Ген. Стефан Янев, бивш служебен министър-председател и министър на отбраната, а сега лидер на партия "Български възход“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Председателят на БСП Корнелия Нинова обяви за цел формирането на лявоцентристки патриотичен фронт и организира среща с 16 формации, с които си е сътрудничила на местните избори. Една от поканените бе и “Български възход". Отива ли партията на Стефан Янев в общия фронт на БСП? Гост в студиото е генерал Стефан Янев,  бивш служебен министър-председател и министър на отбраната, а сега лидер на партия “Български възход". С тази теза ще започнем нашият разговор, но са предвидени и много други въпроси, с оглед и на профила на нашия събеседник. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н генерал.

Добре заварили.

Изпълнителното бюро на Социалистическата партия е приело шест конкретни мерки за продължаване на взаимодействието с 16-те партии, една от които е вашата, със следните изисквания: обща политическа декларация, оперативно ръководство за координация, общи екипи за секторни политики, изграждане на мрежа в страната и парламентарната група на БСП да изразява позиции от ваше общо име. Като първите две ще бъдат за бюджета за догодина и промените в Конституцията. Бързо се развиват при вас събитията, кога се събрахте, кога Изпълнителното бюро на БСП вече чертае стъпки за взаимодействие? Вие ще станете ли част от този нов политически проект?

Преди да отговоря с “да" или “не" на вашия въпрос, последният, защото бяха няколко, нека да започнем от там. Действително в понеделник имаше покана от БСП за България с други политически партии да обсъдим резултатите от местните избори и в частност там, където по места сме участвали или в коалиции, или сме подкрепяли по един или друг начин определени кандидати. Което от гледна точка на фактологията на последните събития е нормален процес. Ние се отзовахме на тази покана. На тази покана не е имало такива анонси, както в момента се говори за обща политическа декларация, общи политически действия в бъдеще, а по-скоро за обсъждане на конкретната ситуация. След срещата, която беше проведена в понеделник, вече имаше медийна заявка, че ще последват такива стъпки в посока на някакъв вид обединение, на някакъв вид съвместни платформи като декларации, като намерение и всичко останало.

Това е решение на Изпълнителното бюро на партията, не е медийна заявка?

Чудесно. Значи това си е тяхно решение, да си го коментират те. Не сме отишли на тази среща с намерение да водим такъв тип коалиционна политика, нито да подкрепяме каквито и да са техните идеи. Те може да са работещи, може да са много добри, но ние сме самостоятелен юридически субект, самостоятелна партия, която си има свой живот, свои органи, които определят политиката на партия “Български възход" по начина, включително и как тя би правила коалиции преди или след изборите. Така че това за нас като политическа партия “Български възход" не е, да го кажем нещо предстоящо, което да създава новини и да казва, да, ние влизаме в разговори и търсим тук една коалиция. Защото това, което вие цитирахте в момента, явно е излязло днес, защото ние от началото на деня, от сутринта имаме позиция на партия “Български възход", която казва: “Да, ние бяхме на тази среща, говорихме за миналите избори. Но не сме поемали никакъв ангажимент и не търсим коалиране на този етап с никого“. Така че това е нашата позиция. Понеже стана въпрос за обща визия, цели, за тази потенциална коалиция, което е обсъдило Изпълнителното бюро на друга партия, аз тези неща не ги коментирам публично. Предпочитам да ги коментираме в свой си кръг като партия “Български възход", и тогава да решим какъв е нашият подход. Но в момента не мисля, че има нещо, което се случва пред очите ни важно и значимо. Такова нещо няма.

Тоест, на този етап вие не очаквате нещо, в смисъл продължение от този лявоцентристки патриотичен фронт?

Не, лично аз не очаквам, защото, казвал съм много пъти и ще повторя: ние сме партия, която на първо място се стреми да достигне близо до хората. От тази гледна точка хората имат различни очаквания. И в тази връзка многократно съм казвал, че ние сме отворени да разговаряме с всеки. Но един разговор не означава непременно следващи стъпки, които водят до тип коалиция, обща политика, водене на общи платформи, декларации и всичко останало. В крайна сметка, нека да се запитаме какъв е основният проблем в българския политически двор, така да го кажем за българския политически живот? Според мен основният проблем е, че хората са отчуждени от партиите. Те са до голяма степен омерзени от това, което наричаме партийно. И причините за това са много, но най-обобщаващото, което мога да кажа, е, че хората странят от партиите и са разочаровани от това, което правят партиите, защото партиите заедно с целия ни живот, ако щете в изминалите 15-20 или 30 години, доведоха до социалния ефект, че хората се отчуждават едни от други. Ние губим усещането си за принадлежност към нещо: принадлежност към българското общество, принадлежност към определена група хора, които искат да правят нещо смислено в обществен смисъл за обществения живот.

Принадлежност към държавата?

Точно така. И от тази гледна точка липсата на принадлежност, когато хората се чувстват пренебрегнати, когато тяхното мнение не се отчита, когато в нашето политическо говорене преобладава скандала: кой кого ще надговори и кой кого ще изпревари да каже нещо по-остро, но липсват решенията, липсва визията за бъдещето на България. И аз това, което искам да кажа от наша гледна точка, от хората, които са членове и симпатизанти на  “Български възход", е, че нас ни интересуват най-много тези две теми. На първо място, в сегашната ситуация на всеки проблем, бихме ли могли да предложим решение? Това е нашето верую, това търсим – практичните решения. Може да са малки, постепенно със стъпки едно след друго и т.н. И като голяма тема, като следваща тема, ние се опитваме да постави тази тема, която многократно аз я поставям като въпрос в обществото: ние като държава имаме ли визия? Имаме ли идея? Имаме ли желание да търсим онзи образ на една бъдеща България след 10-15 години? Как искаме да изглежда нашата България? Как искаме да изглежда нашата Родина? Как искаме да изглеждат нашите сънародници от гледна точка на тяхното социално, икономическо и развитие във всяко едно отношение в живота, който водим? Това са големите въпроси за нас и ние работим в тази посока. Така че ние в скандали не влизаме по тази причина. Защото скандалът не може да роди нито едно решение по който и да е проблем. Да, има скандали, но обсъждането, преповтарянето на тези скандали до какво води? Води до такова тягостно усещане, че едва ли не с политика се занимават деца като в детската градина, които са готови да се скарат кой по-напред да влезе в пясъчника да си играе. Това е несериозно. И мисля, че българските граждани, нашите сънародници не заслужават това отношение, не заслужават такъв тип говорене, такъв тип поведение.  Защото говоренето предхожда поведението, поведението следва. И много от решенията, които се взимат по обществено значими въпроси в момента, говорят точно за незрялост на политическото.

Нали разбирате, г-н генерал, че след това интервю и новините, които ще излязат от него, колегите от другите медии ще кажат: “Стефан Янев отказва на Нинова". И ето пак повод за буря в чаша вода.

Вижте, каквато и да е бурята, ние трябва да казваме истината. И аз пак ви казвам, по-рано през деня тази сутрин, ние сме публикували нашата позиция, разпратили сме я до медиите. Аз не съм даже очаквал да видя базисните разсъждения на Изпълнителното бюро на БСП, какво биха ни казали, защото нашата позиция е принципна. Ние разговаряме с всеки, но пак ви казвам, основните, сериозните въпроси, имаме си наш ред, наша процедура по която ги обсъждаме и взимаме своите решения. Така да демонстрираме едно политическо поведение или лидерско, мисля, че е незряло. Така че нека да оставим на колегите какви заглавия ще пишат, и дали ще намерят буря в чаша вода, или просто едно нормално политическо поведение.

Казахте за вашите два големи въпроса пред "Български възход“. Какви отговори намирате на тях?

Отговорите ги намираме на ежедневна база. На първо място, по отношение на всеки проблем, който съпътства нашия живот, ежедневието ни, ние се опитваме да търсим решение. И когато имаме решение, ние го огласяваме. Ние казваме, нашето предложение е едно, нашето предложение е друго. Разбира се, ние не сме в позицията да налагаме това решение, ние го предлагаме, ние търсим по-широката обществена подкрепа към всяко едно такова предложение, което би могло да се реализира при добро желание, и разбира се, тази обществена подкрепа, за която говорим. По другия въпрос, големия въпрос, каква България искаме да имаме след 10 години, ние сме подготвили, нека да го кажа така, платформа от мероприятия, от инициативи, които да дадат отговора, но не да го измислим ние. Защото ние не притежаваме фокуса и не притежаваме монопола да кажем: “Нашата България би трябвало да изглежда така, защото на мен така ми харесва и ние се събрахме 10 човека и решихме". Не, това е въпрос на по-широко обсъждане, възможно по-широко, с участието на много граждани, на нашите съграждани, за да могат да се чуят максимално много гласове. И да видим къде е този център на тежестта, в тези гласове кои преобладават, какво искаме ние? Искаме да имаме хаотично развиваща се държава или искаме да имаме подредена държава? Ако искаме да имаме развиваща се държава, какви са принципите, по които приемаме, че тази държава трябва да се развива, в каква посока? И когато знаем тези отговори, тогава ще намерим и правилните стъпки, които поетапно една след друга да се изпълняват, така че това развитие да се получи.

Какви теми сте предвидили за тези форуми? Защото те трябва да имат и съответен център?

Нека да не говоря в детайли по темите. Предвидили сме ги, работим, процесът е отворен. И не сме го завършили още като теми и като процес, но ще има определени теми, ще има определени стъпки и начин на правене на този целия процес. До голяма степен за темите може да се ориентирате, като отворите страницата на партия “Български възход", видите нейната политическа програма. Темите за състоянието и развитието на държавата, приблизително са направени, да го кажем по модерно, по клъстери.

А по темите на деня - бюджета, Конституцията, вие имате ли по тях позиции?

Моята позиция е принципна и позицията на партия “Български възход" е, че това са изключително важни теми, които трябва да се дискутират внимателно и с пълен прочит на детайлите, които влизат в тях. Казвам  защо? Затова защото напоследък, и то е част от голямата картина, като че ли има хора, които се втурват да коментират, включително и през медиите определени теми, без да са влезли в детайли. Аз например, в личен план, не бих се наел да коментирам бюджета в пълната му дълбочина, защото съм успял да прегледам само неговата рамка. Не съм влязъл в детайли, във всички разбивки и всичко останало. Така че бих коментирал само рамката на бюджета. И по подобие  бих коментирал само намеренията, които задават тези промени в Конституцията, без да влизам в детайли. Но все пак, искам да кажа нещо друго, това е едната страна на въпроса, какво бих коментирал. Другата страна на въпроса съдържа много важен коментар, който ние от политическа партия “Български възход" искаме да споделим с всички ваши слушатели, с българското общество. Основните въпроси и в промените в Конституцията и по отношение на бюджета, отговорността за тяхното съответно приемане или неприемане носят политическите партии, които са в българския парламент. Така че да бъдат добри, те да четат, и те да внимават какво приемат. Ние каквото и да кажем отстрани, може да бъде прието като някакъв вид критика, която лесно се отхвърля с някакви други аргументи, или се приема, защото така било правилно. Но все пак да се върнем на темата за прочита на макрорамката на бюджета, въпреки всички изявления, които чухме междувременно, включително изявленията, които казват: “А бе, то всъщност да, в началото беше така, но после много се доработи". Но все пак да кажа това, което аз виждам. Макрорамката на бюджета прилича на упражнение, което е, даже с други хора го нарекохме като някакъв вид счетоводна стъкмистика. Създава се такова впечатление, че някои цифри се нагласят. Една от цифрите е растежът, който се предвижда на брутния вътрешен продукт за следващата година. И проблемът тук е, че цифрите се разминават много сериозно с предвижданията на европейската статистика и предвиждането на българското Министерство на финансите. А защо са важни тези цифри? Защото те дават основата на една счетоводна пирамида, която се развива след това, защото от там идва и тригодишната фискална рамка и всичко останало и нещата са свързани с тези цифри, и оттам вече произтичат възможните дефицити, които влизат или не влизат в рамките на едни очаквани критерии. Оттам влизат и възможните капиталови разходи, които както сме били свидетели през последните десетина години поне, винаги са били негласен буфер.

Обаче сега буфер няма.

Сега буфер няма. И капиталовите разходи, за които ни се казва: "Те са рекордно високи", всъщност това е точно този буфер. Защото има статистика, която казва през последните години, че средно капиталовите разходи се изразходват не повече от 30% или около 30%. В крайна сметка тези цифри не са толкова важни, но дават ориентировка. Ние залагаме едни големи капиталови разходи с ясното съзнание, че в края на годината няма да можем да ги реализираме, поради тромавостта на системата, обществени поръчки и всичко останало, а ще ги ползваме като буфер.

Ако някъде ни дотрябват пари, ще прехвърлим?

Да, ако някъде ни дотрябват и най-вече докъде ще ни дотрябват, за да вземем евентуално по-малък заем. И сега, влизаме в един цикъл на взимане на заеми, които основно, това, което виждаме в тази макрорамка, отиват за социални плащания. Аз разбирам, ако търсим, връщам се на първата тема, ако търсим начин да развиваме България, да правим по-добри условия за бизнес, за инвестиции, за повишаване на доходите на хората на базата на реален труд. Тоест, формулата е: достойно заплащане за достоен труд, тогава тези заеми биха имали смисъл. Тоест, заем, за да го вложиш в развитие, той е окей. Той може да не даде ефект в първата, втората година, но ще се усети след това. Но заеми, за да покриваш социални нужди означават, че ти влизаш в дългова спирала. Това е въпросът.

И че на практика на произвеждаш?

Точно така, и това е въпросът, който трябва да стои на дневен ред на всички тези хора, които утре ще отидат в пленарна зала и ще гласуват този бюджет, това е важното. Така че отговорността е тяхна. И въпросът с детайлите, кое как ще бъде подредено и обяснено, не е толкова да се обикалят студията и да се говори през тях, защото публичното говорене е важно дотолкова, доколкото хората са осведомени. Но всъщност, кажете ми колко човека в България разбират от бюджет и то държавен бюджет? Не са много. И цялото това публично говорене, според мен, има смисъл да изведе тази есенция - този бюджет за следващата година бюджет на развитие ли е, или е бюджет на застой, бюджет на висока инфлация и бюджет на заеми, които отиват за социални плащания? И които заеми ще ги плащат нашите внуци, даже някои от нашите неродени правнуци.

Според вас какъв е този бюджет?

Този бюджет, според мен, не е бюджет на развитие. Не виждам това в досегашните представени инструменти и разчети.

Да ви обърна внимание, обаче, в този бюджет на мен ми направи впечатление, че там най-голямо е ограничението при парите, отделени за отбрана и сигурност. Предвидените общи разходи възлизат на 4,2 млрд., обаче в бюджета на Министерството на отбраната са заложени 2,6 млрд., което означава, че не всички пари влизат там?

Така е.

Тук дори не е и стъкмистика, каква е тази игра?

Това е същата игра, за която говорехме с буферите и с капиталовите разходи. По подобен ред, в отделен ред за бюджета се преписват едни разходи, които са за отбрана, които могат да бъдат направени, могат и да не бъдат направени. И тук, водещият не е Министерството на отбраната и неговите нужди, неговите планирания, и експертизата, която излиза от там, а водеща е счетоводната експертиза на Министерството на финансите. Разбирате ли, за какво става въпрос? Проформа имаме предвидени едни разходи, но в края на годината дали ще ги направим, е друга тема. И ако са записани по този ред, близо 2 млрд. казахте, те са свързани с определени проекти.

Да.

И когато изведнъж от нищото излиза нов проект, и парламентът бива така добър да го гласува, то тези пари ще отидат за новия проект, такава е най-простата счетоводна операция. И какво ще излезе накрая? Никой не може да каже. Тоест няма предвидимост. Това е един от ефектите, с който сме се сблъсквали в последните 18 години, аз го наричам “Ефектът на НАТО", членството на България в НАТО. От както България е в НАТО от 2004 г., политиците от всички поколения до сега систематично не се грижат, за да се инвестира в армията.

Защо? От НАТО изискват точно обратното.

Да. Защото обаче нашите политици смятат, че НАТО ще ни пази, или това съм чувал през годините. Сега какво смятат, не знам. И тогава какво се получава? Получава се така, че ние работим с едни странни дефицити или както се казва, има такава шега, че ние работим с управление на очакванията, но ние даже не управляваме очакванията. Ние работим с управление на неочакваното. Не знам дали разбирате играта на думи.

Разбирам, естествено.

За съжаление, това е практиката през последните години. И за съжаление, не се излиза от този така омагьосан кръг.

И тук ме подсещате за едни нов сериозен въпрос, който изникна тези дни. Германската армия – Бундесверът – може да издържи едва два дни военни действия. Будесверът, забележете! За това алармира изданието “Райнише пост", което се позовава на официални данни. И сега, любопитно е, колко дни военни действия може да издържи Българската армия, след като Германската ще издържи два дни? И това го връзвам с бюджета и с всички тези фантасмагории около бюджета за отбрана.

Нека да оставим нашият бюджет за отбрана и нека да оставим този тип внушения, които звучат много интересно като наложен извод. Но искам всички тези, да го кажем специалисти, които се занимават с такъв тип анализи, да бъдат по-внимателни, когато гледат едни сухи цифри и вадят директно изводите от тях. Защото по същия начин се говореше, че унищожителните санкции ще смачкат икономиката на Русия, по същия начин се говореше, че на базата на общия брутен вътрешен продукт ние можем да вадим изводи, каква е боеспособността на дадена армия, на дадена държава. Че има и такива класации, едни определени такива организации правят и такива класации, на база на разходите за отбрана, примерно. Но в тази сфера “Отбрана-сигурност" нещата не са толкова линейно свързани с цифрите. Да, важно е какво осигуряване има армията, важно е какъв запас има, но освен всичко останало е много важно, каква е подготовката на хората, които са в армията, подготовката на хората в униформа. Защото бойните способности, които всяка една армия трябва да притежава, те не са базирани на материалното, на бойните платформи - самолети, танкове и каквото искате останало. Те са базирани на хората, които са в тези бойни платформи, на разполагаемите боеприпаси, и най-вече на тяхната сглобеност, умението им да работят заедно в такава среда, това наричаме бойни способности. В този смисъл ако гледаме една суха статистика, една бройка какво въоръжение и каква логистика има, какви снаряди и някои  казват: “Те ще стигнат за два дена", теоретично, да.  Но въпросът е: за тези два дена как ще се използват? И ако се използват умело, тези два дена могат да се проточат два месеца, ако ме разбирате, какво искам да кажа.

При това положение все пак какви са бойните способности на Българската армия.

Първото, което е, най-лесно е да кажа, че е въпрос на класифицирана информация, от гледна точка на наличните запаси, това, което е налично като бройка, което не е открита информация. И бойните способности най-вече зависят от това, което казах по-рано - умението на тези хора да работят с екип, доколко са натренирани, доколко са свикнали едни с други, доколко са сглобени, както се казва на военен език. Защото има различни подразделения от различни видове родови войски и всичко останало, което се сглобява и трябва да работи заедно. Това не е лесен процес, не е лесно да се оцени. Най-лесно е да се оцени, когато една армия е влязла в сражение, след определен период от време, след тези сражения тогава е по-лесно да се оценява това. В момента е трудно да се каже, но аз мисля, че българските военнослужещи  независимо от тежките условия, в които са поставени те от гледна точка на тяхното осигуряване, имат достатъчен и много добър висок боен дух, отдаденост на каузата в защита на родината, така че биха се справили, не дай си Боже такава ситуация като се случи.

Като заговорихме за война, какво се случва на Украинския фронт? Противоречиви информации идват от там.

Най-общо, бих казал, на Украинския фронт се случва това, за което съм предупредил преди повече от година, че идва време на дипломацията. Очевидно е, че всички тези, да го кажем анализи, базирани на числа, не отчитащи бойният дух и другото, което се нарича желанието, волята на всяка от воюващите страни да се наложи над другата. Това са сложни материи за обяснение и за търсене на някаква измеримост на този показател: кой има по-силна воля, кой по-добре дефинира справедливостта на войната, на бойните действия, които води. Справедливостта на специалната военна операция, между другото, защото всички говорим за война, и наистина за хората, които воюват, това е война. Но от гледна точка на дипломацията, от гледна точка на реалното фактологично състояние: и Русия, и Украйна са в специална военна операция. Защото нито един от парламентите на тези държави не е обявил положение на война, независимо от мобилизациите, които правят. Така че всичко това трябва да ни говори, и аз съм го казал преди повече от година: идва ред на дипломацията. Една война не може да продължава безкрайно, защото освен загуба на ресурси, най-вече на човешки ресурс от двете страни, тя не може а реши другите въпроси. И другите въпроси, спорните въпроси ще се решават с дипломатически средства.

Вашата прогноза: как ще се развие този конфликт в близко бъдеще? И доколко ни застрашава?

Не мисля, че конфликтът има вероятност, перспектива или необходимост да се разлее, така да се каже, извън територията на Украйна. От самото начало параметрите на този конфликт са ясни за едната и за другата страна. От тук нататък, кога ще свърши? Предполагам в близките месеци, защото, за съжаление, всички цифри, които виждаме, говорят, че е по-скоро да се спре с кръвопролитията и да се търси дипломатическо решение, за което съм споменавал и по-рано, отколкото да се търси победа на бойното поле.

Да се върнем пак към България за темата за Конституцията, този път. Що се отнася до промените в нея, те ще се гледат на 6 декември, т.е. след седмица буквално, в сряда. Тоест след една седмица от нашия разговор. Поправките предвиждат служебният министър-председател да се избира измежду председателя на парламента, на Конституционният съд или управителя  на Централната банка. Той ще предлага  състава на кабинета, президентът ще назначава това правителство. Вие бяхте и служебен премиер, имате ясна представа за механизмите. Как възприемате подобни идеи?

Тази идея е стъпка, която се приближава до, аз бих го нарекъл, може би не само за служебно правителство, но до гръцкия модел за служебно правителство. Най-общо да го кажем, където определени  фигури от обществения живот предварително, според гръцката Конституция се знае, че ще заемат определени постове, например знае се: кой ще е министър на отбраната, кой ще е министър на вътрешните работи и т.н. Там разликата е, че премиерът се избира от друго място, не точно от  предлаганата у нас позиция. Но да видим каква е волята на народните избраници. Дали това е по-добрия вариант, за мен е трудно да кажа, единственото предимство в този случай е, че потенциалният министър-председател, който е ограничен между 5 потенциални поста, всеки един от тези мъже или жени ще има най-малкото една ментална готовност, че това някъде по пътя може да се случи. Дали това ще е успешният модел, предстои да видим. Аз не бих искал непременно да критикувам, да търся предимства и недостатъци на този модел, защото всичко това, което се изговори, че президента, в случая Радев управлява твърде дълго, с шест служебни правителства, има и обратна страна на монетата, а това е, че политическите партии за пет поредни избора не можаха да се разберат, да седнат да водят смислен диалог, да си взаимодействат, и да излъчат правителство. Така че по средата  коя е истината? И ако сега сменим конструкцията, как ще се съставя едно служебно правителство, ние всъщност решаваме ли въпросът за това,  кой ще доминира в това правителство? Дали политически партии, дали дадена фигура, дали президента?

Никой не говори за това. Направило ли ви е впечатление?

Именно. И аз си задавам въпросът, защо никой не говори за това? Всъщност, каква е мотивацията да сменим този ред от Конституцията в момента и да го заменим с това, което се предлага. И първо, нека се върнем малко по-назад, от гледна точка на съществуването на тази Конституция от около 30 години, откакто е приета през 1991 г. И ние сега решаваме, че точно сега е моментът да сменим Конституцията. Това е основният закон на държавата, това е основата на устройството на функциониране на държавата. И най-големият проблем на държавата служебното правителство ли е, например?

Нали знаете, има и такива гласове, че институцията служебно правителство е излишна, тоест, ненужна е, старото правителство би могло да продължи до встъпването на новото?

И това е така, но когато старото правителство и в момента, в който управлява не се ползва с кредит на доверие, не се ползва дори с пълния кредит на доверие от партиите, които го подкрепят, които в ежедневните си медийни послания едва ли не казват: “Ами ние го подкрепяме, защото няма накъде". Тогава това правителство работещо като служебно какво ще донесе? Всъщност, партиите трябва да си зададат въпроса, кой механизъм по-добре обслужва техните цели, макар че излиза така, че аз им отварям очите. Не е така, техните цели са да излязат с по-малко щети от поредното правителство, което е паднало, според мен. И ако същото това правителство, което е паднало, не е подкрепено официално в парламента, а остане служебно, как те излизат пред хората и искат тяхната подкрепа на предстоящите избори?

Ето тук вече, буквално ми подсказвате въпроса. Как оценявате работата на сегашното правителство, наречено сглобка?

Аз не оценявам работата на правителството, оценяват го хората.

А вие как я приемате? Как ви изглежда?

Изглежда като не коалиция, която работи по не механизъм и не е ясно как точно работи в интерес на българските граждани. Чухме много разговори, позиции, как се решава един или  друг проблем от гледна точка на ежедневието. Но не чухме нищо дългосрочно. Не чухме нещо, което да говори за 2-3 месеца напред.

Ами те самите явно не знаят утре ще ги има ли, няма ли да ги има. Такова внушение поне създават.

Това са въпроси към тях.

А, добре. Но сега пак въпрос към вас. Как се справиха властите с предизвикателствата на първия сняг?

Не се справиха.

Нямаше организация?

Нека да отворим малко скобата тук, и да кажем, че България има четири сезона. И България винаги е имала ситуации подобни на тази, със сняг, с виелици, и с проблеми и обвинения от нас гражданите към властите, че не се справят. Властите винаги не се справят, защото в живота, както, пример със застраховането давам, няма 100 процентова застраховка, или ако има  100 процентова застраховка, тя е много скъпа, никой не си я позволява и не я купува като полица. По същия начин е подготовката ни за всякакъв вид бедствие. Вероятно в такова бедствие ние имаме нужда от 10 000 снегорина, във всяко село да има поне по 1, но нямаме, не можем да си го позволим. И тук е въпросът да има добра организация. И големият въпрос е: дали имаме тази добра организация, защото  тази добра организация, тя става не толкова с пари, а с организация.

С мисъл.

С мисъл. И тази организация зависи от много неща, зависи от това, дали има подходящи хора в съответните общини, които имат опит, знаят и могат. Защото малко или много ако погледнем, в случая става въпрос за пътищата, става въпрос за електроснабдяването, водоснабдяването. Основните проблеми, които възникват при всеки сняг, виелица и всичко останало. И в много случаи ние бързаме да обвиняваме някой, а не се запитваме - ние какво правим? Ние самите правим ли нещо, малко от малко да помогнем и ние някъде.

Дори ни си чистим тротоарите.

Дори не си ги чистим. И аз ще ви кажа, аз също бях в снега в събота вечерта и в неделя сутринта. Видяхме, каква е ситуацията, хванахме се за лопатите, изровихме си колите, успяхме да излезем. Не сме се обаждали на никой, защото нямаше как да се обадим. Защото като спре тока, явно че клетките на телефоните имат определени часове, които работят и след това и те изключват. И какво да правим? Да се оплакваме, да стоим да чакаме пролетта да стопи снега и тогава да излезем? Не става. Всеки решава за себе си, но вместо да чакаш някой, да се оплачеш някъде, че някой не си е свършил работата, по-добре ние да направим нещо. Та в този смисъл е, че опира до много неща, включително и нашето отношение към нас самите и нашата отговорност. Защото нека да кажем и нещо друго, имаше достатъчно предупреждения по медиите, че се задава такъв фронт, че ще бъде ветровито.

Синоптиците всеки ден по няколко пъти го казваха.

Нека да кажем това, синоптичните прогнози вече са доста точни. Не са това, което са били преди 20 години, някой, ако има спомени, знае: че или ще вали, или няма да вали. Имаме такива вицове в нашето ежедневие. Синоптичните прогнози са доста точни и предупрежденията, които идват през медиите, трябва първо да ги чуят хората в съответните общини. Съответните фирми, които са ангажирани с това, те да си направят предварително разговорите и организацията, какво и как би следвало, и какво биха могли да очакват. А не да чакат да падне снега и да кажат: “Тази фирма не ми вдига, значи ще прекратим договора с нея". Несериозно е, несериозно е. Значи цялата тази организация зависи от подготовката, хората да знаят какво правят, какви отговорности имат. Това е важно да направим - организация.

Липсата на организация в управлението ли е най-важният проблем в държавата?

Не е това.

А кой?

Това е един от големите проблеми, но той е следствие на първия. Това, което казах по-рано: България като държава е без цел и посока. Трябва да знаем, къде искаме да бъдем ние след 10 години. Ако знаем къде искаме да бъдем след 10 години, ние ще построим последователно стъпките, блокчетата, които искаме да изградим и тогава ще имаме управление. Защото управлението ще знае какво да прави, ще знае какъв е дневният ред, ще знае какъв е сценарият и кои точки да следва. Иначе импровизираме.

Много ви благодаря за този разговор. Благодаря ви за времето, което ни отделихте и за анализа, който направихте.

Благодаря ви и аз.

Гост в студиото бе генерал Стефан Янев бивш служебен министър-председател и министър на отбраната, а сега лидер на партия “Български възход".

 

Цоня Събчева