Георги Лапчев, кметът на община Царево, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Остава в сила бедственото положение в община Царево. Г-н Лапчев, какви рискове все още има за населението във вашия регион?

Рисковете са ограничени почти на 100%, провеждат се обследвания на мостовите съоръжения и язовирните стени. Ние трябва да сме абсолютно коректни с цифрите и с това какво и по какъв начин трябва да се действа - с каква скорост, в какво направление, така че се изисква още малко бедственото положение да остане в сила. Въпреки че за почти 24 часа нормалният ритъм на живот на цялата територия на община Царево беше възстановен. Успяхме да възстановим всички паралелни пътища, които да заобикалят падналите мостове, да може да се случи така, че населените места да са отворени, да имат достъп до тях. Имаме възстановено енергоподаване, имаме възстановено електричество, интернет, изобщо всички комуникации.

Най-важното, доставяме непрекъснато прясна вода на абсолютно всички жители и гости на общината, тъй като все още водата от водопровода не е препоръчително да се използва, тъй като микробиологията показва, че това все още крие някакъв риск.

Разбрахме, че ще обследвате и язовините над Царево, които се намират. Това на какъв период от време се е извършвало през годините?

Първо, да кажем, че над Царево няма язовири. Единствените язовири се намират в областта, която е на може би 4-5 километровата зона на с. Лозенец, всяка година се обследват язовирите, това така или иначе е задължително. Всяка година се пишат съответните предписания и разбира се, общината ги изпълнява. Те са отдадени и двата язовира под наем.

За тези язовири говорим, да.

Да, точно за тези язовири, те са отдадени под наем, съответно наемателите изпълняват тези предписания, ние ги контролираме, държавата ги контролира. Същото се е случило и в предходните години, разбира се, че е имало предписания и те са били изпълнявани.

Казахте, че питейната вода не е годна за пиене. Какви забрани са в сила все още и продължават да действат?

Все още имаме ограничения за движението на автомобили над 12 тона, по мрежата на АПИ, т.е. над моста над Кара Агач, имаме ограничение за моста, който е на с. Изгрев в посока Малко Търново, там също мостовите съоръжения са компрометирани. То няма как и да е друго яче, тъй като в този ужасен за нашата община ден, наистина се изляха безпрецедентни количества вода. Сега преглеждаме абсолютно всички снимки и кадри от дронове, които пускахме още на деня. И установихме, че имаме разливи на дерета, които вече в момента са с ширина около 1 м, към момента на този силен валеж те са достигнали километър, километър и половина ширина, представяте ли си какъв воден обем. Говорим за обеми вода, които са преминавали метър-два над мостовите съоръжения.

От снимките дори не се вижда къде е път и къде е мост. По какъв начин изглежда всичко това, не знам дали вашите слушатели могат да си го представят, но представете си едни огромни морета, които се намират навсякъде в планината Странджа. И това всичко в продължение на едни 50-60 км, колкото е участъка на община Царево. Останалите такива картини продължават в Република Турция чак до Истанбул. Огромно количество вода просто се изля.

Г-н Лапчев, в други ваши медийни изяви вие призовавате да не се упражнява всеки на гърба на бедствията, в коментар относно обвиненията, че презастрояването и засипването на дерета са фактор за наводнението. Със сигурност се сблъскахте с много коментари заради това бедствие, което се случи там при вас. Какво ще кажете във връзка с всичко това?



В годините назад, при всички положения можем сега да започнем да събираме всички онези неточности, грешки, ако може да се нарекат като такива, но примерно темата “Презастрояване". Можем да говорим за презастрояване на нещо, ако изобщо имаме база за сравнение, базата се нарича Общ устройствен план. Факт е, че община Царево няма общ устройствен план и ние не можем да кажем колко е линията над която да се направи презастрояване. Парадоксално и тъжно е положението, защото причината да няма е невъзможността да се съчетаят два плана, този за управлението на природен парк “Странджа".

Именно неправителствената природозащитна организация, която пише вече 23-та година или 22-ра, аз дори вече не зная, този план за управление на парка и не може да го напише, е един от основните жалбоподатели на Общия устройствен план, защото всеки твърди, че той е по-прав. Факт е, че хората страдат. 17 правителства не успяха да разрешат този проблем на община Царево за Общия устройствен план и аз десетки пъти съм обяснявал, че не може да продължава това. Това е една от тежките битки по отношение на презастрояването, защото трябва да има правила.

По отношение на безконтролната и незаконна сеч, и както й да я наричат, аз съм лесовъд по професия. Преди да се занимавам с политика бях директор на Горското  стопанство, претендирам, че имам достатъчно експертиза по отношение на гори. И когато виждам всички тези некоректни изказвания от какви ли не хора, които нямат елементарна представа от работа в горите, не мога да не се дразня.

Ще ви дам само един-единствен пример. Над цялата планина Странджа има един сертификат, който е сертификат по FSC - това е една световна организация, която гарантира качеството на работата с горите. Точно неправителствените организации финансираха една такава възможност на горите в България да получат този сертификат, с който да се гарантира, че няма прекомерна сеч, че се спазват правилата, че се спазва Закона за горите, че се спазва Закона за защита на земеделските земи, както и Закона за защитените растения.

Всичко това подлежи на един много специален контрол, който се извършва от тези дами и господа, които всъщност или дават или отнемат сертификата. За всички гори на община Царево, пък и не само, на цялата планина, този сертификат важи. И ако имаше дори съмнение за това, че имаме подобен род дейности, при всички положения, сертификатите на тези огромни горски масиви от петте горски стопанства, които са на територията на Странджа, щяха да бъдат отнети.

И много некоректни са всички онези изказвания за това, че видите ли от Космоса се виждало, четох едно интервю на д-р Дико Патронов, един от лесовъдите, които се коментират напоследък. Дори самият той се възмути и каза “нищо общо няма заглавието на такава статия, с това, което съм говорил. Напротив, лесовъдите в Странджа са изключителни хора".

И искам да кажа, че Странджа е една от най-зелените точки на Европа. Няма такова нещо, като прекомерно изсичане на горите. Дори доколкото зная, в сегашния момент тече проверка на Изпълнителна агенция по гори и аз съм убеден, че техния отговор ще бъде не по-различен от този, който аз ви давам в момента. А именно, че това не са коректни данни и не може социалните мрежи да обясняват какво се случва на практика. Нека всеки един от тези хора, които на практика се изказват какво се е случило тук, първо да си помисли бил ли е тук на място, видял ли го е с очите си всичко това, та да тръгнат и да дават отговори как трябва да се действа или как се е действало. И още нещо искам да ви кажа, което също е много важно, за ранното оповестяване.

Точно така, системата за ранно оповестяване, знаем в Гърция има такава, която действа много добре там.

Има такава оповестителна мрежа, изградена на територията на община Царево, в морската й част, точно тук в Лозенец, Царево, Ахтопол. И искам да ви кажа, че още преди да завали големият дъжд, всъщност сирените на градовете звучаха. Дори първите коментари на вашите колеги от други медии казаха “защо плашите хората, война ли започва? Какво правите, това не е коректно." След това се започна, “ама защо не ги пуснахте по-рано или пък защо няма още повече такива системи на места като “Арапя", например или пък на “Нестинарка" или на къмпинг “Делфин".

Може би още не сме подготвени как точно да реагираме в подобни ситуации. Вие на какво мнение сте? Защото коментарите ето са разногласни, да?



Аз ви казвам от първо лице, това, което видях тук на място. Установих, че хората не искат да проумеят това, което държавата и общините правят, защото видях техните реакции и те по никакъв начин не реагираха, при условие, че от тези озвучителни системи, които звучаха, които казваха “по заповед на кмета, изтеглете се във високите части, застанете във високите етажи, дръпнете се от крайбрежието, тъй като е възможна приливна вълна". Всичко това звучеше във всички градове и то още преди да станат онези тежки.

Мисля, че три или четири пъти ги пускахме тези сирени да звучат. И изобщо не съм съгласен, когато някой от далече, от студията обяснява, а то няма нищо такова. Още повече “Басейнова дирекция" беше изградила в една от реките, това е река Трионска, която на практика е река Кара Агач, това е входът на община Царево, там имаше такива измервателни уреди с едни огромни бетонни обелиски, които мерят височината на водата.

Факт е, че водата мина със 7-8 метра над тях. Просто те останаха дълбоко под вода в тези дерета. А когато сега отидохме да проверим все пак те функционират ли, те не съществуват вече, няма ги, въпреки, че са изчислявани за стотици пъти натоварване над нормалното. Представете си за какъв воден кошмар всъщност се е случил там, на тези места. Не мога да се съглася, че няма ранно оповестяване. Мога обаче, да твърдя със сигурност, че обществото не проумява как да реагира.

По-скоро, ние все още не осъзнаваме, че когато чуем сирената, трябва да правим това, което тя ни казва. Или пък, най-малкото да не се притесняваме и да започнем да пишем в социалните мрежи какви ли не некоректни коментари, а по-скоро да се съобразим, защото някой който разбира, наистина се е постарал и е написал протокол, с който да може обществото да се защити. Факт е, че обществото не реагира на тези сигнали, имаме още къде да вървим.

Може би, е недостатъчно информирано, г-н Лапчев, какво точно да прави обществото в един такъв момент. Можем да погледнем въпроса от тази страна, но и вие казахте, имаме проблем, който 17 правителства не могат вече да го решат. Как ще процедирате оттук-нататък, за този проблем, за плана, казахте, който не успява да съчетае няколко неща?

За пореден път ще представя този изключително тежък проблем пред поредното правителство на Република България и ще разчитам да имаме разбиране. Не считам, че сега е точният момент, не бих искал при смъртни случаи, на фона на всичко това, което ни сполетя да повдигам всички тези болни въпроси, но те са косвено свързани с всичко това. И отново да кажа, презастрояване можем да имаме тогава, когато имаме лимит над който да прехвърлим. В момента, това, което определя лимита не съществува, така че то е некоректен термин. Трябва да се повдигне една друга тема, която точно във вашето радио преди 15 дни..

Малко преди да се случи потопа, коментирахте при колегата Ива Дойчинова, да.

Точно така, един много тежък проблем с къмпингите. Тъй като община Царево има може би най-богат опит с къмпирането, и не веднъж съм поставял този въпрос, включително и в Народното събрание, за това, че тази вратичка, която отвори дивото къмпиране, все по-разширяващото се некоректно и нерегламентирано къмпиране навсякъде в държавата, аз не говоря само за община Царево.

Защото в най-северните части на българското Черноморие, искам да ви кажа, че проблемът е още по-голям. Но факт е, че ако нямаме правила, ако нямаме ред, ако нямаме конкретно място, в което да се случват тези къмпинги, а това може да стане, за огромно съжаление при липсващ Общ устройствен план. Той не е само за Царево, то по цялото море няма устройствени планове, това е тежък проблем на държавата. Но ако не се случи това с една наредба, която вече 7 години седи в регионалното министерство и сега има един зам.-министър, който просто не я пуска. Просто не я пуска, и ако не бъде отпушен този тежък проблем, мисля, че ще сме в хипотезата в която сме на къмпинг “Арапя" и на “Якото място" и на какви ли не други места, които обясняваме на хората, че е опасно за тях.

Точно така, два дни може би, след потопа по Южното ни Черноморие, каравани, бунгала, осъмнаха с бележки. Хората казаха, че са от общината, на тях е пишело, че постройката е опасна и следва да бъде премахната в 3-дневен срок, ако не се лъжа. Но пък хората коментираха в социалните мрежи, някои от тях, че всичко е наред, имат си акт 16 и няма как да премахнат тази постройка.

Вие представяте ли си, че при условие, че някой има каравана, която е на място, на което не бива да е, той да твърди, че има акт 16. Това е толкова абсурдно, че дори не бива да го коментираме сега в ефир. Но в крайна сметка, в продължение на почти 10 години, ние тук в община Царево се сблъскваме именно с такива хора, които изписвайки в социалните мрежи, че са прави, някак си обществото иска да им вярва на тях, а не на държавните или на общинските институции. В крайна сметка, на кого вярваме?

Г-н Лапчев, казахте, че една наредба стои някъде там и чака регионалния министър да я подпише, за да може общината да казва къде е позволено и къде не, да има къмпинги. Нали така г-н Лапчев, да продължим разговора ни?

Не общината, а общините на територията на Република България, защото това не касае само и единствено община Царево.

Да, така е, но в случая говорим за вашата община.

Това касае начина, по който да се къмпира на територията на цялата държава, защото времето изстива и малко по малко хората от морето ще се преместят в планината и там също трябва да има такива зони, в които това да се случва. Аз считам, че това е нещо много важно. Ние наскоро, може би преди месец, коментирахме тази тема, във връзка с къмпирането в държавата в Народното събрание, и там, въпреки, че държавата докладва, че цялата процедура е изтекла и едва ли не остава само един подпис.

Тогава повечето неправителствени природозащитни организации заявиха, че тази наредба, всъщност не е добре написана, въпреки, че доколкото си спомням, те бяха консултанти там, при нейното писване. И в крайна сметка, не е добре написана, затова трябва сега да се направи стратегия на туризма в държавата. Пък на базата на тази стратегия, някой да седне да напише чисто нова и т.н., може би нови 6 години. Аз не мога да се съглася с тази теза, може да е несъвършена, може да има нужда от някакви поправки, но липсващата възможност е много по-лоша, отколкото тази, която дава все пак някаква посока.

И може би опитът на хората ще ни посочи, ще ни покаже правилния път. Бяха изказани какви ли не хипотези, как в цяла Европа всъщност, къмпирането е нещо хубаво. Кой го е отрекъл? Кой го е отрекъл? Само че посочваше се Гърция като пример, да но в Гърция дивото къмпиране е забранено от 1976 година. И който отиде и се опита да го прави в Гърция, получава актове и дори може да бъде задържан.

В Хърватска е същото, в Германия, една държава към която аз винаги съм имал особен респект, там е абсолютно забранено. Във Франция е разрешено само в едни други зони, в които съответно те са изчертани и е казано “ето, тук може да го правите". И тази хипотеза с дивото къмпиране, понеже захванахме тази тема, аз я нарекох романтична и продължавам да я наричам романтична, защото трябва да бъде уточнена дефиницията за диво къмпиране. Какво означава дивото къмпиране? За мен лично, като инженер-лесовъд дивото къмпиране е да отидеш за една вечер или максимум за две със семейството си на едно място и тръгвайки си, след теб, да не личи, че изобщо е имало някаква интервенция от страна на хора, в която е било самото къмпиране.

Някои хора обаче, които наблюдавам от години, тук в община Царево, дивото къмпиране е да се домъкнем с целия катун от всичките ни приятели, роднини, и да живеем 3 месеца до някоя дюна, примерно на плажа “Корал". И това няма как да продължи да се случва и няма как да бъде обяснено чрез какъвто и да е закон, докато дефиницията не бъде изключително строга и точна и се каже,  “тук може да се прави ето това".

Така е г-н Лапчев, трябва наистина да има някакви рамки, граници за всичко, което се случва у нас. Водното бедствие, знаем, пострадаха много хора, за съжаление има и жертви. Търговците в Царево, във вашата община, местният бизнес, излезе с един апел към институциите, те предупреждават за безработица, настояват за помощ от държавата. Какво се случва сега с местния бизнес, ще се погрижи ли по някакъв начин общината и за тях?

Ние сме община Царево, не коя да е община. Винаги сме се грижили за своите хора и съм убеден, че когато изчистим по-големите ни и по-тежки проблеми, ще погледнем и в тази посока. Ние вече гледаме, в интерес на истината, но колкото и да се опитваме, една община няма как по никакъв начин да се сравни с мощта и възможностите на държавата, защото сами разбирате, колко различни дименсии са това.

Факт е, че бизнесът пострада, още повече, това не е единствения удар по единствения фактор в местната икономика, именно туризма. Тъй като ние сме туристическа община, няма никакви производства, разчитаме само и единствено на туризъм. Казвам, че това не е единствения удар това природно бедствие, защото само преди един месец, даже по-малко от месец, имаше друг с некоректно, даже да си кажем направо с лъжливи информации, и с фалшиви новини, които обясняваха, че видиш ли морето ни е замърсено, че има високи стойности на ешерихия коли. Някакви си потребители обясняваха колко е опасно, въпреки, че тези хора, които са възложили това изследване имат за цел да съхранят живота и здравето на хората.

Те пък са знаели цели 2-3 седмици преди да излезе тази новина за евентуалното наличие на тази ешерихия, но много творчески изчакаха точно разгара на сезона на 18-20 август, за да я кажат тази новина и да съсипят и без това тежкия туризъм. Аз тогава казах, че това е посегателство към националната сигурност и продължавам да вярвам в това. Всеки си държи на своята теза, но така или иначе, това от една страна се отрази на туризъма. Сега, това нечувано природно бедствие, което ни заля, категорично постави край на туристическия сезон в Южното Черноморие и за огромно съжаление, това коства пари на местните хора, това коства определени притеснения, вече започват да се прокрадват у хората, защото това на което разчитаха, при всички положения не се случи.

Разбира се, че се възстановихме за 24 часа, но тежките щети, които нанесе бурята, ще ни отнеме месеци, може би и година, да възстановим, говоря за мостови съоръжения, язовирни стени, асфалтови настилки, подпорни стени, които сега ще трябва да отремонтираме. Защото наистина беше тежко, факт, че нормалния ритъм на живота на хората се върна.

Знаем, и много доброволци се стекоха при вас на помощ. Имате ли нужда все още от нещо г-н Лапчев?

Публикували сме на страницата на общината специална банкова сметка с която всеки, който реши, че желае да помогне на пострадалите хора, може да задели някаква част от собствените си средства и да ни помогне. Аз поемам ангажимента всяка седмица да посочвам каква сума се е събрала в тази сметка и разбира се, нейното разходване ще бъде абсолютно публично, с решение на общинския съвет, така както трябва, защото това в крайна сметка са даренията на хората и тяхната воля ще бъде споделяна пред абсолютно ялото общество.

От гледна точка на доброволци, искам да изкажа огромното си възхищение от всички тези специализирани доброволци, които дойдоха. Всъщност, мисля, че Димитър Димитров се казваше господинът, който ги ръководеше, тъй като това бяха много добре подготвени момичета и момчета, които знаеха какво правят. Имаше и такива, които разбира се, имаха огромното желание просто да се снимат някъде. И на тях благодаря, защото макар и с малкото, което помогнаха, също така ни дадоха възможност за глътка въздух. И най-вече искам да благодаря на хората от общинския щаб, всъщност те бяха държавните служби на Емил Павлов, директор на ОД МВР - Бургас, на Николай Николаев, директор на Противопожарната служба в Бургас, на Румен Пулев, местния шеф на Гранична полиция, който пък в изключително тежко и щурмово време координираше действията на този граничен кораб, който беше на вода и продължава, между другото да е на вода и да обезопасява целия район, тъй като пристанищен залив на гр. Царево все още е в наноси и плаването в него е много опасно.

На Митко Порязов, директорът на Областно пътно управление (ОПУ) - Бургас, тъй като най-тежките поражения са по мостовите съоръжения. С него ще отидем да огледаме следващата част от съоръжение, тъй като е опасно да преминават автомобилите оттам и ние трябва много добре да го обезопасим. И не на последно място на директора на Горското стопанство в Царево Николай Вълчанов, който много помагаше с всички колеги и лесовъди на територията на Царево, тъй като те посочваха обходните маршрути през гората и много бързо успяваха да коригират всяка една горска пътека, за да може всъщност и полиция, и пожарна, и доброволци, всички ние да имаме възможността да имаме достъп до всяко едно населено място. Изключителна стиковка, не е вярно, че няма държава, не е вярно, че хората не могат да си подават ръка.

В такива моменти го виждаме, за съжаление, да. Видяхме, че можем да бъдем единни, да си помагаме.

Аз лично го видях тук, и съм благодарен на всички тези хора, които го направиха. Искам да отправя апел към всички онези, които предпочетоха вместо да подадат ръка, да сочат с пръст, да им кажа, че не това е посоката на живота. Всъщност, животът е това да си подаваме ръка в добри и в лоши моменти, защото именно такива тежки ситуации показват на обществото кои са истинските хора.