Ген. Съби Събев, първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

 

Два военни хеликоптера на Беларус Ми-24 Ми-8 са нарушили държавната граница на Полша по време на учение. След неуспешния опит за въоръжено въстание в Русия, частната военна компания "Вагнер“ се установи в лагер близо до ключовия Сувалкски коридор – тясна ивица от стратегическа територия, за която се смята, че ако Москва се реши на преки бойни действия с НАТО, конфликтът може да се случи именно там. Междувременно Украйна атакува с безпилотни катери кораби на Руския черноморски флот, разположени по-близо до Варна и Бургас, отколкото до Севастопол. Според информация на Украинските военновъздушни сили от последните часове руски дронове са се насочили към ключовото пристанище на река Дунав Измаил, а градът е много близко до румънската граница. Чука ли войната на вратата ни, ако проследим тези информация? Наш гост е ген. Съби Събев – първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“, г-н генерал.

Здравейте.

Преди месец ни успокоихте, че много малък е рискът войната да излезе извън границите на Украйна. Обаче защо военните действия са започнали да се развиват толкова близо до територията ни?

Аз продължавам да считам, че сме далече от конфликт и излизане на военните действия извън територията на Украйна, макар че има провокации. Очевидно Русия е решила да нанесе поражение на пристанищните инфраструктури и на инфраструктурите за съхранение на зърно, не само по черноморските пристанища на Украйна, но и по нейните дунавски пристанища. Провокациите на беларуски хеликоптери над територията на Полша действително будят тревога в Полша, но аз мисля, че след укрепване на охраната на границата и наблюдението на въздушното пространство най-вероятно тези провокации могат и да спрат. Така че далече сме от конфликт, както някои преекспонират провокациите, които се извършват около войната с Украйна. Аз считам, че Украинските въоръжени сили правят всичко възможно да спрат руската окупационна армия, включително да я изтикат извън територията на Украйна и този конфликт да утихне в близък или средносрочен план.

Спокойна зона ли се очертава Черно море или вече е необходима концепция за сигурността в него?

САЩ изготвят стратегия, своя стратегия за Черно море. Аз очаквам, че и НАТО в скоро време също ще представи Стратегия на сигурността в Черно море, тъй като на Черно море имаме три съюзни държави от НАТО и тяхната сигурност естествено никак не е без значение за Алианса като цяло. Има напрежение в Черно море предвид отцепването на определени водни пространства от Руската федерация под претекста провеждане на учения. Те са повече за възпрепятстване износа на украинско зърно от черноморските пристанища на Украйна и затова те ангажираха и определени водни пространства от българската черноморска изключителна икономическа зона. Да видим докога ще продължат тези предупреждения и ограничения за корабоплаването в тези зони. Първоначално бяха за по-кратко време, някъде от седмица до към десетина-дванайсет дни, но след 10 дни сега ги увеличиха с още 10 дни. Ще си проличи някъде към 7-8 август, дали ще има ново ограничение, или Русия ще продължи да блокира тези пространства. И ако тя продължи да ги блокира, означава, че това е сериозна провокация към България най-вече, тъй като засягат нейната изключителна икономическа зона. По Морската конвенция не е нарушение на суверенитета на дадена страна, когато по някаква причина определени зони от нейната изключителна икономическа зона бъдат ограничени от корабоплаването в тях, главно поради някакви учения. Така че остава да видим Русия дали ще продължи, но очевидно е, че това може да се счита като неприятелски акт на страната за удължаването на тези ограничения в нашата изключителна икономическа зона.

Това ли има предвид военният министър Тодор Тагарев, когато каза, че България може да има проблеми с проучванията на газ в Черно море?

Да, разбира се. Ако България започне сондажни действия в своята изключителна икономическа зона, очевидно, че едно такова блокиране на водните пространства под претекст на учения или заплаха за корабоплаването може да попречи на тези дейности. Доколкото знам, България до тоя момент не е започнала някакви проучвателни дейности и не стои този казус, но потенциално да, могат да пречат.

А ние с какво можем да противостоим, г-н генерал, на такъв тип провокации на Русия в Черно море?

Тъй като те не засягат териториалните води на страната, ние може да засилим морското наблюдение в Черно море. Между другото вече НАТО провежда такава дейност, тъй като имаше такава оценка от НАТО за тази провокативна дейност на Русия с блокирането на големи водни пространства, които включват и голяма част от изключителната икономическа зона на нашата страна. Затова наблюдението и разузнаването се осъществяват както с морски патрулни самолети, така и с разузнавателни дронове. Така че НАТО взема мерки и ако ситуацията се усложни, тези мерки ще нарастват.

Възможно ли е все пак Русия да допусне стратегическата грешка да провокира страна от НАТО? И тук имам предвид не само България, а Полша или някои от балтийските държави.

Много малка е вероятността според мен, защото тя е много силно ангажирана в Украйна. И макар че се опитва да атакува в определени направления, армията на Русия е ангажирана изцяло в Украйна. Ако се направи една справка, ще видите, че от четирите зони на Руската федерация, както и нейните три морски флота, всички съединения от Руската армия – това са над 12 армии, боеспособни, са ангажирани в Украйна. Как може Русия да си позволи да провокира нов конфликт? Тя просто няма да го води, още повече че срещу НАТО ще получи много съкрушителен отговор. И тя е предупредена вече няколко пъти, включително и за използването на ядрено оръжие или предизвикване на изкуствен ядрен инцидент със Запорожката АЕЦ. Така че не виждам, как Русия ще предприеме подобен удар. Това просто ще бъде самоубийствено за нея. Не вярвам в руското военно и политическо ръководство действително да са изпаднали в самоубийствена мания.

Как се развива украинската контраофанзива? Според Министерството на отбраната на САЩ тя може да продължи поне до есента, а може би и през зимата.

Наближава втори месец от официалното започване на украинската контраофанзива, по-точно нейната първа фаза. Засега няма пробив в тази тактическа зона на отбраната на Руската федерация в Запорожкото направление и Южното Донецко направление главно поради няколко фактора. Бавно се развива поради това, че първо тази офанзива започна твърде късно, изчаквайки получаването на последната военна помощ от западните държави, както и пристигането на последните украински формирования, които се подготвиха в полигони в западните държави. Второ, няма числено превъзходство и превъзходство в бойна техника. Няма също така огнево превъзходство в артилерия, няма също и въздушното превъзходство. Така че всички тези фактори бяха неблагоприятни оперативни фактори, при които независимо от това Украйна започна своята контраофанзива и тя се развива много бавно. Аз искам да добавя и друг фактор – изключително гъстите минни полета. Украйна не получи заявената техника за почистване на минни полета, получи някъде около 15% от заявеното оборудване и в много случаи тя прибягна и до ръчно разминиране. А всичко това е изключително трудоемка работа, тя трябва да се осъществява много внимателно, за да не се дават излишни жертви. И въпреки всичко при тези неблагоприятни условия Украйна успя да се вклини на около 10, максимум до 15 км по направление от линията на съприкосновение от началото на юни тази година. Така че тя бавно и методично продължава. Очевидно е, че може да продължи тази дейност, докато не се получи по-решителен пробив. Може би Украйна трябва да използва по-ефективно тези бригади и формирования, които бяха подготвени и екипирани в западните държави, не да ги разделя на части и да ги използва по части, а да ги използва по-концентрирано, включително с команден състав, който се е подготвил там, защото засега Украйна провежда щурмови действия с малки групи, състав на взвод, максимум рота. Имаше едно положение, където бяха вкарани в бой някъде около три батальона, т.е. една бригада, и там се получи по-широко деокупиране на територии. Така че най-вероятно в Украйна в момента има леко затишие, не са толкова интензивни действията, както бяха в определен период на контраофанзивата. Очевидно тя преосмисля оперативната си стратегия и тактика на бойното поле. Остава да видим в следващите седмици,  дали ще има някаква промяна.

От украинския фронт идва сериозна информация, тревожна, че те привършват с боеприпасите. Ще издържи ли Украйна?

Украйна очевидно ще издържи. Аз мисля, че продължава военната помощ. Бяха доставени касетъчни боеприпаси от САЩ, които да подпомогнат пробива на отбраната, но според мен прекалено се концентрира Украйна в района на Бахмут. Аз мисля, че там може би трябва да премине към здрава отбрана и да пренасочи повече усилия в южното направление, в Запорожкото направление, където е основната й цел – да може да излезе на азовския бряг и да раздели руската окупационна групировка на две части и в последствие – изолиране на тая част, която е на запад, говоря в източната Херсонска област, включително в Крим, чрез по-сериозно разрушаване на Кримския мост при Керч. Това е основната й задача и аз мисля, че тя трябва да я преследва по-целенасочено.

По информация на "Файненшъл Таймс“, САЩ са сключили сделки с България за доставка на снаряди за Украйна. В публикацията се обсъжда необходимостта от доставка на 155-милиметрови снаряди – това е натовски стандарт. Но нали у нас твърде дълго се твърдеше, че българската индустрия е настроена само за старите съветски калибри, а се оказа, че ВМЗ-Сопот може да произвежда тези 155-милиметрови боеприпаси. Защо все научаваме важна информация за сигурността от нашите съюзници?

Едно уточнение – не ВМЗ-Сопот. ВМЗ-Сопот трябва да инвестира и да пренастрои своите поточни линии за производство на 155-милитрови артилерийски снаряди, но има две частни фирми в България, които вече започнаха такова производство в по-малки количества. Най-вероятно сега, ако действително са получили такава поръчка, те ще засилят своето производство. Така че България има определен капацитет, начален, да произвежда и тя вече произвежда в ограничени количества. Остава въпросът да се разшири и с ВМЗ-Сопот, където има възможности за по-разширено производство на този тип боеприпаси. Още повече че предстои и преминаването на нашата артилерия на натовския калибър 155 мм. Но най-вероятно ще продължи и производството на останалите типове досегашни  артилерийски боеприпаси, тъй като очевидно имаме широк пазар за тях.

Казахте, че можем да дадем и танкове на Украйна. Как върви изобщо окомплектоването на нашата военна помощ за страната?

Това съм го заявил още от началото на инвазията на Русия срещу Украйна, тъй като Украйна е жертва на широкомащабна агресия и ние дълго се колебаехме, макар че изнасяхме боеприпаси не чрез донорски схеми, а по линия на търговията чрез трети страни и посредници. Но България,  продължавам да считам, има възможност да предостави на Украйна поне някъде около 30, 31, 32 танка за един танков батальон. По всяка вероятност има възможност и с артилерия да подпомогне още Украйна, поне с един дивизион от 18 оръдия, включително и реактивни системи за залпов огън. Така че България не трябва да се колебае. Ако Украйна изпитва затруднения, сега е моментът действително да й се помогне. И новото правителство, и новото ръководство на Министерството на отбраната още от началото с встъпването във функциите си мисля, че ясно разбират тази необходимост и правят всичко възможно да се увеличи военната помощ за Украйна. Предстои, разбира се, и един значителен пакет от около 100 броя стари бронетранспортьори, които очевидно ще подпомогнат в определена степен Украйна. Нямам  информация докъде е стигнала тяхната подготовка.

За това искам да ви попитам, г-н генерал – прави ни впечатление, че периодично и като че ли конюнктурно се говори за такава помощ за Украйна и както се говори, след това следва затишие, нищо не се казва. След което разговорът продължава отначало.

Аз мисля, че настъпва промяна в този неустойчив подход и до края на годината ние ще видим, че България реално вече ще е оказала доста значителна военна помощ за Украйна. Така че това трябва да стои на вниманието на медиите и добре, че повдигате тия въпроси. Както виждаме, военната помощ за страната, макар и позатихнала, намира отражение в нашите медии, в нашето медийно пространство. И трябва да се говори за това. И може би дойде моментът, когато не да крием какво изпращаме, а много ясно да обявим, както други страни обявяват, какво се изпраща на Украйна като жертва на агресията. Няма нужда да се крие и трябва да бъдем абсолютно прозрачни в това отношение, както към нашите съюзници и партньори, така и към нашата общественост. Така че този въпрос трябва да стои на общественото внимание постоянно и фактически дори да се насърчава правителството за по-активно реализиране на тази помощ и по-своевременно.

Може ли Украйна да загуби войната и какво ще се случи при това положение?

Хипотетично не трябва да се отхвърля такава възможност, макар че вероятността за загуба според мен е много ниска. И това много добре се разбира и затова е тая помощ към Украйна, защото загубата на войната от Украйна означава и повишаване на риска от широк конфликт след нея. Т.е. руските агресивни намерения няма да приключат с евентуално една победа над Украйна, защото с победата нараства и апетитът, както се казва. Така че Украйна води абсолютно справедлива война. Тя се нуждае и има право на международна помощ, за да отхвърли тая агресия, да възстанови териториалната си цялост. За съжаление, много, много голям е противникът на Украйна и усилията трябва да бъдат изключително големи. Най-вероятно и жертвите ще бъдат големи. Но Украйна е изпълнена с решимост. Аз мисля, че мотивацията и бойният дух на Украинските въоръжени сили са няколко степени над руските и фактът, че Русия не успява да надделее, аз мисля, че е много ясен индикатор, че Украйна в крайна сметка ще разреши успешно тази война в своя полза. Международното право е на нейна страна. Липсват й достатъчно средства. Както виждаме, и при тази офанзива с бавния й ход една от причините е, че не бяха доставени своевременно необходимите количества въоръжение, от които тя заяви, че има нужда, за да проведе успешна контраофанзива. Но предстои получаването на американски танкове "Абрамс“, най-вероятно в края на август или най-късно в началото на септември. Предстои получаването и на друга помощ, включително разминираща техника, боеприпаси, артилерия. Жалко, че засега не се реши въпроса с предоставянето на бойни самолети на Украйна, за които тя отдавна пледира и моли западните съюзници, но започна обучението на украински летци на самолети F-16 и се предполага, че до края на годината, най-късно в началото на следващата Украйна ще има най-малко две ескадрили F-16. Така че бавното предоставяне на тази помощ някак си увеличава продължителността на тази война, което разбира се, е нежелателно, защото от продължителна война или замразяване на тази война интерес има най-вече Руската федерация, а не Украйна. Така че предстои да видим. Но войната ще  продължава. Аз очаквам в късната есен да има по-решителен резултат в тази контраофанзива, която провеждат Украинските военни сили в момента.

Възможно ли е встрани от войната да се водят дипломатически совалки за мирни преговори и нейното спиране с Русия, между Запада и Русия?

Винаги е необходимо да тече и паралелен дипломатически процес за прекратяване на войната. И както виждате и южноафриканските държави, и Китай, включително и в регионален план Турция, предлагат определени мирни инициативи, но те като цяло не са в интерес на Украйна. Украйна много ясно е посочила пътя, при какви условия тя ще започне преговори с Руската федерация, която се явява агресор във войната. И мисля, че международната общност и страните, които предлагат мирни планове, трябва да се съобразяват с това, което ще бъде полезно за Украйна. Няма как Украйна да започне и да се съгласи на преговори, когато близо 20% от нейната територия е окупирана и да се получи един замразен конфликт, който във всеки момент може да избухне отново и да ескалира. Така че добре е да текат тези дипломатически преговори, дали по-явно, дали по-скрито, но трябва да се имат предвид тези базови условия за започване действително на реални преговори, защото Русия много ясно показа, че тя няма интерес като че ли в този момент от  преговори и прекратяване на войната, защото не желае да се оттегли от окупираните територии. Тя иска да започне някакъв преговорен процес и при тези условия Украйна да признае тия реалности с окупираните територии, включително и Крим и тогава вече във всички случаи да търси полза от прекратяване на войната, именно в свой интерес, а не в интерес на Украйна. Трудно ще бъде завършването на този конфликт и преговорите по него.

В контекста на тази война, г-н генерал, как повишава своята национална сигурност България в рамките на НАТО, за това пък  съвсем малко се говори у нас. Какво точно правим?

Аз мисля, че новото ръководство на Министерството на отбраната прие един много амбициозен план за развитие на отбранителните и възпиращи способности на страната в рамките на НАТО. Действително нашите въоръжени сили са в дефицит на способности, което е и дефицит от личен състав. Има някъде около 20% не комплект на въоръжените сили и всичко това трябва да се промени. Както е набелязало Министерството на отбраната с нова система за кариерно развитие ще се увеличи и подобри личният състав на армията с по-интензивна подготовка и обучение, включително обучение през целия цикъл на военната служба, както сега се предвижда. С много амбициозна, най-вече модернизационна програма, тъй като ние закъсняхме с 20 години с това да стартираме такава програма за организация на въоръжените сили, тъй като те в рамките на НАТО трябва да бъдат оперативно съвместими с останалите въоръжени сили на другите страни-членки. А ние в това отношение имаме сериозен дефицит за оперативна съвместимост, трябва да подменяме цялата си система за ПВО, радиолокационна система, ракетната система, трябва да подменим със здрава система бреговата охрана, трябва да развием  авиационни способности, за да можем не само самостоятелно да осъществяваме охраната на въздушното пространство, но дори и да подпомагаме охраната на въздушното пространство на страни, които нямат авиация, като примерно една Албания, или една  Словения, или дори Прибалтийските републики, Румъния вече активно се включи в такава дейност. Ние много изоставаме в това отношение и, за съжаление, тези неща ще започнат да се променят най-вероятно от 2024-2025 г. Защото в 2024 г. по Програмата на Министерството на отбраната трябва да стартира вече проекта за новите бойни машини и изграждането на модерни батальонни бойни групи напълно съвместими в рамките на НАТО. Разбира се, и тези два патрулни кораба, които се строят в момента, и разбира се, най-вече получаването на новите самолети “F-16" от 2025 г. нататък. Предстои много-много активна дейност и аз мисля, че новото ръководство на Министерството на отбраната си поставя амбициозни цели, като приключване модернизацията на летище Граф Игнатиево до края на 2024 г., за да бъде готово да получи новите изтребители, тъй като има много ясни стандарти от американска страна на какви условия трябва да отговори базирането на летището за такива самолети. И разбира се, за целта ще бъдат необходими и доста финансови ресурси и затова бюджетът за отбрана за следващата година 2024 се очертава твърдо да бъде минимум 2%, може би дори малко над 2%. Предприемат се мерки, дано нашето правителство да бъде по-продължително на власт, за да може да реализира тези амбиции и планове.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодаря ви за анализа и за предоставената богата информация.

Всичко добро, желая успех.

И ние на вас също.

 

Цоня Събчева