Турския президент Реджеп Тайип Ердоган се доказа още веднъж като непобедим на избори лидер, спечелвайки балотажа на президентските избори в неделя с 52,16% срещу 47,84% за опонента му Кемал Кълъчдароглу. Така той получи трети мандат на поста. Разговаряме с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Димов, преди да се проведат изборите в Турция, с вас бяхме направили един разговор. Тогава вие предположихте, че ако опозицията спечели в Турция, страната ще се върне в предишната ситуация и очаквате да започне един нов "меден месец“ между Запада и Турция в чисто икономически план. А днес, когато резултатите вече са ясни, какви са вашите очаквания? Ердоган отново сяда на президентския стол. 

Нека най-напред да направя едно уточнение – всъщност аз цитирах позиция на известен британски макроикономист. 

Да, която заявихте, че подкрепяте. 

Не че аз го казвам това. И неговото мнение беше, че ако позицията дойде на власт, ще има "меден месец“ или възможности за нов "меден месец“ в чисто икономически план, от което може да се подразбере, понеже икономиката винаги е базата, основата на всичко, че е възможно да има някакво раздвижване и в областта на политиката. Но резултатите от изборите вече са известни, макар и неофициални, неокончателни, и очевидно е, че за трети път президентът Реджеп Тайип Ердоган ги печели. И искам в началото още да кажа какво предстои и след това, ако ми позволите, ще направя и анализ на това, което се случи. Председателят на Висшия избирателен комитет или комисия оповести, че днес или най-късно утре ще излезе със становище по отношение на подаваните жалби и възражения на изборите. Също така на 2 юни в Държавен вестник ще бъдат публикувани резултатите и с това ще станат окончателни и официални. И също така други много важни събития има и те ще бъдат показателни за избирателния процес и политическата ситуация в югоизточната ни съседка.

Първото събитие е полагането на клетва от новоизбраните депутати, заради което има много голям проблем, тъй като в редиците на президентския съюз на Ердоган е включена една политическа партия – Партията на свободната кауза, която всъщност е подразделение на терористичната организация "Хизбула“. От нейните редици са избрани четирима нови депутати, включително лидерът на партията, които дадоха да се разбере, че всъщност са против самото съдържание на клетвата, в което се оказва, че народните представители се заклеват да бъдат верни на принципите и революционните реформи на Ататюрк.

И няма да се учудя, ако наистина настъпи много голям скандал. И следващото, което е много важно – това, разбира се, са твърдения на турски журналист, който е близък до управляващите – че в петък, значи това е на 2 юни, неслучайно е избран петък, защото знаете, че в петък традиционно се ходи да се молят в джамиите, ще бъде оповестен новият кабинет, президентски кабинет, в който се очаква да има големи изненади, да има напълно нови лица. Вероятно само двама от бившите министри ще останат, а дори и това не е съвсем сигурно. И сега вече искам да обобщя за самите избори моите впечатления какви са. Аз извеждам три ключови думи и послания. Първото е "промяна“, второто е "национализъм“ и третото е "тероризъм“ като етикет на политическия опонент, и то двустранно. И ако започнем с промяната, грубо погледнато, тя всъщност не се случи. Запазва се статуквото, в смисъл такъв че… 

Ердоган отново е избран за президент, да. 

За трети път. Така. Второто, което е – че успя все пак заедно с националистите да запази обикновеното мнозинство в Меджлиса. Т.е. ще може да си покарва неговите закони. Макар че ако трябва да бъдем по-точни, на общите избори всъщност в партията на Ердоган – това е Партията на справедливостта и развитието, в сравнението с предните получават 22 депутати по-малко, а пък опозиционната партия, основната организационна Народно-републиканска партия, пък има също 22 депутати повече. Но така или иначе, тя остава в опозиция. Разбира се, това, което е по-различно за тези избори и което е характерно според мен – има поне три важни заключения, които могат да се направят. На първо място, на тези избори, които бяха 2 в 1, всъщност се потвърди определящото значение на националистическия вот в югоизточната ни съседка и в двата лагера – и на управляващи, и на опозиция.

При Ердоган и неговия президентски съюз това е запазването на модела на националислямизма или на ислямисткия национализъм, а при кандидата за президент на опозицията Кемал Кълъчдароглу, неговия Национален алианс, това е вярност и респект към принципите и идеите на Ататюрк – това са т.нар. вектори, постулати или стрели на Ататюрк, единият от които е именно национализмът като официална държавна политика и идеология спрямо малцинствата. На следващо място, аз го загатнах, но сега искам да го обобщя – това е запазване на статуквото и отлагане на промяната за по-добри времена. Значи пак имаме като президент Ердоган, пак се запазва формата на държавно управление – президентска система, пак, както казах, президентският съюз има много обикновено мнозинство в Меджлиса.

И третото, което е според мен важно – няма промяна в тежестта на проблемите на Турция и в политическата област, и в икономическата, и в социалност. 

Не липсваха и политическите реакции след преизбирането на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Водачът на групата на дясноцентристката Европейска народна партия в Европейския парламент – най-голямата в Европейския парламент, се изказа открито за прекратяване на процеса по присъединяването на Турция към Европейския съюз. Преди изборите имаше икономическа криза и затова мнозина, включително и международните инвеститори, очакваха евентуално да спечели опозицията. Затова след първия тур, когато Ердоган поведе, имаше голяма буря на турските финансови пазари. Трейдърите се опитаха да оценят евентуалното запазване на необичайната монетарна политика на Ердоган, пишат колегите от "Блумбърг“. Снощи, след като стана ясно, че той е спечелил, Ердоган произнесе речта на победителя в столицата Анкара и каза, че основният му приоритет ще бъде инфлацията. Той каза още, че тя продължава да мъчи турския народ и обеща да я намали. Каза също, че преди го е правил и пак ще го направи. А Манфред Вебер призова да се прекрати процесът по присъединяване на Турция към Европейския съюз. Какви процеси и трудности очакват Турция?  

Аз ще се захвана с вашите думи, по-специално за информацията. И ето сега ще кажа едни числа, които са твърде показателни. Те бяха оповестени миналата седмица, преди втория тур. По данни на Турския статистически институт – това са официални данни, за април инфлацията е 2,5%, а на годишна база възлиза на 45%. А пък съгласно… има една независима организация, казва се Група за изследване на инфлацията, в която влизат видни макроикономисти, университетски преподаватели – за април е 5%, а на годишна база – 105%. Така че може да си представите какво е. И още в деня преди изборите – и това да кажа, турската лира удари новото поредно дъно по паритет и разменният курс за 1 щатски долар надмина 20 турски лири. И само за сравнение – преди 20 години, когато Турция също извърши деноминация, както и ние преди това, 1997 г. направихме, но те махнаха шест нули, тогава паритетът беше 1 български лев – равен на 1 турска лира. Всеки може да си направи изводите. 

А какво ще кажете за призива, който цитирах на Манфред Вебер? Какви процеси, трудности очакват нашата съседка Турция? 

Аз искам да очертая кардиналните направления след преизбирането на Ердоган за трети път. На първо място, това са отношенията с Русия, които аз предполагам, че ще останат на същото ниво. Всъщност преизбирането му със сигурност е в интерес на Москва и лично на Путин. Следващата сфера, важна а нас, това е разширяването на НАТО и по-специално кандидатурата на Швеция за членство в Алианса. Опозиционният кандидат направи анонси, че евентуално Анкара ще вдигне възраженията си, но сега, след като Ердоган остава начело на държавата, вероятно това – аз не казвам, че няма да се случи, но няма да бъде толкова лесно и просто. На следващо място са отношенията със страните членки, страните в Близкия изток и преди всичко водещите държави – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет, където имаше доста търкания, но още преди изборите Ердоган успя да ги изглади. Вероятно и в бъдеще ще продължи този вектор в турската външна политика. Следващото, което е – връзките със Сирия и отношението към режима на Башар Асад и преди всичко присъствието на турските въоръжени сили на територията на Сирия. Има натиск и от Москва, и от Техеран те да се оттеглят, водят се преговори и може и там да се очаква някакво ново развитие, но много трудно. Следващото е отношенията с Гърция. Аз не се съмнявам, че ще се запази това напрежение. Ако беше избран кандидата на опозицията, имаше шансове да не бъде толкова остро. По всички възможни фронтове с Атина – това е и по отношение на континенталния шелф, и въздушното пространство, и най-вече сондажите за нефт и газ в акваторията на Източното Средиземноморие, преди всичко около остров Кипър. И също така, което за нас е важно, това е диалогът с България. Надявам се да се запазят нормалните добросъседски отношения. 

Всички се надяваме за това. Нека да отбележим, г-н Димов, че много политици поздравиха Ердоган, включително и наши. И президентът, и Бойко Борисов, лидерът на ГЕРБ, и други политици поздравиха Ердоган за победата му. Си Дзинпин предложи на Ердоган дори стратегическо сътрудничество заедно с поздравленията за победата. Въобще, наистина много много неща се случват около Турция. 

Вижте, в самите поздравления нека да кажем, че това преди всичко е израз на вежливост и няма нещо странно в това. Но по-специално за Си Дзинпин, което вие споменахте – това никак не е случайно, понеже Турция във външната си политика има позиции, които се различават и са нюансирани от становището най-общо казано на Запада. И това при всички положения е в интерес на Китай и в полза на желанието на Пекин да играе много по-активна роля, включително и по отношение на войната в Украйна. 

И да се търсят общи допирни точки. И между другото, Анкара официално одобри по принцип инициативите на Пекин да се ангажира по този тематиката, конкретните предложения, които бяха направени. Така че това е. И другото, което вие казахте – за Европейския съюз. Аз ще започна отзад напред за отношенията между България и Турция. Ние по принцип сме за членството на Турция в Европейския съюз само когато и ако изпълни поставените условия, каквато е нашата позиция спрямо всички останали страни кандидати членки. Ние не правим разграничение. И разбира се  сме готови с всичко, каквото зависи от нас, да помагаме в този процес. Също така искам и това да кажа – за промяната, която така или иначе не се случи. Искам да кажа, че за този резултат е виновна и самата опозиция. Много неща, сега ни остана времето да кажем… 

Така е, разговорът е дълъг, така е. 

Но искам да цитирам по-специално кмета на Истанбул Екрем Имамоглу – неслучайно, понеже догодина март месец предстоят кметски избори.  

Да. 

Най-вероятно той пак ще си яви. Той всъщност изнесе цялата кампания, той беше живецът на тази компания. И това, което той каза след втория тур, наистина е много знаменателно, а именно – мнението му е, че единственото нещо, което не се променя, е самата промяна, която е навсякъде във всичко и очаквайте да се случва при всяка ситуация.