Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В телевизионно интервю председателят на Парламентарната комисия по конституционни въпроси Радомир Чолаков хвърли бомба с предложението си: министър-председател трябва да бъде Бойко Борисов, вицепремиер Асен Василев или Кирил Петков, втори вицепремиер Делян Пеевски. Идеята обаче не е нова – два дни преди него и зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов даде подобна заявка, че е добре партийните лидери да са в кабинета, защото тежестта и политическата легитимност се изместиха към парламента и никой не гледа към изпълнителната власт като към авторитет, който задава пътя и тона. Дали от ГЕРБ не сондират варианти за нови управленски конфигурации в сглобката при ротацията, ако не и преди нея? Наш гост е политическият анализатор Георги Харизанов. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Харизанов. 

Добре заварили. Благодаря ви за поканата, г-жо Събчева. 

Вие сте от малцината анализатори, които твърдят, че сглобката ще продължи и след ротацията. Въпросът е: дали ще бъде във вида на първоначалния си замисъл? 

Ако може да се самоцитирам, колкото и да е нескромно, аз бях и от малцината, които твърдят, че ще продължи и след местните избори, защото помните, тогава показвайки този хоризонт на местните избори така и не успях да открия логиката в тези твърдения, и така и не успях да отрия  за себе си причината поради която съществуването на правителството да се обърне след местни избори. Както се видя, местните избори минаха и заминаха, и въпреки изострената предизборна кампания, сблъсъците в големите градове, и всичко, което се изговори от конкуренти, което всъщност е и нормално между политически сили, нищо не се случи, за да нарушава работата, забележете, на парламентарното мнозинство, а не на изпълнителната власт. Защото доколко и как тя работи, става все по-спорно с всеки изминал ден. Но парламентарното мнозинство е устойчиво, няма никаква динамика, която да предполага скорошни промени. И да, това парламентарно мнозинство ще продължи да бъде в управлението и след т.нар. "ротация“, независимо от това какъв персонален състав би имало следващото правителство с новия пример Мария Габриел, забележете. 

Вие смятате, че след ротацията Мария Габриел ще бъде премиер, така ли? 

Нищо не ме кара да променям мнението си, нищо в споразумението между двете водещи политически сили не налага да се мисли в друга посока, като разбира се, всеки има право на свое лично мнение. И г-н Чолаков има своето си право да има свое виждане по въпроса: кой би бил най-добрият министър-председател и кой би бил най-добрият персонален състав на Министерския съвет. Но това е негово лично мнение,  колкото хора – толкова мнения, знаете.  

Не трябва ли да се потърси сериозно преформулиране на кабинета, защото с поведението си този кабинет внушава, че държавата е на автопилот? 

Ще ви кажа кое най-вече диктува това, че правителството не се справя добре, но преди това искам да се обоснова за стабилното парламентарно мнозинство. И след това, разбира се, ще продължим темата. Мнозинството е стабилно заради  подкрепата за политическите сили. Първите две политически сили, както и третата, която даде знакови два гласа за подкрепата на това правителство, запазват своята електорална тежест и всички статистически данни показват грубо следното разпределение: 25-26% подкрепа за ГЕРБ, 17-18% подкрепа за "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и 13-14% подкрепа за ДПС. Сумарно това са 58% от хората, които гласуват на избори. В същото време процентът за правителството спада под 20%, като последно, поправете ме, ако бъркам, но тази подкрепа слезе на 17%. Т.е. над 2/3 от хората, които подкрепят водещите политически сили, не харесват съставеното от тях правителство. Над 2/3 от хората, които подкрепят водещите политически сили, са на мнение, че правителството, излъчено от тях, не се справя. Това показва само едно: тези партии, тези политически лидери продължават да се борят за подкрепата на своите избиратели, те не са се променили, те нямат срив в електоралната подкрепа за партиите, но имат тежък срив в подкрепата за правителството. Изводът, който се налага, е един: вие сте нашите избраници, вие сте нашите партии, ние продължаваме да ви подкрепяме, но не ви харесваме правителството, оправете си правителството. И тук вече въпросът, на който честно трябва да си отговорим, е: защо правителството не работи добре. 

И защо? 

Опасявам се, че на този въпрос отговорите не са лесни, но основната критика би трябвало да е насочена към този, който всъщност носи пряката отговорност, бдейки както искаме да го наричаме пръв между равни или без значение, и това е министър-предателят. Толкова е просто. Защото ако започнем един по един да правим анализи на всичко, което се случва в правителството, ще стигнем до няколко изключително неприятни извода. Първо, за пръв път в историята ни имаме премиер, който казва, че сам ще подаде оставка, ако министърът на вътрешните работи не си подаде оставката или ако министърът на вътрешните работи не се извини, или ако министърът на вътрешните работи не си коригира публичното говорене. Нали разбирате, премиер ще си подаде оставката, ако негов министър не започне да се изказва публично така, че на примера да му хареса? Смяната на министър изобщо не стои на дневен ред, значи министър-председателят не може да си смени министъра, значи министър-председателят не си управлява правителството, и ако то, правителството, не започне да го слуша, той самият ще си подаде оставката. Сега,  представете си, че да речем Маргарет Тачър излиза и казва: "Ами този мой министър, той всъщност не е мой, той е на лейбъристите, не е наш, и аз понеже не го харесвам, как се изказва и той е бил снощи на кино, и ако не си коригира говоренето, аз ще си подам оставката.“ Вие можете ли да си го представите това?  

Това са абсурдни помисли, разбира се. 

Аз поне не мога. За пръв път имаме министър-председател, който казва за здравен  министър, че няма мнение по въпроса и те колегите трябва да решат. Какво казват в същото време колегите? Лидерът на най-голямата политическа сила казва: "Искам оставката на този министър“,  лидерът на втората политическа сила, която е мандатоносител за управлението и към която принадлежи премиера, казва: "Искам оставката на този министър“, лидерът на парламентарната група на третата политическа сила, която подкрепя това управление Движението за права и свободи, казва: "Никакви политически намеси в "Пирогов“. Някой трябва да понесе отговорност“. Т.е. лидерите на всички политически сили, които са избрали това правителство, казват, че искат оставката на здравния министър, министър-председателят казва: "Ами не знам, той човекът, аз нямам мнение по въпроса. Вижте, какво е станало, не е ли станало“.  За пръв път в историята имаме министър-председател, който казва: "Аз нямам началници в парламента. На мен никой от парламента не ми е началник.“ 

Е, кой му е началник? 

В същото време чл.83 от Българската конституция казва, че на народните представители им е вменено правото да викат, да контролират, да питат министрите и те им дължат отговори министрите, всичките – и министър-председателят, и всички останали министри. И правителството се избира от парламента. Т.е. той не само че има началници в парламента, а те са 240, всеки един народен представител е началник на това управление, защото той пък е отговорен към избирателите, които плащат заплатите на господата публични служители. Ние продължаваме да ги наричаме "управляващи“, а на Запад ги наричат people’s servants – слуги на народа, но това е друга тема, въпрос на ценност. Така че когато човек ти каже, защо правителството не среща одобрение и защо правителството не работи, ами кой да го накара да работи, кой му е шефът на това правителство? Със  сигурност не съм аз, със сигурност не сте вие, и не зависи от нас двамата, нито пък от слушателите. Слушателите са дали своя вот за партиите и в момента чакат тези партии да накарат хората, които са назначили за министри да си вършат работата. Какво повече може да направим ние с вас или пък слушателите. 

Добре. А защо партиите не успяват да накарат правителството да работи, т.е. да си вършат министрите работата? 

Проблемът е, че се спазва старата максима: колективната отговорност се превръща в колективна безотговорност. В момента, в който Асен Василев от "Продължаваме промяната“ каже: "Искам оставката на този министър“, от "Демократична България“ казват – забележете, как започва изявлението на Христо Иванов: "Този министър е член на ДСБ и ние му вярваме“.  Т.е.  щом е член на ДСБ, ние му вярваме и той няма да се сменя, нали. Не защото фактологията го подкрепя, не защото е направил проверка и на всички останали болници, а не само на тази болница, в която стана скандал с активист на "Демократична България“, не защото е направил одит на всички държавни болници и всичките нямат  задължения и само в "Пирогов“ има проблеми и очевадно директорът не се справя, а случаят въобще не е такъв, а му вярваме, защото е от ДСБ. И какво могат да направят, да речем ГЕРБ или ДПС, когато излизат от ДБ и  казват: "Това е нашият министър. Той е от ДСБ, ние му вярваме и той няма да бъде сменен. Това си е наша квота“. И в случая изпадаме отново в ситуация, в която колективната отговорност е колективна безотговорност, никой не може нищо да направи, никой не може да носи отговорност. ГЕРБ казват за този министър: "Той не е наш. Не можем да го направим, нямаме механизъм. Няма коалиционно споразумение, нямаме регламент кога и при какви условия политическите сили, които вече веднъж са  избрали това правителство, можем да искаме смяна на отделни министри от него.“ Нали разбирате? То затова тази колективна безотговорност все повече и повече започва да тежи върху г-н Денков, върху академик Денков, защото от всички няма кой друг да вземе тези решения, а той очевидно отказва да ги вземе. Казва: "Не зависи от мен. Нека се извини. Ако не се извини, аз си подавам оставката, но него не мога да го уволня“. За такъв абсурд става въпрос.  

Е как да се излезе от тази патова ситуация? Това може да продължи до безкрай, до ротацията и след ротацията пък при друга подобна картина. 

Няколко пъти се каза как, няколко пъти се чуха изявления смели – "Ей сега ще въведем механизъм, ей сега започва, ей сега вече ще има механизъм, нещата ще са други, ще има ясен регламент, кой как се сменя, кой как се назначава“. Къде е този регламент? Как се сменя министър? Никой не знае, как се сменя министър, никой не е наясно, как се сменя министър. И това го показа и ситуацията около министъра на вътрешните работи, това го показа сега ситуацията и около здравния министър. Всички му искат оставката и никой не може да го смени. Аз за пръв път чувам такова нещо в парламентарна демокрация да се случва някъде по света. 

Е добре де, но тази патова ситуация не може да продължи. 

Очевадно не може да продължи, но тъй като в момента основен приоритет за  парламентарните сили са конституционните промени и се казва, че те са най-важното, нека видим, как ще се продължи и след тях, защото очевидно никой не иска да нарушава в момента балансите и не иска да постави големите цели под риск. Заради назначения никой не иска да излезе лошият, който заради някакви кадрови амбиции е саботирал процеса по голямата, историческата цел – промяната на Конституцията. И в момента всеки е в изчакване. Докога ще продължи това изчакване, на никой не му е ясно, но факт е, че без коалиционно споразумение, некоалиционно споразумение, регламент за назначение или както искаме да си изкълчим езика да го наречем, правителството няма да увеличи своята подкрепа. Напротив, тя ще продължи да се срива, защото хората виждат, какво се случва. Хората виждат, че абсолютно никой не е наясно, какво работи министърът на туризма, абсолютно никой не е наясно какво работи министърът на иновациите и растежа. Абсолютно никой не е наясно, защо министърът на икономиката се занимава с някаква инициатива за евтини храни по веригите, която безславно приключи, преди да е започнала. Абсолютно никой не е наясно, защо всеки ден за нещо протестира земеделският сектор и непрекъснато излизат скандали от Министерството на земеделието. Днес никой не поставя под съмнение искрено добрите намерения и експертизата на г-н Вътев в областта. Той е човек, който и от страна на неправителствения сектор от години е изключително активен и много добре познава сектора, но очевидно там има страшно много проблеми. Не може да се работи в системата и недоволство расте и се трупа с всеки изминал ден, и никой не знае как да реагира в тази ситуация сега. Аз наистина не разбирам и за мен, тъй като скоро ме питаха, коя е думата на 2023-та година - те са две, това е "двойният аршин“. Значи, за пръв път се случва такова ниво на хаос и на безвластие да бъде така толерирано, само защото – видите ли, на власт са "добрите сили“ и щом са те, значи на тях им е простено, понеже те са готини и добри и се борят с мафията и с далаверите. Първо, не е ясно,  как точно се борят и с кого точно се борят и второ, не е ясно, докъде трябва да продължи толеранса на обществото, ако приемем въобще, че това е истина и че някакви добри момчета са се върнали от чужбина, за да помагат на страната си. И факти в подкрепа на тая теза липсват и не е ясно, колко трябва да е толерантно обществото, докато цялото това нещо продължава. 

Добре, г-н Харизанов, кой всъщност взима решенията във властта? Защото отстрани съвсем не изглежда това да е премиерът, още по-малко пък правителството. България си хвърчи на автопилот. Кой? 

Единственото, за което мога да се съглася с вас, е, че със сигурност не е министър-председателят, защото се вижда, че той няма думата по най-елементарни кадрови решения в правителството. Той сам го признава – "Аз ще си подам оставката, ако министърът не си тръгне или не се извини“, или не каже нещо, което там според него той трябвало да каже. После чухме, че министърът вървял вече в правилата посока, т.е. премиерът няма да си подава оставката. Нали разбирате, нивото на абсурда вече докъде стига. Истината е, че не е ясно, кой взима решенията, първо. И второ – и тук Борисов беше много прав миналата седмица да реагира така, много хора отново казаха, че е свръхреакция, че надвишаващи значението на това, кой е директор на "Пирогов“ – ами, не е вярно. При положение че предишния ден в парламента – ние сме парламентарна република, лидерите на водещите политически сили: лидерът на ГЕРБ, лидерът на "Продължаваме промяната“ и лидерът на "Демократична България“ са седнали и са постигнали "джентълменско споразумение“, "мъжка дума“, че няма да се правят повече персонални промени, докато не се приеме ясен регламент, по който двете политически сили, които са излъчили състава на тоя кабинет, не вземат решения за кадровите промени. И поводът беше – спомняте си, подуправителят на Здравната каса. И в деня след това, след като лидерите на политическите сили са се разбрали нещо, разбираме, че е сменен този директор. Е, как да реагира всеки човек, който има елементарно достойнство и отговорност пред своите избиратели? Предишния ден е излязъл и им е казал: "Да, ние днес официално постигнахме договорка с Асен и с Христо, че тази история спира с персоналния фалш и назначенията, прави се регламент и се започва по регламент с консенсусни решения“. Вечерта виждаме репортаж, как на 28 ноември министърът казва: "Ами, сигурно няма да го сменям“, при положение че предишния ден, на 27 ноември е подписал документите за смяната на директора. Наистина не знам, кой взима решенията в тази ситуация. И когато става въпрос за проблеми това, което чувам от добрите сили, е, че е виновен Делян Пеевски.

Ролята на Пеевски преувеличена ли е или е съвсем реална? 

Тя от 10 години насам е преувеличена ролята му в негативните събития. Силно е преувеличена. И всички негативи, всички негативни събития, всичко се приписваше на него. Спомняте си, казваше се, че щял да строи магистрала "Хемус“, пък се спираха търгове, пък се връщаха, пък ревизираха обществени поръчки. Аз така и не разбрах, за коя от фирмите ставаше въпрос тогава, които бяха спечелили тия търгове на г-н Пеевски. Ама то какво ли не се случва, само защото като се чуе името Пеевски и край вече, Земята спира да се върти. Ами, ако да речем, че приемем за вярна тезата на Кирил Петков, че г-н Пеевски си е назначил вътрешния министър – ами, ти къде беше през това време, бе, г-н Петков, г-н лидер, г-н мандатоносител? Ти къде беше през това време? Кой го предложи тоя състав на Министерския съвет? Аз ли? Ти къде беше? "Ти къде спа?“, биха попитали възрастните хора. И как така до вчера този министър е бил страхотен и ДАНС бяха лоши, а от днес министърът е лош, а ДАНС са много готини и много професионално си вършат работата, защото са написали някакъв доклад в секретното деловодство за кандидата за подуправител на Здравната каса. Как да се ориентираме в цялото това нещо. Нямам отговор на въпроса кой взима решения и не мисля, че някой има отговор на въпроса, кой взима решения. И е хубаво, че от време на време се случват все пак и хубави работи. Днес слушах изявление на Борисов, там цитира конкретни, качествени и хубави неща, които са свършили във вчерашния ден с Асен Василев – и допълнителните 68 милиона за култура, и фиксираните в бюджета средства за общините да си довършат проектите и хората да живеят в по-нормална градска среда. Хубаво е, че се случват и някакви хубави работи, защото иначе пък съвсем вече нямах отговор на въпроса: за какво е цялото това чудо, ако всеки ден само чуваме взаимни обвинения и връзване на кусури от всички участващи в управлението. То правилно сутринта една ваша колежка зададе въпрос към Корнелия Нинова, че тя не може да хване ръка от разправиите между управляващите, опозицията не може да хване ръка да се изкаже. Кой взима решенията? Дайте всички да се питаме наистина кой взима решенията, след като на Кирил Петков ГЕРБ и ДПС могат да му назначат вътрешен министър, при положение че той каза: "Това правителство е изцяло наше, вътре – никой, само Мария Габриел лично, и то само за да осигурим парламентарна подкрепа и да има ротация. Никой друг! Всичките министри са наши!“. Как така? Кое от двете е вярно? Кога излъга – тогава или сега? Ако са те излъгали, ставаш ли за тая работа? Ако могат да ти подпъхнат просто ей така министър на най-важното министерство – за вътрешната сигурност, министерство, което опазва и е гарант за реда и закона, ти за какво ставаш?. Не знам, нямам представа. Аз мисля, че ще се изучава в учебниците някой ден този период и то не за добро. Но в случая, ако може да цитирам Любен Дилов – разказа една много хубава история с баща му, който като е бил малък, му е казал "Спокойно, Любене, и нищо да не стане от тебе, поне ще служиш за лош пример“. За съжаление мисля, че се намираме в тази ситуация в момента. И това не е злорадство, не е някаква радостна констатация, не е спонтанно желание просто така да се уязвят управляващите. Не. Има изключително читави и кадърни хора между тях, но няма я спойката, няма я движещата сила, няма я йерархията, няма го контролът, няма яснота кой всъщност упражнява властта в момента, кой всъщност взима решенията, кой ръководи кадровата политика. Единственото, което знаем, е, че със сигурност това не министър-председателят. И дотук.  

Казахте, че парламентарното мнозинство все още се радва на добра подкрепа, но ставащото в правителството и с правителството как ще се отрази според вас на партиите? Защото виждаме, че на политическата тъч линия загряват потенциално четири нови политически субекта, от които само един признава, че е партия – МЕЧ на Радостин Василев. Останалите се заявяват като граждански движения – "3 март“, споделящо идеите на президента Румен Радев, "Справедливост за България“ на бившия главен прокурор Иван Гешев и около зараждащата се коалиция "Синя София“ в Столичния общински съвет. Застрашени ли са утвърдените партии, ако цялата тази управленска история продължи? А тя ще продължи. 

Без да подценявам никого, без по някакъв начин да иронизирам или да омаловажавам нечии качества, не бих казал, че сегашните политически партии застрашени от новите. Сегашните политически партии са застрашени от себе си. И тъй като скоро минаха местни избори, изводите са, че не всички участници в това управление губят. И те са очевадни. Първо, ДПС, поради за пореден път ясното показване на своята политическа ориентация и на ценностния пакет, който защитава, стои все по-добре и все по-приемливо дори за хора, които допреди години свързаха движението единствено с всичко най-лошо в българската политика. Оказа се, че това изобщо не е така. Освен това, във втората политическа сила, която на местните избори беше четвърта – ПП-ДБ, "Демократичен България“ печелят в тази конструкция в момента, защото на фона на "Продължаваме промяната“ те изглеждат много по-зрели, много по-премерени, много по-опитни, много по-знаещи и можещи и хора, на чиято дума много повече може да се разчита. И Христо Иванов, и Ивайло Мирчев, и Божидар Божанов, ако щете в личен план, печелят от всичко, което се случва всеки ден, защото те показват друг тип и друго качество на политическо поведение, на политическата мисъл, което не е налице при основните говорители на "Продължаваме промяната“. Печелят и ГЕРБ, защото се вижда, че първо, изключително малка, да кажа никаква част от всичко, което беше изговорено по техен адрес, се оказа вярно и второ, защото се вижда, че има полезност от дългото им присъствие във властта – да, дълго е, но то не се е случило по тяхно собствено желание, а това е било по волята на българските избиратели, всички партии участват на избори, за да спечелят властта, но малко успяват – те си отгледаха кадри и отгледаха хора, които разполагат с опит, с експертиза, познания за управленските процеси, познания на обществото, за желанията на обществото, за това как се случват неща, които са обещани на това общество, които са в пъти, в пъти по-големи от често пъти голия ентусиазъм, който се демонстрира от страна на "Продължаваме промяната“. Така че истината е, че не всички губят и социологията ясно го показва. Първо – с увеличаващата се разлика между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, второ – с тежкото стабилизиране на ДПС, които лесно могат да се превърнат в трета политическа сила в настоящата ситуация, а на местните избори бяха и втора, и с добрите обществени възприятия специално за "Демократична България“, доколкото те съумяват да опазят собствената си физиономия в рамките на по-малката коалиция. Пак казвам, хората не искат други партии. Партиите, подкрепящи управлението, се ползват с подкрепата на 58% от българите, от хората, които гласуват. Хората не са казали: "Искаме други партии“, но хората определено казват: "Искаме друго правителство, искаме друга работа на правителството, искаме друг начин на работа на правителството, искаме други резултати от правителството“. И това е основният извод – партиите, тези, тези партии, не други, трябва да си оправят правителството.  

И пак се завъртяваме в омагьосан кръг на взаимноизключващи се дадености. Хората искат партиите да си оправят правителството, партиите не могат да си оправят правителството, правителството е такова, каквото е, и – пак отначало. Това докога? 

Тук наистина въпросът е, ползвайки пак стари клишета, кой ще мигне пръв и реално кой ще предизвика първата истинска криза  в управлението, за да може най-накрая да стане ясно, че така не може да продължава. Иначе без ясен регламент как се избират, назначават, оттеглят и уволняват министри, шефове на агенции, шефове на регулатори, шефове на най-важните държавни структури не може да продължава. Без да е ясно кой носи политическата отговорност за конкретните хора, без да е ясно кой застава зад тези конкретни хора, с чии гласове се избират, кой гарантира за тях и кой после на изборите ще си понесе отговорността, ако тези хора не се справят. Или пък кой ще спечели, ако се справят добре – защо не? Ето ви и позитивният сценарий. Но ясно е, че така повече не може да продължава. Целият въпрос е в това: кой ще мигне пръв.  

И кой ще мигне пръв? 

И за съжаление, решението на тази патова ситуация минава през криза в изпълнителната власт, и то очевидно това трябва – това е извод, който се налага от само себе си, да е криза, по-голяма от кризата, разразила се около шефа на ДАНС, около вътрешния министър покрай протестите срещу Футболния съюз, около здравния министър със смяната на директора на "Пирогов“, около земеделския министър с всички протести и с несъстоялия се скандал с продажбата на държавна земя от държавния поземлен фонд. Явно трябва да има по-голяма от тези кризи, при която някой наистина да предприеме стъпки по блокиране на парламентарното мнозинство, блокиране на законодателния процес и блокиране на парламента, за да може да се вземат някакви мерки, защото очевидно в момента всички живеят в хипотезата на Боса, всички живеят в  хипотезата на това, че той малко се сърди, ама ще му мине. И това е основната причина тази патова ситуация, за която вие говорите, да продължава. Но тя е безспорен факт, аз съм съгласен с вас. 

И кой ще мигне пръв? ГЕРБ? 

По-вероятно е това да е ГЕРБ, по-вероятно е това да е ГЕРБ, много по-вероятно е това да е ГЕРБ. Но не трябва да се подценява в никакъв случай и ДПС, тъй като конституционното мнозинство зависи и от техните гласове. И ако "Демократична България“ искат, а те със сигурност искат – това е тяхна мисия в политиката, те в някаква степен затова се създадоха – тези конституционни промени да минат, може би върху тях пада отговорността да принудят партньора си в по-малката коалиция да седне и да формализира отношенията си с по-голямата коалиция, за да може през формализирането на тези отношения този изпълнителен хаос да се подреди и да започне да работи така, както работи парламентът. Защото ние от началото на нашия разговор не можахме да си кажем с Вас - парламентът всъщност работи добре. Парламентът всъщност работи много добре. Комисиите заседават редовно, има си кворум в зала, приемат се всеки ден важни закони. В комисиите има диалог, има консенсус, има компромиси, има съвместни изявления, има общи решения, има разумни отстъпки, има диалогичност. Най-големите партии си говорят, работят заедно – това кога се е случвало в най-новата ни история? Парламентът всъщност работи много добре. 

А защо има нисък рейтинг – 8%? 

Ох, ами, защо когато седнете в някое такси и видите някъде някоя паднала ограда и си кажете: "А бе, тия депутатите тука ни съсипаха държавата“? Някак си през годините манталитетът на натрупване се наложи в българското общество да насочваме всички несгоди и проблеми към парламента – неясно защо. Парламентът е законодателен орган, в парламента са хора-законотворци, те творят правилата. Това, че после някой не ги спазва, не е на всяка цена проблем на парламента, защото в който сектор да насочите своето внимание като журналист, сигурен съм, че стотици пъти сте чувала фразата: "Ами не, ние всъщност имаме добри закони, ама просто не се спазват“. Извинявайте, ама това не е проблем на парламента. Това, че някой кара с превишена скорост, не е проблем на парламента, че кара претоварен камион, че кара с летни гуми през зимата. Но ние сме свикнали някак си да адресираме всички проблеми към Народното събрание и към депутатите. За мен това е необяснимо и може би е добре във времето този манталитет да го надраснем, защото като че ли няма пълна яснота за това с какво всъщност се занимават народните представители. А и се наложи мнението в годините – спомняте си, с депутатските кюфтета и със служебните автомобили, че едва ли не народните представители са едни хора, които я поработят днес нещо, я не. Няма такова нещо. Всъщност става въпрос за много тежък труд, интелектуален, разбира се, не с мотиката, но става въпрос за тежък интелектуален труд с много отговорности и аз наистина нямам обяснение защо целият негативизъм към действителността и всички проблеми и кусури, които всеки от нас вижда в ежедневието си, генерално насочва критиката към  Народното събрание. Наистина не знам. В момента проблемът не е там със сигурност. Народното събрание работи добре. То работи несравнимо по-добре от правителството, несравнимо по-ефективно, несравнимо по-качествено като ниво на политическия диалог, като експертиза, като опит, като диалогичност, като обем свършена работа, ако щете. Така че нямам, нямам в момента аз обяснение, рационално обяснение за ниския рейтинг на парламента. Не мисля, че в настоящата ситуация проблемът е там, категорично. 

Но може би от парламента ще дойде решението с формулата "Който мигне пръв“ и се блокира съответна работа, за да може да се реши въпроса с изпълнителната власт. 

Явно това е начинът. С добро не става, с добро не става. И пак казвам: тук проблемът не е в ГЕРБ и проблемът не е в "Демократична България“. Те са основните говорители на това, че трябва да има ясен регламент на взимане на решения между политическите сили. Дори и то да е с  коалиционно споразумение – ясно казано от Христо Иванов. Със съзнанието, неговото, разбира се – той е интелигентен човек, за негатива, който би понесъл в рамките на собствените си избиратели, но още преди време той ясно каза, че не може така да продължава и че трябва да има коалиционно споразумение, защото очевидно това е коалиция. Ние може да го наричаме, както си искаме, но това е коалиция. И той е абсолютно прав за това, че е абсолютно нередно всеки ден някой да ходи и както той се изрази, да подритва правителството. Но как да определим действията на здравния министър? Дайте основание да кажем някоя добра дума. Аз поне не се сещам. И съжалявам, че влизам в хора на тези, които подритват правителството, но фактите са налице, резултатите са налице, липсата на резултати е налице. Скандалите са налице, проблемите са налице, несвършената работа е налице. Може ли да се открие зимният сезон, да има среща на туристическия сектор, на хотелиерите и на различни представители на туристическия бранш и министърът да не е там, а да си изпрати заместник? Какво по-важно има за вършене? Какво по-важно има за вършене министърът на туризма, на който аз, вие и нашите слушатели и читатели в момента й плащаме заплатата? Какво по-важно има за вършене? Целият бранш да е строен там за началото на зимния сезон, и г-жа Динкова да я няма! Добре, не подритвайте правителството. Добре – няма да го подритваме. Какво добро да кажем за него? Един от стотиците примери. Така че ДБ се държат изключително адекватно, много са прави в посланията си, но очевидно не смогват да се наложат над по-големия партньор в тяхната коалиция и в "Продължаваме промяната“ няма чуваемост нито за регламент, нито за коалиционно споразумение, нито за спазване на джентълменски споразумения. И явно начинът е да се мине през криза, след като с добро не става, очевидно с добро не става. Колко пъти беше казано това и от Борисов, и от Христо Иванов, и от Иво Мирчев, който цитирах в началото, и от кой ли не още, само не и от Кирил Петков. "Ами, ние не сме в коалиция, това не е такова, това си е наше управление, ние не сме в коалиция.“ В следващия момент казва "Вътрешният министър е на ГЕРБ и ДПС“. Пак да питам – кога излъга? В кой от двата случая? Кое от двете е вярно, на кое да вярваме? И явно, за съжаление, с добро не става. Явно ще трябва да минем през по-голяма криза, за да може най-накрая да се узрее до момента, в който да седнат и както в цял свят се прави – в този западния, цивилизования, на който толкова много искаме да приличаме, се подписва едно коалиционно споразумение, разписва се ясен регламент, разписва се ясна управленска програма за четири години напред, слагат се на масата приоритетите и започва да се работи по тях. Който не работи и не се справя, си заминава веднага и от това печелят и започват да живеят по-добре всичките 7 милиона български граждани, които на тези хора им плащат всеки ден заплатите с данъците си. Толкова е просто! Остава и някой да го свърши. 

Много ви благодаря за този разговор, за анализа и за времето, което ни отделихте. 

И аз благодаря. Успех!