Водеща: Започваме една тема, която касае всички ни. На 15 септември, съвсем скоро, предстои падане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна. По принцип от няколко години насам България е на трето място в света по износ на слънчогледово олио. Експортът за 2021 г. например е бил за близо 691 милиона щатски долара. Страната ни неизменно е в челната тройка по износ на маслодаен слънчоглед и слънчогледово семе.  

Водещ: Сега обаче износът е сведен до минимум заради Зърнената сделка с Украйна и предприетата политика на задържане на стоката в очакване на по-добри цени. Естествено е, че създадената ситуация не е добре за нас. Как ще се отрази на сектора с производство на олио и какви са стъпките, които би следвало да се предприемат, за да не се стигне до криза – ще разговаряме сега с Георги Койнов, финансов директор на едно от най-големите преработвателни предприятия у нас. Добро утро. 

Добро утро.  

Водеща: Г-н Койнов, благодарим ви, че успявате в този ранен час да се включите при нас на живо. Нека директно към темата – какъв е рискът, който стои пред производителите на олио у нас? 

Благодаря ви за поканата. Рискът всъщност вече е налице. Рискът се състои в това, че благодарение на забраната преработвателите в България не успяха да набавят нужните количества през летните месеци за преработка. И в момента ние имаме едно предприятие, което в продължение на повече от три седмици беше спряло заради липса на суровина. Тази ситуация беше изкуствено създадена от бих казал предишното правителство, служебното, с предишния земеделски министър по инициатива на земеделци, като единствената цел, която те преследваха, беше да постигнат изкривяване на пазарната цена на слънчогледа в България, да притиснат преработвателите и буквално да ни принудят да плащаме цени, които са над пазарните. Какъв обаче е генезисът на проблема тук искам да разкажа накратко. По принцип България е голям производител на слънчоглед. България произвежда около 2 милиона тона слънчоглед. През последните десетина години, обаче, бяха въведени много мощности за преработка на този слънчоглед и България постепенно от нетен износител на слънчоглед се превърна в нетен вносител на слънчоглед, именно за да може да захрани всички тези преработвателни мощности, в които се инвестираха стотици милиони евро. Вносът стана неизменна част от нашето функциониране и него го има наистина от доста години вече. Като пример само ще дам, че през предишната стопанска година ние имахме два пъти по-голям внос, отколкото през тази, и тогава нямаше никакъв проблем с преработката му. И вие не се чули някой земеделски производител да се е оплаквал и да е останал с непродадена стока. Тази година какво беше обаче различното? В края на лятото, септември месец 2022 г., когато е жътвата на слънчогледа, благодарение на поскъпването на всички земеделски стоки, което се случи при избухването на войната в края на февруари, ние работехме в условия на сравнително високи, исторически високи цени на всички земеделски култури. Това важеше и за слънчогледа. Слънчогледът тогава се търгуваше около 1200 лева на тон. Земеделците обаче решиха, че тази цена не е достатъчно висока за тях, въпреки че тя категорично надхвърляше производствените им разходи по онова време, и решиха да задържат стоката в очакване на по-високи цени, които могат да… По онова време се считаше, че предстои ескалация на войната, може би нови логистични ограничения – най-различни причини, които теоретично биха могли да доведат до по-висока цена. Нещата обаче не се развиха така, точно обратното – цената започна своя низходящ тренд, който продължи на практика до юни месец. И през цялото това време те пропуснаха да реализират своята продукция. В опит да потърсят компенсация за това нещо, те, заедно, както вече казах, с подкрепата на правителството, въведоха тази забрана за внос на слънчоглед от Украйна в чист опит за изкривяване на вътрешни пазар и притискане на преработвателите. Какво се случи в последствие? Това, разбира се, нямаше никакъв ефект върху цената, защото цената не се определя от вътрешния пазар, не се определя от България и от производство на България. Цената е международна цена и тя не зависи от локални ограничения и локалната ситуация в България. Т.е. нито преработвателите, нито зърнопроизводителите могат да влияят на тази цена. Цената продължи да бъде ниска, като в същото време преработвателите се лишиха от достъп до внос на слънчоглед от Украйна. В същото време българските производители продължиха да задържат продукцията си в продължаващи надежди, че мярката ще даде ефект. 

Водеща: Цените ще се повишат, да. 

Но нищо от това не се случи и накрая сме в ден днешен, ситуация, при която цените продължават да са ниски, забраната за внос ограничи възможностите на преработвателите да си оставят нужните количества. Част от заводите спряха, част от заводите работят с намален капацитет, което респективно се отразява върху себестойността на продукцията, и индустрията става по-неконкурентноспособна и респективно губи традиционни пазари. 

Водещ: Може ли да се каже така: доколкото разбирам от вашите думи, има някаква липса на комуникация между производителите и преработвателите, и по-скоро може би дори да го наречем конфликт? 

Не бих го нарекъл по този начин. Тук е важно да кажем, че исторически преработвателите и производителите са много добри партньори, защото ние работим заедно. Винаги е било така и както казах, в предишни години, макар и при много по-голям внос, конфликт и проблем не е имало, защото индустрията в България има капацитет да преработи както местната продукция, така и всичко, което се внася, но именно с идеята, че регионът представлява голям производител на слънчоглед и освен българското производство, преработвателите разчитат на внос от съседни страни. Именно заради тази идея са изградени всички тези производствени мощности. Т.е. конфликт не бих казал, че има. По-скоро имаше една целенасочена кампания, насочена към нас, към преработвателите, с цел изкривяване на пазара и постигане на непазарни цени за продукцията, която е залежала в складове. 

Водеща: Т.е. да, по-големият проблем всъщност е дошъл от предното правителство, което е наложило всъщност и цените, и изобщо е наложило тази мярка, нали така? 

Точно така. Точно така и ние още, в интерес на истината, април месец предупреждавахме, че ще се стигне дотук, както и немалко икономисти подкрепиха тази теза, но тогава нямаше кой да я чуе. 

Водеща: Добре, какви действия сте предприели в тази ситуация? И всъщност предприели ли сте някакви действия или следва да бъдат предприети? Защото предполагам, че цялото това нещо, цялата тази история, която изглежда доста заплетена, бих казала, ще се отрази на цената на олиото в магазините.  

Водещ: Може би съдействие от настоящото правителство очаквате някакво? 

Водеща: Или пък насрочени разговори с тази цел? 

Тук има няколко неща. Първо, забраната е в сила до 15 септември, т.е. ние очакваме да видим какво ще се случи след тази дата – дали тя просто ще изтече, или ще бъдат предприети някакви нови мерки за удължаването й, без значение в какъв вид. От друга страна, какво правим ние? Ние правим единственото възможно: ние сме активни купувачи на пазарна цена на всякакъв възможен слънчоглед – български, вносен, ние не го делим, за нас той е един и същ. Ние предлагаме една и съща цена за слънчогледа, без значение какъв е неговият произход. Ако обаче ние не успяваме да набавим количествата, които са нужни за непрекъснатата работа на нашите заводи, това, което предприемаме, е спиране на заводите. Спирането на заводи е допълнителен разход, това увеличава себестойността. В най-лошия случай продължителното ни спиране би означавало и освобождаване на хора, докато проблемът бъде разрешени и достъпът до суровина – освободен. 

Водеща: Добре, може ли да ни кажете съвсем накратко – колко хора, грубо, са ангажирани в този сектор? 

В сектора работят над 10 000 човека, като тук е важно да кажем, че има много съпътстващи дейности за нашия сектор. Например транспортните услуги, защото това са огромни количества суровина, които се транспортират с камиони, и там са ангажирани още поне толкова хора в него. Т.е. бих казал, че поне 20 000 човека са засегнати от невъзможността да се достави нужното количество суровина и заводите да функционират нормално. 

Водещ: Благодаря ви, г-н Койнов. На телефона ни беше Георги Конов – финансов директор на едно от най-големите преработвателни предприятия на слънчоглед у нас. Както стана ясно, след 15 септември се очаква забраната за внос на украински слънчоглед да падне или да бъде променена рестрикцията, така че очакваме да разберем дали и преработвателите ще имат проблем с достъпа до суровина, защото както знаете, ние, България, е една от големите и производители, и страна, която отглежда слънчоглед. Така че надявам се този проблем в сектора да бъде разрешен, за да не останат хиляди хора без работа. 

Водеща: Не само да не останат много хора без работа, а да не затварят фабриките, да не се стигне до недостиг на олио или пък до покачване на цените. Така че всичкото това предстои да видим. 15 септември – ето го къде е, в края на седмицата. И пак припомняме – България е на трето място в Европа по износ на слънчогледово олио.