Ген. Стефан Янев, два пъти служебен министър-председател, два пъти министър на отбраната, бивш секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев, водач на листите за 24 МИР София и за 16 МИР Пловдив град на коалиция "Български възход“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Мистериозни течове се появиха от газопроводите "Северен поток“ 1 и 2 в началото на седмицата. Пробивите са направени в акваторията на Швеция и Дания , а сеизмолози са засекли взривове по маршрута им. Компанията Nord Stream съобщи за безпрецедентни разрушения на три места по двата газопровода, по-късно шведската брегова охрана откри 4-то място на изтичане на газ. Повече от половината газ, който се е намирал в тях, вече е изтекъл във водите на Балтийско море, а според експерти, заради  скоростта, с която той се изпуска, се очаква те да останат празни в неделя. Взривяването на "Северните потоци“ е  жесток удар срещу германската икономика, а тъй като българската е тясно свързана с нея може да се предположи, че и страната ни и ние ще пострадаме сериозно във финансово-икономически план. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен окачестви станалото като саботаж. Белият дом отрича американска отговорност за течовете. Според Москва, течовете в "Северен поток“ са в зона, контролирана от разузнавателните служби на САЩ. По този повод Съвета за сигурност на ООН ще събира в петък. А у нас Съветът по сигурността към министър-председателя Гълъб Донев заседава в четвъртък по повод ескалацията на военния конфликт между Русия и Украйна след обявената частична мобилизация от Руската федерация, както и референдумите в няколко украински територии, и заради последната информация за северните газопроводи. Взривовете по "Северен поток“ могат ли да отговорят неочакван фронт на войната в Украйна? Наш гост е лидерът на политическа коалиция "Български възход“ ген. Стефан Янев – два пъти служебен министър-председател, два пъти министър на отбраната, бивш секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев. Ген. Стефан Янев е водач на листите на 24 МИР в София и на 16 МИР в Пловдив град на коалиция "Български възход“, която е под № 15 в интегралната бюлетина. Вие сте държавник и военен експерт, и тъй като енергийната криза в Европа навлиза в много опасна фаза, можем ли да приемем взривовете на северните газопроводи като продължение на войната в Украйна, и те могат да ли да отворят неочакван фронт?

Започвам с газопроводите. Преди около месец написах послание във "Фейсбук“ – "Защо тръбата е цяла, защо газът тече?“ Тогава много хора ми зададоха въпроси да не би да ми е хакнат сайта, да не би пиарът ми да е пиян или нещо от сорта. Сега аз питам обратно: да не би сайта на Европейската комисия да е хакнат, или шведският сайт или сайта на Кремъл, или не знам кой сайт да е хакнат. Нещата, които съм искал тогава да подскажа без да всявам излишна паника или страх, се явяват на практика свършени дела преди около седмица. Тоест, предупреждението, което съм дал, въпреки че на домораслите аналитици се е струвало като някаква смешка, надявам се от аналитиците в Европейския съюз, в САЩ са били приети сериозно и това нещо не е изненада поне за тях. Но да, въпросът оттук нататък какво следва, вие го казахте в самото начало във въведението на предаването – преди всичко икономически последици за Германия, преди всичко икономически последици за целия Европейски съюз и в частност за България. Затова говоря от самото начало на тази кампания. Ние се нуждаем от силно политическо лидерство както в България, така и в Европейския съюз. Защото без силно политическо лидерство, без да взимане на решения, които се отстояват, решения, които са аргументирани и достатъчно добре обяснени на гражданите, ние имаме проблем с посланията, които отпращаме към тях. Ние даваме разнопосочни сигнали. В тази криза, в тази военна обстановка като че ли Европейският съюз не само не е единен, но се опитват да се спасяват отделните държави поединично. Ако искаме да имаме силен Европейски съюз, на нас ни трябва европейско лидерство и солидарни решения. В противен случай, заветът на Кубрат го знаем, и пръчките лесно се чупят една по една, но заедно в сноп можем по-добре. Затова, защото Европейският съюз в момента не се държи като лидер, а се държи като следвоенна плячка на други сили. А мястото му е точно на равнопоставена нога на тези центрове на световно влияние – там е мястото на Европейския съюз. И тук да отворим разговора за това към други наши политици, които казват, че България може да съществува и функционира извън Европейския съюз. Нека не забравяме и другите поуки от историята, че всеки съюз, който е разрушен, носи повече негативи, включително и за нас. Нека да си дадем сметка, че 90-те преживяхме една тотална криза – и финансова, и обезценка на активите и всичко останало. Не повече от 30 години са минали оттогава. И ако си мислим, че в едно поколение можем да преживеем две такива кризи – бъркаме. Така че моето послание е следното: силно политическо лидерство в България, силно политическо лидерство в Европейския съюз, ако искаме да минем през турбуленцията на множество кризи, които ни чакат в тази предстояща зима.

И понеже заседава Съвета по сигурността към министър-председателя, да ви попитам като бивш премиер, кое от случващото се от ескалацията на конфликта в Украйна, и явно излизащ вече от територията на страната, е най-опасното за националната ни сигурност? Вие ако бяхте сега служебен премиер, какво щяхте да направите?

Ако бях сега служебен премиер, разбира се, това е инструментариумът, който имаме, този Съвет по сигурност, където на базата на информацията, която разполага този съвет с участието на всички служби, заинтересовани, и сигурността, и отбраната, и вътрешната сигурност и всичко останало, трябва да се набележат мерки, които ще ни помогнат в най-добрия случай по-леко да понесем ударите на кризата. Пак ви казвам, пряката военна заплаха към държавата ни в момента не съществува. Но непряката или в частност икономическата заплаха е най-сериозната. Защото Европейският съюз като цяло и в частност България са изправени пред невъзможност да поддържат равнището на икономиката си на някакво конкурентоспособно ниво. В случая на неясни доставки както започнем от газа, да преминем през електричеството и всички останали суровинни или енергийни ресурси, от които зависи нормалния ритъм на икономиката. Разбира се, социалният ефект от липсата на достатъчно горива или високата им цена, необходимостта от пестене на енергия, необходимостта от промяна ако щете и на социалния ритъм по отношение на обществени сгради, училища, болници и всичко, което ни заобикаля и с което сме свикнали, ние излизаме от комфортната си зона като граждани, ние излизаме от комфортната си зона като бизнес, като икономика. Така че всички тези фактори събрани в  едно трябва да бъдат прегледани много ясно и точно и да се предложат конкретни решения. В момента не искам да говоря от името на министър-председателя, затова защото тези конкретни решения зависят от конкретните ресурси и възможности, които държавата има, аз не претендирам, че в момента ги знам в детайли.

Ген. Янев, а трябва ли да приемем на сериозно думите за използване на ядрени оръжия на президента Путин, както призовава бившият германски канцлер Ангела Меркел?

Мисля, че бившият германски канцлер има основания и думите му трябва да бъдат приети на сериозно. Защото ние не знаем, какви са плановете на президента Путин, ние не знаем, какви са плановете на руското военно и държавно ръководство, но тези заплахи трябва да се вземат на сериозно, според мен, затова защото вариантите за ескалация на военните действия в Украйна са налице. Вариантите на ескалация, пак се връщам на мое предупреждение преди 7 месеца, в началото на войната, че тези предупреждения, тези знаци за възможна ескалация съществуваха още тогава. Още тогава предупредих, че разумното решение е да се  търси спиране на огъня, замразяване на конфликта и търсене на решение във времето отдалечено. Включително съм го предложил, примерно тези референдуми, които в момента се правят, и за нас са нелегитимни, те да бъдат отложени поне с 50 години напред във времето. Защото в момента правенето на референдум под дулата на оръжията е несъвместимо от всякаква гледна точка на международното право. Още повече, че в XXI век се води война на територията на суверенна държава, което означава, че се предполага прекрояване на границите на суверенните държави в XXI век. Това е неприемливо, несъответства на Устава на ООН, несъответства на начина, по който функционира нашият свят такъв, какъвто го познаваме до момента.

В напрегнатата обстановка около нас какво е най-важното да се направи в останалите дни до изборите, а и след тях, г-н генерал?

В останалите дни до изборите на първо място трябва да отправяме ясни послания към българския народ. Да кажем на българския народ какво избира. Избира между лидерството, между хората с опит, хората със знания, хората, които са показали, че могат да водят, хората, които са доказали, че мотат да сглобяват екип и да намират решения, или хората, които ни замерват с клишета, които ни замерват с обещания, които дори самите те, които дават тези обещания, не са сигурни, че могат да изпълнят. Това е изборът, който правим в момента. Изборът между това дали искаме да имаме бъдеще като държава, като общество, или да продължим да се носим по течението, както е в момента. Аз го формулирам по друг начин: казвам, че за  коалицията, за партията, която представлявам, основният политически опонент е глобалният либерализъм. Ние в момента се носим по течението на глобалния либерализъм, който изсмуква националните богатства на държавите, създава им картина на индивидуализъм, картина на неясни ценности, каквито и да са те. И в крайна сметка ни отдалечава от нашити изконни традиции и ценности, с които сме израснали, които са ни завещали нашите предци: традиционни ценности като духовност, култура, бит, уважение към род, семейство, училище и всичко останало. Този е изборът, който правим. И това, което аз предлагам като идея за новия модерен консерватизъм, е опиране на тези ценности и развитие на националната държава: първо, нейното запазване, и след това нейното развитие чрез реализация на националните възможности. Това е платформата, върху която работим, и затова призоваваме гражданите, които ще излязат да гласуват на 2 октомври, да ни подкрепят с № 15 в интегралната бюлетина.

Казвате, че можете да предложите формула за управление на България. Какво ще включва тя?

Това, което казах преди малко. Формула за управление, която ще предвижда максимално широко участие на политическите сили, представени в българския парламент, с които няма да се занимаваме с партийните червени линии, няма да чертаем нови такива, а ще търсим съгласие. Ще  търсим заедно, как можем да изведем страната от поредицата от кризи и от спиралата от кризи, в която се намираме. Този път на търсене на такъв баланс и такъв вид съгласие минава през проста формула, в която аз виждам само една червена линия, а това са българските национални интереси. Ако ние се съгласим, че без да нарушаваме българските национални интереси, а напротив, да работим за тяхната реализация, можем да направим коалиция, правителство, което най-малкото в краткосрочен период, да кажем от около година, да изведе страната от поредицата от кризи. Надяваме се да стъпим на здрава икономическа основа, а защо не и на по-добро политическо разбиране в обществото, че това е начинът на взаимодействие на изграждането на бъдещето на България. И следващата година да решим искаме или не искаме нови избори. Това е моята формула, и бих я предложил на всички парламентарно представени сили след като видим резултатите от изборите.

Казвате широко участие на партиите в парламента, г-н генерал, но като форма правителството какво ще бъде: на националното съгласие, на спасението, експертно правителство?

За мен е важно да има правителство, за мен е важно да има работещ парламент, защото симбиозата правителство без парламент, тоест, формата на служебното правителство, е до голяма степен неефективна в онези критични моменти, когато правителството има нужда от работещ парламент. Понеже съм бил в такава ситуация в две поредни служебни правителства, го казвам съвсем отговорно, че формулата е: да има работещо правителство с работещ парламент. Оттук нататък на това работещо правителство какви точно прилагателни ще сложат отпред пред думата "правителство“, за мен няма никакво значение – дали то ще е програмно, експертно, функциониращо по определен ред и т.н.

А каква визия за България предлагате от "Български възход“?

Визията за България е свързана с реализацията на националните интереси. Накратко казано: защита на националните интереси, защита на националната държава България и развитие на националната държава България. Какво включва тази формула? Включена индустрия, производство, високи технологии, запазване на позициите там, където имаме добро развитие, например в българската енергетика, развитие на допълнителни мощности в българската енергетика, включително на ядрени мощности, създаване на възможностите в енергетиката за производство на водород, бил той зелен, син, кафяв, както и да се нарича, така че да се създаде сериозна база за развитие на енергетиката, и оттам развитие на промишлеността, развитие на индустрията, развитие на производството, защото в момента се намираме на вододел. Либералният глобализъм ни казва, че можем да разчитаме на услугите на спекулативния капитал, но аз съм на мнение, че ние трябва да разчитаме на услугите на индустриалния капитал. Развитието на индустрията, на производството, овеществяването на парите с човешки труд е смисълът, който трябва да търсим, ако искаме да развиваме държавата. В противен случай, вървим по течението, както и в момента. И затова казвам от самото начало – за да имаме развитие в собствената си държава, ние от "Български възход“ предлагаме плуване срещу течението.

Тази кампания е нова за вас и не съвсем, защото като служебен премиер два пъти я организирате, а сега сте участник в нея. Как ви изглежда другото й лице, как бихте я обобщили?

На практика е първа за мен кампания като участник, абсолютно сте права. А това, че съм бил от другата страна и съм я организирал, наблюденията са едни, но като участник наблюденията са съвсем други. В тази кампания аз пътувам много, срещам се с български граждани почти в цялата страна и се опитвам да усетя пулса на обществото, пулса на тези граждани, които желаят да се срещат с нас, желаят да поставят своите въпроси, своите идеи, своите най-общо да го кажем планове за собствено развитие, и в частност не само в личен план, но и за  развитието ни като общество. Защото за нас най-важното е, че всеки от нас може да има различни мотиви за собственото си развитие, но като общество ние трябва да имаме пресечна точка, ние трябва да имаме общи идеи, общи въпроси за решаване, перспектива, начин, по който поглеждаме към проблемите, начин, по който ги анализираме, и заедно да поставим перспективите за тяхното решаване на същите тези проблеми, които са навсякъде около нас. Така че аз виждам много ентусиазъм, много будни хора, които наистина имат интерес нашето общество да се развива във всичките му параметри на истинско развито общество и на истинско развито гражданско общество. Защото това е един от проблемите, който ме мотивира в началото, когато тръгнах по своя политически път и със съмишленици започнахме създаването на политическа партия. Именно, че липсваше връзката между партиите и гражданското общество. Знам, че това е труден път, трънлив път, но аз вървя по него убеден, защото мисля, че това е правилният път. Така българските граждани ще получат самочувствието и усещането, че те са представени във властта, че техният глас се чува, че техните проблеми не само се чуват, но се и решават съобразно техните желания и възможностите, които това общество и тази държава, нашата Родина, е в състояние да осигури.

Водач сте на две листи, на 24 МИР София и на 16 МИР в Пловдив град. Какви ангажименти поемате пред вашите избиратели?

Ангажиментите, които приемам пред избирателите, както в София, така и в Пловдив, са същите ангажименти, които приех, предлагам и поемам пред всички български граждани, а именно да работим целенасочено за утвърждаване на българската държава във всичките й аспекти, както по развитие на гражданското общество, така и по защита и развитие на българския бизнес и функционирането на държавата. В тази връзка сме издигнали няколко приоритета, които бих искал и в момента мога да ги споделя с вашите слушатели. На първо място това е решаването на демографската криза, която е на път да стане демографската катастрофа. Предложили сме конкретни решения, и в крайна сметка общото решение, което предлагаме, е именно чрез развитие на бизнеса, развитие на икономиката, включително и с помощта на държавата ни. Вторият проблем, на който обръщаме внимание, това е въпросът с нашето отношение към държавната администрация, нейното функциониране в интерес на гражданите. Не да функционира сама за себе си, а да бъде в интерес на гражданите. В това отношение сме предприели редица мерки, които имаме идея да осъществим, и се надяваме, че ще направим администрацията работеща на принципите на конкурсно начало, на мандатност и реална оценка на свършеното от всеки един в нея. На трето място поставяме въпроса за данъчната система и възможността голяма част от печалбите на фирмите в България да остават в България, да се развива българската икономика, а не да се ползват инструментите на т.нар. "данъчен рай“, офшорни сметки и други, и българското национално богатство да бива изнасяно извън страната в други банки. Между другото, това е и основният проблем на глобалния либерализъм, и не че съм първи в това отношение, но вече чуваме, че и европейските лидери и представителите на Европейската комисия говорят по същия начин за европейския бизнес и тези средства. И не на последно място: моралът в политика. Моралът, който за нас не е клише, моралът, от който смятам, че имаме нужда и като общество, и като политически живот, и като партии да въведем в нашия обществен живот и в обръщение. И за тази цел предлагаме и работим за създаването на такъв морален съвет, който ще дава както оценка на работата на политическите представени различни длъжности и хора, например депутатите, и включително в един момент може да играе и ролята на горна камара на парламента, какъвто в момента нашата Конституция не предвижда. Така че работим в тази посока. Надяваме се да не бъдем единствените, да бъдем подкрепени и от други партии, които да предвидят необходимостта от такъв тип морален съвет, който допълнително да дава морална критика и морална оправна точка за дейността на политическите представители.

А кого ще привлечете в този морален съвет, г-н генерал?

Имаме идея за хора, които са утвърдени в обществото, които са колкото и да ни е трудно като общество да кажем, че имаме безспорни личности, които са истински водачи в дейността, която те са провеждали в момента в съзнателния си живот. И такива хора предполагам, че ще намерим както от Българската академия на науките, така и от вероизповеданията, от Българската православна църква, от синдикати, от браншови организации, от организации на бизнеса. И с определени хора вече сме провели предварителни разговори, така че аз съм оптимист, че ще бъдем в състояние да намерим такъв тип хора. И мога да ви дам ако искате един пример от историята. Сещате ли се за онзи пример, когато след края на Първата световна война, след обявените загуби на бойното поле, притеснени столичани, притеснени гости на столицата са се струпали около къщата на Иван Вазов, където като изявена личност, като признат патриарх на духовността хората са отишли да го молят за помощ и за съвет какво да правим сега. Такъв тип поведение го е имало и преди, предполагам, че можем да го направим и сега.

Тоест, вие искате да съберете духовни водачи на нацията?

И духовни, и утвърдени специалисти, утвърдени имена, които са доказали своите професионални качества, които имена някои от тях, ако са минали по пътя на политиката, вече не са активни в нея. Така че с доказаните си качества и със своя морален облик биха могли да бъдат онези стожери, които да ни дават напътствия като фара в бурното море или през нощта.

Казахте, че моралният съвет след време би могъл да се превърне в горна камара на парламента, каквато няма по Конституция, но означава ли, че ще работите за промяна на Конституцията, ще работите и за Велико Народно събрание?

Това е съвсем различен въпрос, който няма връзка с моралния съвет. А работата по Конституцията за това дали да се приеме изцяло нова Конституция, дали да се направи промяна на съществуващата Конституция, е отделна тема. И тя е тема, аз я слагам като отделна, защото не поставям на първо място необходимостта от конституционен дебат сега и веднага. За мен на първо място стои въпросът за излизането от поредицата от кризи, в които се намираме в момента. И когато стигнем, да се надяваме, в сравнително спокойна и обществена-политическа, и най-вече икономическа обстановка след година-две-три, тогава като общество да седнем и да се разберем имаме ли нужда от конституционен дебат. От години чуваме, че такъв дебат е необходим, че е необходимо свикването на Велико Народно събрание, но не мисля, че сега е моментът. Сега основата ни задача е да изведем страната от поредицата от кризи, да стъпим в здрава и социално-икономическа, и политическа обстановка, и тогава да мислим и говорим за конституционен дебат.

И на финала да ви попитам какви са надеждите ви, какви са очакванията от вота в неделя?

На първо място надеждите ми са българите масово да отидат до урните и да гласуват, не само защото това е наше изконно право като граждани, а защото ситуацията в света, ситуацията в България е такава, че с по-голяма легитимност ще намерим точно онова лидерство, от което се нуждаем – от силното лидерство в България, от хора, които дават ясна перспектива и предлагат решения. А така също ще дадем и сигнал към Европа за силно лидерство в Европа. Защото нека го кажем така на българските граждани да бъде ясно: в Европа никой не обича хората с гъвкав гръбнак. Ако ние като българи успеем да излъчим силно лидерство, хора, които с изправен гръбнак да застанат на масата на Европейския съвет и да кажат: "Ние като българи предлагаме такъв тип решения“, тогава имаме шанс и силното европейско лидерство да се появи и Европа да отиде на полагащото й се място в световния баланс на силите.

Цоня Събчева