърбим, няма с какво да се гордеем, защото това е нашата история. Това е изградило Пловдив такъв, какъвто го познаваме, и това е съхранило Пловдив в тези над 8000 години.

Имате ли още културни обекти, за които ще поискате финансиране? Културни, археологически?

Разбира се, че има. Например, една Къща "Ламартин" е с готов проект, със строително разрешение и чака своето финансиране. Имам множество още обекти, които могат да се работят. На гърба на Малката базилика е датирано, че е крепостната стена на Филипопол. Там имаше проблем с реституиран имот, който Общината трябва да си откупи, за да може и тази археология да се открие и да бъде видима за всички нас. Имаме много планове, но винаги те са свързани с една целенасочена политика и с нуждата от финансиране за реализацията на тези обекти. А и смятам, че във времето това ще се случи, поради факта, че Пловдив все повече се развива като туристическа дестинация, а туристите идват в нашия град, за да видят нашата история.

Точно така е. Какво се случва с Небет Тепе, г-н Стаменов? Имате ли представа как се развиват там нещата? Минаха ли последните комисии?

Абсолютно. Ако не се лъжа само Държавна приемателна комисия остана, всички останали комисии от Министерство на културата, от НИНКН още миналата година минаха, разбира се с положително становище. И се надявам, че с пукването на пролетта ще имаме удоволствието да се открие този обект, който е символ на приемственост, стартиран от няколко кмета в нашия град. Той ще бъде открит за всички пловдивчани, за да може на това прекрасно място, където може би се е зародил древният град, всеки един да отиде, да се наслади и на прекрасната панорама, която се открива от него.

Все повече пловдивчани пишат, че и в момента се замърсява обекта, влизат хората, недобросъвестни младежи може би.

Това е въпрос на лична култура и хигиена. Когато човек види, че едно кошче е препълнено, 50 метра по-надолу има следващо, може да занесе боклука си до там. В крайна сметка, ако ние се цапаме, около нас ще е изцапано. Ако всеки един от нас милее за града си и полага мънички грижи и усилия, наистина нашият град ще бъде красив, подреден и чист.

Имате и много читалища на територията на района. Тези читалища искат ли вашето подкрепа за проекти?

Разбира се. Ежегодно работим с читалищата в тяхната постоянна дейност. Миналата година, благодарение на Общински съвет, бяха отделени средства за две от читалищата, за "Антим I“ и за "Г. Данов“, като е предвидено на едно от читалищата да се смени хидроизолацията, тъй като течеше покривът, на другото съответно дограмата, тъй като те в момента са с желязна дограма, с едно стъкло и зимно време или лятно, юли-август, е невъзможно провеждането на каквито и да е мероприятия вътре. Надявам се и тази година там, където е възможно, да се отделят средства за дребни ремонти, защото читалищната дейност е изключително важна. Там човек може да намери своя бряг на интереси и приятели по интереси, извън всички други обществени занимания. А и всички читалища са с една изключително богата палитра от дейности.