Георги Граматиков, бронзов медалист по джудо в категория до 81 кг от Европейското до 23 години в предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус" 

Георги, честит бронзов медал от европейското до 23 години, което се проведе в столицата на Босна и Херцеговина Сараево. Очакваше ли, че ще стигнеш до отличието?  

Благодаря. Бях подготвен, бях в добра форма, но просто бях също така и без очаквания. Просто излязох, бях на това състезание, за да се боря.  

Имаше ли шанс да вземеш медал с по-благороден оттенък?  

Разбира се, че имаше. Бях, както казах, подготвен. На четвъртфинала водих с "вадзари" , и в една ситуация, която не считам, че беше моя грешка, просто така се стекоха обстоятелствата, че или аз щях да бъда победител или той. Беше малко по-рискова ситуация, но в крайна сметка трябва да се предприемат рискове. 

Това е ли първото ти отличие от континентален шампионат?  

Да.  

И какво е чувството, след като спечелиш първи медал за България?   

Чувствам се добре. Наистина имам много похвали, поздравления от приятели, треньори, познати и т.н. И нека това беше ново начало. Чувството е неописуемо.  

Казваш ново начало?  

Ново начало, имам предвид, че се завръщам от сериозна контузия. Имах леки колебания дали да продължа след тази контузия, да бъда толкова активен, колкото бях преди. Но взех окончателно решение и просто реших да продължа със спорта. 

Ще разкажеш ли на нашите слушатели тази контузия кога се случи, колко време те изкара извън спорта?  

Горе-долу цялото това нещо, цялото възстановяване траеше около 2 години. Имах период, който след първата операция, всичко стана така, че не обърнах навреме внимание на една лека травмичка, и с течение на натрупването на умората и т.н., стана сериозна травма. Извадих си рамото, първо се разхлаби естествено, след което излезе сериозно. Не взех мерки първия път, имахме други планове и т.н., да участвам на други състезания контузен. И това е, стигна се до неизбежна операция. Оперирах се първия път, възстанових се, първото ми възстановяване беше към 9 месеца. Подготвих се за държавен шампионат след първата операция. Отчетох се на него, спечелих  в горна категория. Продължих с активно тренировъчния процес, и впоследствие втори път не ми излезе рамото, просто имах пак проблеми с него, и следваше неизбежна втора операция, която трябваше да се направи, ако исках да продължа със спорта. И второ, там беше тънкият момент, че се разколебах наистина дали си заслужава да се продължавам. Обсъдих го с моите родители. И просто почувствах аз след време, почувствах, че трябва да продължа със спорта. И така и стана.   

А кога се завърна в спорта след контузията?  

След втората операция се завърнах в началото на годината възстановен напълно, но не в добра спортна форма. Мисля, че коригирах нещата върху себе си, наблегнах на подготовката и рано или късно резултатите са налице, макар че те не са важни.   

Да разбирам, че след толкова тежка контузия  този медал е още по-ценен?  

Да.  

Добре. Състезаваш се в категория до 81 кг, която е една от най-оспорваните. В твоята категория доскоро се състезаваше лидерът ни в националния отбор при мъжете Ивайло Иванов. Получи ли помощ от него в подготовката, тренировките?  

Разбира се. Благодарен съм не само на него, а и на целия национален отбор, че се отнасят така с активните спортисти, на тези, които не са от националния отбор, които също помагат тренировъчния процес. Благодарен съм на абсолютно всички за подкрепата. И трябва да сме си полезни дали в спорта или в живота, с каквото можем, трябва да си помагаме, да се поддържаме и да сме един отбор.  

Ще продължиш ли да се състезаваш при 81-килограмовете или мислиш да смениш категорията?  

Не, не, официално това е моята новата стара моя категория. Защото в България имам един шампион, който е на 90 кг. Нямам проблем със силата, държа си ги.  

Какво предстои от сега нататък за теб?   

Не мога да ви кажа, защото не зависи от мен като състезания и т.н. Каквото преценят хората от ръководството, това ще ми бъдат следващите състезания. Аз просто нямам какво друго да кажа.   

Предполагам, че ще се насочиш вече само при мъжете?  

Да.  

Олимпийските игри в Париж чукат на вратата. Има ли шанс да те видим там, и въобще каква е следващата ти цел, която гониш?  

Разбира се, че има шанс. Това ми е главната цел – искам да участвам на всяка цена. И вече оттук нататък каквото трябва да стане, ще се случи. Правя каквото трябва, да стане каквото ще. Наблягам на тренировките.  

Само че това трябва да стане с набиране на точки от големите турнири. Предполагам, че и натам ще се насочиш?  

Да.  

Ти си от спортно семейство, нали така?  

Да, точно така.  

Баща ти, доколкото знам, е бивш борец. Ти защо не си се насочил към този спорт, който е така популярен у нас?  

Не знам. Просто баща ми реши да ме вкара в залата по джудо. Аз бях малък  и нямах много избор в спортовете към какво да се насоча. Просто съм израснал в залата и така си остана, посветил съм целия живот на спорта.  

А мислил ли си някога да се опиташ в борбата, да видиш дали би имал успех?  

Не, не. Непрофесионално е. Имам цели, гоня си ги, и те са само в един спорт.  

Имаш и сестра, която също е джудистка, нали така?  

Да.  

Да ни кажеш няколко думи за нея, как се представя тя?  

Добре се представя, много трудолюбиво момиченце. Тренира много усърдно. Опитвам се да й дам някакви съвети, опитва да се вслушва в тях. И ако има с какво да й помогна, винаги бих го направил.   

Има ли тя подобни на твоите успехи в международен план?  

Има медал от европейски купи за кадети. Тя е по-малка от мен. И сега навлиза при по-голяма възрастова група. Ще видим как ще се развие.  

Разбрах, че в свободното си време ходиш и по строежи да работиш.  

Ходех преди. Преди ходех, когато нямах толкова сериозни състезания. Имал съм нужда от някакви такива минимални средства да оцелея, и така.  

Смяташ ли, че спортът може да храни семейство?  

Да, разбира се.  

Пожелаваме ти много здраве, късмет и успехи.  

Благодаря много.

Георги КУСИТАСЕВ