Ген. Стефан Янев, водач на листите на 23 МИР в София и на 16 МИР в Пловдив град на коалиция "Български възход“, която е под № 15 в интегралната бюлетина,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“



В 31-и епизод на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ ще ви направим съпричастни към част от атмосферата на предизборната кампания. Наш гост е ген. Стефан Янев – водач на листите на 23-ти МИР в София и на 16-ти МИР в Пловдив-град на коалиция "Български възход“, която е под №15 в интегралната бюлетина. Ген. Стефан Янев не се нуждае от представяне. Той е два пъти служебен министър-председател, два пъти министър на отбраната, бивш секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев. Тези избори са втори за партията и първи за нейното самостоятелно явяване. Г-н генерал, на изборите за 48-мия парламент "Български възход“ се яви като коалиция под №15. За 49-тия парламент се явява самостоятелно като партия и отново под №15. Вярвате ли в поличби? 

Това е коректно, което казахте. №15 беше нашият номер на коалицията тогава и сега на партия "Български възход“ и за тези избори. Дали точно е поличба – да кажем, че е добър знак и в същото време аз го коментирам така с всички от последователите и от хората, с които се срещаме и дискутираме тази тема, включително и заигравката с №15, че това е нашата цел – поне 15% резултат на тези избори.  

Отново на предишните избори вие водехте листата на 24-ти МИР в София, сега сте избрали да водите в 23-ти МИР. Кое ви накара да смените избирателния район в столицата? 

Това е част от така да ги кажем тактическите действия на партията, за да може да промотираме нови лица, където това е необходимо, и да търсим подкрепа под малко по-друг ъгъл в сравнение с това, което е направено предния път.  Не мисля, че е нещо фундаментално, нещо, което трябва да води до дълбоки изводи. По-скоро част от нашата стратегия за този момент.  

Но пък 16-ти МИР в Пловдив-град се очертава като традиционно ваш избирателен район. Какво ви свързва с него? 

Да, това е традиционно избирателен район, с който съм свързан, поради простата причина, че съм роден в село Поповица, което е близо до Пловдив, и съм израснал там, всъщност моето детство, юношество и съответно съм завършил там средното си образование, е в Пловдив. Така че аз имам достатъчно спомени и достатъчно и роднини, и познати, които живеят в град Пловдив, и малко или много съм свързан с Пловдив, независимо от факта, че в моята професионална военна служба аз не съм служил в Пловдив и по този начин в тези, по-активните си години, не съм бил част от този град. 

В 48-мия парламент получихте бойното си кръщение в политиката. Къде се чувствате повече в свои води – като министър-председател или като народен представител? Като служебен премиер, който два пъти организира избори, или като политически лидер, който два пъти се явява на тях?  

Първо да кажа какво разбирам под дефиницията "свои води“. Ще е много некоректно, ако кажа, че в свои води се чувствам навсякъде. Не се чувствам навсякъде в свои води, но се чувствам в свои води на всяко място, на всяка позиция, когато правя правилните неща, нещата, в които вярвам, нещата, които са свързани с правила, с прилагането на тези правила и контрола на прилагането на тези правила. Мисля, че това е важното, към което всеки от нас трябва да се стреми, независимо дали се развива в бизнеса, или в държавния апарат, или в обществения живот. Така че това ме е водило и моите комфортни води са да правя правилните неща, да ги правя по правила, в рамките на закона.  

Предизборната кампания реално започна през август миналата година от първия ден на 48-мия парламент, и продължава сега в официалната й форма. В този период каква кампания е избрала да води партия "Български възход“? 

В този период – и аз свързвам този период от август миналата година и от началото на работата на 48-мия парламент – партия "Български възход“, тогава в рамките на коалиция, води една устойчива политика на позитивна кампания, на позитивно говорене. Съгласен съм с оценката, че работата на 48-мия парламент всъщност беше една предизборна кампания. В тази предизборна кампания обаче тогава коалиция "Български възход“, в частност партия "Български възход“, ние имахме устойчиво поведение, с което казвахме, че има едни позабравени думи в политическия речник, които ние ги припомнихме на нашите колеги политици – това са думите "диалог“, "взаимодействие“, "търсене на решение в интерес на всички български граждани“. Без да си правя самооценка дали сме били прави, или не, всъщност виждам, че тези думи в момента са в речника на почти всички политически партии в тази кампания, в тази предизборна кампания за 49-то Народно събрание, което ме кара да имам самочувствието и да вярвам, че сме на правия път. Затова, защото ако погледнем назад в последните две години, резултатът от политическата криза, в която все още сме, е именно този – липсата на мнозинства, липсата на коалиции, липсата на яснота, един парламент с каква конструкция, с какъв механизъм би бил в състояние да подкрепи едно редовно правителство, което да работи системно, в интерес на българските граждани. Резултата го знаем – за пети път сме на избори.  

Призовавате за разумен диалог, вече и другите политически партии ви следват в изказа, но такъв диалог видимо не се осъществява. Избяга ли политическият разум, изпари ли се? 

Не бих казал, че се е изпарил. Първо, в част от тази политическа криза това, което аз виждам и е моята оценка, поправете ме, ако не съм прав – част от тази политическа криза е, че има редица партии, които подценяват интелигентността на българския народ. Наистина, то е малко обобщаващо да кажеш на народа въобще, но хората оценяват ситуацията, в която живеят, всеки по своя си начин, но те го оценяват на базата на разумни доводи, на базата на разумни аргументи, които виждат и срещат в ежедневието си. И когато от другата страна ние на политическото поле на изява излезем и представим доводи, които не са разумни и които не са аргументирани, тогава ние сме тези, които подвеждаме и хората, и те много лесно махат с ръка и казват "Абе тези пак нищо няма да направят“. Това е резултатът и в ниската избирателна активност, на която сме свидетели в последните години, затова, защото ако приемем, че за всеки един от нас е граждански дълг да се яви на изборите и да даде своя глас за бъдещото управление на държавата, не е нормално над 60 или около 60% от българските избиратели, имащи право на глас, да не отидат до урните.  

А какви са впечатленията ви сега от срещите с избирателите? Какви нагласи у тях улавяте седмица преди вота? 

Срещите ми са преминаващи в така да го кажа изключително позитивна атмосфера от гледна точка именно на това, за което говоря – на интелекта, на интереса на гражданите към разумни доводи, към аргументи в търсенето на истината, в търсене на бъдещите управленски решения, които предстои да бъдат взети на политическо ниво. В никакъв случай не казвам, че отивам и се срещам с граждани и това са едни захаросани срещи, и сме усмихнати, и се убеждаваме взаимно, че ние сме най-хубавите и най-добрите, и най-правите във всяко едно отношение. Напротив, дискутираме, много остро понякога, правим полемики, които са достатъчно добре аргументирани, но в този момент без да сме в състояние да дадем ясна рецепта, защото първо проблемите са много. И второ, където и да обикалям страната, хората се интересуват най-вече от мястото, където живеят, от региона, от неговото икономическо развитие, от възможностите за работа, възможностите за по-добра среда за живеене и възможностите за развитие. Така че проблемите са много. Но в крайна сметка, на базата на тази апатия, която констатираме, че около 60% от хората не гласуват, това, което виждам в момента – аз виждам хора, които с надежда търсят някакво ново начало, нещо различно от това, което досега сме наричали "статукво“ или начина на правене на политика до момента. И това, което казахте – че ние задаваме някакъв тон и другите партии го следват, да кажем, че е едно добро начало, защото не сме го измислили ние. Диалогът, търсенето на баланси, търсенето на съгласие по важни приоритети, които са да кажем от общонационално значение, различните партии издигат различни приоритети, но ние трябва да намерим най-малкото общо кратно или най-общия  знаменател на тези интереси така, че да бъдат максимално близки и приети от мнозинството от българските граждани. Това е целта на политическия живот, според мен. 

Има още един момент, г-н генерал. Влизайки в управлението, вие ще бъдете част от коалицията и ако сега поемете конкретни ангажименти, не е ясно бъдещите ви коалиционни партньори дали ще ги приемат.  

Така е. За мен "коалиция“ не е мръсна дума, както някои колеги чрез партийното си говорене се опитаха да я представят, включително и на обществото, и в парламента частично. Коалицията всъщност е прозрачният и отговорен начин отговорностите, политическите ангажименти на партията да бъдат достатъчно открити и разбираеми за всички български граждани, не само за нашите избиратели, не само за другите политически партии, които подписват тази коалиция. Мисля, че това е начинът за прозрачно и отчетно поставяне на основа за такъв вид управление. В думите ви, като ме питахте, че ще ни поставят условия в коалицията, които бихме приели или неприели, аз бих казал, че има и обратния словоред. Не е важно кой ще предложи коалиционното споразумение. Ние също можем да предложим коалиционно споразумение. Въпросът не е някой да следва нашето коалиционно споразумение, а да видим кои политически сили имат достатъчно гъвкавост и отговорност да търсим именно тези баланси, това единение в името на интересите на гражданите и приоритетите, които могат да водят до решаване на проблемите, така, че заедно да седнем да го направим това коалиционно споразумение. Това, че някой първи се е сетил и е написал три точки, не означава, че непременно той е водещият. Нека това да е съвместен труд. Тук не е борба за изпреварване и за авторство. Въпросът е крайният резултат, ефектът от това споразумение, ако то е в състояние да даде конструкцията, на базата на която да се изгради правителство, да има управление. Така че работещ парламент с работещо правителство ще могат да решават определени въпроси в последователност, според приоритетите, които са приети.  

Социологическите проучвания дават най-обща картина, макар и моментна засега, на бъдещия 49-ти парламент. Първите две места – блокови коалиции, и вече надолу подредба, според ситуацията. Вие къде бихте застанали? Зад кого бихте застанали – зад ГЕРБ-СДС или зад "Демократична България“-"Продължаваме промяната“? 

Показахме го и в предходния парламент, поведението ни ще бъде същото, което означава, че сме готови да работим с всички, когато това е в интерес на българските граждани, когато не се нарушават националните интереси и тяхната реализация. В този смисъл е въпрос на разговори, въпрос на приоритети. И нека да избегнем пак онова клише, в което се опитваха да ни обвиняват – а бе,  вие сте всеядни, вие сте готови на всичко. 

Знаете го това. 

Не, не, не сме готови на всичко и не на всяка цена. Разговаряме с всеки, но решенията, които ще се вземат за участие в потенциална коалиция, зависят от детайлите, зависят именно от това, което казах – на каква основа се прави това споразумение, кой какви ангажименти поема, политически, и кой какви тежести носи и отговорности. Така че нещата са достатъчно ясни.  

Съжалявате ли, че в 48-мия парламент президентът не ви даде третия мандат? Мнозина бяха твърдо убедени, че ако вие го вземете, правителство ще има.  

Не бих казал, че съжалявам, затова, защото имаше достатъчно знаци, че разговорът в третия мандат ще е достатъчно труден. Всъщност аз го казах и на лидерската среща, която се състоя след връчения трети мандат, че за мен лично тази лидерска среща закъсня. Тя трябваше да бъде направена в началото на работата на 48-то Народно събрание. Тя може да бъде направена сега, преди да се свика 49-то Народно събрание, защото на тези лидерски срещи може да се даде сигнал към съответните партии и разбира се, открито и прозрачно, пред българските граждани, че ние не се събираме да правим някакво ново задкулисие.  

Или завера някаква?  

Или завера. Не се събираме да коментираме футболния мач от снощи или предстоящото състояние утре. Ние се събираме да коментираме темите, които вълнуват българските граждани, а темите са много – как излизаме от ситуацията в момента и как търсим пътя за развитие на България в бъдеще.  

Вие ще инициирате ли такава лидерска среща? Склонен ли сте да поемете инициативата? 

Разбира се. Не е никакъв проблем. Да изчакаме резултатите от изборите, да изчакаме последната седмица, където ще видим последните послания на всяка една от партиите, и надявам се да сме готови в този период и да предложим и основа на коалиционно споразумение. Не е задължително да се приеме, че това е наше, пак казвам, не държа на авторството, но трябва да започнем от някъде. Както и на базисна програма за управление на България, която да включва два, три, пет основни приоритета. Разбира се, когато седнем на масата, можем да ги дискутираме и да ги увеличаваме или намаляваме, според амбициите и възможностите за бъдещи действия.  

Когато говорите за коалиционно споразумение и за бъдеща управленска програма, няма как да пропуснете проблемите, които стоят пред избирателите. Те за какво най-много ви питат? Защото техните въпроси всъщност ви чертаят управленската програма. 

Това е така. Това е така, но в момента хората най-много са притеснени от спекулата, инфлацията, доходите и да го кажа така най-общо – перспективата в нашето ежедневие да имаме яснота и предсказуемост, поне в близко бъдеще. Ако преди говорихме за предсказуемост с години и месеци напред, сега като че ли хоризонтът ни е така смачкан, че едва ли не се интересуваме, как ще преминем през тези изпитания в следващите няколко седмици. Трудно ми е да го обобщя, защото на практика темите, които хората повдигат, когато се срещаме, са може би безкрайни. Т.е. всеки в най-общ смисъл каквито проблеми има, ги поставя. Но все пак водещата тема е за инфлацията, спекулата, цените и общо взето предсказуемостта в нашия всекидневен живот и как се справяме.  

Т.е. бедността. 

Да, бедността. 

Имате ли усещане при срещите и разговорите, особено в страната, че българите днес са смачкани хора със смачкан хоризонт? 

Имам такова усещане и си задавам въпроса… 

Защо? 

… кой, кой ни е смачкал хоризонта. И до голяма степен търся отговор и вина в себе си, като човек, занимаващ се с обществена дейност, макар и не с такъв дълъг стаж. Трудно е да дам оценка на такъв комплексен въпрос, но започвам да търся източниците и във факта, че ние с години като общество прекалено много се критикуваме едни други, за всяко решение. Ние сме готови веднага да намерим кусурите и критиките, но не даваме предложение как да се справим по-добре. Липсва ни тази креативност, която нашето, общото да го изведе от нашето лично. Т.е. всеки в личния си живот, в личен план е определил своята склонност, своя талант, възможност и идея за развитие, но ние като общество заедно като че ли не сме готови да дефинираме нашите общи цели. Нашите общи цели са много абстрактни. Ние искаме по-добро бъдеще. Какво означава това? А практическите стъпки? Тежестта на това по-добро бъдеще? Т.е. не като поколение да кажем: тук ще затегнем колана, тук ще имаме трудности, но целта е да стигнел след този период там. Накратко казано или с други думи, трудно ни е да дефинираме целта и посоката за нашето общо развитие като общество, като държава. И това мисля, че е дефицитът, който ние като политици сме длъжни да го запълним и да го дадем. Така че ние от ПП "Български възход“ работим в тази посока – да сме в състояние да дефинираме това предполагаемо пожелано бъдеще от всеки един от нас, за да можем да се обединим около тази цел и да насочим усилията си за нейното реализиране. В противен случай трудно ще стигнем до един път и една цел, за която не ни е ясно, точно накъде ни води.  

А какво предлагате от ПП "Български възход“ на избирателите? 

Това, което предлагаме, сме го дефинирали най-общо с този път на развитие, който споменах. Ние сме в множество кризи, но това, което най-много ни притеснява, освен политическата криза, където нашите усилия са за съставяне на правителство, което да е в състояние да води до решаване на проблемите. Оттам нататък това правителство ще бъде в състояние да води и тази борба с инфлация, спекула и всичко останало. Как го виждаме? Виждаме го първо в засилване на ролята на държавната в нейните контролни функции, без разбира се, да се влиза в противоречие с принципите на пазара и пазарната икономика. Т.е. онази регулация, която не пречи на пазарните отношения. В същото време държавата е в състояние да подпомага развитието на определени бизнеси, в частност среден и малък бизнес, и още по-голяма конкретика в земеделието, където бързо може да се получи ефект, да се възстановят онези възможности на българското земеделие, производство на плодове, зеленчуци, което да запълни т.нар. продоволствена верига на снабдяване. В този случай дори могат да се приложат и практики, каквито има и в други европейски страни, където се казва, че определени плодове и зеленчуци, които се произвеждат на наша територия, не трябва да се предлагат по-далече от 100 км примерно от мястото, където се произвеждат, което стимулира и производството, и потреблението. Защото всички говорим, как сме зажаднели за български плодове и зеленчуци и как получаваме всичко от внос, и този вкус не ни харесва, защото ни липсва онзи вкус, а не правим нищо, за да върнем българския вкус и българските плодове, зеленчуци, и продукти във веригата. И разбира се, нуждаем се от:  развитие на икономиката, инвестиции, регулаторна база, намаляване на административната тежест, улесняване на начина на подготовка и правене на бизнес затова, защото подобряване на бизнес средата е един от основните фактори, който ще реши и другата основна криза, в която се намира нашето общество – именно демографската. Защото демографската криза, въпреки всички инструменти за поощряване на раждаемостта и разговори в посока да бъдат стимулирани младите хора, в крайна сметка зависят от икономическото състояние на държавата. Когато пазарът на труда предлага достатъчно и добре платени работни места, не само младите хора, живеещи на територията на България ще бъдат стимулирани да раждат повече деца, но и българските млади хора, които в момента са в чужбина, ще бъдат стимулирани да се върнат и да работят за развитието и благоденствието на родината ни. 

Звучи много простичко така, както го формулирате, но защо не се прави? 

Така се опитвам да го кажа, така се опитвам да го кажа. 

А защо не се прави? 

А, това е въпрос, който не е към мен. Защото аз съм нямал възможност да го правя, с изключение на онези месеци, в които бях в служебно правителство, но и тогава е било много ограничено, защото… 

Били сте с вързани ръце? 

Не толкова вързани, но все пак с един кратък парламент, с който сме работили и който е бил фокусиран да избута нещо набързо и много да не обръща внимание дори на идеите, които идват от служебното правителство.  

Непроменена остава вашата формула за управление, която предвижда максимално широко участие на политическите сили. Очевидно, че вие ще стоите на тази формула. В 48-мия парламент не я приложихте. Какво ще направите, за да стане реалност в 49-тия? 

Ще продължим да убеждаваме останалите политически сили, че това е пътят. Пътят на съгласието, пътят на единството в името на националните приоритети минава през това. Време е политическото и личното его на различни лидери и представители на партии да бъде загърбено в интерес на българските граждани, защото излиза, че ние на политическото поле на изява сме лицемери и заблуждаваме българските граждани, че правим всичко за тях, а когато опрем до фактите, да седнем на маса, да се разберем, както се изразихте, на широка политическа основа, ние започваме да измисляме аргументи, как това не може да стане, как Иванчо не може да си играе с Петърчо, защото Петърчо нещо не бил направил. Тези разговори мисля, че е редно да ги оставим на друга основа – на битова или на каквато искате, а в политическото говорене, в политическото правене на решения и потенциални бъдещи и посока на развитие, и нови решения и възможности за коалиране и практическа реализация на определени цели, да бъдат прагматично насочени наистина към българските граждани. Защото една от характеристиките на тази политическа криза, която върви в последните години, е, че за пети път отиваме на избори и вероятно резултатите ще бъдат такива, които няма да дадат и на водещата партия, която е, не повече от 25-30% от местата в парламента или не повече от 25% от електоралната тежест. Тогава подсказката, посланието на българските избиратели е следното – аз така го разчитам: ами вижте там, седнете и се разберете. Не пет пъти, и 15 пъти да въртите избори, в тази ситуация, с тези послания, с тази относителна апатия, която хората ги е обзела поради липса на хоризонт, поради липса на идеи, които да ги водят напред и да кажат "Ей, най-после да вземем да правим това“, резултатът вероятно ще е същият. Тогава колко пъти трябва да правим една и съща грешка, за да разберем, че има и различен път? И ние го казваме от началото на 48-то Народно събрание – че има и различен път. И както говорихме, че някои вече използват онези позабравени думи, които върнахме в обръщение, така ще дойде вероятно и моментът да седнем и да говорим за широко представителство на политическите сили в потенциално управление.  

Т.е. време е българската политика да порасне, да съзрее, да остави детинщините настрана? 

Точно така, точно така. Да оставим детинщините и разпределението на ролите в пясъчника на децата от детската градина. Те ще се разберат по-лесно, отколкото ние на политическото поле.  

А запазвате ли идеята си за новия модерен консерватизъм, стъпил на национални ценности? Виждате ли възможност в перспектива да се създаде у нас модерен консервативен блок? 

Виждам такава възможност – почвам отзад напред. Неслучайно сме избрали националния консерватизъм, стъпването на ценностите и стъпването на базисните консервативни идеи, които считам, че в нашето общество са добре приети. Да не кажа, че мнозинството от българите изповядват по-скоро консервативен подход към обкръжаващата ни среда, към начина, по който функционира нашето общество. Но да кажа и още нещо – очаквам, че това е тенденция не само в България, но това е тенденция и в Европа, и на други места по света, защото социалните експерименти на базата на либерализма и неговите следващи превъплъщения – пост, псевдо, модерен и т.н., всъщност те не носят нищо ново. И това е нормално, хората да се връщат към онези изконни ценности, които са преминали изпитанието на времето. Те са били ценности на нашето общество преди, на поколенията преди нас.

Защо не да доразвием и да оставим тези ценности на поколенията след нас? Мисля, че това е правилно и мисля, че такава тенденция има вече и в Европа. Видяхме избори и в Унгария, видяхме избори в Италия, така че на предстоящите избори, които предстоят, ще видим вдигане на този вот на консервативните представители. Вероятно такъв ще бъде вотът и в Америка, макар и след една година.  

Успявате да напипате перспективната тенденция, и може би следващата политическа световна мода – консерватизма? 

То тази тенденция не е трудна за напипване. Защото нека се върнем малко назад на бойното поле на идеологиите през ХХ век. Три основни идеологии се сбиха и две от тях приключиха: комунизмът и фашизмът бяха победни от либерализма, най-общо казано да бъде разговорът кратък. Тези идеологии приключиха, остана либерализмът. Проблемът е, че либерализмът започна да се изчерпва от перспективата и необходимостта да дава нови идеи. Добре, живеем в либерална демокрация. Оттам нататък обаче какви са целите на тази либерална демокрация? Започна да се минава от този модерен или постлиберализъм, и всички други теории, които влизат в тази да го кажем рамка на идеологическото развитие, в един момент те нямат коректив и се нуждаят от нещо различно. Аз не знам, какво е това различно, защото още не е измислено ново различно, което да замести либерализма. Но очевидно, че завръщането към консерватизма, тенденциите, за които говорим както в страната, така и в чужбина, се базират на това, че хората имат нужда от връщане в нещо, което е традиционно, което е познато.  

Спомням си и за друга ваша идея, която споделихте в едно от предишните ни интервюта, а именно за създаването на морален съвет, който да дава оценка на работата на политическите представители в различни длъжности, и в един момент да играе роля на горна камара на парламента, която според Българската конституция…  

Няма.  

… все още няма. Работите ли по тази идея?  

Аз не съм се отказал от идеята, но отговорът дали работим, малко пресилено ще звучи, ако кажа работим, защото аз очаквах да има желание от другите политически сили да работим заедно – такова не виждам към момента.  И плюс това, за да работим по темата, понеже тук се касае за колаборация, търсене на хора, които биха прегърнали тази идея…  

Съмишленици?  

Съмишленици. И когато говорим със съмишленици, аз продължавам да говоря по темата, теоретично и с всичко, което си казваме, ние дообогатяваме темата, развиваме я, и всичко звучи чудесно до момента, в който питаш някой: "Добре, ти би ли се ангажирал лично с това?“, и тогава отговорът е: "Чакай, чакай, един такъв неразоран път. Нека да видим някой друг и тогава ще преценим“. Но то това е предизвикателството на пионерството, като дадеш една идея, да има други луди глави като теб, които да я подкрепят, и някой да иска да я започне да я осъществява. Така че идеята не е лоша, но иска време. Тя иска време да узрее. Плюс това тя би могла да бъде като идея, ако някой ден, дай Боже, да минем през всички тези кризи и да седнем като общество и кажем: "ей, най-после ни е нужна нова Конституция, хайде да направим един хубав конституционен дебат“, и там да влезе и тази идея:  има ли нужда или няма от горна камара на парламента. В ситуация, до която с развитие на обществените отношения на определено ниво можем да стигнем, че има критична маса от мислене при нас, което да казва: и от това имаме нужда. Така че нека да оставим въпроса отворен.  

Във вашата първа реч от трибуната на 48-ото Народно събрание обявихте, че ще искате одит за 10-15 личности, които поляризират обществото, като за целта ще предложите одитен механизъм, който да се занимае подробно с всички публикации в медиите и в социалните мрежи през последните 10-15 години. Вие сте първият, който предлага такова нещо, първият политик. Но докъде стигна тази ваша идея?  

Отново доникъде, защото не получихме подкрепа на национално ниво. Разбира се, нашите възможности като млада партия да го правим сами при условие, че все още изграждаме структури, все още започвайки оттогава, не все още, в момента пак сме в предизборна кампания, малко ни е трудно от гледна точка да се опитаме да го правим сами, защото не е наша работа и чисто партийно. Това трябва да бъде общоприета теза и обществото да го иска, и държавата с нейни определени функции и органи да може да подпомогне този процес. Защото един много подобен процес забелязах след като бяхме направили това и формулирали този тип предложение, много подобен процес забелязах, че беше лансиран от Европейската комисия. Т.е. в европейски мащаб вече има създаден такъв механизъм, подобен да кажем, не същия едно към едно, но подобен механизъм има. Защото един от ефектите на XXI век на информацията, с която сме залети отвсякъде, и това, което и вие журналистите наричате фалшиви новини, и цялата тази обстановка, която ни обгражда информационно, не бих искал да влизам в ролята на човек, който разсъждава дълбоко за качеството на журналистиката, за начина, по който се поднася информацията, или за начина, по който хората интерпретират, приемат или отхвърлят тази информация. Мисля, че проблемът не е в информацията, не е в журналистиката, не е в различните видове информационни инструменти да го кажем – социални мрежи, електронни, печатни и т.н. Според мен проблемът е в скоростта, скоростта на информацията. Човек инстинктивно във всеки момент инстинктивно започва да се бори вътре в себе си, защото не е доволен от себе си, че не може това, което иска да абсорбира, да го абсорбира. Ако ние не го разберем в личен план и не кажем: добре де, аз не мога да приема цялата информация, дай да се опитам да хвана важното за мен, което е…  

И да го поднеса разбираемо, достатъчно аналитично, не профанизирано, не опростенчески?  

Точно така. И ако ние не сме в състояние да го правим това, то само ни дразни. И всъщност, получава се затворен кръг: ние вътрешно се дразним, че с нещо не се справяме, от друга страна ни дразни, че тази информация продължава да ни притиска, скоростта продължава да ни притиска, и се вкарваме в затворен кръг. Така че нека да сме малко по-спокойни, има време за всичко, има време и за такива решения. И със спокойствие и с мъдрост може да вървим напред.  

В предишния парламент оглавявахте Комисията за противодействие на корупцията. В излезлия преди дни доклад на Държавния департамент на САЩ като основен проблем в България се сочи за пореден път корупцията. Изобщо и в тази кампания темата "Корупция“ обилно присъства навсякъде – от втория списък "Магнитски“, през взаимни обвинения за участия в афери до тревожни национални показатели на публичните финанси, изнесени преди дни от служебния финансов министър. Има ли преборване с това зло? С какво се сблъскахте в 48-ия парламент?  

В 48-ия парламент се сблъсках с това, с което се сблъскваме и всички ние като граждани. Поради, ако се върнем на предната тема – свободата на изказа, свободата на информацията, и ако се върнем на още по-предишната тема, че самото ни общество е да го кажем достатъчно изпълнено с вътрешни противоречия между нас, хората, т.е. ние сме готови да критикуваме всеки по всякаква причина, ние сме готови да критикуваме всяко решение или всяко предложение за решение, макар че дето се казва този, който го предлага, не е довършил изречението и ние сме готови да го прекъснем и да започнем да го критикуваме. По подобен начин ние говорим за себе си в негативна конотация във всяко направление, включително и по темата "Корупция“. Част от изводите, които отиват и от международните доклади, идват от наблюдението на българската медийна среда, която много често говори за корупция, но не вие, журналистите, сте виновни, а ние, хората сме виновни, че говорим прекалено често по тази тема. Не че нямаме проблем, не че нямаме корупция, не казвам това, но прекалено честото говорене нас ни рисува в изключително негативни краски за околния свят. Ние едва ли не вървим из Европа и се хвалим: "Ама ние сме най-корумпираните. Ся вие, извинете, какво разбирате вие?“. Не мисля, че това е факт. Вероятно не сме най-корумпираните, вероятно не сме цъфнали и вързали, не сме цвете, но истинската борба с корупцията не минава през безкрайното критикуване на себе си, на нашите регулаторни органи, на нашите правоохранителни органи. Ние сме изпълнени с гняв и критика, но никой не дава смислени предложения как да заработят тези органи. От 2 години въртим една теза, че всичките ни проблеми идват от прокуратурата и от лицето главен прокурор.  

От главния прокурор Иван Гешев..  

Много се извинявам, това е фигура, и това е част от институционалната база на съдебната система, която има определени функции. Ние като говорим против тази структура, какво получаваме? В крайна сметка това е общественото обвинение. Ние демотивираме тези хора да вършат работа в обществен, в наш интерес. Защото те са част от процеса. Ако те не си свършат работата, значи няма да имаме осъдителна присъда там, където обществото е убедено, че е извършено нарушение, че е извършено престъпление. И с това отношение ние какво постигаме? Въртим се в един омагьосан кръг и казваме, че като цяло съдебната система не ни работи, но един-единствен човек ни е виновен, и ние ще направим закон за нещо и всичко ще се свърши, и от другия ден, когато направим закона, и няма да има никакъв проблем в нито едно отношение. Вярвате ли, че това може да се случи?  

Не. Категорично, не. То е логично недопустимо.  

И аз не вярвам. Защото и борбата с корупцията, и борбата за смислени законодателни промени по отношение на цялостна съдебна, правна реформа, е именно как да функционира системата, не отделни елементи от нея. Защото влизайки в конкретика за един случай, започваш да копаеш в една посока, която е неправилна. Примерно големият проблем бил, кой ще разследва главния прокурор. Добре, ще намерим кой да го разследва. Ами вторият въпрос: ама чакай, чакай, ами този, който дето ще го разследва, някой ще има ли него да го разследва?  

Ами този, който ще го разследва…  

А, и отворихме една такава геометрична прогресия. Е, ние ще ставаме общество от хора, които разследват следващия. Хайде да се успокоим малко и да видим как работи системата и да се опитаме да я направим да работи по-добре. Да заздравяваме системата, не да я отслабваме с нашите действия, с нашите понякога желания за правене на нови структури, с вменяването им на едни задължения, които размиват отговорността между отделните структури и пречат на тяхното взаимодействие. Защото в случая съдебната система трябва да работи съвместно с правоохранителните органи, които са грубо казано позиционирани в различни власти: в изпълнителната и в законодателната власт. И бащите на Конституцията неслучайно са го замислили така, защото основният принцип е това, което българската политология го нарича "независимост на властите“ или по народно по-лесно казано и разбираемо е: "власт власт възпира“. Това е принцип. И когато тази взаимозависимост и това взаимно възпиране на властите работи, тогава се получава най-добрият ефект в интерес на гражданите, и решенията тогава идват сами. В противен случай ние пак започваме да се сочим един друг и да казваме: "Извинявай, но ти си по-лош от мен“. Даже не се усещаме, че говорим "ти си по-лош“ – значи ние двамата сме лоши. Такъв ни е разговорът напоследък. Извинявам се, ако някой не приема тези думи, но аз това чувам.  

Г-н генерал, не мога да не ви задам въпроси по още една парлива тема, която е свързана и с вашата професионална компетенция, а именно участието на България в предоставяне на оръжие във войната в Украйна. Преди дни президентът Радев съобщи, че докато управлява служебното правителство, България няма да предостави на Украйна нито изтребители, нито зенитни ракетни комплекси, нито танкове, нито бронетранспортьори. Той потвърди и неучастието на страната ни в общата европейска поръчка за муниции за Украйна. И тъй като въпросното предоставяне на боеприпаси и оръжие е финансирано със съюзнически пари, отказът не е ли и от възможностите за бърза модернизация на Българската армия, тъй като ние ако предоставим старото си оръжие, ще получим свежи европейски пари, с които ще можем да го подменим?  

Краткият отговор е да, и ще започна отзад напред. Малко по-подробно ще обясня казуса, доколкото ми е познат. Най-напред да тръгнем отзад напред: ние като част от 48-ото Народно събрание подкрепихме решението за даване и подпомагане на помощ за Украйна с оръжие от инвентара на Българската армия. Направихме го по две причини. Първата е, че вече имаше очертано ясно мнозинство, което ще подкрепи това решение, но ние влизайки в това мнозинство, всъщност променихме едно важно условие, което казва точно това: този инвентар, това въоръжение, което излезе от Българската армия, да бъде заменено. Дали със средства на други държави, вие споменахте някои възможности, дали с нашия бюджет, но то да бъде запълнено. Т.е. капацитетът на Българската армия да притежава, да изгражда определени способности отбранителни да не бъде намален в резултат на това дарение. Такива възможности съществуват, такива възможности предлагат различни формати в Европейския съюз и в НАТО, но не искам да ги коментирам, защото влизаме в друго и това често го правим ние като хора: много често коментираме кой какво казал без да си даваме сметка дали сме коментирали цялото изречение, щото не сме го чули до края. И много често коментираме доклади, които не сме виждали, не сме чели. Прочели сме кой казал медийно нещо за този доклад, и всички ставаме едва ли не запознати с доклада и почваме да коментираме.  

Коментари на интерпретациите? 

Точно. Това се опитвам да избягвам да правя. По тази причина не бих искал да коментирам това, което са казали президентът и министърът на отбраната защо България няма да участва в изготвянето на тези европейски боеприпаси, защото не съм видял какво е предложението. Принципно смятам, че България би трябвало да участва в производството на тези боеприпаси, включително и калибрите, които в момента не ползва Българската армия, защото това е бъдещето. Това е калибър…  

155?  

155-ти калибър на НАТО. Ако в момента ние нямаме такова въоръжение, в бъдеще ще имаме. В този смисъл аз бих казал, че това би трябвало да стане така, но не използвам момента да критикувам или да давам съвети, защото не знам какво е било съдържанието на това предложение, по тази причина. Иначе принципно да. И тук нека да отделим въоръжението, което излиза от Българската армия, и въоръжението, което излиза от българската оръжейна индустрия, от заводите. Това, което излиза от заводите е бизнес. Има пазар. Принципът на пазара: независимо, че е с посредници и всичко останало, бизнесът е бизнес. Защото в този оръжеен бизнес работят българи, издържат своите семейства и това е им занаята, професията. Така че това не го коментираме. Но иначе в конкретика какво би трябвало, какво би могло да бъде, тази конкретика, тя е и специфична, и е въпрос на понякога на  информация, която по-добре да не я дискутираме по медиите. Така че нека да оставим на специалистите да се произнесат.  

Какви послания ще отправите към избирателите в оставащите до изборите дни? Как ще ги употребите тези дни?  

Посланията ни малко или много ще бъдат същите, които ползваме от началото на тази кампания, че всички трябва да положим усилия в името на бъдещето ни, общото ни съвместно бъдеще, в името на бъдещето на нашите деца, в името на бъдещето на нашите внуци. Да намерим оня здрав разум в себе си, да намерим онзи здрав български инстинкт за бъдещо развитие, което ни е позволило през годините и като нация да се развиваме, и всеки в индивидуален план да развива своето въображение до границите, до които може да постигне, за да правим тези неща, които са в интерес на българските граждани, да предлагаме решения, решения на базата на разума, решения на базата на аргументите, които водят до съгласие по приоритети за развитието на България.  

Благодаря ви, г-н генерал, за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодарим ви, че ни направихте съпричастни към вашите идеи и убеждения. Благодаря ви за времето, което ни отделихте. И до нови срещи.  

Благодаря ви и аз. До нови срещи. Но нека не забравяме, че "Български възход“ може да бъде намерен под № 15 в интегралната бюлетина.  

Успех на изборите!  

Благодаря.  

Цоня Събчева