Ген. Съби Събев, първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

Конгресът на САЩ гласува само помощта за Израел от 14 млрд. и 300 млн. долара за борбата му с “Хамас", а тази за Украйна бе отложена. Този и други знаци предизвикаха коментари по въпросите: прехвърли ли Западът част от своя стратегически ангажимент от Украйна към Израел или с предизвикването на войната в Газа Русия отмести прожекторите от действията й в Украйна? Наш гост е ген. Съби Събев, първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н генерал.

Здравейте.

Западът може да намали оръжейните доставки за Украйна, за да помогне на Израел в борбата с ислямисткото движение “Хамас", безпокойството изрази командващият Украинските военни сили генерал Валерий Залужни в интервю за “Икономист". Тази теза се прокрадва в коментарите на все повече анализатори. Има ли място за тревога?

Действително, има определено място за тревога, предвид на това, че в американския Конгрес очевидно се повдигат въпроси и условия за помощта за Украйна, които не всички е възможно да бъдат изпълнени така, както те ги искат. От своя страна президентът Байдън настоява в един пакет да се обвърже помощта за Украйна, Израел и Тайван. Очевидно е, че няма съгласие между президентската администрация и Конгреса, особено в Републиканската му част.  И поради това са поставени редица условия, за да бъде отпусната допълнителна военна помощ за Украйна. Тоест, може да се каже, че тази помощ е пред блокиране, ако не бъдат изпълнени тези условия. От своя страна пък президентът Байдън заяви, че ако този проект за 106 млрд. долара общ пакет за военни помощи за трите страни не бъде приет, той ще наложи пък вето, по искания от републиканците вариант, т.е. отделянето на пакета за Израел от този общ пакет помощи. Така че съществуват определени противоречия в американските законодателни органи, даже републиканците са определили някъде около 12, както те ги наричат разумни, рационални условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да бъде изпратен дори и 1 долар помощ за Украйна по-нататък. Те не приемат стратегията, която САЩ така реализират към Украйна, т.е.: ние сме с вас, докато не победите. Или те считат, че това не е стратегия за победа. Те искат да знаят, как Украйна ще надделее в този конфликт и колко време се очаква да отнеме това, и, разбира се, на каква цена. Това е група от осем републикански конгресмени, начело с Майк Гарсия и искат реално ясна стратегия за украинската победа. Те я поискаха дори и от двамата президенти Джо Байдън и Володимир Зеленски да предоставят на Конгреса на САЩ именно стратегия за украинска победа, а не стратегия за оцеляване на Украйна. Защото без преувеличение може да се направи заключението, че до този момент военната помощ, която беше отпускана на Украйна и от САЩ, и от страните от ЕС, може да се каже, че беше стратегия да не загуби Украйна. А същевременно ново искане на Украйна за определен тип въоръжения не беше  реализирано своевременно, някои от тях бяха отхвърлени, поради което Украйна беше принудена да започне малко закъсняла офанзива с доста недостиг на способности. Поради което и след 5 месеца настъпателни действия Украйна не постигна тези цели, които си беше поставила за тази контраофанзива. И вече за 20 месеца война очевидно помощта, която оказват САЩ на Украйна, мисля, че тя вече надхвърли около 50 млрд. долара, но  очевидно не дава този резултат, който примерно Конгресът на САЩ са очаквали. Разбира се, имаше и критики по отношение на начина на водене на украинската офанзива за това, че Украйна не съсредоточава достатъчно сили и средства в Запорожкото направление, за да осъществи решителен пробив. Но от друга страна пък Украйна нямаше как да изпълни този бърз пробив без въздушно превъзходство, без огнево превъзходство, без достатъчно средства за разминиране и много други неща, които й бяха необходими, но не бяха осигурени. Една част от тях бяха даже по-късно осигурени. Поради това се очертава очевидно един конфликт в Американския конгрес, който  да видим по-нататък как ще бъде разрешен.

Освен във висшата американска администрация и истаблишмент, противоречия се наблюдават и в страните от ЕС. В някои от тях вече се забелязва неприкрита умора спрямо продължаващия конфликт в Украйна. Как това ще окаже по-нататъшно въздействие върху подкрепата за воюващата страна и най-вече върху бойния дух на нейните воини, на нейната армия?

За съжаление, трябва да признаем, че ЕС като организация няма към настоящия момент ясна стратегия за действие ако, примерно, поради вътрешно-политически причини в САЩ, помощта за Украйна намалее значително или дори спре за  определен период от време. Очевидно, че стратегията или пък подхода на ЕС - да почакаме и да видим какво ще стане в САЩ и тогава да решаваме, не е печеливш подход. ЕС трябва много своевременно, без забавяне да приеме много ясна стратегия за действие за увеличаване на военната помощ за Украйна, ако примерно помощта от САЩ намалее или временно бъде прекратена. Аз не очаквам от американска страна това да се случи, доколкото пък всички в Американския конгрес, дори и републиканците са на мнение, че не може да се позволи Украйна да загуби тази война. Трябва да се изработи ясна стратегия за победа. Те дори искат информация от президента Байдън, кои оръжия, които САЩ не са предоставили, а Украйна е искала, дали те са причината за тези резултати, които имаме в момента по бойните полета в Украйна. Така че ангажиментът, мисля, че ще си остане на САЩ, но очевидно ще трябва да се предостави допълнителна информация. Даже има американски конгресмени-републиканци, които настояват президента Байдън да предостави примерно ракетните системи АТАКМС с по-голям обсег - 300 км.  Знаем, че досега президентът Байдън се ограничи с предоставянето на малък брой ракети с обсег до 160 км. Така че има много неща в американските законодателни органи, които трябва да се изгладят, вероятно и с допълнителна информация, предоставена и от украинска страна и уверения, примерно, че при предоставянето на тази искана помощ от украинското политическо военно ръководство, може да настъпи така очаквания прелом във войната. Това ще бъде въпрос на време, аз очаквам, че в близките седмици, може би до месец-два тези неща ще се изчистят в Американския конгрес и, разбира се, в ЕС, който трябва да бъде готов за такъв неблагоприятен сценарий с много ясна стратегия, как да засили военната си помощ. И този военно-индустриален форум, който се проведе в Украйна за увеличаване на военната продукция, и дори за засилване производството в Украйна на боеприпаси и някои въоръжения, е стъпка в  правилната посока. В този форум България също е страна и може да подпомогне, така че необходими са съгласувани усилия между САЩ и ЕС, в резултат на които помощта за Украйна да не намалява, а напротив - да нараства.

Г-н генерал, след като Западът е наясно, че Украйна не трябва да загуби тази война, защо оставя впечатлението, че Украйна е изоставена?

Може би се получава такова впечатление, но аз не мисля, че то е напълно вярно, т.е. има определени противоречия, които трябва да се преодолеят. Но бяха обявени редица пакети в последния формат на Раймщайн за Украйна, които са в ход да се предоставя, разбира се, и българска помощ в това отношение. Така че не е изоставена Украйна, но очевидно, че в страните, които оказват помощ, има някакво противоречие, дали в организациите, в които членува или пък примерно САЩ като отделна страна. Но аз мисля, че няма да бъде изоставена Украйна, дори и да не се получи консенсус в ЕС по отношение на оказването на помощ. Аз мисля, че на двустранна основа Украйна ще продължи да получава тази помощ, от която се нуждае. И очевидно трябва да натрупа способности сега през късна есен или през зимния период, така че да поднови своята офанзива, може би на пролет с достатъчно способности, за да настъпи този  очакван прелом във войната, който беше планиран за тази година.

В същото интервю пред “Икономист" Залужни очерта текущата оперативна среда в Украйна като “патова ситуация на бойното поле". И отбелязва, че “въпреки няколко предишни успешни украински контра настъпателни операции през миналата година, войната сега постепенно се движи до позиционна форма". Какво означава това?

Ами това означава, казано на общодостъпен език, патова ситуация, т.е., когато са изравнени способностите на страните, включително в технологичен аспект. Както виждаме, Русия атакува на много места и не постига решителен пробив. Украйна също продължи доста дълго своята контраофанзива и за 5 месеца успя да напредне някъде около 17 км в Запорожието. А според първоначални планове на контраофанзивата тя към 1 ноември трябваше вече да бъде надвиснала над Крим, да бъде прерязан този сухопътен коридор, който свързва Крим с останалата част на Русия, покрай Азовското крайбрежие. Но това поради здравата руска отбрана, която беше изградена, не се случи. А беше предоставено достатъчно време на Русия. Трябва да кажем, това беше стратегическа грешка, че беше предоставено достатъчно време на Русия да изгради тези мощни отбранителни съоръжения с много гъсти минни полета, които няма как да ги преодолееш. Те трябва да се разминират. А без въздушно превъзходство, отново ще повторя, без достатъчно далекобойни средства, с които да нанася удари по чувствителните обекти на руската отбрана в окупираната територия, няма как да се постигне големият успех. Тоест Украйна има определени успехи, особено в противодействието на руския черноморски флот реално с успешните си действия и удари по Крим. Тя реално изолира северозападната част на Черно море от действията на Руския флот, даже го принуди да се пребазира в пристанища Новорусийск, Феодосия, така по на изток. Така че има определени успехи, но няма този решителен пробив, който се очакваше в Запорожкото направление и поради тази причина очевидно главнокомандващият Залужни прави реалистични оценки и изводи, че при тази ситуация не може да се очаква пробив и че трябва да настъпи някаква иновация в способностите и начина на действие на украинските сили. Разбира се, наситени с достатъчно способности, включително вече и още по-големи резерви, които трябва да се създадат през този предстоящ период, така че да може да успее. И той много ясно е казал какви типове военна помощ са необходими на Украйна, за да може да успее. И в това отношение, разбира се, има движение, примерно подготовката на украинските летци за многоцелевите изтребители F-16 е в ход, така че към началото на пролетта най-вероятно ще видим и самолети F-16, които да охраняват украинското небе. Така че нещата се движат, но за съжаление, доста бавно.

И сега да погледнем към действията в Газа. Според разузнавателна информация, от “Вагнер" ще предоставят ПВО система  “Панцир" на “Хамас", а от друга страна израелците твърдят, че са обкръжили вече съвсем тясно терористичната организация с нейните бойни групи в Газа. Какво е общото между двете войни - тази в Украйна и тази в Газа?

Доста различия има в тези два военни конфликта. В единия случай с Украйна имаме една страна, която е изправена пред ядрена сила-агресор, и то ядрена свръхсила, като Русия. От друга страна в Израел, ивицата Газа ние виждаме една мощна, малка държава, във военно отношение мощна, спрямо една терористична организация, каквато е “Хамас", която използва главно терористични методи, използва населението като щит срещу действията на Израелската армия, с огромна мрежа подземни тунели и съоръжения за водене главно на партизанска война, отколкото на класически военни операции, както е случая на Руско-Украинския фронт. Има съществени различия, но общото е това, че Украйна, примерно се стреми да защити своята независимост и териториална цялост, Израел пък от друга страна също така се стреми да защити своята сигурност и своите граждани. Видяхме, какво стана на 7 октомври с тази терористична акция на “Хамас", с убийството на огромен брой невинни мирни жители. Така че и двете страни реално отразяват агресия. В случая обаче с Израел ние виждаме, че там той  надделява над тази агресия, обкръжава Газа и започва действия в самия град, с операции по почистване, включително с навлизането в тези подземни тунели, разрушаването на тази подземна инфраструктура, която е основата, центъра на тежестта на “Хамас" в тази война. Така че когато бъде разрушен този център на тежестта, аз мисля, че и самата терористична  организация бързо ще се срине. Ние виждаме успех в случая с Израел, а примерно в Украйна в момента имаме патова ситуация.

За ролята на Русия във войната в Украйна е ясно, тя я започна тази война. Но каква е ролята й в другия военен конфликт в Газа?

Ролята, мисля, че вече стана достатъчно ясна. Колкото и да има руски твърдения, че те нямат нищо общо, те реално поддържат “Хамас". Делегация на “Хамас" беше в Москва, атаката на “Хамас" беше на рождения ден на Путин, сега символично, дали е случайност или не, но все пак е символично. Аз мисля, че тази акция на “Хамас" беше инспирирана основно от Иран, но подкрепена от Русия, защото Русия очевидно искаше да отклони вниманието на западния свят от войната в Украйна, и разбира се, да разсее американската помощ в две посоки: да се намали за Украйна и да се увеличи за Израел, което, разбира се, е в интерес на Русия. Не мисля, че тази стратегия на Русия ще успее като краен резултат. Но очевидно е, че и световното обществено мнение и медийното внимание беше пренасочено поне на този етап към Израел. Аз мисля, че няма да успее, разбира се, дори за Русия ще бъде в интерес, ако този конфликт в Израел се разрасне, т.е. се включи и “Хизбула", подкрепяната от Иран “Хизбула". А дори и самият Иран, виждаме вече, че и хусите в Йемен обявиха война на Израел и започнаха с ракетни нападения, включително и “Хизбула" има ракетни нападения. Израел отговаря, няма още наземни сражения между “Хизбула" и Израел, но очакваме да видим, какво ще стане следващата седмица. Същевременно американската страна взе предохранителни мерки и придвижи в региона две авионосно ударни групи, разбира се, и контингенти морска пехота, които най-вероятно ще бъдат използвани първоначално и главно за евакуация на цивилно население от тази зона. Но ако така поразително се намеси Иран или пък от “Хизбула" започнат настъпателни действия по суша, аз мисля, че Америка ще се включи на страната на Израел, защото беше отправила много ясно предупреждение “Хизбула" и Иран да стоят настрана от този конфликт.

Украйна подкрепи изцяло действията на Израел, с което си навлече гнева на държавите от Близкия изток. Това ще се отрази ли по някакъв начин, ако тя е очаквала от там подкрепа?

Аз не очаквам това, което казвате. А Украйна нямаше как да не подкрепи Израел, защото срещу Израел беше извършено агресивно действие, както и Русия извърши агресивни действия срещу Украйна. Така че двете страни  може да се каже, че са жертва на агресия. Докато тази агресия продължава в Украйна, в класическия й вид, агресията й срещу Израел продължава с редица ракетни нападения, основно от “Хамас" и Ислямски джихад в Газа, както виждате и хусите в момента и “Хизбула" също осъществяват определени агресивни действия срещу Израел. Така че има връзка между двете страни и във всички случаи Украйна съвсем правилно изрази съпричастност към това, което се случва в  Израел. Но същевременно Украйна иска и западното внимание и подкрепа към нейната отбранителна война да не намалява, което е напълно нейно право в случая. Защото по мащаби отбранителната война на Украйна срещу Русия е в много по-голям мащаб, отколкото действията в израелските операции в Газа. Те са в локален мащаб.

На няколко пъти в хода на нашия разговор, г-н генерал, споменахте за българската помощ към Украйна. Каква трябва да бъде тя от сега нататък?

Първо, ние трябва да си изпълним ангажимента, и разбира се, да се сключат необходимите споразумения по-бързо  за предоставянето на тези 100 броя  бронетранспортьори, които ние сме обещали на Украйна. Разбира се, България може да подпомогне с подготовката на украински военнослужещи, с рехабилитация на украински ранени. Има много украински ранени, които са загубили ръка или крак в тази война и се нуждаят от рехабилитация. За подготовката на украински парамедици също имаме ангажимент. България трябва, според мен, по-активно и по-динамично да действа, за да се реализира по-бързо тази помощ  и да продължи помощта с боеприпаси по френските калибри, които могат да се използват все още. И разбира се, да стартира и да увеличава производството на артилерийски боеприпаси от натовски калибри, основно 155 милиметрови. Имаше такива намерения и има фонд на ЕС, който трябва да се използва. И България, ако има капацитет да премине към такова производство, трябва да го направи по-активно и по-бързо, тъй като Украйна ще има потребност от огромно количество боеприпаси основно през 2024 г., това не трябва да се отлага. Трябват по-динамични действия и вече да се виждат и резултати.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Всичко добро желая.

Гостува ни генерал  Съби Събев, първият национален военен представител в Главната квартира на НАТО.

 

Цоня Събчева