Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Дискусиите по две събития рамкират седмицата: конституционните промени на ПП и ДБ и второто четене на държавния бюджет. Общото между тях е, че всяка от парламентарните партии отправи своите послания към избирателите си. От ПП-ДБ побързаха да извадят своите идеи за ревизия на основния закон по никое време - от другата седмица всъщност парламентът излиза във ваканция. Извадиха ги, за да кажат, че те задават тона, а и за да се  извинят заради коалиционното управление с ГЕРБ, което упорито продължават да наричат некоалиция. И се случи така, че точно като контрапункт за първи път се появиха заедно на общ брифинг в парламента Кирил Петков, Бойко Борисов и Христо Иванов, за да аргументират приемането на финансовата рамка на финансовия министър, който иначе заплаши, че няма да подкрепи коригирания му от Финансовата комисия бюджет. От страни погледнато, схемата се очертава така: ПП-ДБ изнудват, ГЕРБ компромисно отстъпват, но Борисов остава гост-диригентът, сглобката оцелява, а Асен Василев е премиерът в сянка. Дали това е така или само изглежда? Наш гост е политическият анализатор Георги Харизанов. Добре дошли в аудиокаста на “Фокус", г-н Харизанов.

Здравейте г-ж Събчева, добре заварил и благодаря за поканата.

Защо в името на оцеляване на правителството, все ГЕРБ прави компромисите, след като кабинета уж е само на “Продължаваме промяната" и “Демократична България"?

Двете неща не си противоречат, когато правителството е на едната политическа сила, другата прави компромиси, когато го подкрепя, разбира се. И този компромис е първо, и най-вече с вота на собствените избиратели  и второ, с някои от политиките, които бяха разделителни по време на предизборната кампания. Но вижте, аз не мисля, че нещата са толкова едностранчиви, чак толкова песимистични за ГЕРБ, чак толкова безнадеждни за “Продължаваме промяната", които се развиват в сянката на по-големите си, някои се шегуват и по-корпулентни партньори. Напротив, аз мисля, че се намираме в период, в който е време, като че ли всички ние малко да се успокоим, да направим крачка назад и встрани от емоциите от последните година-две, които не доведоха до нищо, да се вгледаме в прагматичните неща. Ще ви дам един прост пример, какво имам предвид за това човек да се успокои и да направи крачка назад. Преди две години, когато г-н Спецов беше назначен за шеф на НАП, всички си казаха, ама как така, какво се случва, какъв е този човек сега? Първо, от приятели и познати от спортните среди няма човек, от който да не съм чул добра дума за Румен Спецов в лично качество, това първо ме накара да се позамисля. После мина първият му мандат като шеф на НАП и всъщност към работата му нямаме основание за толкова големи забележки. В този смисъл давам го като един пример, как във времето е хубаво хората да се успокояват и наистина да оставят емоциите и партизанщината настрана и да се фокусират върху това, което всъщност има за вършене, защото нека отново да си припомним, политиците, хората на административни длъжности, хората в министерствата и агенциите, те ще работят за обществото, те са пъблик сървисис, както казват държавите, на които искаме да приличаме, те не управляват, те служат на обществото. И когато служат добре, редно е това да бъде отчетено и наистина да дадем малко спокойствие и малко комфорт. Темата за бюджета е показателна в това отношение, нека припомним, че предишното правителство падна, заради провала на финансовата политика на Асен Василев и в лично качество. И в този смисъл, когато има намеса от по-големите, по-опитните, тези, които нееднозначно са доказали, че много по-добре управляват публични финанси в годините, тези, които нееднозначно са показали в годините, че успяват да се справят с финансови кризи и бюджетите всяка година им излизат на излишък, без бизнеса да бъде размазван от проверки, от цялата административна мощ на НАП. Тези, които са показвали, че могат да са шампиони по нисък държавен дълг в целия Европейски съюз, да вкарат България в ERM II и в банковия съюз, когато такива хора имат забележки и корекции към бюджета на Асен Василев, редно е той също да подхожда с това смирение и спокойствие, за което ви казах преди малко. Да, наистина финансовият министър е премиерът в сянка на едно правителство, той задава политиките, той финансира политиките, той е този, който казва, къде ще се натисне, кое ще се приватизира и кои сектори ще бъдат не дофинансирани, ако щете и целево, докато не се реформират. Но да, голямата политическа сила има всички основания да внася корекции в този бюджет. Прави чест на Борисов, че за пореден път е консенсусен, но мисля, че и г-н Василев си извади ясните изводи, че когато веднъж  вече цяло правителство е паднало заради теб, заради вот на недоверие към финансовата политика, е хубаво да си значително по-диалогичен. И то не заради друго, а заради успешния опит, който сега имаш шанса да ползваш.

Г-н Харизанов, но почти 2 месеца, след гласуването на правителството, подкрепящите го партии все още не са формализирали отношенията си. Дали въпросната некоалиция печели нещо от схемата: едни изнудват, други отстъпват? Защото отстрани така изглежда.

Нали не си мислим, че наличието на едно коалиционно споразумение, което всеки един от многото лидери, които трябва да го подпишат, ще прибере в чекмеджето си, ще направи ситуацията много по-различна. И между другото, защо трябва да я разглеждаме като непременно негативна? Да, аз някак си не съм изненадан от поредната доза аматьорщина и от това, че госпожа или госпожица Лена Бориславова абсолютно неясно в какво качество, и от къде-накъде, от какъв зор и като каква проверява  кандидатите за заместник-министри и областни управители в Гугъл и казва: “О, не може този човек, защото вижте, какво пише за него в Гугъл. Първо, бих я посъветвал да прочете, какво пише за нея в Гугъл. И второ, тази аматьорщина, освен, че боде в очите и води до допълнителен отлив на гласоподаватели за  “Продължаваме промяната", всъщност може да се окаже и един полезен процес. В цялост говоря за процеса, при който липсват тясно партийни назначения, при който липсата на подобно коалиционно споразумение, сложено в някое чекмедже и на определените квоти, защото именно при такъв  процеса партията казва: “а, момент, това си е моя квота, този ще е човекът".  Ама той бил, образно говоря, агент на Държавна сигурност, или бил човек уволняван за безобразия в същата тази система, или бил човек разследван за скандали в същата тази система. “Ами, не, не, това е нашият партиец, ние имаме квота и това място ще бъде заето от този човек“. На вас липсват ли ви тези времена? На мен не ми липсват, и в този смисъл това, че няма коалиционно споразумение и че процесът по одобряване и назначаване на кадрите е толкова тегав, може би го прави по-добър. Може би, ще видим, но може да го направи и по-добър.

Независимо, че правителството вчера огласи своята програма от 5 точки, сме свидетели, че държавата се управлява според набелязаното в заседанието от 21 май на Националния съвет на “Продължаваме промяната", запис от което Радостин Василев бе така любезен да предостави публично. Трябва ли да наричаме това разминаване държавно управление, защото едни са точките на правителството, други са на “Продължаваме промяната" от оня запис?

В момента те са мандатоносител, докато все още такъв политически субект съществува, поне на хартия, защото аз продължавам да твърдя, че реално такава партия няма и никой не може да ме опровергае с факти. Те са мандатоносителя, те са водеща политическа сила, не виждам несъответствие на това, че техните политически цели в момента се изпълняват през тяхното правителство с техен премиер. Така стоят нещата в момента, така ще стоят през следващите 5-6 месеца поне. Пак казвам, наличието на големи, разумни партньори води до това своевременно да се коригират аматьорските пориви на част от хората в “Продължаваме промяната", които не спират и до ден-днешен, явно там опит се трупа по-бавно от очакваното. Но нищо страшно не се е случило до момента и в крайна сметка, няма нищо лошо за една партия да се мъчи да изпълни целите си. В крайна сметка, дефиницията за партия е: "хора обединени от общи идеи, които искат да осъществят тези идеи, чрез упражняване на власт“. Така че “Продължаваме промяната" не прави никакви разлика и пак казвам, докато това нещо все още съществува, не виждам нищо лошо, след като му  е гласувано подобно доверие от избирателите и от другите водещи политически сили в парламента да се стреми да го прави. До колко успява, е друг въпрос. И пак казвам, хубаво е, че го има предпазния спирачен механизъм на хората с опит, които наистина знаят, как се управлява.

Но защо все ГЕРБ отстъпва? Ето това се питат и симпатизантите, и избирателите му?

Не мисля първо, че все ГЕРБ отстъпва, второ, нищо не пречи, когато някой твой политически конкурент, в качеството си да си навреди, да не му пречиш особено много. Има го и това в политическата игра, то е част от селекционирането и част от онова изначално намерение на партиите, някога да упражняват власт чрез нея и да осъществят идеите си. Минава ли това през отслабване на политическите сили? Минава, когато те сами се стремят да си навредят на своя интерес, ти да ги възпираш, не непременно. Когато това поставя под риск вече национални цели и национални интереси, редно ли е да се намесиш? Редно е. И точно тук е тънката игра в това, да обясниш на Асен Василев къде точно бърка по отношение на бюджета и ясно да му го покажеш на Финансова комисия и да му покажеш, че повечето народни представители в парламента мислят, че неговият бюджет има нужда от сериозни корекции. И след това, разбира се, воден в крайна сметка от рамката на това правителство да му кажеш: “окей, щом толкова настояваш, ти си финансовия министър в момента, нека да е твоето". Хората виждат, какво се случва и социологията ясно го отразява, така че нека не искаме от ГЕРБ да коригира денонощно грешките на “Продължаваме промяната" и да влиза в денонощни конфликти, за да се случат правилните неща или по-правилните неща, само и само, за да са удовлетворени в краткосрочен план новите привърженици. Аз мисля, че привържениците на ГЕРБ и симпатизантите няма от какво да се притесняват в дългосрочен план и това е много по-важно от ежедневните компромиси, които се налага народните представители да правят.

Очертава ли се Борисов като най-големия играч на политическия терен, играчът с най-много опит, за какъвто го припознават вече почти всички коментатори?

Това не е новина от 2005 г., откакто с над 90% личен рейтинг сам срещу всички най-големи партии спечели кметските избори в София. И от както след това още докато беше кмет, правителството започна война с него и не успя да я спечели, а загуби безславно изборите 2009 г., след като ни зари с боклук и с бали с боклук, и се случиха, спомняте си, тежки безобразия от правителството на заменките, от правителството на “Батко и братко", и си спомняте какви тежки безобразия се случиха, само и само да се опитат да се разправят с Борисов още в ранната му фаза на политик. Аз мисля, че не е новина това, че той е човек, който лидира политическата система, и то не е и новина към ден днешен. Всички, които не го харесват, трябва да отговорят на въпроса - защо никой не е по-добър в това? Всички, които не го харесват трябва да отговорят на въпроса - защо други политически лидери, които пък те може би харесват нямат тази подкрепа, не могат така да разговарят с хората, не могат така да организират около себе си сбор, професионална партия, структури, хора-професионалисти в политическия процес. Така че да, Борисов продължава да лидира политическия процес в България, и това пак казвам, не е новина от има-няма 18 години насам.

Предложените от ПП-ДБ конституционни промени предизвикаха взрив от коментари и то заради две от идеите - смяната на националния празник и ограничение до 2 мандата за кметовете. Какво целяха да прикрият тези две идеи, които иначе нямат нищо общо със съдебната система?

Според мен всеки, който е за ограничаването на мандатите на кметовете, трябва да се присъедини към създаването на една нова политическа сила “Антидемократична България" и да се запише там. Кметовете се избират мажоритарно от хората в конкретното населено място. И когато кметът от БСП на Гоце Делчев е там осми мандат, това, което трябва да отговорят другите политически сили, знаете много добре какви са моите политически виждания и политически пристрастия, и ценностната ми система и колко тя е в противовес с всичко, каквото представлява БСП, но когато кметът на Гоце Делчев от БСП е там седми или осми мандат вече, другите политически сили трябва да се погледнат в огледалото и да си отговорят: защо не могат да излъчат по-добър кандидат. И искат ли всъщност хората друг кмет? И когато хората не искат друг кмет, а продължават да си избират този кмет , защото считат, че той е по-добър, най-добър за населеното им место, това как може да е проблем за хората в Добрич, или в Силистра? И как може да се превърне в национален проблем това, и как можем да искаме промяна в Конституцията, когато се забранява на кметове да се кандидатират повече от два мандата. От къде накъде, кои сме ние, тук в София, за да кажем дали г-н Хасан Азис, трябва да е още един мандат кмет на Кърджали.  Нарочно използвам кметове от други политически сили, много добре ме разбирате. Кои сме ние, в София, които да кажем на хората в Кричим, дали Наско трябва да е още един мандат кмет или не, или да им забраним да го изберат за следващ мандат. Ако така кажем: ние ви забраняваме хора от Кричим да изберете Атанас Калчев за следващ мандат – от къде накъде? Какво общо има това с демокрацията? И когато говорим за ограничена мандатност, окей, там където има концентрирана, централизирана огромна власт на национално ниво, да речем, административните ръководители на двете големи съдилища, ако щете конституционни съдии или каквото щете друго, добре е, склонни сме да влезе такъв разговор, въпреки че в демокрациите с традиции хора прекарват страшно много години на тези длъжности. И така се създават безспорните хора, и така се създават обществените авторитети. Но окей, ние сме неукрепнала демокрация, стават грешки и тези грешки трябва да бъдат коригирани овреме, приемаме, че трябва да има някаква мандатност, но тя е за хора, които се назначават от политически сили и се избират от политици. Там, където има пряк мажоритарен избор от хората, всяко поставено изкуствено ограничение е антидемократично и подобно предложение трябва единствено да бъде усмивано, и възможно най-бързо забравено в интерес на предложилите го. Колкото до смяната на националните празници, нямам мнение по този въпрос към момента. Мисля, че се хлъзгаме по евтина плоскост на русофили и русофоби и на това Руско-турската освободителна война да я избутаме по-встрани, защото е била руско-турска, пък ние сме се възползвали и сме се освободили. Много евтина и кратка игра на русофили и русофоби е това. Също както и с институцията на служебното правителство, което сега, в момента, заради Румен Радев искат да премахнат. Мисля си, че това са неща на къс пас, които не трябва да са част от разговорите. Конституцията е основният закон, тя 30 и кусур години вече си изпълнява чудесно функциите в България, и много трябва да се внимава, когато се правят конюнктурни промени от днес за утре. Аз съм твърдо техен противник, аз съм консервативен човек и обичам бавната еволюция, а не революционните напъни. Никога не са довели до нищо добро в човешката история. То е обратно на най-належащото, цели се някакъв медиен шум и популизъм и позициониране по геополитическата ос. Когато същите тези вносители отказват да подкрепят  например  дерогацията за “Лукойл" да речем, позволете ми да се съмнявам във всичко, което правят в момента и отново да кажа,  не съм привърженик на краткосрочните и къси цели като хоризонт и промени в основния закон на  България, който вече 33 години ни служи чу-дес-но.

В каква кондиция влизат партиите за местните избори?

Много различна. ГЕРБ и ДПС влизат в чудесна кондиция, както винаги, по много различен начин, но в чудесна кондиция. ДПС е фокусирано върху определени области, определени общини, ГЕРБ е в добра кондиция във всички 265 общини, с работещи структури, с жив партиен живот, с организационни събрания и т.н., изобщо както трябва да се правят по книга нещата в тези две партии. “Демократична България" влиза с голям заряд и със сериозни фигури, които успяха да изберат в големите градове. И тук вече въпросът е т.нар. Политическа партия “Продължаваме промяната" къде ще е, как ще е и как влиза и дали изобщо влиза. Защото вие сте човек с много висока политическа и медийна култура, ако аз ви попитам: кой е човекът, областен координатор на “Продължаваме промяната" в Пловдив, ще изпитате силно затруднение да ми отговорите.

Аз мисля, че и в самата партия ще го изпитат.    

Ще изпитат… В Русе, ще изпитат, в Търново, в Монтана, във Враца кой е на “Продължаваме промяната" лидера, защото от всички други партии мога да ви ги изброя в тези градове, кои са им лидерите имената, Коко и Данчо Иванов от “Демократична България" в Пловдив, и във Варна Стела, Атанас Атанасов, който беше водач на листа там, Стоян Михалев беше преди това водач на листа там. Имат много силни представители там в кметската власт, имат много силни говорители на местно ниво, но това са отделни хора от “Демократична България". Така че по много различен начин влизат в местните избори париите. Аз мисля, че те ще демитологизират “Продължаваме промяната" като политическа партия, ще се види, че това нещо не съществува извън Асен Василев и Кирил Петков, ще се види, че това нещо не съществува извън една малка котерия. И колкото по-бързо това стане ясно, толкова мисля по-добре е за всички, защото това ще е последната част от демитологизирането на всички легенди, които се развиха 2020-2021 г., че само да не е ГЕРБ и всичко ще стане супер. Не стана, стана по-зле. И след като се извървя целия път, мисля, че сега като се мине и през местните избори, отново се видят лицата на отделните партии, отново се погледне политическата карта на България, ще стане ясно, че революцията приключи без да се е състояла. И че наистина е време, в един спокоен тон, прагматичен, всеки да даде най-доброто от себе си и всички заедно да направят най-доброто за обществото, и за страната, разкарвайки изключително грозния и гнусен език на обиди и на нецензурни простащини, които слушахме в последните 2-3 години.  Те не доведоха до нищо градивно, няма и да доведат до нищо градивно. Това, че вече стоят и си говорят лидерите на най-големите политически сили, е чудесно. Това че има диалог между тях, това, че има консенсус между тях, е чудесно. Силно се надявам тази чудесна атмосфера да продължи и след местните избори и мисля, че резултатите от тях ще допринесат за това всеобщо успокояване и отрезвяване, ако щете, на политическата класа.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви и до нови срещи.

 

И аз ви благодаря за поаната, до нови срещи.

 

Цоня Събчева