Георги Кадиев, бивш заместник-финансов министър, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Още най-напред във "Фокус“ в петък ГЕРБ обявиха, че ще внесат проект на решение, с което ще задължат правителството в срок от седмица да отнеме дерогацията на “Лукойл". Освен това идеята е да бъдат поставени базите на “Лукойл" под контрола на Държавния резерв, за да не може рафинерията да ги държи само за себе си, а да има възможност всеки вносител, който иска да съхранява в тях, да го прави. От ГЕРБ свидетелстват, че решението за оставяне на дерогацията е взето под натиск след заплаха за оставка на правителството. Категоричността зад това трето по ред предложение на ГЕРБ очаквано предизвика колизии в "сглобката“. А от синдикатите в "Лукойл" дойде информация, че ще затворят автомагистрала “Тракия" в знак на протест. Основният аргумент на противниците да се отменя дерогацията, а да остане до октомври догодина е вдигането на цените на горивата, дори спиране на работата на “Нефтохим" и дефицит на доставките. Изключението от европейското петролно ембарго за Русия беше дадено в средата на 2022 г., тогава управляваше кабинета на Кирил Петков. От Европейската комисия бе дадено и важи до края на 2024 г. От самото начало то се оказа спорно. Какви интереси се въртят около дерогацията за руския нефт, наш гост е бившият заместник-министър на финансите Георги Кадиев. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Кадиев.

Здравейте и хубав ден на вас и на вашите слушатели.

"ЗА“ или "ПРОТИВ“ дерогацията за “Лукойл" - Нефтохим?

"ЗА“ дерогацията до нейното пълно изтичане. Защото премахване на дерогацията в момента пък и след година означава само едно нещо - вдигане на цената на бензина и спад на цената на рафинерията. Според мен, има очевидни интереси към рафинерията и в момента по изкуствен начин се натиска надолу цената, защото рафинерия без дерогация има много по-ниска цена от рафинерия с дерогация. Това, разбира се, не означава, че “Лукойл" ще тръгне да продава. Ще видим, но това , което усещам,  е натиск от страна на правителството и на парламента по различни начини да принудят “Лукойл" да продава. В крайна сметка нас това не ни интересува толкова, интересува ни: какво ще се случи с цената на горивата, а тя неминуемо ще тръгне нагоре.

“Лукойл" печели 3 млрд. долара от дерогацията на година, а ползата за българския потребител е кръгла нула, твърди председателят на Енергийната комисия Делян Добрев, който е в основата на решението на ГЕРБ. Това той го твърди обаче от година и половина насам. Защо въпреки ясните сметки, “Лукойл" е оставен да си прибира необезпокоявано печалбата?

“Лукойл" внася в България руски петрол, който е от неговите собствени полета, най-вече. Каква е себестойността за него, ние не знаем. По принцип себестойността на руския петрол е от порядъка на 10-12 долара на барел. Но дори и да го купуват от други компании в Русия те го купуват на цена приблизително 30 долара под цената на “Брент". Цената на “Брент" в момента е 85 долара на барел, значи те би трябвало да го купуват на 55 долара. Последният танкер, който е вкаран в България, е вкаран на цена и обмитен 82 долара на барел. Това означава, че “Лукойл" наистина прави свръхпечалба, купувайки го дали на 50 долара, дали на собствено производство и продавайки го в България, внасяйки го и след това обработвайки го на 82 долара. В този смисъл Делян Добрев е прав, че ние не усещаме по-евтината цена на руския петрол, защото те го внасят скъпо. И в този смисъл и цените на горивата ни са по-ниски от европейските, но не много. Само че тук е вече ролята на държавата, тя трябва да облага свръх печалбата на “Лукойл". Има закон за това нещо, не знам, защо не го правят. До момента, до колкото си спомням, “Лукойл" са внесли авансово 70 милиона данък свръхпечалба, а трябваше само за 2022 г. да внесат над 400 милиона. И въпросът е към НАП и към Министерство на финансите: какво правят те, за да съберат свръхпечалбата от “Лукойл"?

Според приблизителни сметки на бившия финансов министър Симеон Дянков НАП би трябвало да получи около 2,2 млрд. лв. Данък печалба от началото на дерогацията, досега са получени около 40 млн., според него. Защо не се търси разликата?

Той вероятно говори за 2023 г., докато аз за тези 70 млн. говоря за 2022 г. Защо не се търси разликата ли?

Да.

Това, което “Лукойл" правят, е т.нар. трансферно ценообразуване, те минават през различни държави, най-вероятно през Кипър, оставяйки голямата част от печалбата в Кипър, където данъка да е по-нисък и след това продавайки в България между собствени дружества, изкуствено завишавайки цената в България, за да излязат на по-малка печалба в България. Ето това е нещото, което Министерство на финансите трябва да изследва. Има достатъчно практики за борба с трансферното ценообразуване и да се опитат да съберат парите.

Как “Лукойл" се възползва от пукнатините в българската държавност. Какво трябваше да се направи от получаването на дерогацията досега, за да не изнася той най-малко по 100 млн. долара печалба всеки месец?

Смисълът на дерогацията беше не “Лукой" да прави печалба и да работи, макар че и това има смисъл, защото там работят български граждани, тези същите около 1000 души, които искат да стачкуват днес. И това също е важно, запазването на работни места, но по-важното беше да се запази ниска цена за българския потребител, което ние не виждаме или поне тя не е достатъчно ниска, сравнено с това, което би трябвало да бъде при нормална цена на руския петрол от порядъка на до 60 долара на барел. Какво трябва да се направи? Единственото, което може да се направи, е контрол. А това, което Министерството на финансите и парламентът правят в момента, е съвсем друго нещо. Те казват: тази дерогация не работи, следователно ние ще я спрем. Ама не, направете я да работи. Ние сме получили буквално един подарък от Европейската комисия и това е правото до 2024 г. да имаме дерогация. Ние изкуствено със закон, влязъл в сила преди около месец първо, изтеглихме дерогацията до 1 октомври 2024 г., т.е.  отказахме се от последните три месеца. Второ, въведохме един абсолютно излишен, според мен график до края на тази година “Лукойл" да работи с 80% руски петрол, първото тримесечие на следващата година със 75%, второто тримесечие с 50%, третото тримесечие с 25% и четвъртото тримесечие с 0%.  А можеше, според мен, и правилното беше, тъй като руския петрол е по-евтин, чувствително по-евтин от “Брент", максимално да изстискаме тази дерогация, но не за печалбата на “Лукойл" и не те да внасят на 82 долара за барел, изкуствено завишена цена, а за печалба на българския потребител. Не го правят. Има много корупционни интереси в това нещо. И този слух в кавички, който Делян Добрев пусна, казвайки, че премиера и финансовия министър получават по 5 млн. евро на месец, или долара от “Лукойл" всъщност наистина витае в обществото. Разбира се, никой от нас няма как да знае дали е верен, затова си има служби за проверка, но не трябва заради сухото да гори и суровото. Заради това, че някой прибира пари от “Лукойл", дайте сега да махнем дерогацията, за да не може той да ги прибира. Не е това начинът. Спрете ги да ги прибират, но продължете дерогацията така, че да има смисъл за нея или за българския потребител или ако не за българския потребител, то за българския бюджет. Да остават парите тук, направете им данък свръхпечалба работещ, истински. Това би било решението, според мен.

Говорим за дерогацята на суров петрол, защото има дерогация и върху горивата, има и една дерогация, която служебният  кабинет на Гълъб Донев наложи върху неспазването на тавана на цените. Трябва ли, ако едната дерогация се отнеме или ако нещо се направи по нея, това да се случи и с останалите?

Дерогация означава изключение от правилото. Правилото е да бъде натискано потреблението на руски петрол и руски горива. Дерогацията всъщност помага на държавите, за които не е толкова лесно, като България, защото ние нямаме друг петрол тук. Не е толкова лесно да стигне. Всъщност, това, което ще стане при рязко затваряне на “Лукойл", е не просто вдигане на цените, колкото вероятността да има недостиг на горива на пазара, особено на дизел. Защото дизелът е силно търсено гориво, наоколо няма да има друга рафинерия, която да работи, в Румъния рафинерията вероятно също ще затвори, ако вече не е и затворила. И ще трябва да внасяме горива през Босфора, а там турските власти не допускат танкери да влизат големи, влизат само малки с много малки количества, чака се със седмици и в крайна сметка може да се окаже, че наистина ще останем без гориво или с нередовни доставки. Може би и това е причината правителството да поиска тези т. нар. Резерви, които всеки търговец на горива е длъжен да отделя, да ги прибере в България. Тъй като в момента, съгласно европейска директива, поне 30% от тях трябва да бъдат в друга държава от  Европейския съюз. И в това има смисъл, логиката е, ако една държава бъде нападната, не целият й резерв да бъде в България, а да бъде в друга държава, за да може да се възползва от него, както напомням ви, какво стана с резервите на Руската централна банка, когато нападнаха Украйна: Западът блокира тези резерви и Русия започна да си ги прибира обратно в Русия. Същото нещо е и тук, нашето желание е да си ги прибираме обратно в България. Проблемът е, че в България наистина базите са на “Лукойл", ужасно скъпи са, тройно по-скъпи отколкото да съхраняваш в Унгария. И в момента българските търговци масово, приблизително 50% от резервите си ги държат в чужбина, като 90% от държавното в чужбина е в Унгария в складовете на унгарския държавен петролен холдинг “Мол". И сега стигаме до следващия проблем. Ние току-що наложихме една такса върху газа, който влиза в Унгария. Ами ако Унгария направи такса за горивата, които излизат към нас? Или ако забрани да излизат тия същите горива, които уж са наш резерв, а всъщност никога няма да достигнат до България. А превозването им до България кой го гарантира през Сърбия, която също е наказана от нас? Изобщо, правенето на една крачка в този бизнес води до други крачки след себе си и други проблеми. И трябва да се гледа комплексно, не може да решите едно. Той е като един организъм, болен от 1000 болести.

Стана ясно, че при гласуването в парламента е проспана в кавички ключова промяна свързана със 100% монопол върху съхранението на горивата. И което позволява всички резерви да не могат да се съхраняват само в България. Много проспиване около “Лукойл" – странно, нали?

От една страна е странно, от друга страна е направено абсолютно умишлено, защото тези промени в законите не минават през естествената комисия Енергийната, а минават през Икономическа комисия. Доколкото разбрах, през парламента са минали в 20,30-21,00 ч. вечерта, в едно от дългите заседания. И тъй като съм бил там, знам колко внимава човек в 21 ч. вечерта, когато е започнал да работи в 9 ч. сутринта. Така че за мен това е умишлено направено, за да мине между капките. Друг е въпросът, дали някой го е забелязал и си е замълчал, това не знам. Но вижте, ние по този закон всъщност не спазваме европейска директива на 100%. Законът, с който определяме 100% от резервите да са в България, защото аз ви казах, че европейска директива ни задължава поне 30% да бъдат извън България, в друга държава от ЕС. И не знам, ние как ще се преборим с Европейската комисия, най-вероятно, тъй като директивата има по-висока тежест от един местен закон, най-вероятно ще ни задължи да си оправим закона така, че да отговаря на директивата или пак ще искаме някаква дерогация за пореден път. Не знам, иначе като казвате монопол на “Лукойл", той е естествен монопол, не е законов, просто никой друг от търговците или много малко имат резерви. Имат складове в които да слагат резерви, всички се възползват от складовете на “Лукойл". Сега тепърва да правят нови складове е огромна инвестиция. Аз слушах представители на сектора, които казаха: около 250 млн. евро ще са нужни, което ще отнеме време. Второ, този петрол трябва да бъде транспортиран от Унгария до тук, тези резерви, което също е някакъв разход. Кой ще го поеме за търговците, никой няма да го поеме, те ще трябва да си го поемат. Те естествено ще го калкулират в цената на горивата, ето ви поскъпване на горивата. Ние не можем да очакваме от тях да работят на загуба, нали така?

А как се стигна “Лукойл" да бъде монополист на българския пазар с дял от 96%. По ваше време като заместник-финансов министър какъв беше неговият пазарен дял?

Не мога да си спомня, но вероятно е бил същия, то е естествено, тъй като нямаме друга рафинерия и те благодарение на огромната си мощ, те са вероятно 20% от българската икономика сами по себе си, и благодарение на широката си верига бензиностанции за продажба на дребно, винаги са диктували цените. Диктуват ги на едро, защото продават на търговците на едро, диктуват ги и на дребно. Друго нещо обаче е при нас, аз излязох от Министерството на финансите през 2007 г., това беше последната година, когато “Лукойл" плати корпоративен данък до миналата година буквално. Повече от 10 години, близо 15 те не плащаха корпоративен данък, защото постоянно излизаха на загуба, а  излизаха на загуба, защото правеха това трансферно ценообразуване. Внасяха петрол много скъпо, по едно време го внасяха уж на ишлеме. Фирмата на “Лукойл" в Швейцария внася на ишлеме петрол в България, “Лукойл-Нефтохим" го обработва срещу някаква такса от да речем 2% от стойността. С тази такса не може да си покрие разходите и излиза на загуба, а цялата печалба оставаше в швейцарското дружество. И това нещо българската държава и правителство, две-три правителства на ГЕРБ плюс други правителства го търпяха. И тук е въпросът, защо го търпяха? Защото сега хубаво се борят срещу “Лукойл", ама тогава защо не се бориха?

Вече споменахте за енергийната вноска, която българското правителство въведе върху цената на руския природен газ, транспортиран през българската газопреносна мрежа за Сърбия, Унгария, Северна Македония, Австрия. Каква е ползата от тази вноска?

Е, ползата е: естествено, слага се такса на нещо, събира се тази такса и печелите пари. Ползата е ясна, въпросът е: каква е вредата? Има две вреди - едната е отношенията със Сърбия и Унгария, защото ние не знаем, какъв е договорът между “Газпром" и Унгария да речем. Правителството твърди, че договорът е, че “Газпром" трябва да достави на фиксирана цена на унгарската граница. И ако някакви такси се вдигат междувременно, те са за сметка на вносителя, на “Газпром". Тоест унгарския потребител не го интересува, какво “Газпром" ще плати по пътя, той си плаща цената на унгарска граница. Само че всички договори, които аз съм виждал в енергетиката, обикновено са на т.нар. нетна цена, т.е. цена на газа без такси, данъци и  ДДС и всичко възможно. И се поема ангажимент за нетната цена за доставка на унгарска граница. И вътре има една клауза, която казва: “получателят поема всички такси и данъци", т.е. продавачът не иска да поеме риска от това някое правителство да прави това, което направи нашето правителство да си вдига данъците както иска или да въведе някаква нова такса, както ние направихме и това да свали от неговата цена. Което означава, че ако е така, а ние никога няма да разберем как е, защото тези договори са толкова конфиденциални, че ние никога няма да получим достъп до тях, както и те няма да получат достъп до нашите договори, разбира се. Всяка държава си пази договорите. Ако това е така, това трябва да бъде прехвърлено върху унгарския потребител и върху сръбския потребител. Сръбското правителство днес ще вземе решение, че замразява цената на газа в следващите 5 месеца от 1 ноември, което означава, че евентуално вдигане на цената на доставения газ, трябва да бъде поет вече от сръбската държава., а не от сръбския краен потребител. И сега си представете, какви ще бъдат отношенията между България и Сърбия. Ние твърдим, че ще получим 3 млрд. лв. годишно от тази такса. Чудесно, обаче от другата страна ще платят 3 млрд. лв. , естествено, че те ще направят всичко възможно  да ни накажат. Забравете за Шенген, според мен, ето, казах ви за проблема с нашите резерви на гориво в Унгария, със сигурност ще има и други начини те да измислят нещо, с което ние да бъдем наказани. И това е вредата. И това нещо трябваше да бъде, тъй като те заявиха, че са били буквално шамаросани, без никой да ги предупреди. Това трябваше да бъде комуникирано с тях, трябваше да се види, какво мислят те. Трябваше да се провери и в Европейската комисия, защото много е лесно България да слага каквито си иска такси и да твърди: “ние ще събираме много пари". Но в международните отношения не става така.

А не е ли възможно този руски газ да се пакетира като турски и така или иначе нашето решение да се обезсмисли?

Ами не, то решението не е за руски газ, а за газ доставен от “Газпром", което е малко по-различно.

Каква е разликата?

Ами ще гледат произхода, има един сертификат за произход, в който пише: газът е примерно азербайджански, доставчик е “Газпром" или газът е руски, тъй като “Газпром" има полета и извън Русия, не само в Русия, а и в Казахстан, и в Азербайджан. Сега, съгласно турското законодателство всеки газ, който влезе в Турция, става турски. Той влиза в турската газопреносна мрежа, смесва се с други видове газ. Турция има доколкото си спомням около 13 доставчика от различни държави. Включително имаше един момент, в който Ердоган ходи в Сенегал да договаря внос на газ, от Алжир внасят, от Азербайджан, разбира се, от други държави. Около една четвърт, може би 27% от техния газ е руски, останалото не е руски газ. Те го смесват, той влиза в тази тръба и става турски. И по този начин не би трябвало да бъде облаган. Не знам, как ще се справи нашето правителство. Има много въпроси. Четох и днес един адвокат, който твърдеше, че  накрая може да се окаже така, че “Булгартрансгаз" трябва да плати таксата на българското правителство и после да тръгне да си я събира от “Газпром" – познайте, кога ще я събере. В един момент, като не я събере, ще затвори тръбата, при което си представяте, какво ще стане с нашите отношения с Унгария и Сърбия, които ще останат без газ посред зима. Просто е абсурдна ситуацията, малко като слон в стъкларски магазин: сложих една такса, ще събера 3 млрд. и не ме интересува, другите какво мислят. Не става така. Аз мисля, че вредата върху международните ни отношения, оставям вредата върху отношенията ни с Русия, защото да речем, че тя вече е враг и не ни интересува. Но върху останалите държави, които са ни съседски и приятелски, е огромна. И се опасявам, че България в един момент ще заприлича на Израел по едно нещо - всички държави около нея ще са й врагове.

Преди дни пък Европейската комисия съобщи, че ще проверява споразумението между “Булгаргаз" и турската държавна газова копания “Боташ" за достъп до терминалите и газопреносната мрежа на Турция до края на 2035 г. Тази подписана през януари сделка превръща ли се в политически проблем на България или е разумен бизнес ход, гарантиращ сигурност на доставките?

Ако трябва да съм честен, не съм изследвал този въпрос, така че не мога  да съм ви много от помощ тук.

И сега, разбира се, много важен въпрос. Защо изведнъж енергетиката се превърна в центъра на напрежението - дерогацията на “Лукойл", енергийната вноска върху цената на руския газ, споразумението с “Боташ", по едно и също време изригна всичко това?

Защото това е един от малкото сектори в България, в които има пари, които са големи и България все още е силна в тях. Било защото има мини, било защото има рафинерия, било защото има ядрена централа. Апетитите са големи, вие виждате. Има апетити към АЕЦ “Козлодуй" да мине на американско гориво, съответно американски компании да изместят руски компании. Има апетити към “Марица изток" да ги затворим и да направим някакви имагинерни фотоволтаици 4000 мегавата огромни. Има интереси към рафинерията, безспорно. Някой иска да я купи и това е сигурно и в момента изкуствено свалят цената й. И най-вероятно искат да я купят тези, които искат да махнат дерогацията, това е логиката. Така че това е причината, а и без енергетика не може. Всичко е енергетика, енергетиката е политика, геополитика и всички държавни ръководители по света се занимават с енергетика. Затова има газопроводи, които са част от националната сигурност. И беше хубаво, ако с едно нещо съм съгласен, е, че колкото повече газопроводи минават през България, включително руски, толкова по-добре за нас. Колкото повече енергетика имаме, включително нови ядрени централи, толкова по-важни сме за света. И е жалко, че се отказахме и от “Бургас-Александруполис", ще бъде жалко сега, ако затворим този газопровод, защото “Газпром" не ни плаща, ще бъде жалко, ако се изпокараме със съседите. Сами си подкопаваме икономиката. Аз винаги съм считал, че България трябва да се държи съвсем прагматично, да продава оръжие на Украйна, когато може, да купува газ от Русия, когато може и когато е по-евтин. И да се съобразява единствено с икономическите интереси на българските граждани.

Благодаря ви за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Гостува ни бившият заместник-министър на финансите Георги Кадиев.

Цоня Събчева