Ген. Константин Попов: Войната в Украйна се превръща в глобален конфликт - демокрация срещу автокрация

Днес започваме директно по една разнообразна тема, която е и родолюбива, в която ще говорим и за национална сигурност, и за отбрана, както у нас, така и в световен мащаб. На гости ни е генерал Константин Попов. Ген. Здравейте и добре дошли в студиото на Радио "Фокус“.

Здравейте.

Радвам се и чест е за нас, че гостувате при нас, особено след една такава родолюбива инициатива, чиито основи положи покойният основател на Агенция и Радио "Фокус“ Красимир Узунов, а именно отдаването на почит на загиналите български воини на връх Каймакчалан. Вие го направихте тази събота отново, цялата делегация. Най-напред – коя година поред вече правите това?

 Това е седма поредна година и е хубаво, че това се превърна в традиция. Тая традиция, както и вие споменахте, започна Краси Узунов – един човек с огромна енергия, един човек с идеи и най-вече един човек, който наистина се грижеше и имаше отношение към държавността, към историята, към настоящето и към бъдещето на България, защото всички тези неща са свързани. Той го виждаше много ясно и следваше тези идеи, отдавайки сърцето си и душата си.

 Така е наистина и голяма част от тази делегация за първи път се качи на върха тогава. Сега тази традиция продължава. Ако трябва да споменем имена, това е генерал-майор Явор Матеев – командир на Съвместното командване на специалните операции, Цвета Караянчева също така – екс председател на Народното събрание, и още много други родолюбиви българи, които поддържат традицията жива. Много пъти сме говорили във вашето студио какво още може да се види още на този връх. Защото – една вметка ще направя за нашите слушатели, всъщност той е на изключително голяма надморска височина и там са се състояли жестоки боеве. И до ден днешен какво може да се намери, още ли има гилзи?

Естествено, че да. Има останки от шрапнели, от гилзи, от патрони. Но не това е важното. Важното е, че там има особен дух. Там, където небето среща земята – това е най-високият връх в околността, на 2521 м. Там се срещат, както казах, и миналото, и настоящето, и бъдещето и се сливат в едно. Там са се сливали и душите на живите и на загиналите, и българи, и сърби. И трябва наистина да отдаваме почит на всички, които в едни невероятни условия – представете си, това е връх, по-висок от връх Ботев, са воювали за идеи, защитавали са род и родина, разбира се, с различни цели. Но това е и една поука – че войната наистина е нещо, което ражда герои, но войната ражда и много мъка. Войната е най-лошото нещо, което може да се случи. Там човек наистина се замисля за ценностите си и там, като се качи човек, като че ли става повече човек. И това е целта да се отиде там. Ние в началото ходихме, гледахме с интерес къде са били разположени окопите, първа, втора, трета линия, щабът къде е бил, кой откъде е идвал. Но после, с течение на годините, като че ли помъдряхме, помъдряхме и се събираме хора, които имат различни възгледи, различни идеи, и там намират обединеното в това да се поклонят и да се замислят.

Понеже говорим за минало, настояще и бъдеще, стана много модерно в последните месеци да говорим за националната сигурност и за стабилността на държавата, каква е взаимовръзката? Колко трябва да е стабилна държавата, за да имаме добре подплатена национална сигурност? Защото стана ясно, че живеем в изключително динамични времена, в които военните конфликти са реални всъщност. И вече не говорим тук за локалните военни конфликти в държавите от Близкия изток, в държавите от Третия свят, както ги възприемахме преди години, а вече имаме един сериозен военен конфликт, който всички с право наричаме война, и той е доста близо до границите на България. Та, в този ред на мисли, какво правим ние за нашата национална сигурност и защо някак си съвсем не успяваме? Все не ни достигат самолети, не ни достигат средства за екипировка на нашите военнослужещи, ако щете, дори за охраната на границата.

Всъщност да започна от там – тази наистина война, ужасяваща война, която се случи в Украйна, която продължава безмилостно между два братски народа, православни народа, разделя света на две. Това е един глобален конфликт и много анализатори вече го потвърждават, че това е сблъсък на идеологии, това е сблъсък на демокрация срещу автокрация, на Изток срещу Запад, война за ресурси, война за финанси. Война между валути. Така че очевидно е, че обстановката не само е динамична, тя е критична. Критична, която ще определя бъдещето – нашето, на Европа, пък и в световен план, кой как ще се справи с това разделение, кой как ще се справи с тази омраза и кой как ще се справи с глупавите решения, които някой може да вземе. В този смисъл, нашата национална сигурност има много измерения, едно от тях, разбира се, е отбраната. Но очевидно трябва стабилност в политиката, в политическото пространство, което за съжаление не виждаме поради ред причини, и ние трябва да видим кои са тези причини, за да могат да се вземат съответни правилни решения, които са в интерес на държавата, а не в интерес на отделни партии и отделни личности. Очевидно, че трябва да се мисли за икономика, ресурси – откъде, на какви цени, имаме ли необходимата инфраструктура, имаме ли необходимите контакти. Тук не става въпрос само за газ и за нефт. Очевидно е, че тези ресурси може би ще бъдат по-скъпи. Трябва да се пренастрои икономиката, която да не е толкова ресурсоемка. Трябва да се търсят нови пазари – кои пазари, кои са нашите конкуренти. Трябва да се мисли в социалната сфера, защото и тя е част от националната сигурност – по какъв начин обществото може да понесе тежестите, които ни предстоят не само тази зима, за съжаление. Очевидно трябва да се справим с пропагандата, трябва да се справим с глупавите послания, трябва да се справим и с неистините. Трябва да видим българският народ какво иска, да се вслушаме в неговите желания. Очевидно, разбира се, и сектор "Сигурност и отбрана“ са изключително важни. И за съжаление, тук трябва да спомена, за мое лично съжаление, в последната година и половина те не са приоритет.

Защо?

Трябва да се засилят според мен и службите, да се видят техните задачи, дали има достатъчно личен състав, оборудване. Още по-тежък е въпросът с Българската армия. За съжаление, и там не виждаме кой знае какво да се случва. Радвам се, че сегашното служебно правителство отново върна фокуса върху модернизацията на Българската армия, като тук трябва да подчертая, че модернизацията не е само купуване на самолети, бойни машини и т.н. Модернизацията са най-вече хората. Трябва да има сериозно отношение и към хората, към тяхното обезпечаване, осигуряване на условия на труд и т.н. А защо това не се случва – според мен най-елементарният отговор е, защото имаме нестабилна политическа система. Виждате колко много избори имаме, които за съжаление не носят решение. Смятам, че елитът, нашият политически, икономически, културен, какъвто искате, трябва да си извлече поуките, трябва да спрат враждите, трябва да спре войната вътре в държавата ни и да се намери изход. Изход за държавата, за българите, за нас като нация.

Да разбираме, че колкото по-често сменяме правителства и отиваме на избори, толкова по-нестабилна става системата. И тук не говорим само за системата на отбраната и сигурността – за всички системи, за социалната, за икономическата най-вече.

Разбира се, абсолютно точно. Всички неща са свързани, всяко едно движение, всяко едно действие, което е свързано да речем в сферата на политиката, дава своето отражение и върху икономиката, дава своето отражение в социалната сфера, в сигурността, в отбраната – навсякъде. И обратното – решенията в отбраната дават своето отражение във вътрешната, външната политика. И тук наистина трябва да се погледне комплексно, а не да се решават ад хок, за 5 минути и с хоризонт следващия ден. Но това е начин на мислене. 

Така е.

Ако нашият елит не се справи и не се преориентира, не започне да се отнася към държавата си по друг начин, според мен ние ще имаме наистина сериозен проблем в сферата и на отбраната, и на политиката, и за каквото си помислите, и за каквото ви дойде на главата.

Какво е вашето послание към поколенията, които сега прекрачват буквално прага на живота, завършили училище?  Какво да им кажем в такива времена, в които ценностите не са модерни – не е модерно да отидеш на Каймакчалан? Какво послание отправяме към  децата си?

Моето послание предполагам, че ще бъде кратко. Ако искат да имат бъдеще, ако искат да оцелеят, ако искат да се развиват, да имат своята перспектива, трябва по-малко да мислят за "аз“, а повече да мислят за "ние“.

 

Евелина БРАНИМИРОВА