Ген. Съби Събев, първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Този месец се навършват 2 години от началото на агресията на Русия срещу Украйна. Каква е равносметката на фронта? Каква е военната картина в Херсонски район, Запорожка област, в Днепропетровска област, в Донецка област. Наш гост е генерал Съби Събев, първи национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО. Добре дошъл Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", генерал Събев.

Здравейте.

Как изглеждат 2 години война?

Той е обширен въпрос, който изисква и по-обширен анализ. Но съвсем накратко, за 2 години война може да се каже, че нито една от двете воюващи страни не е постигнала напълно целите си. Както в началото на войната през 2022 г., така и сега, към края на втората година от войната, Украйна се намира в стратегическа отбрана. Русия както в началото тогава през 2022 година, така и сега в началото на 2024 г. владее в момента инициативата, но не постига желания напредък. Може да се каже, че още през 2022 г., към края тогава на годината, Украйна успя да освободи окупираната от Русия територия. И Русия беше принудена да се изтегли от Северната и Североизточната част на страната.  В резултат на което тези области бяха напълно освободени - Киевската, Черниговската, Сумската област. И може да се каже, че от началото на 2023 г. войната придоби предимно позиционен характер независимо, че през пролетната си офанзива през 2023 г. Русия успя да овладее град Бахмут с цената на доста големи жертви. След което пък през лятната офанзива 2023 г. на Украйна тя успя да отвоюва редица области около Бахмут. И през тази си последна офанзива Украйна не успя да постигне основната си цел да прекъсне земния коридор с Крим и да излезе на брега на Азовско море. Но постигна други спомагателни цели, като реално с действията си срещу Крим и в Черно море принуди руския флот да напусне Крим. Така че за цялата война 20% от руския флот е унищожен и това е един парадокс от страна, която не притежава реално военноморски сили, говоря за Украйна. Русия през тези 2 години успя, впрочем незаконно анексира окупираните части на четирите области - Логанска, Донецка, Запорожка и Херсонска. Херсонска е от левия бряг на река Днепър, разбира се и владее Крим. И в настоящия момент може да се каже, че независимо, че Русия провежда настъпателни действия в много от направленията, основно на Източния фронт, не се постигат така желаните резултати. Но по всичко изглежда, че има поставена политическа задача до началото на президентските избори в средата на март т.г. Русия поне да овладее град Авдеевка и да заплаши сериозно град Купянск в Харковска област. Дали ще успее, остава да видим, предвид и трудностите, които изпитва в момента Украинската армия, това е острият недостиг на снаряди. Въпреки умората във войските Украйна много упорито държи рубежите до които е достигнала до момента и нанася доста чувствителни удари по руска инфраструктура в дълбочина. Само през месец януари бяха нанесени удари по 7 петролни рафинерии в дълбочина на територията на Русия. В Крим също така Русия понесе сериозни загуби, но Кримският мост все още стои. Може да се каже, че единственият голям успех на Русия за 2 години война, това е установяването и задържането на този земен коридор, който свързва Крим с континенталната част на Русия. Това най-общо може да се каже към края на 2-та година на войната. Аз трябва да подчертая, че за 2 години война Русия понесе изключително високи загуби, които очевидно не очакваше. Беше принудена да проведе частична мобилизация през септември 2022 г. И най-вероятно се очертава и втора вълна на частична мобилизация, най-вероятно след президентските избори. За мобилизация се готви и Украйна. Тоест, двете воюващи страни набират допълнително сили да се изправят в едни по-решителни военни кампании до края на тази 2024 г.

Как се очертава фронтовата линия?

Фронтовата линия по същество не се е променила значително в последните месеци. Украйна, характерно за това, че държи едно предмостие в района на Кринке на левия бряг на река Днепър, който вече повече от 2 месеца руската армия не успява да го ликвидира. Като цяло удържа и рубежите, които успя да овладее в южната част на Запорожка област. Разбира се, много успешно се отбранява и на Източния фронт, с нарастване на значителни загуби на руските войски. Аз трябва да кажа, че те в момента доближават 390 000 и най-вероятно към края на втората година от войната да достигнат до 400 000. По някои западни прогнози, до края на 2024 г. руските загуби най-вероятно ще надхвърлят 500 000, да не говорим за бойна техника - танкове, бронетранспортьори, които са в огромно количество, независимо от мобилизацията на руската индустриално-отбранителна база. Тя няма да успее до края на тази година да възстанови тези загуби и да създаде стратегически резерви за някакви по-мащабни операции до края на годината. Украинските въоръжени сили също в момента набират допълнително сили. Очаква се мобилизация, в момента се подготвят 5 нови бригади на Украинските въоръжени сили. Очаква се нова военна помощ. Така че най-вероятно до средата на годината ще наблюдаваме същия позиционен характер на войната, която е в момента, без значителни пробиви в отбраната и настъпването на руските сили, независимо че те правят опити. Но понасят значителни загуби, без съществен резултат. Украинската стратегия е украинските въоръжени сили да се възстановят от загубите, да натрупат нови резерви, да се увеличи собственото производство на оръжия и боеприпаси в Украйна. И с това, което получат от западните си партньори, надявам се и от България, освен изпратените бронетранспортьори, България най-вероятно ще трябва да изпрати още боеприпаси, тъй като има запаси. И Украинската армия да се подготви така, че втората половина на 2024 г. вече да се опита да оспори и да изземе инициативата от Руската армия.

А каква е стратегията на руските войски?

Стратегията на руските войски, очевидно е близката задача да овладеят Купянск и Авдеевка. По-средносрочната цел е да изтласкат украинските войски от неокупираните части на Донецка и Луганска област, да навлязат в Харковска област и да застрашат отново Киев. И разбира се, да възстановят изгубените територии в Запорожка област. За Херсонска област не очаквам десантна операция, която да прехвърли отново руските войски на десния бряг на река Днепър, там няма най-вероятно да се успее. И разбира се, с всички сили да укрепват отбраната в този коридор, който свързва Крим, както и отбраната на самия полуостров Крим. Това може да се очаква като оперативни и стратегически руски цели до края на годината.

Г-н генерал, разколебана ли е западната коалиция за помощта на Украйна? Едва преди няколко дни лидерите на Европа успяха да постигнат консенсус за 50-те милиарда евро помощ за страната.  Докато политическите единоборства в Съединените американски щати сложиха тяхната последваща подкрепа на “Стоп" и забавиха дългосрочен източник на финансиране. Как ще се справят в Киев?

Изглеждат доста преувеличени тези индикации за разколебаване на западната и европейската воля да продължи подпомагането и финансово, и отбранително на Украйна. Аз мисля, че европейските помощи са на път да се отблокират напълно. В САЩ, в Сената също така има индикации, че движенията са в същата посока, очакваме да видим. За съжаление, съпротивата на републиканците още така е доста твърда. Най-вероятно може да се забави някъде и до към март да отиде. Но Европейския съюз мисля, че решимостта му е много ясна, преодоляно е ветото на Унгария  независимо, че тя отново се опитва да прави спънки. Очевидно, че до средата на тази година Украйна ще изпитва трудности. И ще трябва да се справя. Затова тя, поради недостига на артилерийски боеприпаси, примерно, увеличава производството на дронове и се опитва да компенсира този недостиг с използването на дронове, и то между другото доста успешно. До края на 2024 г. има поставена цел Украйна да произведе 1 млн. дронове и в това отношение получава западна помощ. Така че това ще бъде преодоляно, този кризисен период в осигуряването на военната помощ на Украйна. И аз мисля, че от средата на 2024 г. ние ще видим вече по-друга картина по бойните полета в Украйна.

Но има и още нещо, забелязва се, че и обществената подкрепа за финансовата помощ за Украйна започва да намалява. Макар че всички в демократичният свят са наясно, как евентуалната победа на Владимир Путин би застрашила цялостната система за сигурност в Европа. Тук какво може да се направи?

Аз мисля, че трябва да се подобри доста стратегическата комуникация в европейските страни, за да може общественото мнение във всички страни, в които вече се чувства такава умора от войната и от оказването на помощ, да се разбере, че другата алтернатива е много по-неблагоприятна, с дългосрочни последици. Ако Украйна по някаква причина бъде поставена на колене, Европа ще се изправи пред една доста агресивна Русия, която след като си възстанови загубената военна мощ, най-вероятно ще продължи с тази агресивна политика. Така че Европа като цяло, Европейският съюз, НАТО, САЩ имат интерес Русия да не надделее в този конфликт. И аз мисля, че те трябва да направят повече от досегашната помощ, това да не се случи и реално Русия да бъде изхвърлена от територията на Украйна.

А доколко са основателни твърденията, че Западът натиска Зеленски за преговори, за да спре унищожаването на Украйна?

Има много спекулации по този въпрос, който повдигате. Разбира се, украинската страна много ясно е посочила условията, при които могат да започнат преговори. Тоест, това са червени линии, червени линии има и Русия, че тя е готова да започне преговори, поне така заявява, при съхранение на тези окупирани територии. Очевидно е, че при тези червени линии няма как да се постигне някакъв консенсус, и ще трябва очевидно да се търси някакво решение на бойното поле, при което едната страна да надделее толкова значително, че да принуди другата страна към преговори. Примерно, акцентът в стратегията на Украйна, това е Крим. Ако Крим бъде изолиран или пък овладян от украинските въоръжени сили, най-вероятно Русия ще се види принудена да започне преговори, но не вече при нейните условия. Така че остава да видим. За съжаление, ще се навлезе в трета година на войната. Няма никакви гаранции, че войната ще приключи до края на 3-та година. Но аз мисля, че умората и в Русия, и в Украйна, и в западните страни ще бъде вече доста голяма и най-вероятно ще се търси някакъв компромис. Не съм сигурен, дали тези червени линии обаче ще бъдат преодолени. Защото Русия дава много индикации, че тя очевидно желае още украински територии, дори и пълното изолиране на Украйна от Черноморското крайбрежие, каквато цел имаше още в началото на войната. И остава да видим. Очевидно ще трябва много по-активна дипломация, но и много по-обширна военна помощ на Украйна.  Положителното е, че украинските въоръжени сили вече имат достатъчно боен опит в това. Руската армия има сериозни проблеми, които не ги е преодоляла независимо, че се опитва да рекрутира общия състав и да мобилизира напълно отбранителната си индустриална база. Но има сериозни проблеми. Нараства съпротивата на близките на тези, които са мобилизирани на фронта, тъй като те повече от 2 години са там, тоест, наближават вече 2 години и очевидно ще нараства общественото напрежение в Русия от продължителността на войната. Така че много фактори ще си взаимодействат и да видим до края на тази година какъв резултат ще се получи.

Достоверна ли е информацията, че предстои да бъде уволнен главнокомандващият на Украинските въоръжени сили Валерий Залужний?

Отново ще кажа, че тук има доста спекулации, включително и руски дезинформации, които подхранват този процес. Не е фатално да се смени главнокомандващ в една война, историята на войните е показвала много такива случаи. И в Съветския съюз през Втората световна война, и в Германия, и при други войни. Очевидно е, че не постигането на основната цел на тази украинска офанзива през миналата година породи определени разногласия между военното и политическото ръководство на Украйна. Но същевременно има индикации, че останалите висши командири на Украинските въоръжени сили като че ли не са съгласни с такава смяна. И дори на поканите, ако действително е достоверна тази информация, на поканите да заемат поста на  Залужний, те отказват. Така че остава да видим. Но дори и да бъде в крайна сметка сменен главнокомандващият Валерий Залужний, аз мисля, че украинското военно ръководство ще се сплоти и ще продължи да води войната до постигането на военните и политическите цели на Украйна. Остава да видим.

На заседанието на Европейския съвет в четвъртък бе взето важното решение, акцент на Европейския съюз в следващите години да бъде отбраната и сигурността. Това означава ли, че заплахата милитаризирана Русия да ни нападна е вече много осезаема, както прогнозира за Аудиокаста “Това е България" бившият ни посланик в Москва Илиян Василев?

Ами аз се старая малко по-реалистично да разсъждавам. Русия в близките 5 години просто няма да има потенциал да осъществи една агресия, дори и да успее да надделее в Украйна, което към момента не е никак сигурно. Но все пак, очевидно нейната агресивност и настойчивост да продължава войната, буди определени опасения в западните страни и западните политици. И някои отправят такива предупреждения. Да, при това положение, че упорито желаят да продължи войната, трябва да има съответни мерки. А мерките са в това, че Украйна да укрепва отбранителните си способности, НАТО като отбранителен съюз също да укрепва и възпиращите и отбранителните си способности, на което сме свидетели и ние като страна-членка на организацията. Да се укрепва европейският стълб в отбраната на НАТО, тоест, европейските страни да повишат отбранителните си разходи, да увеличат състава на въоръжените си сили и тяхната модернизация. В това отношение, Полша примерно е много добър пример. Полската армия става значително силна и може би ще се доближи като капацитет и до някои западноевропейски големи страни като Италия и Испания. Румъния също има планове да укрепи въоръжените си сили, а това означава, че и България трябва да го направи. Независимо от това кой президент ще бъде в Съединените американски щати, аз мисля, че в Европейския съюз като цяло надали ще се стигне до изграждането на общоевропейски отбранителни сили по модела на НАТО, тъй като 23 страни от Европейския съюз са страни от НАТО и няма как да разделят армията си - една част да бъде за европейската отбрана, друга да бъде примерно в НАТО. Така че по-реалистичното е да се укрепва европейският стълб в отбраната на НАТО – концепцията, която от дълги години беше издигната. И в това отношение Европейският съюз има да направи много и да убеди своите страни-членки, че трябва да увеличат отбранителните си разходи и вече има индикации за движение в тази посока. Германия примерно, на която дълги години отбранителния й бюджет беше под 1,5 от брутния вътрешен продукт, за тази 2024 г. е планирала 2%, тоест достигане на тази цел от НАТО, която беше поставена през 2014 г. И Българя - също. Така че очаквам движение в тази посока - укрепване на армиите на европейските страни, изграждане на нови способности. И разбира се, и по-малка зависимост във военни способности от Съединените американски щати.

А какви мерки е необходимо България да вземе, за да планира отбранителната си способност в контекста на това, което казахте? Както в областта на модернизацията на армията, така и в пренастройване на отбранителната промишленост с нови възможности?

България като флангова държава на НАТО, където граничи на Черно море, а Черно море е зона на военни действия, очевидно е, че трябва да ускори модернизацията на армията си, каквито стъпки вече се предприемат. И да увеличи и военния си бюджет, ако тази година е 2,05% от брутния вътрешен продукт, аз мисля, че в следващите 2-3 години трябва да нарасне на около 2,5%, не по-малко от 2,5%, за да могат да се осъществяват тези модернизационни проекти в армията. И България трябва да помисли и за изграждането на по-голям доброволен резерв във въоръжените си сили. Както и да укрепи мобилизационните си способност, тоест, да се реши въпросът с некомплекта в армията. Да се реши въпросът с подготовката на годните за мобилизация мъже, тоест, военната подготовка. И разбира се и като цяло сред  населението да се укрепи устойчивостта на страната срещу дезинформационната кмпания и пропаганда на Руската федерация. Така че много неща има да направи България и не трябва да се бави. Тоест, тук очевидно е, че ни пречи политическата нестабилност, но крайно време е страната да стъпи на краката си и политическата класа да разбере, че политическите борби вредят на България, прекалените политически борби, които пораждат нестабилност и фактически България губи само от това. Така че много неща трябва реално да се направят и да настъпи отрезвяване и в политическата класа, и в политическата решимост на България да се изгради като достатъчно мощна държава, макар и малка, с ограничени възможности. Но да помисли за сериозна отбрана поне в средносрочен период от 10 години.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Желая ви всичко добро, дано съм бил полезен.

Много обстоен, с много информация, с много фактология и задълбочен анализ. Наш гост бе генерал Съби Събев, първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО.