Геновева Петрова в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е от 06.06.2023 г.)

България има ново редовно правителство, то ще бъде ротационно, министър-председателят ще бъде сменен след 9 месеца управление, а планираната ротация на премиери ще бъде първата в историята на България. На пряката ни телефонна линия е Геновева Петрова от "Алфа рисърч“. Здравейте, г-жо Петрова. 

Здравейте. 

Ще успее ли според вас да наложи дневния ред в политиката предложеният нов кабинет? 

По принцип правителството стартира с много сериозни предизвикателства и трудности, които трябва да преодолее, предизвикателства и трудности, които и самите представители на новоизбрания кабинет си дават сметка за тях и за това какво им предстои. Но конкретно на въпроса ви дали ще успее да наложи дневния ред – сега, знаем от проведените до момента срещи между политическите сили, при това не само между първите две, но и в един по-широк формат, че има няколко ключови приоритета, по които те се мобилизират да работят в най-спешен порядък. Първият от тях е бюджетът, който при всички положения мисля, че са длъжни и имат амбицията да приемат възможно най-скоро. Друг въпрос, разбира се, е какъв бюджет ще бъде приет. Това ще е тема, която ще следим с повишено внимание през следващите седмици. 

Точно така, да, как изглежда тази бюджетна процедура в безпрецедентната ситуация? 



Да. Тук можем да очакваме наистина сериозни дебати дотолкова, доколкото знаем, че новоизбраният бивш финансов министър има една определена концепция за това как трябва да бъде направен бюджета, която бих казала се разминава съществено с икономистите от ГЕРБ, които са всъщност другият основен партньор в управлението. Но разбира се, нека да не избързваме, а по-скоро да проследим как ще протече дебатът покрай бюджета. Друга важна тема и приоритет, която също днес беше активно обсъдена в пленарната зала, е въпросната съдебна и дори конституционна реформа. Там също предстоят по мое мнение важни дебати, които трябва да бъдат проследени, дотолкова, доколкото и по отношение на конституционните промени партиите, които претендират да внесат или вече са внесли такива, имат своя собствена гледна точка и разбиране. И ако въобще се стигне до реална конституционна реформа, наистина ще е интересно да видим по кои пунктове ще намерят допирни точки и кои ще останат неразрешени. И аз искам да отбележа нещо, което също е част от дневния ред на обществото, макар и не така постоянна част от ежедневието ни. Това е цялостната геополитическа ориентация на страната – нещо, което също беше подложено на разколебаване в периода, в който страната беше управлявана от служебните правителства, последните служебни правителства, но поне със съгласието за формиране на общ кабинет между първите две политически сили, които категорично застават зад запазване на проевропейската и въобще евроатлантическа ориентация на страната. Мисля, че това е една от важните задачи, които вече можем да смятаме за поне отчасти изпълнена с избора на правителство. 

Какъв е хоризонтът на евроатлантически кабинет – с общи ценности между ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ и на фона на липсата на редовен кабинет досега? Г-жо Петрова, според вас как ще се отрази колаборацията от всички тези политически решения на лидерските позиции? 

Трябва да си дадем ясна сметка, че въпреки че зад това правителство стоят двете водещи политически сили в лицето на ГЕРБ и на "Продължавам подмяната“ и "Демократична България“, все пак основната част на кабинета като състав е представена от "Продължавам подмяната“ и "Демократична България“. В този смисъл очакването е, че основните политически битки няма да се водят вътре в изпълнителната власт, а ще се водят по-скоро в парламента. И тук вече, в контекста на вашия конкретен въпрос, все пак лидерите и на ГЕРБ, единият от съпредседателите на "Продължаваме промяната“, другите съпредседатели на "Демократична България“ са част от парламента, те останаха в парламента, и от тази гледна точка, от начина, по който политическите битки по различни конкретни въпроси и законодателства протичат вътре в парламента, т.е. дали се изпада отново в някаква по-силна конфронтация, или напротив – търсят се общи консенсусни решения, ще определи и лидерските позиции, както на самите лидери, така и на политическите формации, които стоят зад кабинета. На този етап виждаме, че като цяло, поне от гледна точка на заявената воля, има воля за преодоляване на конфронтацията, която доскоро съществуваше между политическите партии, въпреки че нямаме никакви гаранции, че това примирие може да бъде дълго. По-скоро възможно е отделни, дори неочаквани въпроси отново да родят някоя по-сериозна конфронтация. Но на този етап в чисто политически план този проблем като че ли остава потиснат.

Кабинетът "Денков-Габриел“ получи подкрепата на 131 народни представители. Разбрахме, че народният представител от ГЕРБ-СДС Делян Добрев е гласувал "против“ правителството на Николай Денков. Това съобщи самият той във "Фейсбук“ профила си. Мога да цитирам какво точно казва: "Гласувах против, защото продължавам да смятам, че "Продължаваме промяната“ са сбирщина от измамници, жадни за власт“. Ето, виждаме първо противопоставяне от ГЕРБ в лицето на Делян Добрев. 

Тази позиция на г-н Добрев по отношение на "Продължаваме промяната“ не е нова, той достатъчно дълго и публично я е заявявал и някак си дори не бих казала, че е неочаквано, че реагира по този начин. Но разбира се, и в редиците на ГЕРБ, и в редиците на "Продължавам подмяната“ – "Демократична България“ си даваме сметка, че няма пълен консенсус по отношение на това общо управление между двете формации. В същото време обаче си даваме сметка, че дори може би представители като г-н Добрев, който продължава да не приема "Продължаваме промяната“ като надежден политически играч, и народни представители от редиците на "Продължавам подмяната“ и "Демократична България“ – по същия начин, дори и те си дават сметка, че все пак над конкретното им мнение за отсрещната политическа партия стои ангажиментът за справяне със задачата, за която тези народни представители са изпратени в Народното събрание. Нека не забравяме, че първата и най-важна задача е излъчването на редовна власт, на редовно управление. Така че не бих казала, че тук има особено сериозна политическа интрига дотолкова, доколкото тези позиции специално на г-н Добрев, а както казах, и на някои други от представителите на "Продължаваме подмяната“ и "Демократична България“ са заявявани многократно преди това. 

Призив за оставка не закъсня. Той дойде от лидера на "Има такъв народ“ Слави Трифонов. Той коментира, че това е първото правителство в демократичната история, което "всеки би искал да свали още на следващия ден“. Какво мислите за неговото изказване? Вие в "Алфа рисърч“ се занимавате постоянно с проучвания, вчера беше направено едно такова по поръчка на Българската национална телевизия. Какво казват данните там? 

Точно обратното на това, което цитирате, че е казал г-н Трифонов показват данните. Само за да припомним на слушателите, според това експресно проучване от вчерашния ден, 52 на сто от пълнолетните жители на страната, т.е. от избирателите, при това избиратели на различни политически формации, разбира се, най-вече на ГЕРБ и на "Продължаваме подмяната“ – "Демократична България“, но също така и на други партии, ако са в ролята народни представители, днес биха подкрепили избора на правителството "Денков-Габриел“. Така че наистина аз не бих могла да гадая кое кара г-н Трифонов да твърди, че това е първото правителство, което всеки би искал да свали. Вероятно той и неговите народни представители от "Има такъв народ“ – да, те и в залата малко по-рано днес демонстрираха категоричното си отношение срещу това правителство, но това се разминава много съществено с преобладаващата нагласа на мнозинството от българските граждани. Което разбира се, не означава, че правителството тръгва с много висок кредит на доверие. Нека не се заблуждаваме, че първо, поради участниците в мнозинството, което го избра, второ, поради трудния начин, по който се стигна до съгласието за този кабинет, трето, поради наистина сериозните проблеми, с които този кабинет ще трябва да се справя, съществена част от хората изпитват не много висок ентусиазъм и позитивни очаквания. Но при все това, това е една първа крачка към успокояване и нормализиране на ситуацията и от тази гледна точка, мисля, че поне началният кредит на доверие към кабинета би бил относително добър.