Ген. проф. Румен Миланов, бивш началник на Национална служба "Жандармерия“, на Национална служба за борба с организираната престъпност и на Национална служба са охрана, директор на БОРКОР, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Убийството на граничния полицай Петър Бъчваров оголи за пореден път катастрофалното състояние по охраната на браздата с Турция. Нелицеприятно изглеждат добилите публичност факти: прорязана на много места едноредова телена ограда, жива сила от 350 военни заедно с около 6 000 гранични полицаи охраняват 259-километровата граница между България и Турция, която е и външна на Европейския съюз и го правят с 40 превозни средства, оскъдно оборудване и стара техника. Срещу тях се изправя нарастващият наплив от нелегални мигранти, от които само заловените през първите 9 месеца на годината са 12 740. Стари пистолети "Макаров“ със стоп патрони, без радиостанция, а само с лични телефони и връзка по "Вайбър“, при неработещи камери, със запълване на прорезите в оградата с колани и шума – това е всекидневието на изправените срещу мигрантския натиск гранични полицаи. Чудно ли е, че за първи път от 52 години насам вече е убит техен колега? Какви действия по охраняването на границата налага убийството на полицая Петър Бъчваров? Анализът е на ген. проф. Румен Миланов, бивш началник на Национална служба "Жандармерия“, на Национална служба за борба с организираната престъпност и на Национална служба са охрана, директор на БОРКОР. Г-н Генерал, по случая пристига все още разнопосочна информация. Според директора на "Гранична полиция“ главен комисар Росица Димитрова, гилзите са на турска територия, според главния секретар на МВР Петър Тодоров те са на българска територия. Ще научим ли някога какво реално се е случило?

По отношение, ще ги сложа в кавички "гилзите“, те са факт, но защо казвам в кавички – защото в крайна сметка те са част от цялото разследване на конкретния случай, и мисля, че това не е най-съществената. Естествено, когато искам да коментирам този въпрос, изказвам съболезнования на родителите, на близките на Петър Бъчваров, аз съм имал възможност да бъда в ситуация, която има загинал полицай – нещо много страшно, много лошо, ще го прескоча. Да се върна на темата. Сега, дали те са на коя територия, това не е най-важното. Мисля, че този случай със стрелбата на полицая независимо от това, сигурно има и други подобни случаи, за n-ти път показва, че границата е фронтова линия. Няма какво да си затваряме очите и да казваме: тя е само охрана на границата, има само имигранти – там се води ежедневна борба и с нарушенията, и в крайна сметка и с престъпления. Защото преминаването на държавната граница нелегално, нищо, че ги води миграционен натиск, в крайна сметка това се водят престъпления. От тук възникват още въпроси: как ние можем да минимизираме този миграционен натиск? Безспорно инструментите са много различни, не искам да пренебрегвам дипломацията, не искам да пренебрегна отношенията ни с Република Турция, с която трябва съвместно да бъдат отрегулирани всичките тези процеси. Но нека да се върнем, както се казва, към нашата къща. Границата, да, има изградена ограда, която естествено се амортизира, естествено се разрушава, и безспорно тази ограда колкото и да не е най-стабилната на пръв поглед, трябва системно да се поддържа. Трябва да се промени изцяло нова съвременна техника, каквато такава има, за установяването на всички нарушители на границата. Като казвам техника, безспорно всичко това е свързано с пари. Да, няма как да не е свързано с пари и няма как да си затваряме очите пред този факт. Друг елемент, слушах главен комисар Росица Димитрова, че ще предложат около 1 200 щатни бройки за гранични полицаи, което е хубаво, така са преценили и така правят предложението. Но тези 1 200 бройки докато влязат в оборот, нека така да го кажа, сигурно ще минат 3-4 години и да се осигурят средства, и за конкурси, и за обучение. За да влязат в психологията на граничния полицай пред тези хора има много време. Какво можем да правим? Към тази дата ние колкото и да звучи невероятно, би било редно да използваме повече въоръжените сили. Сега, тук обаче искам веднага да кажа, че аз в моята лична позиция имам основен принцип, че армията не трябва да се занимава с обществения ред, че армията има съвсем други функции, и това не на последно място е дефинирано и в Конституцията. Но при тази ситуация, където особено в граничната полоса, където функциите на армията и полицията донякъде се доближават, би било редно по-активно да се използват армейските сили. Естествено, те нямат правомощия на полицаи, но те могат да подкрепят полицейските постове и по този начин да се увеличи покритието на границите, и то най-вече с Турция. Тази тема, между другото, никак не е за пренебрегване и на морската ни граница, тъй като плавателните съдове на въоръжените ни сили и на полицията са различни, и в различни ситуации те могат също да бъдат комбинирани. Ето този е  изключително важният за мен въпрос, по който ние трябва да се опитаме да отреагираме своевременно. И отново се връщам на това, с което почнах – съвременна техника, за да може тези полицаи да си вършат работата и да не допускаме подобни трагични случаи.

Г-н генерал, много от проблемите, за които сега се говори, са многогодишни, но решението им все се отлага и кампанийно се търси в случай на инцидент. Дали сега след убийството на 30-годишния полицай проблемите за пореден път няма да бъдат заметени под килима?

Ами това не е изключено, защото този стил на работа е малко нашенски. Нека да го погледнем от нашата национална народопсихология: има проблем, започваме, ентусиазираме се, и след време го забравяме. Тоест, липсва ни елемента на системна работа. Както казвам, водата пробива камъка с постоянството си. Така че и това не е изключено. Но тази фронтова линия трябва да знаем, че тя ще продължава да съществува, тя ще продължава да се усложнява, така че не би било редно, както се казва, да ги пренебрегваме тези проблеми и те с времето да затихнат и да не им обръщаме внимание.

Чуват се идеи за умна ограда със сензори, някъде и с бетон. Това дали ще помогне?

Сигурно ще помогне, защото знаете какъв е опитът на САЩ и Мексико – там също беше поставена такава ограда на места с бетон като стена. Сигурно тя ще помогне, ако се направят някои нови форми и съоръжения, сигурно ще помогне. Но каквото и да правим техниката и добре подготвените хора са най-важните фактори за охраната.

Тоест, трябва да се смени подходът. Как?

Едва ли може сега да дефинираме как да се смени подходът. Подходът е да се отделят необходимите средства, да се създаде системна подготовка на полицейските служители, да се създаде подготовка на полицейските служители, да се създаде подготовка на военнослужещите, които ги подпомагат, да се сформират едни по-трайни екипи, за да могат да работят екипно. То екипното не е само като лозунг, то е въпрос и на психологическа нагласа, много фактори са. И едва ли сега в едно радио или в телевизионно интервю, каквито си имаме, ще можем да дефинираме всичките тези инструменти за въздействие. Но ако се работи системно, мисля, че ще се повиши ефективността и ще се минимизират тези трагични случаи.

Този трагичен случай не показва ли липса на координация между службите и институциите?

Е, не бих го приел така. Едва ли сега да правим такива генерални изводи. Защото ние много неща не знаем от конкретния случай. Но така или иначе проблемите на границата не са от днес. И този случай само по-контрастно ги очерта, но не са от днес. И мисля, че колегите от Министерство на вътрешните работи, в частност "Гранична полиция“, и подпомагани от въоръжените сили, ще намерят по-оптималното решение на ситуацията.

Цоня Събчева