Георги Харизанов, анализатор, директор на Euronews Bulgaria, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“ 

Г-н Харизанов, радваме се, че ни гостувате. Отдавна не сме чували ваши анализи и чест е за нас, че ще го направите в нашия ефир. 

Да, благодаря за поканата, тъй като вече не се занимавам с политически анализи. Единственото, което правя, е да съм директор на Euronews Bulgaria. Но за вас – винаги и с удоволствие. Благодаря.  

Благодарим за което, г-н Харизанов. Наблюдавате с още по-голям интерес в такъв случай Народното събрание. Какви са впечатленията и изводите, които правите от първата седмица живот на този парламент?  

И по време на изборите и преди тях, и след тях си мисля за това, че може да не са толкова важни ежедневните впечатления и впечатленията от конкретния ден. Има една много хубава мисъл на Карл Юнг – известния психолог и философ, който казва, че по това какво ни дразни в другите можем да разберем много за себе си. Ако погледнем на България отвън, много малко от нещата, които се случват тук, биха имали смисъл и логика. И става все по-непонятна тази неразбраност и това пълно нежелание у повечето политически сили за обединение на силите и за това всеки да сложи на масата най-доброто, на което е способен. Защото ако има политическа сила с претенциите, че може да управлява, знае как се управлява, ако има политическа сила с претенциите, че изпитва нулева толерантност към корупцията и че знае как да го претвори във властови политики това да има нулева толерантност към корупцията, ако има политическа сила, която твърди, че може и знае как да осигури по-справедливо правосъдие, по-бързо правосъдие, по-добре работещо правосъдие, то какво по-добро от българските граждани от това да има управление, което знае как се управлява, проявява нулева толерантност към корупцията и може да осигури по-добро правосъдие, по-справедливо общество. Така че конкретният ден и впечатленията ми от парламента предполагам, че не са много различни моите и вашите, а и тези на останалите 7 милиона българи, особено от първите три дни на парламента, и си мисля, че вдигането на разговора на малко по-високо ниво е тежко необходимо, за да може и самата политика като че ли да отиде на малко по-високо ниво. Едва ли има смисъл да навлизаме в битовизмите и в ежедневните дребни спорове, защото те нямат общо взето никакво значение за големите процеси, които касаят обществото ни, а още по-малко значение – за начина, по който България се позиционира в международен план, тъй като в нито един момент не трябва да забравяме, че държавите, освен партньори, съюзници, приятели, части от общи отбранителни съюзи, държавите са и конкуренти. Какво е нашето конкурентно качество в момента, съпоставено с конкурентните нам държави и с останалите 26 в Европейския съюз – аз мисля, че това е много по-важно и в много по-голяма степен вълнува хората, тъй като пряко бърка в джоба им, отколкото това кой ще е председател на някоя парламентарна комисия, не мислите ли? 

Да, така е. Безспорно е и това, което казвате – че разговорът трябва да бъде на много по-високо ниво. То е необходимо, обаче постижимо ли е? 

Би следвало да е. Би следвало да е, по простата логика, че в крайна сметка в процеса на демокрация успяват на избори да спечелят доверие най-добрите или по-добрите измежду тези, които се явяват на избори. Ние в момента сме избрали най-доброто към настоящия момент. Не считам, че българският народ и българското общество не е способно да живее по-добре и да се самоуправлява по-добре, защото може би наследено от времената на комунизма и от времената на диктатурата и на авторитаризма, но ние много обичаме да говорим за политиците като за "управляващи“. А това е една от основните разлики между нас и онези общества, на които толкова много искаме да приличаме. Там ги наричат "обществени служители“. Те са избрани и назначени временно с пари от нашите данъци да изпълнят задачи в интерес на обществото и да му служат, а не да го управляват. Аз не се чувствам като човек, предполагам и вие, който е управляван от някого. По-скоро си избираме хора на определени позиции, за да свършат на нас, на обществото определена работа, а те пък влизат в политиката с претенциите, че са достатъчно успешни в личния си живот, в лично качество и вече могат да дадат нещо на обществото, да върнат нещо обратно на обществото. Това е основната мотивация в западните политически среди – успели хора, които връщат на обществото и му се отблагодаряват, служейки му, за условията, които им е предоставило да могат да са успешни в бита си.  

Безспорно обществото в този момент иска стабилност, иска да има сигурност, че в близките два-три месеца хората ще могат да преживеят дните, тежките дни, които ни очакват, защото се намираме и в състояние на война, и на растяща инфлация, която не е само у нас, но и в много европейски държави. При това положение смятате ли, че ще съумеят да проявят разум партиите да се разберат помежду си и да се обединят около тази идея за евроатлантическата коалиция? 

Не само за това трябва да проявят разум и да се обединят, защото два-три месеца ще отминат, тази война рано или късно ще свърши, но ние ще продължим да говорим за България като за една от – една от, забележете, защото има най-различни класации и в някои показатели ние изпреварваме някои европейски държави, но ще говорим за България като за една от най-слабо развитите европейски държави. Да, в клуба на най-богатите, но една от най-слабо развитите. Как ще изпреварим останалите? Ще ги помолим да спрат, да изчакат, ще ги помолим временно да не се развиват, ще ги помолим да влязат в рецесия, за да можем ние да наваксаме? Разговорът не би трябвало да е само за следващите два-три месеца. Аз не се съмнявам, че с общи усилия, с необходимите икономии, с необходимите жертви в бита, ако щете, на всеки един от 7 милиона българи, ние ще минем и през тази зима. Минавали сме и през много по-тежки, много по-лоши в изходна позиция, ако щете. Но разговорът следва да е и за много по-напред, защото не са още много годините, в които България ще може да води самостоятелна данъчна политика и да е конкурентна при привличането на компании да инвестират тук. Не са още много годините, в които европейските държави ще могат да водят самостоятелна политика по доходите, а няма да бъде определена минимална европейска работна заплата, която практически да заличи разликите и възможността държавите да се конкурират една друга с цената на труда. Така че неизползването на този период е грешка, която за съжаление може би ще бъде оценена едва след като е невъзможно да бъде коригирана, както неведнъж се е случвало в историята. И за мен поне е нужен много по-агресивен подход от гледна точка точно на това, че ние сме конкуренти с останалите европейски държави и че имаме много да наваксаме, и може да го наваксаме, само ако се държим като конкурент и ако съумяваме да използваме момента и наличните възможности по възможно най-добрия начин. Едва ли някой има усещането, че в момента го правим. Така че бих разтегнал разговора много отвъд тези два-три месеца, за които вие говорите, без по никакъв начин да съм несъгласен с вас. Да, предстоят тежки месеци.

 

Не ви ли притеснява това, че ние в момента нищо не чуваме за Плана за възстановяване и развитие, а там има редица законопроекти, които чакат да бъдат приети? Те са пряко свързани с инвестициите, които трябва да дойдат тук, в България. Нищо не чуваме за това. 

Много е важно. Всяка генерализация е грешна, без да коригирам по никакъв начин въпроса ви. Ние чуваме доста неща. Вицепремиерът Пеканов е доста активен по този въпрос, няколко пъти… 

Имах предвид в Народното събрание.

Да, няколко пъти се преработва този план. Вътре се случиха абсурдни неща, като Държавна телекомуникационна компания за 600 милиона лева. Вътре се включиха абсурдни неща, като завод за батерии, които съхраняват енергия, която не е ясно кой ще произведе и защо няма да бъде продадена веднага на висока цена, а трябва да бъде някъде съхранявана. Може би ще се наложи да бъде преработен пак, ако това е възможно. Може би няма да успеем в пълна степен да усвоим средствата по него. Но забележете – ние с вас в момента говорим за документи за финансов механизъм за възстановяване. Това е план, който цели да компенсира вече нанесени щети от пандемията и последвалата от нея икономическа стагнация и криза във веригата на доставките. Ние не говорим за развитие, ние говорим за възстановяване. В този смисъл – да, безспорно средствата по този План са изключително важни, но тяхната цел и философията на този план в началото, при неговото създаване, беше да компенсира претърпени загуби, а не да осигури растеж. Растежа трябва да си го осигурим сами, а пък този разговор съвсем не се състои в момента. Никой не говори за бъдеща икономика и за това как да надраснем кризите. Говори се в момента как да пълним дупки. Не че не е важно, но това не е дългосрочната перспектива и това не е нещото, което ще направи нас и децата ни по-богати и по-успешни в рамките на Европейския съюз.  

Ако потърсим допирни точки между партиите вътре в парламента, кои биха могли да бъдат те, около които наистина да се създаде една сравнително стабилна коалиция и да се случат всички тези неща, за които с вас си говорим сега? 

Нека да се върнем в началото на разговора, нека видим какво ни е дразнило в последните години. Имаше политически сили с безспорни умения да управляват, с компетентни хора, които понесоха негатива от непрестанното говорене за корупция и за това, че не се справят вътре в самите политически сили, в състава на самото управление в достатъчна степен с корупцията. Имаше политически сили, които много говореха срещу корупцията, опитаха се може би и да направят доста неща срещу нея, но категорично не изглеждаха като хора, които могат и са способни да управляват. Има и политически сили, които до момента не са могли да разгърнат като че ли потенциала си в управлението, но непрестанно ни уверяват, че са заредени с безкрайна експертиза по отношение на най-парещите проблеми в обществото, а именно корупцията, злоупотребите и усещането за липса на справедливост. Амалгамата между всички тези качества е най-доброто, което може да се случи в момента. Дали политиците могат да участват в такъв процес, дали имат силите да участват в такъв процес, дали усещат себе си като лидери, които могат да поведат хората в определена посока, или се усещат като заложници на електората си и правят това, което електоратът им очаква от тях, след като – забележете, те вече веднъж са го фрустрирали в някаква посока и са оформили някакво мнение в този електорат, аз не знам, дано да могат, защото като че ли хората го изискват. Но първо, аз съм никой да говоря от името на всички хора и категорично не желая да го правя. И второ си мисля, че за съжаление сме още твърде далече от този момент, тъй като едва ли обществото след толкова години на разделение и на радикализация на различните партийни агитки няма да погледне на такъв процес не като на проява на мъдрост, на сила и на воля, а като на "договорка“, "спазаряване“, "разделяне на келепира“, "поделяне на кокала“, изобщо знаете всички тези епитети, с които се описват политическите договорки у нас. Прекалено голямо е разделението, прекалено много се заложи на радикализацията, прекалено остри бяха посланията в последните няколко кампании и за съжаление, в момента аз съм убеден, че много от политическите лидери знаят какъв е верният ход, но в някаква степен са заложници на своя електорат, именно заради начина, по който са го сформирали въпросния електорат в последните години, а именно – по линията на яростно противопоставяне с отсрещната политическа сила, което в голяма степен прави невъзможно това в момента да седнат на една маса, за най-голямо съжаление казвам, защото ако всеки сложи най-доброто, нещата не биха изглеждали никак зле от гледна точка на едно бъдещо управление.  

В този ред на мисли, коя от политическите формации държи ключа към стабилния кабинет? Загатнахте за "Демократична България“, доколкото ви следя мисълта.  

Не бих искал да говоря за отделни партии, защото не се усещам вече в такава позиция да коментирам отделни партии и отделни позиции, но разбира се, че най-големите парламентарни групи имат най-голямо значение. Въпреки че парламентът е силно фрагментиран, има ясно откроени парламентарни групи, без чието участие управление не може да бъде сформирано. Много хора казват, че третият мандат би бил един мек вариант да се седне на масата, тъй като се казва – ето, явно не става от гледна точка на лидирането на процесите, дайте да видим сега, след като вече сме притиснати до стената от следващи избори, какво можем да направим заедно, отстъпвайки крачка назад. Мисля си, че най-малкото общо кратно, което може би ще се търси, ако се намери воля за създаване на управление, би било такова на повече експертност и по-малко политизация именно от гледна точка на това да бъдат… може би не заобиколени, но да не бъдат толкова дразнени твърдите ядра на партиите с присъствието на ярки политически фигури от други партии, с които до вчера са си разменяли не особено лицеприятни обвинения и епитети. Така че с повече експертност може би, ако се намери, пак казвам, политическа воля за създаване на управление. 

Да, политическата воля е ключът към всичко наистина.  

В някакъв момент трябва да е и човешка. Те, политиците, са хора като всички нас, просто те трябва да намерят в себе си сила да бъдат лидери.

Може би трябва да кажем държавническа воля.  

Да. 

Защото има разлика между политическо и държавническо мислене.  

Не всеки участващ в политиката първо може да се закичи с претенцията "държавник“ и второ, още по-малко от участващите в политиката могат да се закичат с претенцията да бъдат лидери, т.е. те да управляват процесите, а не да се водят от тях, и те да управляват обществените настроения и да формират обществените настроения, а не да са тяхна жертва или техен заложник. 

Тъй като имаме паритет в това Народно събрание и поради тази причина много анализатори изключват възможността първият и вторият мандат да бъдат реализирани по някакъв начин, всички гледат с надежда към третия мандат. това, между другото, се случи още в нощта на изборите – много от социолозите прогнозираха, че именно третият мандат ще бъде този, който би могъл да донесе някаква развръзка. Вие какво смятате? 

Мисля, че още е рано, мисля, че гласувания като вчерашното за ускорената процедура за приемане на България в еврозоната могат да покажат, че разговорът е възможен, могат да покажат, че обединението около смислени каузи е възможно, и не само че е възможно, а че не предизвиква негативни настроения в довчерашните непримирими – не обичам думата врагове, но конкуренти на политическия терен. Едва и някой привърженик с интелигентност над средната на тези четири вчера, които вчера подкрепиха позицията на парламента за ускорено приемане на България в еврозоната, е по някакъв начин негативно настроен към така сформиралото се вчера парламентарно мнозинство. В този смисъл, даването от страна на президента на повече време очевидно работи, очевидно работи в позитивна посока. И пак казвам, ако надмогнем битовизмите и дребните спорове за постове вътре в парламента, ситуацията не изглежда толкова зле, колкото изглеждаше преди три дни, и със сигурност не изглежда толкова зле, колкото изглеждаше веднага след изборите. Може би всяко следващо такова гласуване, а такива гласувания ще има, ще даде тази увереност, за която преди малко с вас говорихме, че в момента има такъв дефицит, че – да, до вчера са били конкуренти, но днес има по-важни неща, които могат да ни направят, ако не приятели, то поне колеги. 

 

Евелина БРАНИМИРОВА