Георги Харизанов, политическият анализатор,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

 

След като през първите 9 месеца Кабинетът “Денков" отговаряше на максимата “Колективната отговорност се превръща в колективна безотговорност", то на какво са илюстрация провалените за ротация преговори. Наш гост е политическият анализатор Георги Харизанов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Харизанов.

Благодаря за поканата за пореден път.

Провален ли е първият мандат и от кого?

Първият мандат приключи, провален е, бих казал, преди два месеца, защото беше ясно, след като се разкри от ваши колеги-журналисти срещата на г-н Петков с  г-н Спас Русев, след като на следващия ден г-н Петков започна да издава нареждания ва банк на независимия регулатор КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) какви решения да взима. И след като КЗК не се съобрази, което е съвсем нормално с нарежданията на един партиен лидер за това, какви решения трябва да взима, г-н Петков стигна до определението, че ние сме държавата на регулаторите и противно на първоначално подписаното споразумение от преди 9 месеца, започна да поставя ултиматуми и да чертае червени линии. И изведнъж вкара реформата в регулаторите. За това каква реформа е това, ще поговорим след малко. Започна да вкарва реформата в регулаторите като някаква червена линия и като някакво условие за продължаване на процеса по ротация. Тоест, първоначалната договорка, онази от преди 9 месеца, беше едностранно нарушена от ПП. В последствие тя се разрасна в реформа за службите. Пак казвам, за каква реформа, ще говорим след малко. Впоследствие стана ясно, че Денков не желае да си заеме поста, отреден му от преди 9 месеца в образователното министерство. Цялото българско общество разбра, че Ники трябва да пътува. Тръгнаха да го назначават за външен министър, където той няма абсолютно никаква експертиза. Впоследствие му измислиха някакво Министерство по европейските въпроси, което не беше ясно, точно какво е. Но всички тези процеси почиваха върху абсолютно погрешното разбиране на тези момчета, че те с 1/4 от народните представители имат 100% от властта, тя е тяхна, полага им се, всички са длъжни да ги подкрепят, защото иначе не са от добрите сили, а са от мафията. И те ще правят, каквото си искат, а Борисов ще отстъпва, до където поискат, защото е, изберете си - изплашен от “Магнитски", притискан от посланиците, недоизпран, притеснен и т.н. Видя се, че абсолютно нищо от тези техни виждания не е така. Видя се цялата им стратегия за влизане в тези преговори около ротацията. Преговори изобщо не трябваше да има, това беше абсолютно формален акт, който почива на абсолютно грешни тези и твърдения. И чак сега, когато започна сблъсъкът с реалността, станахме свидетели на днешното абсолютно падение, абсолютно падение, да се молят от трибуната на парламента ГЕРБ да размислят, да си дадат премиер, пък те ще го подкрепят с техния мандат.

Но с техни министри.



Да, но със 100% техни министри на втората политическа сила, която на местните избори остана четвърта. На тези, които загубиха изборите, на тези, които щяха да строят затвори, щяха да заличават, да изчегъртат, да унищожават. Извинявайте много, в смисъл, те провалиха целия процес, те провалиха първия мандат и това беше едностранно тяхно действие, започнато лично от Кирил Петков. Провалиха един абсолютно формален процес по смяна на местата на  г-жа Габриел и Николай Денков, който трябваше да си  отиде образователен министър. Това беше договорено. И излиза днес Кирил Петков и крещи от парламентарната трибуна, че човек трябва да си спазва думата, точно Кирил Петков. Извинявайте, по-добре да приключва този цирк, няма никаква нужда от това. След процес на отрезвяване, минаване през една нова кампания, получаване на реална оценка от избирателите за изминалите 9 месеца, нека седнат, нека се договорят пак, няма лошо. Но при потвърдени позиции и при ясното разбиране, че никой вече не притежава политически монопол върху истината, върху справедливостта, върху правосъдието, върху това да се самоетикетират като добри сили, като подкрепяни от посолство, като одобрени от посолство, като хората на американците, хората на  европейците или хората на които и да било други. Ние искаме хора на българите, които ни служат на нас, ние с нашите данъци им плащаме заплатите и искаме наши хора да управляват, не хора на американците или хора на посолството.

Г-н Харизанов, но от ПП-ДБ твърдят, че преговорите са пропаднали, защото първо от ГЕРБ не са били съгласни за реформа в регулаторите. Второ, от ГЕРБ не са били съгласни за реформа в правосъдната система. Трето, от ГЕРБ не са били съгласни за реформа в службите. Четвърто, от ГЕРБ не са били съгласни изобщо за силовите структури и министерства?

Така, къде преди 9 месеца при споразумението, с което се подкрепи правителство с втория мандат на загубилите избори, ставаше въпрос за преговори покрай ротацията? Отново казвам, ротацията трябваше да е абсолютно формален процес, при който Мария Габриел става министър-председател и си остава министър на външните работи, тъй като нов такъв не е предвиден в първоначалното споразумение. А Николай Денков подава оставка като министър-председател и става министър на образованието през следващите 9 месеца. Какви преговори? Преговори за кое? За нещо, което преди 9 месеца е договорено. Нали трябва да си държим на думата бе, г-н Кирил Петков, кои преговори, за кое, за какво? То е договорено преди 9 месеца и ясно е казано какво трябва да се случи, това първо. И второ, кои реформи? Вие сте изключително информиран човек, всеки ден следите и коментирате политиката и разговаряте за политика с най-информираните хора в България, с хората, които пряко се занимават с политика. Кои реформи бе, г-жо Събчева, какви реформи в регулаторите? Аз разбрах само, че Миро на Лена трябва да бъде назначен в КЗК, да бъде избран за член в Комисията за защита на конкуренцията. Хайде, и да не е шеф, най-добре шеф нали, но ако не е шеф, поне член. Кои реформи? Къде видяхте законопроект за реформа в Комисията за защита на конкуренцията? Къде видяхте законопроект за реформа в Комисията за енергийно и водно регулиране? Какво й е? Лош й е законът ли, не си върши добре работата ли? Каква реформа? Не става въпрос за никакви реформи, става въпрос за трудоустройване. И става въпрос единствено и само за кадрови промени - да се сменят едни хора и на тяхно място да се сложат други хора. За никакви реформи не е ставало дума. Колкото за реформата, прословутата в правосъдието, за която ни надуха главата от 2015 г. насам, конституционните промени са факт, разделянето на Висшия съдебен съвет е факт. Промяната в балансите на парламентарна и професионална квота в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е факт. И там отново не става въпрос за реформи, а става въпрос за това кои и какви хора да бъдат избрани там и кои и какви хора да бъдат назначени. За Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) къде видяхте законопроект за реформа? Няма такъв. Има човек, който не го интересува фигурата на премиера Денков, така както и вътрешният министър не го интересува фигурата на премиера Денков и който те искат да бъде сменен. Това не е реформа, това са назначения. Престанете, г-да Петков и сие, да ги наричате реформи. Това е трудоустройване, вие искате да махнете едни хора и на тяхно място да си сложите ваши хора. Това не са реформи. Аз също претендирам да съм изключително добре информиран човек, не съм видял законопроект за реформи в регулаторите. Не съм видял законопроект за реформи в КЗК, в КРС, в КЕВР, в СЕМ, в Агенция по метрология, ако щете, в КФН (Комисия за финансов надзор), къде видяхте законопроект за реформи в КФН, например? Имаше ли законопроект за реформа на БНБ - регулатора на финансовата система и на банковия сектор? Нямаше, разбраха се за квоти и с гласовете на ПП-ДБ Петър Чобанов от ДПС, знакова политическа фигура, стана подуправител, а ДПС  пък гласува за техния Андрей Гюров.

Който също е тяхна политическа  фигура.



Ами да. Това реформа ли е? Реформа ли е или е трудоустройване и назначаване на политически квоти. И тогава, когато ГЕРБ подкрепиха независимият Димитър Радев, безпартийния, ПП-ДБ подкрепиха Петър Чобанов, ярка фигура в ДПС, кой беше мафията и кои бяха на мафията красивите лица? За каква мафия става въпрос? И за какви реформи? Няма реформи, тук има трудоустройване, махане на едни хора, за да се наслагат наши хора. Това са всички хипотези от онзи абсолютно протоколен и формален запис, който Радостин Василев разпространи от тяхното партийно заседание. Тези хора така виждат упражняването на властта. В техните глави друго е абсолютно невъзможно, абсолютно невъзможно, не се е случило и няма да се случи. И краткият преглед на кадровата им политика го показва: непримирим противник техен да бъде назначен за омбудсман например така, както в парламент доминиран от ГЕРБ Мая Манолова беше избрана за омбудсман? При тях това е невъзможно, те не разбират политиката по този начин. Те не разбират, че всички гласоподаватели трябва да са представени в управлението под някаква форма, те не разбират, че има баланси. Те не разбират, че всеки глас е важен. За тях политиката означава с 60 народни представители да подмениш абсолютно всички ръководни органи на абсолютно всичко, и навсякъде да си наслагаш свои хора,  и да държиш 100% от властта. Това не е демокрация, това не е, извинявам се, с ирония го казвам, евроатлантическо. И това няма абсолютно нищо общо с онези западни демокрации, които се стремим да достигнем в своето развитие - и икономическо и политическо, абсолютно нищо общо.

А с какво си обяснявате тази тяхна стръв към службите, към Министерството на вътрешните работи, към главния прокурор? Към силовите структури?

Обяснявам си го с носталгия по времената, в които господата Василев и Петков бяха служебни министри, а Бойко Рашков беше служебен министър на вътрешните работи. Впоследствие те станаха премиер и вицепремиер, един срам, който скоро няма да забравим, и Бойко Рашков вътрешен министър, и бруталните репресии, които се извършваха срещу всички техни политически противници. Те така разбират политиката и затова им трябват службите, за да продължат със саморазправата с всеки, който не е съгласен с тях. Коя саморазправа? Мога да започна да изброявам на слушателите събития от последните 2-3 години, но мисля, че всички прекрасно ги знаем. Така си обяснявам. Тук не става въпрос за никакви независими служби, не става въпрос за никакво разкачане от руско влияние. Задавам ви въпрос, слушахме сума ти месеци, че ДАНС е пробита от службите, има руско влияние, КГБ, шпиони, ГРУ, страшна история. Назначиха си един техен депутат за заместник-председател на ДАНС и всички тези твърдения изведнъж изчезнаха. Да разбираме ли, че с назначението на техния зам.-председател на ДАНС всички проблеми в тази служба са приключили? И ако е така, защо искат смяната на шефа тогава. Ако пък искат смяната на шефа, защото в ДАНС има страшно много проблеми, техният депутат що дири там, какво работи? Защо не се е справил с тези проблеми? За какво получава заплата? Нали разбирате, в какви степени на лудост се намираме. И че никъде няма един валиден аргумент, който да издържи 100% на критичен поглед, никъде. В нито една сфера и в нито едно тяхно твърдение.

Борисов вече призна, че са му се обаждали министри от други държави да го натискат от името на Кирил Петков за смяна на вътрешния министър. А за да го правят, логично е, че са били помолени. Нормална ли е такава практика?

Това е продължение на националното предателство и за човек, който излъга, че е български гражданин като встъпваше като министър, мен не ме изненадва. Това са хора без национално достойнство, за тях е важно какво е казал Рюте, какво е казал някой друг, на Киро какво му е “викала Урсула", цитирам го. Спомняте си: “Урсула вика и аз й викам. И тя ми вика, и аз й викам. И Урсула вика", за тях това е важно. Това са хора, които не ги интересува националната идентичност, не ги интересува независимостта, не ги интересува гордата българска позиция и не ги интересува, че ние сме най-старата държава в ЕС. Ние сме държава 4 пъти по-стара от Съединените американски щати. И не ги интересува, че всъщност Централна и Източна Европа в момента, особено на фона на целия свят е един център на нормалността и едно изключително приятно място за живеене. И че ние сме тези, които могат да посочват недостатъци в много общества. А не непрекъснато някой да ни казва на нас, как се управлява държава. Защото ако Рюте, приятелят на просто Киро, беше толкова велик политик, нямаше всички водещи журналисти в Нидерландия да я наричат наркодържава. И да имат такива проблеми там с престъпността, и с търговията с наркотици и с наркомафията. И да застрелват по цял ден журналисти там и да взривяват редакции на медии, които пишат за наркомафията. От къде накъде ще се обаждат чужди министри и ще ни казват на нас, как се управлява държава?

Въпреки демонстрациите на непоносимост и претенции за власт, от ПП-ДБ продължават да се надяват на компромиси поне във втория мандат, за да се избегнат изборите. Що за лудост? Проф. Киров нарече това психиатрична диагноза.

Абсолютно грешна преценка на действителността. Те така започнаха тези преговори. Пак казвам: какви преговори? За кое преговори? Преговорите бяха преди 9 месеца и е ясно договорено, какво трябва да се случи - Габриел и Денков да си сменят местата и той да стане образователен министър. Преговори за кое? Почивайки изцяло на тезата, абсолютно погрешната, да, това е психически проблем, психиатричен проблем, това е скъсване с реалността, изграждане на някаква алтернативна реалност, която съществува само в главите им, в която Бойко ще продължи да отстъпва, да отстъпва, и да отстъпва. Очевидно не е така. И това, че днес беше гласуван от парламента фактическият край, показва, че това очевидно, очевадно не е така. Сега вече предстои сблъскването им с другата реалност, с оценката на избирателите за всички събития през последните месеци. С оценката на избирателите за 9-те месеца, и особено с оценката на избирателите за днешния ден, за днешното падение. Но проф. Киров за пореден път е абсолютно прав. И аз не мога да ви обясня, защо е този психиатричен проблем, защо е тази диагноза, и защо тези хора нямат никаква връзка с реалността, а живеят в паралелна реалност. В която пак казвам, с 60 народни представители те да казват на целия парламент какво да прави, да държат 100% от властта и да разчитат, че първата политическа сила, тази, която е спечелила парламентарните избори, която си спечели местните избори, на които те останаха четвърти, ще продължи да им отстъпва за всичко. Очевидно не е така.

Въпросът тук, г-н Харизанов, е защо Борисов търпя досега? Каква беше целта на премятането, хързулването, на което чрез брифинги, заявления, декларации и интервюта от ПП го атакуваха?

Ще ви отговоря така. В сравнение със ситуацията от преди изборите, какво се оказа 9 месеца по-късно? Оказа се, че ГЕРБ могат да бъдат диалогичен, предвидим и последователен партньор в управлението. Оказа се, че ГЕРБ могат да спазват всички ангажименти, поети в парламента. Склонни са да подкрепят дори и абсолютно некадърни реформи на добрите сили, само и само да има мир, и да не изглеждат те лошите, които са провалили някой пореден исторически компромис. Стана ясно, че в ГЕРБ има несравнимо повече опит, и експертиза, и знания за това, как се управлява държава, в сравнение с тези момчета. Стана ясно, че т.нар. партии на статуквото към днешна дата все повече изглеждат като партии на опита, и знанието, и моженето, в сравнение със случайно появилите се в политиката аматьори. И към днешна дата ГЕРБ изглежда по коренно различен начин на българското общество спрямо онези времена, за които не казвам, че само останалите са виновни. ГЕРБ също е партия, която е допускала много грешки и тя, и нейни представители, заради които ГЕРБ беше в абсолютно политическа изолация. И беше пълен абсурд те някога да се докоснат и да се върнат във властта. ГЕРБ не само се докоснаха и се върнаха във властта, но ГЕРБ крепяха тази власт, тя зависеше от ГЕРБ. Тази власт съществуваше благодарение на ГЕРБ и с това очевидно цялото българско общество нямаше никакъв проблем. Искам  да сравните, да речем капацитета на ПП в енергетиката, в сравнение с този на ГЕРБ. От едната страна имате професионален министър, който не е политически обвързан с тази партия, защото те нямат политическа фигура в енергетиката. От другата страна имате Делян Добрев, Жечо Станков и Теменужка Петкова. Искам да сравните политическият капацитет на ПП в екологията да речем, в сравнение с този на ГЕРБ. От една страна имате Юлиян Попов, който е професионален министър, не партиен. От другата страна имате Ивелина Василева, нейният екип, министрите преди нея Евдокия Манева и т.н. Къде е базата за сравнение. Искам да сравните социалното министерство, експертна не политическа фигура, доста странна, но без значение, г-жа Шалапатова. От другата страна ГЕРБ с Деница Сачева, със Зорница Русинова, с всички хора, които години са работили в това министерство успешно. Образованието - професионална не партийна фигура. От другата страна имате Красимир Вълчев, Йорданка Фандъкова, хора, които дълги години са работили в системата на образованието, професионалисти, харесвани от целия сектор. Тази оценка вече натежа. Обществото я преболедува, приспа я, успокои се и на обществото, което е доброто, в последните 2-3 години му беше дадена възможност да направи паралел: дали ГЕРБ с всичките им кусури бяха чак толкова зле или може да стане и по-зле. И всъщност към днешна дата онези години на спокойствие, на предвидимост, пак казвам, с всичките им недостатъци ни изглеждат несравнимо по-добри, в сравнение с последните три години на хаос. Така че позитивите, които ГЕРБ искаше да извлече, и които Борисов искаше да извлече от това управление, те са несъмнен факт. Видя се, какво представлява всъщност ГЕРБ и парламентарната група. Видя се, че Борисов не хапе, видя се, че ГЕРБ могат да участват в градивно управление, могат да помагат в градивно управление. Че ГЕРБ нямат никакъв проблем да работят заедно с добрите сили и с градските демократи. И се видя всъщност, кой не става. Така че за мен ГЕРБ си постигна целите за тези 9 месеца по отношение на своя образ и но по  възприятията за ГЕРБ в голяма част от българското общество.

Какви са сценариите пред държавата и пред политиците?

Мисля си, че ни чакат 2-3 месеца на нелошо служебно управление, при което президентът да работи за себе си, бидейки не активен и отдръпвайки се леко встрани от политическите процеси. Това ще му върне в някаква степен образа, който по принцип Конституцията е отредила на президента на надпартиен, неутрален, по-скоро протоколен, не толкова пряко взимаш страна в политическите събития. Мисля си, че всяко едно правителство ще е по-добро от настоящото, всеки един премиер ще е по-добър от Денков, който търси други хора да му сменят вътрешния министър. Защото вътрешният министър не го интересува въобще мнението на Николай Денков по темета, очевидно. Така че мисля си, че ни очаква период на успокояване и нормализиране, колкото и странно да ви звучи. След което, разбира се, идва агресивна и изнервена предизборна кампания. И след което нов парламент, в който с препотвърдено доверие от гражданите общо взето същите сили да седнат да преговарят за състав на следващо управление. Но да няма нищо общо с абсолютното опорочаване на демокрацията от страна на ПП-ДБ в последните 9 месеца, с 1/4 от депутатите да изпълняваш 100% от изпълнителната власт.

Вярвате ли, че ПП-ДБ след изборите ще бъдат променени, по-смирени и т.н. , и по-разумни?

Вижте, аз не мисля, че “Демократична България" има много накъде да се променят. На фона на цялата лудост те със своето минорно участие в изпълнителната власт през правосъдния министър, който стои изключително умерен и обран в своите изяви, не предизвиква с нищо някакъв негативизъм или как да кажа, креативни реакции. И здравния министър, който в последствие ни стана ясно, че е от ДБ, тоест, от ДСБ. През цялото време “Демократична България" като цяло стояха като по-разумния, по-опитния, изглеждаха като че ли леко се срамуват от ПП. Така че аз не мисля, че те има много към какво да се променят. Те не са изневерили на избирателите си. Бяха обещали реформа в Конституцията и довършване на правосъдната реформа, постигнаха си я. Тя се гласува в парламента в нейната цялост. Всичко, което те поискаха и сложиха на масата, беше гласувано в парламента. Така че очаквам ПП да се променят най-вече по отношение на своето политическо представителство, първо. Второ, по отношение на задълбочаващите се процеси на роене там и на разочарование не само в избирателите, а и в отделни политици, които все още участват вътре. И очаквам силно да намалее тяхната политическа тежест, което ще е една чудесна новина за цялото българско общество.

А на едни избори кой ще вдигне 70%  негласуващи, г-н Харизанов?

Към момента никой, особено ако се съчетаят с европейските избори. Това, което може да върне интригата в българската политика, което всъщност ме питате, е събуждане на лявото политическо пространство. Като десен човек съм последният, който би бил привърженик на силна левица. Но обективният факт е, че в ляво има политически вакум, създаден благодарение неуморните усилия на г-жа Нинова. И ако този политически вакум бъде запълнен и през БСП, през възраждане на Социалистическата партия, през реновиране на Социалистическата партия, през завръщане в Социалистическата партия на всички, които Нинова изгони, ако се вдигне пак силна левица и се установи някакъв квази двуполюсен модел, това може да върне интригата и да върне избирателите пред урните. Защото 2017 г. имахме 1,150 млн. гласа за ГЕРБ и 1,050 млн. гласа за Социалистическата партия. На последните избори имаме 600 000 за ГЕРБ и 500 000 за ПП. Така че ако питате, кой може да върне интригата, това е истинската левица. Ако тя, разбира се, съумее да се завърне като сериозен политически играч. В противен случай с известни размествания ще видим препотвърждаване на състава на сегашния парламент като политическо представителство, разбира се с известни размествания в балансите и относителната тежест на отделните парламентарни групи.

А каква ще бъде тази тежест според вас?

Аз не обичам прогнозите, знаете. Но към днешна дата, ако ме питате, бих извадил 20-ина народни представители от групата на ПП-ДБ  и бих ги разпределил пропорционално из другите парламентарни групи.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря, за мен беше удоволствие. До скоро.

За мен също. Гостува ни политическият анализатор Георги Харизанов.