Днес Аудиокаста на “Фокус" гостува на подкаста “Да подредим града с Георги Георгиев". Наш гост е председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Добре дошъл, в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Георгиев.

 

Здравейте, много благодаря за поканата.

Завършвате личния разговор от 5-ти епизод на “Да подредим града с Георги Георгиев" с вашия любим цитат: “Не се оплаквай от тъмнината, запали свещ". Защо сте избрали тази китайска поговорка за ваше мото? И каква свещ сте запалили, ставайки през 2021 г. председател на Столичния общински съвет?

За това какво съм свършил, ще кажат хората. Опитвам се всекидневно да показваме хубавите неща, които правим за града, да говорим за проблемите и да ги решаваме, разбира се, иначе само приказки по нашите географски ширини. Избрал съм си го мотото, защото струва ми се отговаря много на нашата народопсихология. До един момент оплакването и недоволството имат значение и те са важни, защото са критична реакция. За да променяме света около себе си, обаче, средата в която живеем, квартала, ако щете входа дори, вече е необходимо да сме активни и недоволството да го надградим. И тук започва трудната работа с това да намираме решения, защото много често някои проблеми за да не бъдат решени, една част от тях впрочем – вече в навечерието на близо 2 години откакто заемам тази позиция, за което благодаря на общинските съветници за доверието – една част от проблемите всъщност се решават сравнително лесно, необходимо е постоянство,  упоритост, да те е грижа и да ги приемаш присърце, за да можем да приложим пък друга максима, че "няма начин да няма начин". За други, обаче, се налагат повече усилия, преговори, различни фактори са замесени, много интереси, твърде често, които са довели до това положение. И за всички тези случаи е необходимо човек да има гръбнак, да има характер и да отстоява ценностите, в които вярва, да се опитва по тях да равнява нрава си и делата му да отговарят на тях. Надявам се, не прозвуча твърде високопарно последното.

Колко епизода има вашият подкаст и как избирате темите?

В темите разказваме за свършеното до тук. Честно казано, мисля осем бяха, просто имах много текущи задачи и не остана време да запишем следващи, ще го направим сега, през лятото, когато приключихме буквално наскоро последното заседание на Общинския съвет и ще имам повече време за друга работа. Темите са за свършените неща, много е важно да отбележим, че сега тепърва ще чуваме много обещания. В подкаста ние разказваме, какво свършихме, как от едно посещение в Центъра в “Орландовци", който работи с деца със синдром на Даун, по покана на моя колега Карлос Контрера, успяхме година по-късно вече да имаме работеща програма за интеграция на младежи със синдром на  Даун, да заложим за втора поредна година 200 000 лв. за различни дейности, да създадем програми по които да подкрепяме поне 10 различни организации, за да видят децата, че не са сами, да почувстват родителите подкрепата на институциите. Всичко това трудно може да бъде разказно в един епизод, но всъщност то показва посоката, в която работим за приобщаване на различните деца на София. Другите въпроси и другите теми са по-прозаични, но пък много важни:  как да гледаме звездите, когато се спъваме в краката си, да речем. Това е програмата за тротоари, по която наистина работих преди да бъде изобщо обявена, заедно с екипа на кмета по време на Ковид, по време на много тежки за бюджета изпитания. И за хората, разбира се, но и за бюджета на града, той е като голям семеен бюджет, за да харчим повече трябва да кажем откъде да дойдат парите. Успяхме да договорим и да приемем най-голямото финансиране за пешеходна инфраструктура така, че да можем 14 пъти повече пари да осигурим за всички райони на София, не ги делим на наши-ваши, на северни-на южни, така че 700 000 кв. м тротоари да бъдат подменени по тази програма. С конкретни мерки, с  много ясни формули за това в кой квартал колко тротоара ще се ремонтират, на база на броя на населението и на база на площта на тротоарите.  За да няма ремонт на ремонта с пари, допълнително настоявах и включихме във всеки район районният кмет да си назначи по един още специалист инженер или с друга квалификация, който да бъде на терен, така че да не се компрометира тази програма. Защото софиянци заслужават да вървят по по-добри настилки, по-подредени градски пространства и именно това правим. Това са неща, които вече се случват, някои от кметовете напредват, други не толкова, но подкаста именно тази цел има: да разкажем за хубавите неща, лошото достатъчно бързо с лакти си пробива път, и в крайна сметка лошите новини са важни, за да можем да бъдем възпирани, когато вършим глупости или недомислици.

В четвъртък завърши последната до ваканцията сесия на Столичния общински съвет. Успяхте ли да разгледате заплануваните 149 доклада на общински съветници, заместник-кметове, кметове на райони, както и на главния архитект на София? Как се справихте с този документален маратон?

Да, за да стигнем до зала, всъщност в залата е най-лесната част. Тези 150 точки са 150 проблема, давам пример и вие споменахте някои от тях. Имаме две много важни наредби - Наредба за зелената система, за това как да опазваме по-добре, с крути мерки, с по-ясни правила, така, че да не се стига до незаконна сеч, както в Борисовата градина в началото на тази година. Имахме и други наредби, но за тях, преди да ги гласуваме в зала ние сме имали десетки срещи, заседания, обсъждания с колегите, така, че да можем да изчистим детайлите и в крайна сметка да предложим решение. Защото хората очакват от нас като Общински съвет конкретни, ясни решения. Не общи приказки, не заяждания помежду ни, не състезание кой е по-по-най, не че такива неща няма, разбира се, а конкретика и решаване на проблеми. Затова съм много доволен, че на практика изпълнихме програмата си. Сесията е голяма, защото през август месец няма да заседава съвета, и оплакванията, които чух от някои колеги, в крайна сметка им казах, че нищо не пречи да ги събера отново. Така, че 150 проблема бяха решени, сред тях има, като започнем от нещо  наглед дребно, което е много важно обаче: в район “Изгрев" даваме разрешение върху десетина квадрата общинска земя да се изгради асансьор на една 5-етажна стара кооперация, в която живеят двама граждани с увреждания, за да могат те да имат достъп до домовете си. Ето нещо, което наглед не засяга цяла София, но е нещо изключително важно за семействата на тези хора. И се стигне до по-големите и важни за повече хора решения – изключително горд съм, че сред тях е първият резултат вече от една инициатива, която подех преди месец. Събрах, поканих в Общината, направих и  няколко други срещи с представители на големи компании, на бизнеса в София. Софтуерни, IT фирми, търговски вериги, банки, финансови институции, международни компании и, разбира се, български такива, които ги поканих да се включат в една инициатива “Добродететелите на София", в която наред с 3-те млн. лв., които ние отпуснахме за ремонт на 130 детски площадки, да инвестират и те. Бизнесът, който печели в София, бизнесът, който създава работни места и служителите в тези компании са от София, клиентите им голяма част са от София, само че данък печалба отива директно в държавния бюджет, без нито един лев за град София, така че ги поканих  да се включат в това да бъдем солидарни с грижата за децата. И вече имаме страхотни резултати, дарения от 500 000 лв.,  първата година от 100 000 лв., следващите 4 години по още 100 000 лв. И ако това е коствало на председателя на Общинския съвет и на екипа му няколко дни подготовка, то има резултат половин милион лева привлечени пари към бюджета, за да можем да облагородим десетки детски площадки. Аз си мисля, че това са резултати, за които си струва и Общинският съвет няма как да не одобрява и да не помага в тези начинания.

Знаете, че колегите в медиите избраха от тази сесия за акценти връщането на спрения заради коронавируса нощен транспорт в София и единния стандарт във визуализацията за обозначаване на линиите на обществения градски транспорт. Те ли са най-любопитни?

Честно казано, не мисля. Не че нощният  транспорт не е важен. Имахме, знаете, над 140 млн. лв. задължения, които се натрупаха заради ковид, времето в което почти никой не ползваше градски транспорт. Ние обаче не можехме да го спрем, за да не увеличим риска от заразата и от смъртните случаи. След което поскъпнаха с над 330% енергоносителите, сметките за електрическа енергия набъбнаха, метрото се движи с електрическа енергия, трамваите и тролеите - също. В резултат на това не беше времето и нямаше как да продължим да предлагаме нощния транспорт, тъй като загубите от него са над 2 млн. лв. на годишна база. Той е много важна мярка, обаче, за подобряване на мобилността в града, и се радвам, че вече  когато можем да поемем глътка въздух, когато в някаква степен здравият разум в повечето от случаите вземе връх при гласуването на бюджета, да можем да си позволим да върнем тази важна за гражданите услуга. Иначе, промяната в наименованията на линиите се надявам да не ги обърка, целта е да се опростят, аз лично настоявах, и успяхме в зала, запазихме означенията N за нощните автобусни линии, а и съответно за линията до Врана, която имаме, така че да можем да предложим на гражданите добра услуга. Това обаче далеч не е най-важното от тази сесия. За мен важните промени са Наредбата за зелената система, която споменах. Наредбата в която аз лично предложих и приехме поправка “Борисова градина", знаете какво се случи там. Собственикът на къпалнята “Мария Луиза", под предлог, че влиза да разчисти 10 или 12 дървета, колкото му беше разрешил районния кмет на “Средец", не съм сигурен за броя, в момента ще ви излъжа, покрай това бяха изсечени десетки други дървета. Нещо, което е немислимо. Затова за да няма  такива тарикатлъци занапред в София, предвидихме две много важни мерки. На първо място, да се издава разрешение за премахване на дървета  едва когато има влязло в сила разрешение за строеж на сградата. Защото в противен случай, както се вижда, те не просто разчистват терена строителите, а си разчистват сметките с града. Това няма как да се случи занапред. На второ място, предвидихме, много време лично аз като юрист се занимавах с това, как да ограничим възможността за повторни инциденти като в Борисовата градина. Когато има разрешение за премахване на дървета, то да не бъде със срок 2 години, когато желаят да отидат да ги премахнат,  като са длъжни да уведомят Общината, ама може и да не го направят, както видяхме. А има три конкретни дати и часове. Могат на първата, втората или  третата дата да се премахнат дърветата. Тази информация се качва, публична е, на сайтовете на общинските администрации, за да могат и гражданите да знаят за това. Благодаря на колегите от всички групи, че се обединихме и успяхме да гласуваме единодушно тази важна наредба. На второ място, много често виждаме копаят “Топлофикация" първо една улица, асфалтира се, след няколко седмици там идва друга компания. Нещо, което е недопустимо. Затова благодарение на заместни-кмета по строителството Ангел Джоргов приехме наредба, с която задължаваме с много ясни срокове, изисквания, буквално дори в бланките ги има, за уведомяване и координация всичко извън аварийните ремонти, които не могат да се планират, да бъде определено, координирано през Столична община, за да знаят и нашите контролни служби начело с Инспектората къде трябва да бъдат нащрек, защото аз и до момента не съм доволен от начина им на контрол за безразборни ремонти. Промяната, в голяма степен, която добавихме, тръгна от един мой личен случай, на път за Университета, където преподавам, в 7.30 ч.сутринта щях да се пребия в огромна дупка, изкопана по средата на улица “Шипка" на тротоара, която не беше обозначена по никакъв начин.  И тъй като отне твърде много време да се разбере и да се накаже виновния, макар, че това вече е факт, затегнахме правилата и в тази посока. Имаме и някои други важни решения, казусът в “Мусагеница", например. 4 месеца десетки граждани на “Мусагеница", протестираха, затваряха булевард “Г.М.Димитров" за това, че буквално пред терасите им щеше да изникне нов 6-етажен блок. Това е най-трудният случай за мен като юрист, като общински съветник, от както се занимавам в Общинския съвет в това ми качество, защото месеци наред водихме тежки преговори, собственикът си е в правото, теренът си е негов, спечелил си е делата, и обещанията за това, че някой политик ще си скъса ризата и ще легне пред багера, просто не вървят, това не е сериозното отношение към града. Направихме много детайлно обследване на различни имоти, след което договорихме и заплащането на над 800 000 лв. обезщетение, така че градинката си остава градинка, ще премахнем оградата и камерите на инвеститора, сключваме договор, с който го обезщетяваме с друг имот, далеч от жилищни сгради и той ще плати и обезщетение, като тази градинка ще бъде, според градоустройствените правила отредена занапред само за зелена площ, а не както в момента за жилищни сгради. Имаме такива случаи, които са симптоматични, но те не могат да бъдат решени на парче. Затова на предпоследната сесия, гласувахме и много важно градоустройствено решение, с което 56 такива градинки като казуса  с Блъсков в “Мусагеница" или междублокови пространства в “Овча купел" общината ги придоби, а в замяна предоставихме общински имоти в периферията на квартала, така че да е достатъчно далеч и да не се създава напрежение, и да се застрои много по-малко от предвиденото. Ако не бяхме приели този защитен план срещу строителството в “Овча купел", на мястото на тези междублокови пространства буквално между два от по-старите блокове щяха да изникнат жилищни кооперации с площ 150 000 кв.м, това е огромен, огромен прогрес.

Ако избирате от тази сесия тема за вашия подкаст, на коя бихте се спрели? Може би, заради новия парк в “Младост" ще направите преглед на състоянието на парковете и градините в София?

Честно казано, ще избера детските площадки, тъй като имахме и друг случай, наред с първото дарение от 500 000 от голяма българска компания. По него буквално 11 месеца работихме: възрастен американски гражданин дарява за изграждането в кв. “Красна поляна" на голяма детска площадка над 100 000 лв. в памет на неговата съпруга, на чието име ще именуваме и съоръжението. Много жестове, много човещина, в иначе наглед скучен дневен ред в публична институция.

В социалната сфера са най-големите ви каузи, кое ви кара да се насочвате към болките на столичния град?

Болките на града са болките на хората. И ако човек се занимава с политика, и е сляп, или не вижда, или не се трогва от болките на хората, то той трябва да стане и да излезе веднага и да се занимава с нещо друго. Работата ми дава възможност, за което съм много благодарен на гражданите за доверието, всеки ден да се виждам с хора от различни среди, с хора, които са двигатели на промяната и които не се оплакват от тъмнината, а палят свещ. Като започнем от специалистите, които работят с  деца със специални потребности, през организациите, които се грижат за жени, жертви на домашно насилие и стигнем до проблемите на хората с Алцхаймер и деменция. Знаете, ние имаме общинска програма, по която над 40 мисля вече са устройствата, които раздаваме безплатно, такива умни часовници, включително поемаме и месечните такси, така че за възрастни хора с деменция да могат техните близки да са спокойни, къде се намират, тъй като се следи в реално време, а има и възможност за телефонно обаждане, дори и да не вдига възрастния човек, за когото се полагат грижи. Тоест, следи се веднага в приложението, къде се намира той, именно в първите 24 часа  когато се е изгубил. Когато се случи инцидента със Сашко от Перник, слава Богу, много сме щастливи всички, че развръзката беше толкова хубава. Предложих и колегите ми от Общинския съвет приеха, променихме програмата, отворихме я и за деца със специални потребности. Вече имаме семейства, скоро ме спря на улицата една дама, която каза, че са се възползвали от програмата и  ми благодари. И честно казано, аз й казах, че това ми е работата, но това са наистина случаите, в които виждаш смисъл от това, с което се занимаваш. Защото традиционно политиката и Общинският съвет са изпълнени с борба на его, остри подмятания, нападки, политически атаки и ми се струва, че твърде много хора отделят твърде малко за основната ни работа, да мислят за гражданите, за техните проблеми, и за техните решения, защото това е по-трудно. Най-лесно е да качиш някаква публикация във Фейсбук, да сглобиш един колаж и да кажеш: "Ето такова нещо няма, само в София го има“. И до там да свършим. Когато обаче получаваме заплата, когато сме натоварени с доверието на хората, от нас се очаква да решаваме проблемите, а не просто да бърборим.

Какви още социални каузи имате като идеи да предприемете и защо, ако имате такива?

Работим по няколко проекта. Най-важният за мен е разширяването на услугите за деца със специални потребности. Знаете ли, направихме немалко в тази посока, обаче има още много. От една страна тези деца докато са на училищна възраст, имат система, в която да се интегрират, макар и трудно, след което обаче родителите им остават изцяло и в голяма степен социалните им контакти се изчерпват с тях. Това не е добре. Това ми го разказаха родителите на различни срещи. Затова създаваме програми, които искам да разширим за професионална адаптация, за да могат младежите да бъдат наети в компании за по няколко часа. Така едно страхотно момиче със Синдром на Даун, слънчево дете, разказва на последната среща, която имахме в една от най-добрите фондация в София по мое мнение "Светът на Мария“, разказа за своята почасова работа в един хотел, в който сгъва прането и помага в тези дейности. Тя казва: "Моята работа е моят живот“. Честно да ви кажа наистина много се развълнувах и си казах: колко смисъл има в това повече хора, на които съдбата им е отредила такава роля, да имат възможност да се чувстват полезни, да се идентифицират с работата си, със смисъла, който всеки от нас влага в нея, за да се чувства полезен. Защото в крайна сметка ние сме родени и винаги се стремим към това да бъдем приети от другите, да сме част от общността, а не особено за тези деца и младежи да се възприемат като хора, на които има нужда постоянно да им се помага. Те искат да бъдат пълноценни. Така че там има много работа. Предстои създаването на още един център, имам идеи за законодателни промени, които трябва да се направят, за да могат да се гарантират техните права и на родителите им. Но за това, живот и здраве, надявам се след няколко месеца да имам вече пълна готовност.

Правите ли си статистика, колко са вашите инициативи, откакто поехте през септември 2021 година поста на председател на Столичния общински съвет?

Знаете ли, аз се шегувам в тази връзка – въпреки председателя си, Общинският съвет работи. Увеличихме с около 40% решенията. Това е единствената статистика, която мога да споделя. Всеки ден разказваме за различни инициативи, за да могат да бъдат решени в Общинския съвет едни проблеми, преди това месеци наред тече работа. Наскоро колега да речем от общината ми обърна внимание и граждани се свързаха с нас за една красива сграда на улица "Иван Вазов“, която е паметник на културата, тя е общинска. Имат опасения хората, защото на какво ли не сме се нагледали през годините, че се чака да се събори, за да се построи нещо там. Проучихме случая, видяхме, че е на едно общинско дружество, подготвихме доклада, предоставяме я вече на Столична община, за да може екипът на кмета да инвестира, да я обнови, да я реставрира и да я използваме за образователни и културни дейности. А много са тези случаи. В много различни ситуации се налага да прилагаме закона, но както скоро казах и по един конкретен много тъжен случай, законът освен буква, има и дух. И нашата работа е до момента, в който имаме потребности и се чувстваме полезни, и имаме сили за това, да прилагаме не просто да приемаме някакви правила в Общинския съвет и да гледаме отвисоко на нещата, а да се разхождаме, да виждаме проблемите на хората и да се опитваме да намираме практични решения. Пример за това са тротинетките. Предполагам, ви е направо впечатление, над 2000 са тротинетките под наем из града, които свободно се вземат и захвърлят навсякъде, а това е важен транспорт, нов вид екологичен, въпреки някои неуредици полезен за града, без съмнение. Но движението в паркове с 25 км/ч на една тротинетка, която тежи 25 кг, като се качи 70-килограмов мъж да речем, то тогава шансът възрастен човек или дете да бъде ударено с движещата се насреща близо 100 кг маса с 25 км/ч предпоставя инцидент. Това е нещо конкретно, за което ми обърнаха внимание. Проучихме правилата в различните европейски столици, събрахме компаниите за тротинетки под наем, и им казахме: "Ограничавате го софтуерно, ще го приемем в наредба на Общинския съвет след месец. Давайте идеи, за да видим и вашите възражения“. Чухме някои от тях, повечето честно казано ги отхвърлихме, но приехме такива правила, че както работят тези оператори в Лондон, в Берлин, във Виена, така ще работят и в София – автоматично, за да не приемаме кухи правила в Съвета, автоматично в софтуера на тротинетките се ограничава, защото те са с GPS, така ги съдят къде са, ограничава се възможността да се движат в паркове с повече от 5 км/ч. Ето ви просто решение, което не струва нито един лев от данъците на софиянци, с което гарантираме по-безопасна среда. Това има смисъл.

Съгласна съм с вас, че проблем № 1 на София са тротоарите. Казахте, че сте предприели още миналата година мащабна програма за обновяването им, но какъв е крайният резултат, какъв е ефектът?

Тя започна да се изпълнява всъщност  през тази година, миналата година я одобрихме в Общинския съвет, след което кандидатствахме за финансиране пред Европейската инвестиционна банка, отново се гласува в Съвета, 1/3 от парите са предоставени пряко на районните кметове, вече започнаха да работят. Аз лично полагам доста усилия да ги юркам в добрия смисъл, за да си вършат работата. Така че не върви с темповете, с които ми се искаше, но върви доста добре програмата вече, в някои райони са отличници. 700 000 квадрата – това е крайната цел. Това са 14 пъти повече тротоари, отколкото годишно подменяме в момента. Вижда се вече в различните квартали, лично аз полагам усилия да контролирам на терен изпълнението й, тъй като тя е по решение на Общинския съвет. Асфалтираме тротоари в кварталите – нещо, за което аз настоявах, обследваха го експерти. Приехме ясни правила, в кои райони какъв тип настилка може да има, за да нямаме шест вида настилка като вървим по 200 метра по някоя улица. В кварталите е възможно така, както се прави в Европа да се асфалтират, и вече се случва. Бях в "Илинден“, бях в "Горубляне“, в "Люлин“, много активно работят кметовете, работи и зам.-кмета по строителството, който отговаря за програмата, заместникът на г-жа Фандъкова. Така че даваме се сметка, че сме длъжници на софиянци, но освен да се тюхкаме и да казваме: "Няма пари“, ние сме осигурили и финансиране през Европейската инвестиционна банка, ясни правила, и всеки вече районен кмет си провежда процедури, за да може да изпълни програмата. Затова е важно гражданите да питат районните си кметове, да упражняват контрол, защото финансов  ресурс има осигурен. Даваме си сметка, че не можем да сме навсякъде, колкото и да опитаме.

А защо в София се прави често ремонт на ремонтите?

Вижте, в София се правят възлагани от общината, от Столична община само, без районните кметове, над 500 ремонта. Ние от тези 500 ремонта сме чули за жълтите павета от този мандат, за "Графа“ от миналия мандат, т.е. няколко знакови обекта. За жълтите павета конкретно като обект на ремонт на ремонта е много проста причината:  фирмата изпълнител не си върши качествено работата. Затова решението за мене е надзор, контрол на място, и жестоки глоби и санкции, за да видят фирмите изпълнители, че както работят на частни обекти към възложители частни компании, със същото и по-високо качество, защото това са обществени пари, трябва да работят и в София. Има какво да се желае без съмнение, виждаме го всички. За мен лично е необяснимо, как може една толкова голяма компания, като тази, която изпълнява ремонта, майсторите буквално да се окажат "баш майстори“. София е град забранен за "баш майстора“. Така че публичната инфраструктура трябва към нея да си подхожда с голяма отговорност. Ние увеличихме щатния брой да имаме повече инженери и специалисти, които да контролират големите обекти, защото общината се задъхва с капиталовата си програма. Но без съмнение има и много политически нюанс в понятието "ремонт на ремонта“, това  маркетингово много добре се представя, но поводите за него е калпавото изпълнение на фирмите, за които неслучайно бяха глобени от г-жа Фандъкова – 100 000 глоба за удара с чук по павето. Виждаме различни случаи, в които се реагира. Няма как да не се греши, трябва да си дадем сметка, който не работи, той не греши, въпросът обаче е грешката да е изключение, да е краткосрочна, да се поправи, и то не за сметка и не с парите на софиянци.

А кои са другите проблеми на столицата? Може би неравномерното развитие на столичните квартали, мръсният въздух през зимата, презастрояването?

Ами за мен: нуждата от повече ред преди всичко. Нуждата от повече ред в града, контрол на чистотата – това са неща, за които не се изискват геройства от храброст, за да бъдат подобрени, а преди всичко активна роля на инспектората – тези няколко стотин инспектори да са на терен, да виждат, да глобяват. Ние наскоро приехме по повод застрояването много важно решение, наредба, с която увеличихме до 50 000 лева глобата за камион, който замърсява. Защото те от строежа излизат с неизмити гуми, разнася се тази кал, стане прахоляк, и прахоляка после ние го дишаме. 50 000 лева глоба е много сериозна глоба за всяко отделно нарушение. Ако тези правила се прилагат качествено и ефективно, ще се научат. Така, както за правилата за движение сме склонни повече да ги нарушаваме у нас, като преминем някоя граница с друга държава рязко се променя манталитета. Това е основно от съзнанието, че няма контрол и санкции. Затова за мен основен проблем в тази насока, по който знам и какво трябва да се направи с оглед опита ми, тъй като вече след тези две години в общината виждам, какво работи и знам много добре, какво не работи, какво трябва да се подобри. За презастрояването казах, ограниченията и ясни нормативни правила, които да са приложими за целия град, така, както ги подготвиха г-жа Фандъкова и главният архитект, те бяха приети от парламента. Спасяването на повече зелени площи чрез тези планове, които приехме в "Овча купел“ за 56-те имота. Подобно решение правим в "Младост“, където има 15 имота, които се изтеглят от междублокови пространства и компенсации със замяна получават далече на един булевард без жилищни сгради в  съседство собствениците. Това са адекватните за мен решения. За да има повече зеленина и чистота в града, е необходим повече контрол, инвестиции в тази посока, и разбира се, да го пазим, което вече е задача за всички нас. За мръсния въздух знаете, че приехме изключително непопулярна мярка. Нито един политик не иска да бъде мразен за това, че въвежда ограничения. Отговорните обаче трябва да си даваме сметка за това, че автомобилният трафик е голям източник на замърсяване в града. 1 милион само са автомобилите, които са със софийска регистрация,  ако към тях добавим и другите, поне според мен около 100 000 до 200 000 дори, които са по кварталите с регистрация, която не е софийска, които не плащат данъци в София техните шофьори и лицата, които ги ползват, ще видим, че това е огромен трафик. Затова миналото лято след много скандали, с три пъти отлагане, в Общинския съвет приехме една наредба за нискоемисионните зони, така че както се прави в Лондон, в други европейски столици, в центъра на града има две кръгчета, малък и голяма ринг така наречени, в които вече сме монтирали камери, и в които от периода от 1 декември до март месец ще е забранено влизането на най-замърсяващите автомобили. И тук не е дискриминация на това, коя кола е стара, а колко замърсява според измерванията, които е показала и екостикера, който се поставя след техническия преглед. Това е едно решение, за което помните искаха ми оставката, аз пък казах, че докато не го гласуват ще ги събирам всеки ден през ваканцията миналото лято, и беше много динамично и даде повод за много спекулации. Но в крайна сметка за да дишаме чист въздух, трябва да намаляваме източниците на замърсяване. А близо 7000 вече са домакинствата с подменени стари печки на дърва и въглища, на които даваме напълно безплатно от общината, напълно безплатно им ги заменяме с климатици и нови съвременни, като инсталации на пелети да речем, и други системи за отопление. Т.е. това са ефективните мерки и това е промяната на града, която според мен хората искат да видят.

Г-н Георгиев, как ще отговорите на обвиненията и критиките, че в края на мандата разпродавате ударно общински имоти?

Лъжа. Лъжа пълна. Лъжата на Борис Бонев лъсна вчера много ясно. Той цитира за далавера сделка на Общинския съвет знаете ли откога? От 2015 година. Сега сме 2023 година, аз съм първи мандата общински съветник. И тъй като в началото на мандата 2 години бях председател на Бюджетна комисия, след което колегата Стефан Марков бе избран за такъв, за тези 4 години в резултат на десетки случаи на разправии дори в Съвета, те са документирани, има ги на записи, излъчват се онлайн, над 150 са сделките, които със Стефан Марков и колегите ми сме върнали за нови оценки, така че в общинската хазна документирано, доказано според протоколите, са постъпили близо 4.4 млн. лева.  Това е точната сума, която изчислих към днешна дата. Така че напротив, вижда се дневния ред, обвиненията за разпоредителни сделки, и да, има много сделки за наеми, ами вижте дневния ред – те са наеми на бюфети. Да оставим учениците без бюфети на училище ли? Това не е сериозно. Продажби, пладнешки обири, откупи за къпалнята "Мария Луиза“, каквито г-н Бонев предложи през февруари месец да платим, за да си откупим къпалнята, в този Общински съвет просто не се случват. И това, уверявам ви, води до натрупване на врагове.

А как опазвате София от бандитските схеми?

Вижте, то борбата със злото изисква ежедневни усилия по конкретните далавери. Когато някой по предлог, че иска да свърши нещо хубаво, да речем да върнем къпалнята на софиянци – звучи страхотно. Само че връщането на къпалнята на софиянци ако означава, ние да платим десетки милиони на Румен Гайтански, за да откупим къпалнята, веднага като юрист ви казвам, че това всъщност е осребряване на една схема, в която в мъртва хватка е хваната София през 2003 година по времето на Софиянски при прехвърлянето на къпалнята в една частна фирма. И днес, ако приемем тезата на Борис Бонев, ние трябва да платим десетки милиони откуп за нещо, което е наше така или иначе. Аз с това не съм  съгласен. Така че битката е ежедневна, натискът не е никак малък, в крайна сметка за това са ни избрали хората – да си опичаме акъла и да не се подаваме на натиск.

Ако отново ви изберат в общината, какво ще продължите или ще започнете от начало?

Със сигурност има много неща за продължаване. Много активен контрол върху това как се изпълнява програмата за тротоарите бих упражнил, защото ресурсът наистина е много голям и много очакван от гражданите. На второ място бих вдигнал темпото на строителството на паркингите в квартали. Знаете, по една програма, която предложихме с колегите от ГЕРБ, преди повече от две години и половина се прие тази възможност, в момента завършваме, буквално до седмица ще е готов първият и най-голям такъв паркинг в "Надежда“ – между 4 блока, между 3 блока, в близост до метростанцията на "Кирил Дрангов“ се изгради най-големият паркинг: 310 паркоместа за живеещите наоколо. Започнахме в "Слатина“, за съжаление със забавяне, на пазара "Ситняково“ до румънското посолство по проект за 160 автомобила със спортен комплекс на последното ниво, т.е. със спортно игрище, така че да могат младите хора в София да имат такива игрища, каквито сме виждали по филмите. Не успяхме по моите стандарти да се справим с другите два паркинга: в "Студентски“, за който бяхме обявили конкурс, но един от многото областни управители на София върна решението и деактува едни имоти; в  "Младост“ търсим инвеститор още. Това са проекти, за които първоначално ме обвиняваха,  че са в моята глава, но вече ги има на терен, и това много зарежда. Бих продължил да подкрепям може би най-голямото градско събитие фестивала 3D мапинг фестивала LUNAR, който се проведе и тази пролет през май месец под мой патронаж. Основната заслугата е на двамата организатори, които са много талантливи наши артисти, спечелили на времето такъв конкурс на Брандебурската врата за 3D мапинг шоу, които дойдоха преди години, преди две години и половина в моя кабинет, разказаха ми за идеята, започнахме оттогава с подкрепа от Столична община и 500 000 граждани тази година посетиха различните инсталации, над 20 инсталации в целия град. Това е изключителен успех за града, защото създава чувство за общност, създава възможност за забавление на гражданите, дава поле за изява на младите артисти, има изключително важен ефект върху общинската икономика, защото всеки си е купил по вода, бира, чаша вино вечерта, обикаляйки по различните инсталации, останал е на някои от заведенията да речем, увеличихме градския транспорт да работи до късно и т.н. Иначе с по-големи темпове бих въвел, макар че Общинският  съвет е много ограничен в тази посока, още по-строги и ясни правила за ремонтите и за контрола, ефективния контрол и здравата ръка, с която общината може и трябва да управлява.

Много ви благодаря за времето, което ни отделихте.

За мен беше удоволствие.

Цоня Събчева