Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

В Епизод 56 проследяваме старта на предизборната кампания в Турция за президентските и парламентарни избори на 14 май, ще видим дали те имат и какво връзка с България, и какви изгледи са очертават. Наш гост е Георги Димов – бивш генерален консул на страната ни в Одрин. Г-н Димов, вие сте наш редовен гост. В какъв вътрешнополитически и външнополитически контекст започва тази кампания?  

Тя, всъщност започна компанията, и по Конституция това става два месеца, 60 дни преди вота, който е на 14 май. И може би е по-интересно да започнем с това,  какви са изходните позиции към днешна дата за изборите 2 в 1: президентски и общи избори.  

И какви са тези позиции? Ще се върнем и на първия въпрос, но нека да видим с какви позиции стартира всеки от участниците. 

Сега, ще направя една препратка и връщане към предните президентски и общи избори, те бяха на 24 юни 2018 година, и по-специално президентските, а след това ще се спра и на общите избори, но тогава се явиха шестима кандидати. И още на първия тур като втори мандат спечели дотогавашният и настоящ в момента президент Реджеп Тайип Ердоган, с над 52% от гласовете, близо 53. Сега, тогава на изборите кандидат на опозицията от основната опозиционна Народнорепубликанска партия беше Мухарем Индже, който спечели над 30% близо 31%,  трети беше кандидатът на легалната кюрдската Демократическа партия на народите Селахатин Демирташ, той имаше някъде около 8.5%, четвърта беше лидерката на Добрата партия г-жа Мерал Акшенер, тя получи около 7.5%,  5-ти беше всъщност лидерът на Партията на щастието Темел Карамолаоглу с около 1%, и 6-ти, последен остана лидерът на Патриотичната партия, това е бившата Работническа партия Догу Перинчек, но неговият резултат беше твърде скромен 0,2%. Аз неслучайно ви казвам тези неща, защото те имат отношение и към сегашните избори, за които вече са регистрирани във Висшата избирателна комисия – ще се явят четирима кандидати. Пак повтарям, на предните бяха шестима, сега са четирима. На първо място имаше големи въпросителни за кандидатурата на опозицията, и  в крайна сметка шесторната опозиция под формата на Национален пакт, одобри и кандидатурата на лидера на Народнорепубликанската  партия Кемал Кълъчдароглу. Значи, това е единият участник. На второ място имаше силни въпросителни, те продължават до колко конституционно това е допустимо, но все пак Висшата избирателна комисия допусна като кандидат за трети мандат сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган, който се явява в Президентския съюз, в който съюз влизат четири политически формации плюс две политически партии,  които са с външна подкрепа. Третият кандидат-президент е този същият Мухарем Индже, който беше кандидат на опозицията на изборите през 2018 година, който се отцепи от Народнорепубликанската партия и създаде своя политическа формация "Родина“. И четвъртият кандидат е, той се явява с подкрепата на инициативен комитет, самостоятелно, казва се Синан Оган, той успя да събере над 100 000, даже 108 000 подписa, както се изисква според Конституцията. Значи, неговата фигура е много интересна и може би ще има ключово, важно значение, хайде да не казвам ключово, понеже от една страна той е бивш депутат от Партията на националистическото движение, два пъти е изключван от нея и също така, това искам да подчертая, той  изповядва четири линии на политическа позиция. На първо място, това е естествено национализъм, след това обаче идва кемализъм, т.е. той е привърженик на идеите на Мустафа Кемал Ататюрк за светския характер на турската държава, има естествено едни антимигрантски настроения, и също така се застъпва за парламентаризма, което го отличава от Партията на националистическото движение, която го е изключила, понеже тя е в тандем с ислямистите на Ердоган, и всъщност благодарение на тях Турция премина от парламентарна република към президентска република. И сега, нещата са променливи, но към вчерашна дата и данните, разбира се, се различават в зависимост от това, коя медия и коя социологическа агенция към коя от основните коалиции гравитира. И ето сега например, пак казвам, към вчерашна дата за Кемал Кълъчдароглу, това е според привържениците на опозицията, и медиите и агентите, които са по-близки до опозицията, той води в надпреварата с над 46%. На второ място е президентът Ердоган с над 41,5%, на трето място е Мухарем Индже с 9%, и този Синан Оган е с около 3%. Да кажа и какви са оценките и публикациите в медиите, близки до властта. Те слагат на първо място, естествено, президента Ердоган с близо 46%, на второ място е кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу с 44%, но същевременно отбелязват, че разликата между тях се стопява и вече достига до 2 процентни пункта, на трето място е кандидатът Мухарем Индже от партия "Родина“, малко над 8%, и последният, четвъртият е Синан Оган с около 2%. 

Тези резултати, независимо че са моментна картина, за каква изборна интрига говорят?  

Ами ето, веднага ви я казвам основната интрига, те всъщност бяха две: първата беше, и ние с вас предния път разговаряхме по-подробно, дали кюрдите ще издигнат, легалната кюрдска партия имам предвид, собствен кандидат или ще се откажат от това нещо, и всъщност по този начин ще дадат шанс на лидера на опозицията да спечели още на първия тур, да не се ходи на втори тур. И действително Демократичната партия на народите, както казах и виждате, няма кандидат и най-вероятно ще подкрепи кандидата на опозицията, но разбира се при определени условия. И е много интересно, самите преговори, разговори между кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу, и тази, кюрдската партия се състояха, проведоха се не в централата на една от двете политически формации, а в Меджлиса, понеже кюрдите настояват и държат, и това за тях има символно значение, именно в Меджлиса ако опозицията победи, да се търси решаване на Кюрдския проблем. Това, което не се случи в периода от управлението на Ердоган, макар че той в началото на неговата еднолична власт, разбира се, направи някои отстъпки, даде такива положителни сигнали, между другото кюрдите тогава го предупредиха, но аз говоря за преди 10-15 години, сега тези надежди се възлагат на опозицията. И второто обаче, което е много характерно и показателно, и трябва да се отчита, всъщност кандидатурата на Мухарем Индже, който се отцепи от Народнорепубликанската партия, създаде собствена партия, а преди това беше кандидат на тази партия, всъщност това е спасителният пояс на Ердоган изборите да не могат да бъдат решени на първия тур, а да се отиде на втори. Значи пак да обобщя: участието на кюрдите даваха шанс въпросът да бъде решен на първи тур в полза на опозицията. Обаче Мухарем Индже обаче с неговото явяванедава дава шанс на Ердоган да се отиде на втори тур. И вече могат да се правят различни сметки и преразпределения. И аз ще кажа какви са. Значи тук  говорим за възможности, които в една или в друга степен са вероятни малко или много. Със сигурност на първия тур, това показват и данните, защото разликите са много големи с останалите двама кандидати, първите двама ще бъдат кандидатът на опозицията и Ердоган. И тук въпросът е, как ще играят другите двама, понеже все пак не са малко, тяхната електорална подкрепа и мощ никак не са малки. Значи, единият има 8-9%, другият 2-3%. А специално за Мухарем Индже, който подава ръка в случая на Ердоган, е малко вероятно да призове неговите привърженици да гласуват за опозицията, не е логично, иначе няма смисъл въобще неговото явяване. Би било обаче и доста грубо откровено да призове да се гласува за Ердоган, и е твърде възможно в такава безлична форма да призове неговите избиратели да гласуват по съвест. А що се отнася обаче за четвъртия кандидат, Синан Оган, там не са много проценти, но все пак 2-3% имат много голямо значение предвид такива избори. На мен ми се струва, че понеже той няма такива обременености с партийна принадлежност, а точно обратното, той е изключен от ортаците на Ердоган, твърде е възможно той да призове да се гласува за кандидата на опозицията. И при тези сметки излиза, че борбата наистина ще бъде на фотофиниш. 

Какви изгледи са очертават? 

Трудно е да се предвиди предварително какво е, но ако изхождам от цифрите, които са, сегашните, очевидно е, че обективно погледнато Ердоган има повече шансове. Значи като съберем 46 и 9%, аз го казвам съвсем грубо, но все пак за ориентация, ами стават над 50%, а на втория тур побеждава този, който получи повече гласове. Значи, дори ето тук ако погледнем по данните на привържениците на Ердоган, медиите и агенциите, значи, едното число е като се съберат, стават 52%, на другото даже стават 54%, 53-54%. И наистина ще зависи от много други допълнителни неща. И това, което също искам да кажа, е, че има много неизвестности, най-малкото заради профила на турския избирателна. И ще спомена някои числата, те ще ни помогнат да се  ориентираме по-правилно в ситуацията, значи при 85-милионно население, в Турция има 64 милиона избиратели, като от тях 13 милиона или това е 20%, те са от т.нар. поколение "Z“. Това са младежи на възраст от 18 до 25 години. И 80% от тях ще гласуват най-вероятно за опозицията, за Националния алианс. Също така в рамките на тези 13 милиона младежи има 6 милиона млади хора, младежи, които за пръв път ще гласуват. И също така това трябва да се каже и да се  има предвид, и неслучайно в Националния алианс, и сега по кампанията покрай Кемал Кълъчдароглу от ляво и отдясно се движат кметовете на големия мегаполис Истанбул и на столицата Анкара. Защото много голяма електорална тежест имат те за цялата страна, да кажем примерно Истанбул по официални данни е с население над 16 милиона души, сигурно са повече и има близо 12 милиона избиратели. Там има 3 многомандатни избирателни района, аз се връщам и към общите избори, просто за да стане по-ясно, от които могат да бъдат избрани близо 100 депутати в 600-членния Меджлис. В Анкара избирателите са 6 милиона. И също така те владеят и други големи градове. Така че наистина битката ще бъде много оспорвана и наистина ще има фотофиниш. И също така новото, което ще бъде за тези избори, е, че се очертава период на голям брой отделни парламентарни групи в бъдещия Меджлис. И прилагат се най-различни стратегии и тактики, например явяването с общи или обединени избирателни листи, отказ от издигане на кандидати в райони, в които коалиционните партии имат по-големи шансове, също така задължително трябва да отчитате високия  избирателен бараж в югоизточната ни съседка, от 10%. И освен това, този висок праг е и възприетият метод на  Д’Онт за преразпределение на гласовете. Това е методът на най-високата средна стойност, при който този метод облагодетелства по-големите партии, които получават допълнителни гласове, и всъщност, това е с цел консолидиране на управляващото мнозинство. И са направени такива изчисления, също интересни и следва да се кажат, че при всяко увеличаване на подкрепата само с 1%, разбира се в зависимост от конкретния избирателен район, това носи допълнително от 5 до 9 депутата, все едно по 7 нови депутати. И това чисто математически се получава, примерно при 2% ще има още 14, при 3, още 21 и т.н. И се правят така едни разчети, специално за Националния алианс, че при това положение, ако бъде проведена правилна тактика и стратегия, е възможно да спечелят допълнително още 80 депутати в повече. И ако предположим в бъдещия парламент, че кюрдите също ще се присъединят към от опозицията, има реална опасност Ердоган да загуби обикновеното си мнозинство в Меджлиса, той между другото като Партия на справедливостта и развитието управлява в коалиция с националистите, Партията на националистическото движение. И също така, нека и това да кажем, че Президентският съюз също си има тактика: освен тези 4 партии и 2, които има и две, които го подкрепят без да са в коалицията, на тях им са обещани бонуси: на едната, това е Партията на свободната кауза, която между другото е подразделение на терористическата организация "Хизбула“, те първоначално искаха 8 избираеми места, и последното, което така стана известно, е, че са се договорили и ще получат 4 такива избираеми места за Меджлиса. И също така, външна подкрепа има от Демократичната лява партия, на която са обещали 3 депутатски избираеми места. И целта тук е да се вбие клин в опозицията, понеже Демократичната лява партия произтича от Народнорепубликанската партия, тя беше създадена от бившия министър-председател Бюлент Еджевит, и като лидер на тази партия, той беше премиер на страната в тройна коалиция точно преди Ердоган, докато Ердоган дойде на власт на 3 ноември 2002 година. Така че ето ги тези елементи, които трябва да ги отчитаме.  

Г-н Димов, а в какъв вътрешнополитически и външнополитически контекст върви тази кампания и ще повлияе ли този контекст на нагласите или те ще следват логиката на партийните договорки? 

Със сигурност е така. И аз ще ви отговоря на този въпрос, но се чудя дали предварително да не очертаем сценариите за вота 2 в 1, защото от това, разбира се, ще зависят много неща и най-вече дилемата е: дали ще се случи промяна. Промяната, за съжаление, ще бъде отложена и подменена със сегашното статукво. И сега става въпрос тук за това, че президентският вот – изборите са 2 в 1, както казахме – той е определящият, понеже Турция в момента е в парламентарна система, парламентарна република. И тук могат да се визират няколко варианта. Нека да ги кажа накратко и след това ще ви отговоря и на другите въпроси. Първият вариант: Ердоган остава президент заедно с националистите и  получава над половината депутати в Меджлиса, т.е. запазва парламентарната си преднина и всъщност се запазва същата ситуация – тоест нищо ново. Вторият вариант е: Ердоган е избран за трети път за президент, обаче неговата Партия на националистите получава над 3/5, т.е. това са 60% или 360 депутати от всичките 600, което му дава възможност отново да пипне Конституцията, да има повече власт, да сложи край на лаицизма, на светския характер на турската държава и т.н., и т.н. Има трети вариант, в който всъщност той, Ердоган, пак спечелва, но коалицията, неговата, с националистите получава по-малко от 50% и изпада в опозиция. И със сигурност ще настъпят много трудни времена – няма да му приемат законите и т.н., и т.н. И също така има възможност, макар че е много малка, той да бъде избран все пак за президент, но неговата коалиция да получи дори под 2/5 от гласовете, а Националният алианс – над 3/5, което позволява на опозицията да промени Конституцията и Турция да се върне към парламентарна система. И същите варианти могат да се разработват и ако Кемал Кълъчдароглу стане президент и ако опозиционните партии спечелят, обаче обикновено мнозинство. Всъщност се създава патова ситуация – няма да има промяна във формата на държавно управление, от президентска връщане към парламентарна система, няма да има и тези изпълнителни функции на вицепрезидентите, по-специално на кметовете на Анкара и на Истанбул. И също така могат и другите варианти да се разработят, в които Кемал Кълъчдароглу става президент. Така че в зависимост от това какво е съотношението на силите в Меджлиса, дали може да се пипа Конституцията и дали ще има мнозинство, за да прокарва своите законопроекти, всъщност това ще определя дневния ред на югоизточната ни съседка. И сега да се върна конкретно на вашия въпрос. Прави ми впечатление и може би ще бъде и любопитно да го споделя с вас конкретно за вътрешнополитическото, социалното и икономическото състояние в югоизточната ни съседка. От края на миналия месец има една много любопитна прогноза на американската Bank of America и в тази прогноза се допуска и предвижда турската лира да се обезцени с 15-25% спрямо щатския долар, независимо кой е спечелил изборите.  

Защо? 

Защото ако Турция се върне към ортодоксалните политики, както би трябвало да бъде, и лихвеният процент се покачи до 50%, ще е необходимо увеличение от тези 15-25% на паритета спрямо щатския долар, за да се стабилизира икономиката. Това е едно. Второ, вчера излязоха данни, че само благодарение на земетресенията курсът на турската лира спрямо  световните валути се е понижил с 2,5%. И разбира се, друго нещо, в чисто социален план, а и политически, естествено – онзи ден бяха последните оповестени данни за жертвите от това чудовищно земетресение, и те са официални данни от министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу. Значи говорим, пак казвам, за официални данни, неофициалните със сигурност са много повече – за 50 500 загинали. Отделно от това са ранените, пострадалите, останалите без жилища и т.н., обезлюдени цели градове. Следващ проблем в чисто вътрешен план – много интересно как ще бъде осигурена сигурността на изборите, особено в тези 10 или 11 провинции, които най-силно пострадаха от земетресението. И неслучайно аз затова и по-подробно се спрях на един от кандидатите за президент – четвъртия, Синан Оган. Днес предстои негова среща с лидера на опозицията и кандидат за президент Кемал Кълъчдароглу. И забележете за какво ще говорят преди всичко – за сигурността на вота. Понеже аз се опитвам чисто физически да си го представя – значи както при нас, така и при тях най-често избирателните помещения се оборудват в училища в най-общия случай и други такива обществени сгради. Ами в тези райони то всичко е сринато. Значи в палатки ли ще бъде, как ще бъде? Как ще бъде с местоживеенето – това са едни много силни въпроси, които трудно мога да си ги представя. Със сигурност управляващите имат редица лостове за въздействие и ще ги използват, включително увеличаване на пенсии, на заплати и т.н. Също така дрънкането с оръжие. Преди десетина дни в Черно море имаше изстрелване на турска ракета. Също така има редица грандиозни проекти, включително сега в момента не се говори конкретно, но имаше намерение в чест на 100-годишнината от турската република да бъде изпратен турски космонавт. Вероятно това по един или друг начин и повод е било координирано и договорено и с руския президент Владимир Путин. Също така виждаме много гъвкавата и нееднозначна политика на Анкара спрямо Москва и Киев. Също така има по-внимателно отношение към претенциите на Пекин да играе още по-активна роля в международните отношения. И също така – те досега са използвани и ще продължат да се използват усилията за натиск за промяна на сегашния световен ред. В това число – членовете на Съвета за сигурност на ООН, в който евентуално да се включи и Турция като регионална сила. Трябва да се наблюдава и тази подадена ръка към Партията на свободната кауза, която е подразделение на "Хизбула“. И всъщност с това се доказва и демонстрира ролята на Турция и нейните позиции, най-малкото по отношение на близкоизточния конфликт.  

Г-н Димов, искам и нещо друго да ви попитам. Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу дойде в България, за да се срещне с представители на бизнеса, студентите и с турците у нас. Свързано ли е това посещение с изборите, с кампанията?  

Със сигурност, не се съмнявайте, че ще бъде използвана тази визита. Най-малкото, освен това тук, както и на предишни избори, в турските дипломатически представителства ще бъдат организирани секции и т.н. Това е едното. Другото, което е – пак не трябва да се съмнявате, че по време на това посещение чрез наши политически партии ще бъдат търсени лостове за въздействие върху големия брой български изселници в Турция, за да гласуват за Ердоган и за сега управляващата коалиция. Но аз в тази връзка, ако ми позволите, искам да ви върна към декември миналата година, когато имаше една серия от визити на най-високо равнище от страна на България в югоизточната ни съседка. И крак тогава повлече президентът Румен Радев с изненадващото си посещение на 9 декември. И пак да напомня – последваха го тогавашният шеф на Народното събрание Вежди Рашидов и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Сега за визитата на Радев очевидната причина е разочарованието, раздразнението и дори ревността заради неприемането ни в "Шенген“. И също така за посещението на Карадайъ – то също причината беше ясна. Тогава все още не се знаеше със сигурност, дали ще ходим на предсрочни избори, но това беше редовната спявка на тази наша политическа партия преди избори у нас. И всъщност тези регулярни изпълнения на тази наша политическа партия нека да отбележим, че стават на фона на широко рекламираната евроатлантическа ориентация на ДПС. И е редно да се запитаме и да препоръчаме – ами, нека лидерът на ДПС Карадайъ да ходи по-често в Европа, там, където са му най-гласовитите депутати и медиатори на общественото мнение. И в тази връзка, а пък и за посещението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, аз оставам с едно неприятно впечатление. Разбира се, нормално е да поддържаме добросъседски отношения и ние винаги сме го правили и ще продължим да го правим, но да не би малко да прекаляваме и да не би чрез това сближаване с югоизточната ни съседка да се правят опити за измиване на срама заради "Шенген“ и заради еврозоната. Според мен това не би трябвало така да го допускаме. И също така от посещението на Румен Радев и на нашите парламентарни делегации ми направиха впечатление две конкретни теми. Те са доста деликатни и нелицеприятни, но нека да ги кажем. Първата е за убития наш граничен полицай Петър Бъчваров на 7 ноември миналата година. Струва ми се, че трябваше да имаме много по-твърда позиция – да ни бъде предаден и той да бъде изправен пред български съд, да го разследват български следователи и прокурори.  

Евентуалния убиец?  

Убиеца и убийците. Аз вярвам на нашите съдии, прокурори и следователи. Много се извинявам. Ако наистина бяха толкова открити в отношенията с нас, трябваше да го направят това нещо. Сега подразбирам, че там са се били договорили някакъв паметник да му издигнат – това са много такива действия, за да замажат очите. И пак казвам, още не е късно и трябва  нашата позиция да бъде принципна. Ето и сега при тази визита на Чавушоглу още един път да се каже. И освен това, имаше един много неприятен случай – той не беше отразен много в медиите, но все пак нека и него да го кажа. Имаше много груба намеса на Анкара чрез турския посланик у нас Нейно превъзходителство г-жа Айлин Секизкьок. Тя се изказа много остро срещу изявления на български журналист – Мехмет Юмер се казва, за БНР. И темата беше последният голям атентат на 13 ноември в Истанбул, на бул. "Истиклял“. И тя си позволи с думи и обвинения да прави опити да се затварят устата на журналистите, които са недопустими. И ако това е редовна практика в Турция и политика, нека да направим разграничението, че тук става въпрос за Република България и става въпрос за държава членка на Европейския съюз, става въпрос за държава, която е приела напълно върховенството на правото, спазването на човешките права и категорично няма да позволи по този начин да се намесват в нашите вътрешни работи.  

Цоня Събчева